Решение по дело №809/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20197260700809
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1029

 

23.12.2019 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               Председател: Хайгухи Бодикян    

                                                                      Членове: Пенка Костова

                                                                                      Росица Чиркалева

 

при секретаря  Диана Динкова...….....…...……….............................… в присъствието на

прокурор Елеонора Иванова….............……................………………………....като разгледа докладваното от  съдия Р.Чиркалева - Иванова адм. д. №809 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

 

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково срещу чл.49, ал.3 и ал.4, чл.50, т.1-т.5, чл.69, чл.71 ал.1 и чл.73 от Наредба №34 за управление на отпадъците на територията на Община Димитровград и по жалба на П.Т.З. ***, срещу чл.73 в частта „физическите лица“ от Наредба №34 за управление на отпадъците на територията на Община Димитровград.

Излагат се твърдения, че протестираните разпоредби от Наредбата не съответстват на нормативни актове от по-висока степен. Като материалноправно основание за приемане на Наредбата се сочи нормата на чл.22, ал.1 от Закона за управление на отпадъците, съгласно която общинският съвет разполага с правомощие да приеме наредба, с която да определи условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци на територията на общината.

Навеждат се доводи, че съгласно чл.49, ал.3 от Наредбата, в случай на несъответствие с изискванията на Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали (обн., ДВ, бр.89 от 13.11.2012 г.) кметът на Община Димитровград може да изисква допълнителна информация и/или отстраняване на нередовности, като изпраща мотивирано становище до заявителя не по-късно от 15 дни от получаване на плана. Тук било налице противоречие с норма от по-висок ранг в частта на срока, тъй като по силата на чл.11 ал.6 от ЗУО: „Компетентните органи по ал.4 и 5 могат да изискват предоставяне на допълнителна информация или отстраняване на нередовности в случай на несъответствие с изисквания на наредбата по чл.43, ал.4, като изпращат мотивирано становище до заявителя не по-късно от 14 дни от получаването на плана.“.

На следващо място се сочи, че според чл.49 ал.4 от Наредбата, Кметът на Община Димитровград или упълномощено от него лице одобрява плана за управление на строителни отпадъци или мотивирано отказва одобрението му в срок до един месец от получаването на плана или от отстраняването на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация. Противоречието било с норма от по-висок ранг също в частта на срока, тъй като по силата на чл.11 ал.7 от ЗУО одобряването на плана за управление на строителни отпадъци или мотивираният отказ за одобряването му се извършвал в 14-дневен срок от получаването на плана или от отстраняването на нередовностите и/или предоставянето на допълнителна информация. Законовият срок бил за произнасяне, т.е. инструктивен, но текстът бил повелителен, понеже визирал ред за упражняване на правомощие и имал дисциплиниращ характер.

В протеста се сочи, че според чл.48 ал.1 от Наредбата, преди започване на СМР и/или премахване на строеж възложителят е отговорен за изготвянето на план за управление на строителните отпадъци по изискванията на чл. 4 от Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали (обн., ДВ, бр.89 от 13.11.2012 г.). Съгласно чл.50 т.1-т.5 от Наредбата, изискванията за план за управление на СО не се прилагат по отношение на: 1. премахване на сгради с разгъната застроена площ (РЗП), по-малка от 100 кв. м; 2. реконструкция и основен ремонт на строежи с РЗП, по-малка от 500 кв. м; 3. промяна предназначението на строежи с РЗП, по-малка от 500 кв. м; 4. строеж на сгради с РЗП, по-малка от 300 кв. м; 5. премахване на негодни за ползване или застрашаващи безопасността строежи, когато е наредено по спешност от компетентен орган. Преди законодателната промяна (ДВ бр.105 от 2016г.) чл.50 от местната Наредба съответствал на актуалната редакция на нормата на чл.11 ал.1 от ЗУО. След отмяната на последната, материята вече се уреждала с предписанията на чл.15 ал.1 т.1-т.12 от Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали (издадена на основание чл.43 ал.4 от ЗУО). Съпоставката между регламентацията в двата подзаконови нормативни акта (на МС и на Общински съвет – Димитровград) сочела, че действащата норма на чл.50 т.1-т.5 от общинската наредба била незаконосъобразна, тъй като първите четири хипотези касаели обекти с различни параметри, а петата следвало да се отнася не за всички опасни строежи (както било в местната наредба), а единствено за тези с РЗП по-малка от 300 кв. метра. Разпоредбата на чл.15 ал.1 т.1, т.3, т.4, т.5 и т.10 от Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали сочела: „План за управление на строителните отпадъци не се разработва и не се прилагат изискванията на тази глава при: 1. премахване на сгради с разгъната застроена площ (РЗП), по-малка от 300 кв. м; 3. реконструкция и основен ремонт на строежи с РЗП, по-малка от 700 кв. м; 4. промяна на предназначението на строежи с РЗП, по-малка от 700 кв. м; 5. строеж на сгради с РЗП, по-малка от 700 кв. м; 10. премахване на негодни за ползване или застрашаващи безопасността строежи, когато е наредено по спешност от компетентен орган, с РЗП, по-малка от 300 кв. м.“

Твърди се, че според чл.69 от Наредбата, който не допусне длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или не предостави на контролните органи документи или информация с цел възпрепятстване на проверката, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева, а юридически лица и еднолични търговци с имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лв. Наредбата била приета въз основа на делегацията на чл.22 от ЗУО – т.е. компетентността на Общинския съвет била установена в съответствие с материалния закон и това било пряко следствие от нормата на чл.4 ал.1 от КРБ (а и чл.4 ал.1 от АПК). Разпоредбите, посветени на компетентността, се тълкували само стриктно (нито стеснително, нито разширително) поради изключителния им характер. Така било, защото всяка власт (в т. ч. и за вземане на определено решение, каквато всъщност била компетентността) се учредявала изрично. Ясно било, че с цитираната оправомощаваща разпоредба не се предоставяла власт на ОбС да регулира и материята на административно-наказателната отговорност. В случая в ЗУО се съдържали ред състави на административни нарушения със свои изпълнителни деяния, субекти и наказания, а в общинската наредба било въведено така да се каже унифицирано нарушение с унифицирана санкция, което било нарушение на закона.  

На следващо място се сочи, че разпоредбите на чл.71 ал.1 т.1-т.3  от Наредбата противоречали на разпоредбите на чл.22 и член 134 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУО. Сочи се, че Наредбата била приета въз основа на делегацията на чл.22 от ЗУО. Компетентността на общинския съвет  била установена в съответствие с материалния закон.

Твърди се също, че разпоредбата на чл.73 ал.1 от Наредбата противоречала на разпоредбите на чл.22 и член 155 от ЗУО. Сочи се, че Наредбата била приета въз основа на делегацията на чл.22 от ЗУО. Компетентността на общинския съвет  била установена в съответствие с материалния закон. Разпоредбите, посветени на компетентността, се тълкували само стриктно, поради изключителния им характер.

Претендира се отмяна на всички протестирани разпоредби. Моли се за присъждане на разноски.

В жалбата (молба за присъединяване) на П.Т.З. се излагат твърдения за нищожност на разпоредбата на чл.73 от Наредба №34 за управление на отпадъците на територията на Община Димитровград в частта „физическите лица“ и се моли за отмяна на същата. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Моли за отмяна на посочените в протеста разпоредби. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия излага допълнително съображения, че не били спазени изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът – Общински съвет Димитровград, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Наредба №34 за управление на отпадъците на територията на Община Димитровград (Наредбата), част от която са протестираните в случая разпоредби, е приета с Решение №1670 от 30.04.2015г., Протокол №45 от 30.04.2015г. на Общински съвет - Димитровград, изменена с Решение №802 от 30.11.2017г., Протокол №29 от 30.11.2017г.  на Общински съвет – Димитровград.

Видно от представената по делото извадка от Протокол №45 от заседание на ОбС – Димитровград, проведено на 30.04.2015 г., като пета точка от дневния ред на същото е разгледана Докладна записка вх.№ОбС-07-134 (изх. №РД-28-213) от Кмета на Община Димитровград, съдържаща проект за решение, с което се отменят Глави IV-та, V-та,  VI-та, VII-ма и  VII“А“ от Наредба №5 за чистотата  и управление на дейностите по опазване на околната среда на територията на Община Димитровград, приета с Решение №384/24.02.2005г. на Общински съвет Димитровград, отменя се Наредба №17 за условията и реда за намаляване на замърсяването на излезли от употреба моторни превозни средства на територията на Община Димитровград, приета с Решение №383/24.02.2005г. на Общински съвет Димитровград и се приема нова Наредба №34 за управление на отпадъците на територията на Община Димитровград.

При проведеното гласуване, на което „за“ са гласували 30 (от общо 33) общински съветника, при 1 глас „въздържали се“ и 0 гласа „против“, е прието Решение №1670 от 30.04.2015 г., с т.3 от което Общински съвет – Димитровград приема Наредба №34 за управление на отпадъците на територията на Община Димитровград.

Текстът на Наредбата, в действащата му редакция, е представен по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Протестът е процесуално допустим. Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на община Димитровград. На основание чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Съдът намира за допустимо и присъединеното оспорване на П.Т.З.. От представеното по делото копие от лична карта на П.Т.З. се установява, че същият има към датата на подаване на жалбата постоянен адрес ***, а от представеното копие на нотариален акт е видно че същият е собственик на недвижим имот на територията на Община Димитровград, с оглед на което за него съществува правен интерес от оспорването на коментираната разпоредба, приета с Наредбата, в съответната част, доколкото е възможно неговите права да бъдат засегнати в бъдеще от този акт или за него да се породи задължение, съответно същият да бъде субект на административно-наказателна санкция. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само конкретни разпоредби от Наредбата, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.

Разгледани по същество, съдът намира депозираните протест и жалба за основателни.

Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Съгласно §2 от ПЗР на Наредбата, същата се издава на основание чл.21, ал.1, т.13 и т.23 и ал.2 от ЗМСМА, чл.8, чл.11, ал.3 и чл.15, ал.1 от ЗНА при спазване изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА и чл.76, ал.3 от АПК и чл.22, ал.1 от Закона за управление на отпадъците. В чл.22, ал.1 от ЗУО, в редакцията му, действаща към датата на приемане на Наредбата (обн.ДВ бр.53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) е предвидено, че Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на своя територия, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. Идентична по съдържание е и сега действащата редакция на чл.22, ал.1 от ЗУО (изм.ДВ бр.105 от 30.12.2016 г.).

Няма спор и е видно от представените по делото доказателства, че Наредбата е приета при спазване изискването на чл.22, ал.3 от ЗУО за публикуване на интернет страницата на Общинския съвет на проекта за наредбата, извършено в случая на 14 април 2015 г., ведно с Мотивите към проекта и за подлагането му на обществено обсъждане.

По отношение съответствието на конкретните оспорени разпоредби с материалния закон, съдът намира следното:

В чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения.

С текстовете на чл. 49, ал.3 и ал.4 от Наредбата Общинският съвет е приел, че в случай на несъответствие с изискванията на Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, кметът на Община Димитровград може да изисква допълнителна информация и/или отстраняване на нередовности, като изпраща мотивирано становище до заявителя не по-късно от 15 дни от получаване на плана. Прието е, че кметът на Община Димитровград или упълномощено от него лице одобрява плана за управление на строителни отпадъци или мотивирано отказва одобрението му в срок до един месец от получаването на плана или от отстраняването на нередовностите и/или предоставянето на допълнителна информация. Налице е противоречие с разписания в чл.11, ал.6 и ал.7 от ЗУО срок, където законодателят е предвидил, че компетентните органи по ал.4 и 5 могат да изискват предоставяне на допълнителна информация или отстраняване на нередовности в случай на несъответствие с изисквания на наредбата по чл.43, ал.4, като изпращат мотивирано становище до заявителя не по-късно от 14 дни от получаването на плана и одобряват плана за управление на строителни отпадъци или мотивирано отказват одобряването му в 14-дневен срок от получаването на плана или от отстраняването на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация. Вярно е, че законовият срок е за произнасяне, т. е. е инструктивен, но текстът е повелителен, тъй като визира ред за упражняване на правомощие и има дисциплиниращ характер, поради което е недопустимо с общинска наредба този срок да бъде променян.

По отношение следващата оспорена разпоредба, тази на чл.50, с наведени доводи за незаконосъобразност на същата в частта на т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от Наредба №34 за управление на отпадъците на територията на Община Димитровград, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от Наредбата, преди започване на СМР и/или премахване на строеж възложителят е отговорен за изготвянето на план за управление на строителните отпадъци по изискванията на чл.4 от Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали. Същевременно с оспорената разпоредба на чл. 50 от Наредбата е предвидено изключение за следните случаи, а именно: 1. премахване на сгради с разгъната застроена площ (РЗП), по-малка от 100 кв. м.; 2. реконструкция и основен ремонт на строежи с РЗП, по-малка от 500 кв. м.; 3. промяна предназначението на строежи с РЗП, по-малка от 500 кв. м.; 4. строеж на сгради с РЗП, по-малка от 300 кв. м.; 5. премахване на негодни за ползване или застрашаващи безопасността строежи, когато е наредено по спешност от компетентен орган. Така формулирана разпоредбата съдържа незаконосъобразни текстове, що се отнася до т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 на чл. 50 от Наредбата. През 2016 г. в ДВ, бр. 105 от 2016 г. е публикувано изменение на Закона управление на отпадъците (ЗУО), като е отменен чл.11, ал.2 от закона. След отмяната на този текст от закона, материята е уредена с нормите на чл. 15, ал. 1, т. 1 - т. 12 от Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали на МС, издадена на основание чл.43, ал.4 от ЗУО. При анализ на текстовете от горестоящата Наредба с тези от общинската Наредба, се налага изводът, че т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 на чл.50 от общинската Наредба са незаконосъобразни, тъй като противоречат на съответните текстове от Наредбата на МС. С оспорените точки на чл.50 от общинската Наредба са предвидени параметри на сградите (РЗП), спрямо които не се прилагат изискванията на чл.48, ал. 1 от Наредбата, различни от тези на Наредбата на МС, като точка пета пък не е съобразена с т. 10 от чл. 15, ал. 1 на Наредбата на МС, съгласно която премахването на негодни за ползване или застрашаващи безопасността строежи, когато е наредено по спешност от компетентен орган, се отнася само за тези с РЗП, по-малка от 300 кв. м. В този смисъл протестът се явява основателен.

На следващо място относно протестираната разпоредба на чл. 69 от Наредба №34 за управление на отпадъците на територията на Община Димитровград, съдът намира следното:

Съгласно посочената разпоредба „Който не допусне длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или не предостави на контролните органи документи или информация с цел възпрепятстване на проверката, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева, а юридически лица и еднолични търговци с имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лв.“.

В тази връзка, съобразявайки и съдържанието на разпоредбата на чл.22 от ЗУО, се налага извода, че е недопустимо с наредба на общински съвет да се уреждат обществени отношения, регламентирани с актове от по-висока степен и за приемането на които не е налице законова делегация. Липсата на законово определена компетентност за издаването на даден административен акт прави същия нищожен.

С оглед изложеното, само по себе си правомощието на общинския съвет да регламентира правопорядък с местно значение, чрез употреба на правомощията му, свързани с определяне на реда и условията за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на ЗУО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси, не му предоставя правомощие да изземва изключителната компетентност на други органи и да преурежда обществени отношения, уредени с нормативен акт от по-висока степен, какъвто е ЗУО.

При това положение, протестираната разпоредба на чл.69, намираща се в Глава Осма „Административно-наказателна отговорност“ на Наредба №34 за управление на отпадъците на територията на Община Димитровград, е нищожна, като приета без надлежно овластяване на общинския съвет по силата на нормативен акт от по-висока степен, което обосновава липсата на материална компетентност на издателя на акта. Нищожността на протестираната разпоредба от своя страна не води до нищожност на целия подзаконов нормативен акт, предвид наличието на компетентност на органа да приеме такъв.

Относно протестираните разпоредби на чл.71, ал.1 и чл.73 от Наредбата, следва да се посочи следното:

Съгласно чл.71, ал.1 от Наредбата, наказва се с имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: 1. изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места; 2. нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на неопасни отпадъци; 3. предава отпадъци на лица, които не притежават разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл.35 от ЗУО в случаите, когато такива се изискват.

В чл.73 от Наредбата е предвидено, че за други нарушения на тази наредба, които не съставляват престъпления, на физическите лица или длъжностните лица се налага административно наказание глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на юридическите лица или на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 6000 лв.

Тези разпоредби систематично са разположени в Глава осма от Наредбата, озаглавена „Административно-наказателна отговорност“ и по своето съдържание безспорно имат административно-наказателен характер, тъй като предвиждат налагането на административни наказания и имуществени санкции за нарушение на разпоредби от Наредбата.

Същевременно в Глава шестнадесета, Раздел II „Административни нарушения и наказания“ на ЗУО, също са регламентирани административно-наказателни разпоредби – от чл.133 до чл.156 (вкл.), касаещи дейности във връзка с отпадъците.

Настоящият съдебен състав възприема становището в протеста, че в конкретния случай нормата на чл.22 от ЗУО, делегираща компетентност на общинския съвет да издаде Наредба във връзка с отпадъците на територията на общината, не предоставя на същия компетентност относно подзаконово урегулиране на санкционна дейност. Подобно правомощие не може да се извлече от прочита на чл.22, ал.1, или ал.2 от ЗУО, поради което предметният обхват на чл.71 ал.1 и чл.73 от Наредбата излиза извън рамките, определени от законодателя с разпоредбата на чл.22 от ЗУО и засяга материя, уредена в Закона за управление на отпадъците, за която Общински съвет – Димитровград няма правомощия да приема наредба.

Действително в чл.21, ал.2 от ЗМСМА е предвидено, че в изпълнение на правомощията си по ал.1 общинският съвет приема наредби, а в чл.22, ал.4 от ЗМСМА – че за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица – имуществени санкции в размер до 50 000 лв., като (ал.5) наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата и (ал.6) административнонаказателното производство се осъществява по реда на ЗАНН. Законът за местното самоуправление и местната администрация обаче, като общ закон, не намира приложение в случая, тъй като специалният приложим закон – Закона за управление на отпадъците, не предоставя правомощия на общинския съвет да урежда този вид обществени отношения, уредени вече със самия ЗУО. В протестираната Наредба изрично се посочва като правно основание за приемането ѝ чл.22 от ЗУО, поради което компетентността на общинския съвет следва да се съсредоточи в определените с тази разпоредба рамки, които не включват правомощия на общинския съвет по определяне наказания за неизпълнение на задължения във връзка с управление на отпадъците. Съображения в този смисъл подробно са изложени и в Решение №15898/19.12.2018 г., постановено по адм.дело №5466/2018 г. на ВАС, касаещо идентичен случай.

Налага се извода, че с приемането на чл.71, ал.1 и чл.73 от Наредбата, Общинският съвет е излязъл извън компетентността си в сферата на управление на отпадъците, предоставена му с чл.22 от ЗУО, поради което уредените с тези разпоредби отношения за налагане на административни наказания се явяват нищожни и следва да бъдат прогласени за такива.

Предвид горното,  нормите на чл.49, ал.3 и ал.4, чл.50, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от Наредба №34 за управление на отпадъците на територията на Община Димитровград, като приети в противоречие с материалния закон, следва да се отменят. Нормите на чл.69, чл.71 ал.1 и чл.73 от същата Наредба, като приети при липса на законово определена компетентност за приемането им, следва да бъдат обявени за нищожни.

При този изход на спора, в полза на Окръжна прокуратура - Хасково следва да се присъдят направените в производството разноски, които са в размер на 20.00 (двадесет) лева, представляващи заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ.

В полза на П.Т.З. следва да се присъдят направените в производството разноски, които са в размер на 500 лв.

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по протест на Прокурор при ОП-Хасково разпоредбата на л.49, ал.3 и ал.4, чл.50, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от Наредба №34 за управление на отпадъците на територията на Община Димитровград.

ОБЯВЯВЯ НИЩОЖНОСТТА на разпоредбите на чл.69, чл.71 ал.1 и чл.73  от Наредба №34 за управление на отпадъците на територията на Община Димитровград.

ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да заплати на Окръжна прокуратура Хасково направените по делото разноски в размер на 20.00 (двадесет лева) лв.

ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да заплати на П.Т.З. направените в производството разноски, в размер на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се оповести по реда на чл.194 от АПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                         2.