№ 21596
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:**
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20231110166678 по
описа за 2023 година
** АД е предявило против А. П. П. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основА.е чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 8673,73 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит Е № 417379, ведно със законната лихва от
23.06.2023 г. до окончателното изплащане, 3517,55 лв., представляваща договорна лихва за
периода 05.12.2016 г. – 05.08.2022 г., 1857,43 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 05.12.2016 г. – 05.08.2022 г. и 825,51 лв., представляваща друга лихва за периода
06.08.2022 г. – 19.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч. гр. д. № 35096/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 04.08.2015 г. между „***“ АД и ответницата е сключен Договор
за кредит Е № 417379, по силата на който кредиторът отпуснал паричен кредит в размер на
10000 лв., който ответницата следвало да погасява на равни месечни вноски – всяка по
164,67 лв. в срок до 05.08.2022 г. Уговорен бил и фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 8,30%, наказателна лихва за забава в размер на 14,30% и ГПР по кредита в размер
на 10,99%, като общата дължима от кредитополучателя сума към датата на сключване на
договора била в размер на 14 059,57 лв. Ищецът посочва, че кредитът е усвоен изцяло от
ответницата. Излага, че на 30.04.2020 г. „***“ АД се влива в ** АД, като последната се явява
общ правоприемник на прекратената с вливането си банка и поема всички нейни права и
задължения. Ищецът твърди, че след настъпването на изискуемостта на 05.08.2022 г. е
предприел действия по принудително събиране на вземА.ята си по договора за кредит, като
въз основа на издадения му изпълнителен лист въз основа на заповедта за незабавно
изпълнение срещу ответницата е образувано изп. д. № 20238600401262 по описа на ЧСИ
1
Виолета Матова. Сочи, че на 11.10.2023 г. на ответницата е изпратена покана за доброволно
изпълнение, но плащане от нейна страна не постъпило.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на Договор за
кредит Е № 417379/04.08.2015 г. с ищеца. Твърди, че същият е нищожен поради протИ.речие
с разпоредбите на ЗПК - чл. 10, ал. 1, чл. 21, ал. 2, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 11, ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Счита, че клаузите на процесния договор за кредит не са индивидуално
уговорени. Сочи, че така уговорена в договора за кредит клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна. Твърди, че в договора липсва описА.е на начина и конкретната методика, по които
е определена лихвата, поради което клаузите в договора, уреждащи лихвите, са
неравнопоставени по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП. Посочва, че възнаградителната
лихва е уговорена в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, поради
което същата протИ.речи с добрите нрави. Твърди, че отпуснатият кредит е изплатен изцяло
и напълно. Релевира възражение за погасяване на претендирА.те вземА.я по давност. Счита,
че е налице анатоцизъм, съответно ищецът няма право да претендира възнаградителна и
мораторна лихва за един и същи период, както е в настоящия случай. В условията на
евентуалност прави възражение за прихващане с погасените от нея вземА.я за договорни
лихви, наказателни лихви и неустойки, начислени по процесния договор за кредит, с
дължимите от нея вземА.я за главница по договора.
Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства и обсъди доводите на
стрА.те, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че
на 04.08.2015 г. е сключен Договор за кредит Е № 417379 между „***“ АД и ответницата с
твърдяното съдържА.е, както и настъпилото правоприемство чрез вливане на „***“ АД в **
ЕАД. По силата на договора на ответницата е отпуснат кредит в размер на 10000 лЕ. със
срок на погасяване от 84 месеца (05.09.2015 г. – 05.08.2022 г.). В договора е уговорен
годишен лихвен процент от 8,3%, ГПР от 10,99%, както и такса за одобрение в размер на
227,05 лЕ. и сключването на застраховка „ЖИ.т“, чиито разходи възлизат на 1,44% годишно
върху остатъка от главницата по кредита. Уговорено е начисляването на наказателни
надбавки в размер на 14,30%.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което в
изпълнение на задължението си по Договор за кредит Е № 417379 от 05.08.2015 г. „СЖ
Експресбанк" АД е заверила служебно и безкасово разплащателната сметка с IBAN
BG03TTBB94001526956290 с титуляр А. П. П. на 05.08.2015 г. (датата на договора) със
сумата от 10 000 лв. Кредитополучателят А. П. П. е усвоила отпуснатата като кредит сума в
множество извършени трансакции за потребителски нужди - разплащА.я за комунални
услуги, погашения по други кредитни задължения, покупки на ПОС-терминали, усвоени
суми на каса и други. Отчитайки и превода на работна заплата на ответницата по
разплащателната сметка експертизата приема за установено и констатира, че сумата от
кредита е била напълно усвоена на 02.09.2015 г. от ответницата. По процесния договор за
2
кредит според представените данни от кредитора се констатират заплатени суми в общ
размер на 2 478,09 лв., които са разпределени по пера на вземането, както следва: заплатена
главница - 1326,27 лв., заплатени договорни лихви - 974,68 лв., заплатени застрахователни
премии - 169,10 лв., заплатени лихви за просрочие - 8.04 лв. КонстатирА.ят размер на дълга
към 23.06.2023 г. е както следва: главница - 8 673, 73 лв., договорна лихва за периода
05.12.2016 г. - 05.08.2022 г. - 3 517,55 лв.; мораторна лихва за периода 05.12.2016 г. -
05.08.2022 г. - 1 857,43 лв., други дължими лихви и законна лихва върху неплатената
главница за периода 06.08.2022 г. - 20.06.2023 г. вкл. - 825,51 лв. КонстатирА.ят размер на
дълга към 03.11.2024 г. е, както следва: главница - 8 673,73 лв., договорна лихва за периода
05.12.2016 г. - 05.08.2022 г. - 3 517,55 лв.; мораторна лихва за периода 05.12.2016 г. -
05.08.2022 г. - 1 857,43 лв., други дължими лихви и законна лихва върху неплатената
главница за периода 06.08.2022 г. - 20.06.2023 г. вкл. - 825,51 лв., разходи за съдебни
разноски - 702,96 лв., законна лихва за периода 21.06.2023 г. - 03.11.2024 г. - 1 627,62 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основА.е чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като се иска установяване на съществуване на вземане за
заплащане на суми по договор за кредит. За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца
е да докаже, че между „***“ АД и ответницата е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по което кредиторът е предоставил на кредитополучателя
уговорената парична сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок заедно с
претендираната договорна лихва и друга лихва; настъпилата изискуемост на задълженията
на кредитополучателя; настъпилото правоприемство от страна на ищеца въз основа на
твърдяното вливане; че е настъпила и е обявена предсрочна изискуемост на кредита спрямо
кредитополучателя и стойността на непогасената му част; че оспорените клаузи са
действителни, в т.ч. индивидуално уговорени. В тежест на ищеца е да установи и наличие на
обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на погасителната давност предвид заявеното
от ответницата възражение.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, когато кредитът или отделни вноски от
него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече
вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 418 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги. В случая е
настъпил падежът и на последната договорена вноска от договора за кредит.
Съдът намира за лишено от основА.е възражението за неравноправност на клаузите в
договора, уреждащи лихвите. В договора е посочено, че базовият лихвен процент към датата
на сключване на договора е 8,3%, а наказателната надбавка е в размер на 14,30%.
Ответницата е физическо лице и като такава има качеството на потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в специалния
закон. Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
3
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като примерно изброява
редица типични случаи. Не се установява да е налице протИ.речие с чл. 143 ЗЗП за
нарушаване принципа на добросъвестност водещ до неравновесие между правата и
задълженията, договорените клаузи не протИ.речат на посоченото в чл. 143 ЗЗП случаи на
неравноправни клаузи, в договора са посочени всички разходи по него. При сключване на
процесния договор за кредит са спазени изисквА.ята на ЗПК за валидността му. Не се
установяват нарушения, които законът (чл. 22 ЗПК) да въздига в такива, водещи до
абсолютна недействителност на договора за кредит. В договора е посочен размерът на
дължимите лихви и условията, при които се дължат, както и ГПР. Неоправдано е
възражението, че клаузите не са индивидуално уговорени. Клаузите се съдържат в договора,
същите носят подписа на кредитополучателя, поради което следва да се счита, че същият е
бил запознат със съдържА.ето им.
Размерът на остатъка неплатени задължения по процесния кредит, като се вземат
предвид извършените от ответницата плащА.я, се установява от заключението на ССчЕ,
както следва: незаплатена главница - 8673,73 лв., незаплатена договорна лихва за периода
05.12.2016 г. - 05.08.2022 г. - 3517,55 лв.; незаплатена мораторна лихва за периода 05.12.2016
г. - 05.08.2022 г. - 1857,43 лв., незаплатена законна лихва за периода 06.08.2022 г. - 20.06.2023
г. вкл. - 825,51 лв. Установената дължимост на тези суми е към 03.11.2024 г.
Ответницата е релевирала възражение за погасяване по давност на процесните вземА.я.
Погасителната давност за вземА.ята, произтичащи от договор за кредит, които не са
периодични вземА.я съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, е 5-годишната. Съгласно ТР от 21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС
при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта
на съответната вноска. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Падежът на всяка отделна вноска е бил на 5-то число на
съответния месец. Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника; с предявяване на иск или възражение; с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК е подадено на 23.06.2023 г. Следователно за погасени по давност следва да се считат
всички вземА.я за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 23.06.2018 г. и вземА.я за
лихви, чиято изискуемост е настъпила преди 23.06.2020 г. или това са вземА.ята за
договорна лихва за периода 05.12.2016 г. - 22.06.2020 г., вземА.ята за мораторна лихва за
периода 05.12.2016 г. - 22.06.2020 г.
С оглед изложеното, изводите и изчисленията, направени в ССчЕ, съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат уважени за следните суми, определени на основА.е чл.
162 ГПК: 6745,59 лв. – главница, 1317,14 лв., представляваща договорна лихва за периода
23.06.2020 г. – 05.08.2022 г., 684,70 лв., представляваща мораторна лихва за периода
4
23.06.2020 г. – 05.08.2022 г. и 825,51 лв., представляваща друга (законна) лихва за периода
06.08.2022 г. – 19.06.2023 г.
При този изход на спора право на разноски имат и двете стрА.. Ищецът е сторил
следите разноски: 594,96 лЕ. – държавни такси в исковото и заповедното производства, 350
лЕ. – депозит за експертиза, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът, на основА.е чл. 78, ал. 8 ГПК, определя в размер на 50 лЕ., от които съразмерно с
уважената част от предявените искове следва да му бъдат присъдени 640,34 лЕ..
Ответницата е претендирала адвокатско възнаграждение в размер на 2150 лЕ., от които
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове следва му бъдат присъдени 766,27
лЕ.. Определени по компенсация разноски се дължат на ответницата в размер на 125,93 лЕ..
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ** ЕАД, ЕИК *** по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК срещу А. П. П., ЕГН **********, искове с правно основА.е чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. П. П. дължи на ** ЕАД следните суми:
6745,59 лЕ., представляваща главница по Договор за кредит Е № 417379, ведно със
законната лихва от 23.06.2023 г. до окончателното изплащане, 1317,14 лЕ., представляваща
договорна лихва за периода 23.06.2020 г. – 05.08.2022 г., 684,70 лЕ., представляваща
мораторна лихва за периода 23.06.2020 г. – 05.08.2022 г. и 825,51 лЕ., представляваща друга
(законна) лихва за периода 06.08.2022 г. – 19.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 35096/2023 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове над сумата от 6745,59 лЕ. до пълния претендиран размер от 8673,73 лЕ.,
над сумата от 1317,14 лЕ. до пълния претендиран размер от 3517,55 лЕ. и за периода
05.12.2016 г. - 22.06.2020 г., над сумата от 684,70 лЕ. до пълния претендиран размер от
1857,43 лЕ. и за периода 05.12.2016 г. - 22.06.2020 г.
ОСЪЖДА ** ЕАД, ЕИК *** да заплати на А. П. П., ЕГН **********, на основА.е
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 125,93 лЕ. – разноски в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5