№ 14025
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110113241 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Д. О. З.“ ЕАД срещу „Д. Б.:
Ж. З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 1172,44 лв., представляваща
незаплатен остатък от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № Т224401000****** /47001112200****/ във връзка с ПТП от
11.03.2022 г., настъпило в гр. *****, на ул. „***** ******“ № 2, ведно със законната
лихва от 07.03.2025 г. до окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 261,93 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
23.07.2023 г. до 06.03.2025 г.
Ищецът твърди, че на 11.03.2022 г., в гр. *****, на ул. „***** ******“ № 2, в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по
застраховка „Каско” за автомобил „Фолксваген Крафтер“, рег. № ********, управляван
от Е. С., е реализирано събитие – ПТП, между застрахования при него лек автомобил и
лек автомобил „Рено“, рег. № ********. Сочи, че вина за настъпването му имал
водачът на автомобил „Рено“, рег. № ********. Твърди, че в причИ. връзка с
описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него автомобил. Ищецът
твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2344,88 лв. с включени
ликвидационни разноски. Поддържа, че по отношение на лек автомобил „Рено“, рег. №
******** към дата на ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, като с оглед извършеното плащане възникнало регресното му
1
вземане срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че
ответникът е бил поканен на да заплати сумата от 2344,88 лв. с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като ответникът заплатил сумата от
1172,44 лева., поради което в настоящото производство претендира разликата в размер
на 1172,44 лева, както и обезщетение за забава в размер на 261,93 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 23.07.2023 г. до 06.03.2025 г. Иска
се от съда да постанови решение, с което да уважи исковете.
Ответникът в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба
оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на пътно-
транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите вреди и
вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ водач.
Твърди, че принос за настъпване на процесното ПТП има и водачът на застрахования
при ищеца автомобил, за който твърди, че не е изчакал другия водач да реализира
маневрата си за движение на заден ход, а вместо това се е позиционирал плътно в
задната част на товарния автомобил без да направи адекватна преценка на ситуацията.
Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че
ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в
исковата молба; наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие,
изплащане от ответника извънсъдебно на сумата в размер на 1172,44 лева, включваща
15 лв. ликвидационни разноски.
За изясняване на механизма на процесното ПТП и причинно-следствената
връзка между същото и щетите по увредения автомобил са събрани писмени
доказателства и е изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ).
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, настъпило на
11.03.2022 г. в гр. *****, на ул. „***** ******“ № 2 около 12:45 ч. В протокола
схематично е отразен механизъм на събитието, според който при излизане от
странична отбивка на пътя автомобил „Рено“, рег. № ********, управляван от А. А., се
е блъснал движещия се по пътя автомобил „Фолксваген Крафтер“, рег. № ********,
управляван от Е. С., при което на последния са нанесени имуществени вреди по
2
страничната врата и стъкло. Протоколът е подписан от двамата водачи.
Протоколът за ПТП представлява частен свидетелстващ документ, чието
доказателствено значение се преценява с оглед останалите събрани по делото
доказателства и при съобразяване, че отразява непосредствените впечатления на
участниците в ПТП, които са трети незаинтересовани от изхода на делото лица.
За установяване на механизма са разпитани двама свидетели – водачите на двата
автомобила.
От показанията на свидетеля Е. С., водач на автомобил „Фолксваген Крафтер“,
рег. № ********, се установява, че се движел направо по път с предимство - ул. „*****
******“, като в участъка до попътен склад с портал към него от дясната страна на
пътя, видял напречно спрял към отбивката към портала за склада камион на пътя –
извит и с отворена врата на мястото до шофьора. Камионът не се движел, нито бил с
пуснати мигачи или аварийни светлини, нищо не светело по него. Преминаващите по
пътя автомобили започнали да го заобикалят, като преди свидетеля минали три други
автомобила – той бил четвърта кола. Подминавайки камиона и намирайки се около
средата му, камионът тръгнал назад и ударил управлявания от свидетеля автомобил в
страничната врата отдясно. Твърди, че с другия водач не са имали спорове, той си
признал вината, като казал, че не го е видял. Полиция дошла на място и направила
тест за алкохол, а другият водач попълнил протокола, като и двамата го подписали.
Според показанията на свидетеля А. А., водач на автомобил „Рено“, рег. №
********, той завивал наляво от улицата към портала на фирма „П. Б.“ АД, в която
трябваше да отиде. Пазачът му казал да изчака, тъй като излизат в почивка и да върне
назад. Заради това предприел маневрата на заден ход, за да спре камиона на улицата,
при което чул удар и чупене на стъкло. Твърди, че преди потегляне композицията на
камиона била на пътя. Като слязъл, видях, че е ударил друго превозно средство.
Твърди, че бил включил аварийни преди да даде ход назад. Извикали полиция и
полицаите им казали, че това не е нищо и да напишат протокол. Разбрали се с другия
шофьор, че последният е карал направо по улицата и заобикалял камиона, който му
препречвал пътя.
Въз основа на писмените доказателства по делото, възпроизведени от
свидетелите, е изготвено заключение по съдебно автотехническа експертиза.
Според заключението на вещото лице ПТП е настъпило, когато водачът на
товарен автомобил „Рено“, рег. № ********, предприемайки маневра за движение на
заден ход за излизане от паркинг, намиращ се в района на ул. „***** ******“ № 2,
блъснал преминаващият зад него лек автомобил „Фолксваген Крафтер“, рег. №
********. Всички увреждания по последния се намирали в пряка причИ. връзка с
механизма на събитието. Стойността, необходима за възстановяване на щетите по лек
автомобил „Фолксваген Крафтер“, рег. № ********, изчислена на база средна пазарна
3
цена към датата на ПТП, е 4595,29 лв. Според вещото лица изслушаните в съдебното
заседание свидетелски показания напълно подкрепят отразения в протокола и
описания в заключението механизъм на събитието. Съдът възприема изцяло
направените от вещото лице доказателствени изводи, като експертизата е изготвена
компетентно и добросъвестно и вещото лице е изследвало пълно и задълбочено
представените по делото доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане главен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на
лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причИ. връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
От ангажираните по делото доказателства се установява механизъм на
събитието, който отговаря на съдържателно на описания такъв в исковата молба, а
именно – водачът на лек автомобил „Рено“, рег. № ********, при движение на заден
ход, излизайки от крайпътна отбивка на ул. „***** ******“ № 2 в гр. *****,
реализирал удар с движещия се направо по улицата автомобил „Фолксваген Крафтер“,
рег. № ********, управляван от Е. С.. Въз основа на установеното по делото от
фактическа страна обстоятелство, че камионът е бил спрял напречно на пътя, както и
че е предприел маневрата движение на заден ход, за да излезе от крайпътния склад,
водачът му е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, съгласно която водачът на
пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне
пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. Ирелевантно в
случая е обстоятелството дали водачът при потегляне назад е пуснал аварийните
светлини, доколкото в този момент другият автомобил вече го е заобикалял, доколкото
съдът възприема убедителните показания на св. С., според които камионът е бил в
4
спряло положение, когато е предприел заобикалянето му. При тези данни и при
условия, че няколко автомобила са минали преди него, заобикаляйки спрелия камион,
за свидетеля С. не е съществувало задължение да предвиди, че другият водач ще
потегли, особено, без да изчака да бъде подминато превозното средство от другия
заобикалящ го автомобил.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, според която размерът на
обезщетението, изчислено по средни пазарни цени възлиза на 4595,29 лв.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в на извършеното плащане. Към
тази сума следва да се добави и сумата за ликвидационни разноски за определяне на
щетата, които ищецът има право да получи съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ. Съдът
приема, че сумата от 15 лв. представлява обичаен размер на разноските при
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и
обичайните разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер - 2344,88
лв. Като е платил сумата от 1172,44 лева., ответникът е останал задължен за разликата
в размер на 1172,44 лева.
По възражението за съпричиняване:
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на
5
което е разпределена на него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за
наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Следователно необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин , като
не може да е хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е
разяснено, че поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причИ. връзка с вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква идентичност между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване
се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от
обезвреда.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че товарният
автомобил, управляван от свидетеля А., е потеглил от спряло положение, без към
момента, в който другият водач да е предприел заобикаляне, да е извършвал маневрата
излизане на заден ход. Последната е започнала едва след като водачът С. вече е
подминавал камиона. Ето защо съдът приема, че ПТП е настъпило единствено поради
противоправното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил.
Поради това претенцията на ищеца следва да бъде уважена изцяло, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
Периодът на претендираната забава в случая е от 23.07.2023 г. до 06.03.2025 г.
По делото е приложена регресна покана, получена от ответното дружество на
23.06.2023 г. Следователно ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 30 дни,
т.е. от 23.07.2023 г. Предвид установения по делото размер на главницата, съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен калкулатор размера на
дължимото обезщетение за забава за периода от 23.07.2023 г. до 06.03.2025 г., което
възлиза на сумата от 261,93 лв. Следователно искът с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да се уважи за пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски, като по делото са налице доказателства за
плащане 300 лв. депозит за САТЕ, 529,20 лв., заплатено адвокатско възнаграждение,
57,37 лв. държавна такса и 60 лв. депозит за свидетели – общо 946,57 лв., които следва
6
да му бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. Б.: Ж. З.“ АД, ЕИК ********* да заплати на „ДЗИ – О. З.“ ЕАД,
ЕИК ********* на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 1172,44 лв.,
представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № Т224401000****** /47001112200****/ във
връзка с ПТП от 11.03.2022 г., настъпило в гр. *****, на ул. „***** ******“ № 2, ведно
със законната лихва от 07.03.2025 г. до окончателното изплащане, и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 261,93 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 23.07.2023 г. до 06.03.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д. Б.: Ж. З.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 946,57 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7