№ 94
гр. Стара Загора, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20235500500180 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК и е
образувано по въззивна жалба от Н. Г. А. – длъжник против разпореждане
изх.№ 119407 от 14.11.2022г., постановено по изп.д.№ 3270/2022г. по описа
на ЧСИ Г. И., с което е отказано прекратяване на делото.
Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Твърди, че с
молба поискал прекратяване на изп. дело, тъй като задължението било
погасено. Съдебните разноски, предмет на изпълнението, вкл. разноските за
образуване на дело и за адв. хонорар бил заплатил преди изтичане на
четиринадесетдневния срок от уведомяването му. Взискателят също подал
молба за прекратяване на изп. дело по същите причини. Отказът на съдебния
изпълнител счита за незаконен, тъй като било налице основанието на чл. 433,
ал.1, т.2 ГПК. Счита, че съдебният изпълнител нарушил чл. 428 ГПК като
едновременно с поканата за доброволно плащане му наложил запор върху
банкови сметки и имущество, без да му даде възможност да се възползва от
правото си на доброволно плащане. Счита, че не дължи пропорционалните
такси на ЧСИ, тъй като ЧСИ присъединил НАП и натоварил длъжника с
разноски.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се разгледа жалбата
му по същество. Претендира разноски – адв. хонорар и съдебни такси.
В срока за отговор е постъпил отговор от взискателя П. В. П., в който
взема становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения по
същество и моли да се потвърди обжалваното разпореждане.
1
Постъпило е становище и от другия длъжник З. В. Д., в което взема
становище за основателност на въззивната жалба.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Г. И., в
които се взема становище, че жалбата е неоснователна. Излага подробни
съображения.
Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и провери обжалваните действия на ЧСИ Г. И., по
изп. д. № 3270/2022г. по описа на ЧСИ, намери за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежаща на обжалване действие на ЧСИ.
Изпълнително дело № 3270/2022г. по описа на ЧСИ Г. И. е образувано
по молба от 24.10.2022г. от П. В. П., по приложен изпълнителен лист №833 от
20.10.2022г., издаден по гр. д. №5161/2021г. по описа на PC- Стара Загора и в.
гр. д. № 351/2022г. по описа на СтОС, по силата на който З. В. Д. и Н. Г. А. са
осъдени да заплатят на П. В. П. сумата от 350 лв. за разноски и сумата от 300
лв. за разноски по в.гр.д. № 351/2022г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
След образуване на изпълнителното дело, ЧСИ е изготвил покани за
доброволно изпълнение и едновременно с тях е наложил запори върху
вземанията на длъжника Н. Г. А. в Националното бюро за правна помощ и
запор върху банковите му сметки в „ПИБ“ АД, „Банка ДСК“ АД, „ОББ“ АД,
„Юробанк България“ АД.
На основание чл.458 от ГПК и удостоверение от 25.10.2022г. на ТД на
НАП, ЧСИ е присъединил държавата като взискател за дължимите от
длъжника Н. Г. А. публични задължения.
Длъжникът Н. Г. А. е получил Поканата за доброволно изпълнение на
08.11.2022г. На 14.11.2022г. е подал молба, с която е поискал прекратяване
на производството, поради твърдения за невярно съдържание на
изпълнителния лист. Представил е платежен документ от 11.11.2022г. за
платена сума в размер на 650 лева на П. В. П., с основание „разноски по
гражданско дело“.
Със съобщение № 119407 от 14.11.2022г. ЧСИ е уведомил длъжника Н.
А., че отказва прекратяване на изп. дело, тъй като не са налице
предпоставките на чл.433 от ГПК.
На 16.11.2022г. по делото е постъпило становище от пълномощника на
взискателя – адв. Д. Костова, в което се твърди, че молбата на длъжника е
неоснователна и недоказана.
На 29.11.2022г. е постъпила молба от пълномощника на взискателя адв.
Д.К., с която се иска прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл.433,
ал.1, т.2 ГПК. Към момента не е влязло в сила Постановление за разноски,
изх. № 123105/25.11.2022г. издадено то ЧСИ Г. И..
С молба вх.№ 3321/10.01.2023г. пълномощникът на взискателя е
2
уведомил съдебния изпълнител, че вземането му е изцяло изплатено от
длъжника, ведно с изискуемите лихви и разноски - адвокатско
възнаграждение, такси и разноски по гражданското и по изпълнителното
дело. Прави искане за прекратяване на производството по изп. дело.
С Постановление, изх. № 4405/11.01.2023г ЧСИ Г. И. е прекратила изп.
дело № 3270/ 2022г. на осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Безспорно е изпълнителното дело, че плащането от
длъжника А. на задължението по изпълнителния лист е направено след
образуване на изп. дело и получаване Покана за доброволно изпълнение. В
този случай жалбоподателят - длъжник е станал причина за образуване на
изпълнителното дело и осъщественото от него плащане на сумите по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение, не би могло да го
освободи от отговорност за заплащане на таксите и разноските по
изпълнението. Към момента на образуването на процесното изпълнително
дело, паричното задължение на длъжника А. не е било погасено. Кредиторът
П. В. П. е предприел образуване на изпълнително производство и насочване
на принудително изпълнение спрямо имуществото на длъжника, в резултат на
което е направил разноски. Независимо от начина, по който е събрана сумата
— директно на взискателя или внесена по сметка на съдебен изпълнител,
съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.
433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда. Безспорно е по
изпълнителното дело, че плащането е направено след започване на
изпълнителното производство. Длъжникът е погасил задължението си след
предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител.
Във всички случаи, когато изпълнението се извършва от частен съдебен
изпълнител, длъжникът дължи и такси за изпълнението, включително и при
плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за
изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79,
ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението,
независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е
постъпила по изпълнителното дело.
На следващо място оплакването на длъжника, че в срока за доброволно
изпълнение ЧСИ незаконосъобразно е наложил запори върху негови вземания
е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.507, ал.1 от ГПК запорното
съобщение до третото задължено лице се изпраща едновременно с ПДИ,
както е направил ЧСИ. В случая не е налице незаконосъобразно извършено
действие от съдебния изпълнител, доколкото принудителните действия по
изпълнителното производство са извършени при спазване разпоредбите на
3
ГПК.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК,
държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от
длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението на суми. В съответствие с
горната разпоредба, съдебният изпълнител е изпратил съобщение на НАП за
започнатото от него изпълнение срещу длъжника и я е присъединил като
взискател в производството, съобразно представеното удостоверение. ЧСИ е
действал законосъобразно, тъй като са му съобщени вземанията на държавата
към длъжника, поради което е следвало да ги съобрази при извършеното
разпределение.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира за
неоснователна жалбата на длъжника Н. Г. А. против разпореждане изх.№
119407 от 14.11.2022г., постановено по изп.д.№ 3270/2022г. по описа на ЧСИ
Г. И., с което е отказано прекратяване на делото. Към 14.11.2022г. не са били
налице предпоставките на чл. 433 ГПК за прекратяване на производството.
Обжалваното действие на ЧСИ е правилно, а подадената жалба като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.437 от ГПК, Окръжният
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. Г. А. – длъжник, против
разпореждане изх.№ 119407 от 14.11.2022г., постановено по изп.д.№
3270/2022г. по описа на ЧСИ Г. И., с което е отказано прекратяване на делото
като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4