РЕШЕНИЕ
№ 1142
гр. Перник, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. М.-СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. М.-СТОЕВА Гражданско дело
№ 20251720101022 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация Перник”
АД, с която се иска да се признае за установено, че С. Й. К. дължи сума в размер на 2417,68
лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в ********************, за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г., както и сумата от 395,78 лева, лихвата за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия,
които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението
си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната страна, представлявана от назначения й особен представител – адв. М., е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не
съществува облигационна връзка между страните и ответницата няма качеството потребител
на топлинна енергия за посочения имот. Счита представените с исковата молба декларация
по чл. 14 ЗМДТ и нотариален акт за неотносими, тъй като не отразяват актуална
информация за процесния период. Оспорват се представените доказателства, касаещи
1
начисляването на претендираната сума, като се излагат съображения за доказателтвената им
стойност. Сочи се, че няма доказателства за процесния имот данните 1 за извършените
начисления да са взети от правоимащо лице по смисъла на чл. 139а ЗЕ и да е спазена
предвидената процедура. В този смисъл се обосновава, че начислените сметки са
незаконосъобразни. Оспорва се също качеството на услугата. При условията на
евентуалност се релевира възражение за погасителна давност относно вземанията.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се, че „Топлофикация Перник” АД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответникa, отнасящо се за вземането,
което е предмет на настоящата искова претенция. В тази връзка е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3903 по описа за 2024 г. на Пернишкия
районен съд.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 3,
том I, дело 3/04 г. на нот. И.И., с който ответницата е придобила собствеността върху
процесното жилище апартамент ********************. Представена е и декларация по чл.
14 ЗМДТ от 18.03.2004 г., подадена от ответницата, в която се легитимира като собственик
на процесното жилище с посочения нотариален акт.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От
същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се
наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен
договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението
на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични
проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и
показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на
топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по
карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредбата № Е РД – 04-1 от 12.03.2020г., тъй като от
брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати
технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба,
касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика
между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото
заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за
топлинна енергия за БГВ – прогнозно, който впоследствие е преизчислен след извършване
на годишния отчет. Експертът пояснява, че в имота са монтирани уреди за измерване
2
разхода на топла вода – 2 броя водомери. Начислен е служебен на база броя на обитателите-
1 лице. След годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, определено е
топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е левовата
равностойност на топлинната енергия за топла вода, което обстоятелство е отразено в
индивидуалните изравнителни сметки за имота. В имота има четири отоплителните тела - в
стаите са с монтирани индивидуални разпределители. Демонтирано е едно от отоплителните
тела в помещение «Кухня».Отоплителното тяло в помещение « Баня» е щранг-лира, без
ИРУ, което е общо за всички имоти по вертикала. За него е начислен разход, като за
работило непрекъснато, този разход е определен по изчислителен път. След провеждане на
задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разходът на топлинна
енергия за отопление на имота е преизчислен, при което прогнозно начислените суми са
сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни
сметки.
Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен
път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е
пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия
само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в
индивидуалната сметка на имота. Според вещото лице начислените суми за имота са
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба.
Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислени суми,
са приведени, към реално отчетените или служебно изчислените с изравнителните сметки за
съответните периоди.
От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на
стойност 2417,68 лева за процесния период.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна
енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и
преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи -
отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и
други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Искът е предявен за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена
топлинна енергия, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на
парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване
3
на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването
на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот,
както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От приложените писмени доказателства се установи, че ответницата е собственик на
процесния имот. Не са представени доказателства, установяващи, че същата е прехвърлила
това свое право и не е била негов титуляр през процесния период.
Съгласно заключение на вещото лице, стойността на доставената в имота ТЕ е в
размерите, посочени в счетоводната сметка, поради което съдът намира, че ищецът е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в процесния имот и за
процесния период, на претендираната стойност.
Неоснователно е възражението на ответника касаещо спазването на процедурата за
избор на правоимащо лице по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.
2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна
собственост, се извършва от специално лицензирани лица. На основание чл. 139 б ЗЕ
клиентите в сграда – етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за
извършване на услугата дялово разпределение като изборът се извършва с писмено съгласие
на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата.
Неизпълнението на това им задължение не може да доведе отпадане на отговорността за
заплащане на потребената топлинна енергия. По делото не са представени доказателства за
писмено съгласие на 2/3 от собствениците на сградата на ЕС за сключване на писмен
договор на услугата „дялово разпределение“ по реда на чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ, нито писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение по реда на чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ.
4
Този факт не влияе върху задължението на ответницата за заплаща топлинна енергия,
доколкото положително са установени всички материални предпоставки относно
възникването на облигационно отношение между страните, както и съществуването и
изискуемостта на вземането. Аргумент в посочения смисъл се извежда и от разпоредбата на
чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г. Дори когато договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е
прекратен, съгласно посоченото правило, разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сградата се извършва само от топлопреносното предприятие или от
доставчика, т.е., от ищеца, съобразно Методиката по приложението към Наредбата.
Изводът на съда за основателност на претенцията обуславя произнасяне по заявеното
възражението е на ответника за погасяване на вземанията по давност .
Съгласно ТР № 3/2011 г. задълженията за ТЕ се погасяват с 3-годишен давностен срок
- чл. 111, б. "в" ЗЗД. В чл. 34 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди от
"Топлофикация Перник" ЕАД е предвидено, че купувачът е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. През 30 - дневния период от време, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника
– чл. 70 ЗЗД, вземането е ликвидно и длъжникът може да изпълни преди срока, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо - кредиторът може да иска
изпълнение. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа. С оглед
приетото в ОУ, задълженията на ответника за заплащане на топлинна енергия са възникнали
като срочни и стават изискуеми след 30 дни, следващи месеца на доставката и от тази дата
ежемесечно започва тече 3-год. давностен срок за всяка една от претендираните от ищеца
главници – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Имайки предвид, че исковата претенция е за периода м. 05.2022
г. – м. 04. 2023г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
09.07.2024 г., то за нито едно от вземанията за процесния период не е погасено правото на
принудително изпълнение.
Предвид изложеното исковата претенция се явява доказана в пълен размер и следва
да се уважи. Като законна последица и съобразно изричното искане следва да се присъди и
законната лихва, считано от подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК.
Доколкото потребителят не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца
вреди, в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. При този извод, основателна е и акцесорната
претенция, тъй като задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се
извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
5
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство.
Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва:
56,27 лева – държавна такса, 350 лева – депозит за вещо лице, и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение (в минимален размер), депозит за особен представител – 300 лева, т. е. общо
806,27 лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва: 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение и 56,27 лева – държавна такса, т. е. общо 106,27 лева.
Ответникът следва да понесе отговорността за заплащане на посочените разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Й. К., ЕГН **********, с адрес
********************, ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата 2
417,68 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в ********************, за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г., както и сумата от 395,78 лева, лихвата за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С. Й. К., ЕГН **********, с адрес ******************** ДА ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 806,27 / осемстотин и шест
лева и двадесет и седем стотинки/ лева – разноски в исковото производство и 106,27 / сто
и шест лева и двадесет и седем стотинки/ лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03903 по
описа за 2024 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6