Р Е Ш Е Н И Е
№824 / 26.6.2020г.
гр. Перник, 26.06.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1949 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу М.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
616,68 лв. /шестстотин и шестнадесет лв. и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
16.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 83,77 лв.
/осемдесет и три лв. и седемдесет и седем стотинки/, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 04.10.2018
г., за които вземания е издадена заповед № 5140/17.10.2018 г. по ч.гр.д. № 07082 по описа за 2018 г. на Районен
съд – Перник.
Ищецът твърди, че между топлопреносното предприятие и
ответника е налице облигационноправна връзка, създадена по повод продажба на
топлинна енергия, тъй като за процесния период и имот ответникът има качеството
„клиент на топлинна енергия за битови нужди”, а отношенията между тях са
уредени от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че в срок
от 30 дни след влизане в сила на Общите условия, ответникът не е изразил
несъгласие с тях и не е предложил рзлични условия за уреждане на отношенията
между страните, по смисъла на чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Излага, че съществуващото
правоотношение е възникнало с присъединяване на имота към топлопреносната мрежа
и ответникът е абонат на топлопреносното дружество като собственик на имота в
топлоснабдена сграда. Съгласно Общите условия на договора ответникът е задължен
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, да заплати
потребената топлинна енергия, след което изпада в забава и съгласно чл. 41, ал.
1 от ОУ дължи обезщетение в размер на законната лихва. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени и да му бъдат присъдени
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения
от съда особен представител - адв. М., оспорва предявените искове. Възразява
между страните да е налице облигационно отношение по повод продажба на топлинна
енергия. Твърди, че няма качеството „клиент на топлинна енергия за битови
нужди”, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот. По изложените
съпбражения моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена заповед № 5140/17.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07082 по описа за 2018 г.
на РС-Перник срещу
М.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 616,68
лв. /шестстотин и шестнадесет лв. и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
16.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 83,77 лв.
/осемдесет и три лв. и седемдесет и седем стотинки/, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 04.10.2018
г., за които вземания е издадена заповед № 5140/17.10.2018 г. по ч.гр.д. № 07082 по описа за 2018 г. на Районен
съд – Перник.
Издадената
заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
От представените от
ответника общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани във в.
„Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
От приложения препис-извлечение от Акт за сключен
граждански брак се установява, че на 08.12.1976 г. е сключен граждански брак
между М.П.К. и Л.Е.М..
От Приложение № 1 към
декларация по чл. 14 от ЗМДТ е видно, че Л.Е.М. е заявила, че притежава в
съсобственост при равни квоти с Модесето П.К. недижим имот, находящ се на
адрес: ***.
От Договор за продажба на
държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установява, че на 15.10.1990
г. Л.Е.М. е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се на адрес: ***, за сумата 12553 лв., платена със
собствени средства и заети средства от Банка „ДСК”.
От приетото по делото заключение на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че по
отношение на сградата, в която се намира процесния имот не е сключен договор с
етажната собственост, но изравнителни сметки за имота са издавани от фирма за
дялово разпределение „Нелбо” ЕАД преди 2006 г., поради което вещото лице
счита, че системата за дялово разпределение е въведена преди процесния период.
Посочва, че между „Топлофикация Перник” ЕАД и фирма „Нелбо” ЕАД е сключен договор № 99/08.12.2011 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия” в сградата в режим
на етажна собственост със срок 1 г. с клауза за безсрочно продължение с по още
една година. От
заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция, е
преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се
използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат
за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет
на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното
количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от
06.04.2007 г., като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните
загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците
на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между
нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото
заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.
Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Съгласно заключението през процесния период е
начисляван разход за топлинна енергия за БГВ - прогнозно. Вещото
лице посочва, че в имота е монтиран уред за
измерване на потребеното количество топла вода – 1 бр. водомер. В имота е
проведен редовен годишен отчет. Месечните суми са прогнозно начислени и определени на
база предходен период на потребление от фирмата топлинен счетоводител. Впоследствие
при годишния отчет е преизчислен разхода за топлинна енергия за топла вода на
имота, определено е топлосъдържанието на топлата вида за отделните отчетни
периоди и е изчсилена тяхната левова равностойност. Това обстоятелство е
отразено в индивидуалните изравнителни сметки след приспадане на прогнозно
начислените месечни суми.
Вещото лице посочва, че от изравнителните сметки и отчети
е видно, че отоплителните тела в стаите са демонтирани. Налино е само отоплителното
тяло в помещение „Баня” - щранг-лира, без ИРУ, общо за всички имоти по
вертикала. За него начисляван разход на толинна енергия по изчислителен път,
като прогнозно начислените суми са сторнирани и разликата е отразена в
индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление,
отдадена от сградната инсталация, също е разпределяна по изчислителен път,
начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, като
определените суми са отразени в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Не
е начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и
свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че
начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия,
са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на
топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за
главница за процесния имот е 616,68 лв. за периода 01.05.2016 г. -30.04.2018
г., а за законна лихва – 83,77 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 04.10.2018
г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено
плащане от ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на ищцовото
дружествто е водено редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на
сумите като задължения на абоната.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са
предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от
2017 г.)
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни
искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението
на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в
цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и
при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът се е намирал в
граждански брак към момента на придобиване на собствеността върху процесния
имот, по силата на Договор за проджба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти, сключен на 15.10.1990 г. Тъй като имотът е придобит по
възмезден начин през време на брака между съпрузите, съгласно чл. 19 от СК от
1985 г. (отм.), действащ към момента на осъществяване на придобивното
основание, принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е
придобит.
Съгласно чл. 32 СК /Обн. ДВ. бр. 47 от 23 Юни 2009 г./, действащ към
процесния период, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат
от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. Поради това и педвид обстоятелството, че
съпружеската имуществена общност е бездялова, следва, че съпрузите отговарят
солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто
е и разходът за доставяна топлинна енергия. Кредиторът по вземания, дължими
солидарно от няколко лица, сам определя към кого да насочи претенциите си, като
всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането.
По изложените съображения, съдът приема, че
за процесния период между страните по
делото е налице договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба.
От заключението на вещото лице по приетата
съдбно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за
процесния имот за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. е на стойност 616,68
лв.
Следователно, предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен в пълен размер.
Като правоувеличаваща последица от уважване на иска за
парично вземане оветникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
16.10.2018 г. до окончателното му изплащане.
По иска с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал.
1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на
30-дневния срок от периода, за който се отнасят.
От заключението на вещото лице
по проведената съдебно-икономическа експертиза се установява, че обезщетението
на забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 04.10.2018 г., е в размер на сумата 83,77 лв.
Следователно, предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По
разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на
уважената част от исковите претенции. Тъй като и в заповдното, и в исковото
производство ищецът е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в минимлане размер, а именно 50,00 лв. за заповедното и 100,00
лв. за исковото производства.
С оглед изложеното, съдът
приема, че в настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 240,00 лв. – депозити за експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 150,00 лв. – депозит за особен представител, т. е. в общ размер на 515,00 лв., а в заповедното
производство, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв. Предвид уважаване
на предявените искове, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в
пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ. - ПЕРНИК"
АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”,
сумата 616,68 лв. /шестстотин и шестнадесет лв. и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
16.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 83,77 лв. /осемдесет и три лв. и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 04.10.2018 г., за които вземания е издадена заповед №
5140/17.10.2018 г. по ч.гр.д. №
07082 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ. - ПЕРНИК"
АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”,
сумата 515,00 лв.
/петстотин и петнадесет лева/ - разноски в настоящото исково
производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 07082 по описа за 2018 г. на Районен съд
– Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 07082
по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: