№ 10414
гр. София, 02.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Частно гражданско
дело № 20211110147330 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на *** срещу Б. АС. ЯНК. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от
1417,50 лв., представляваща задължение, поето по запис на заповед от 02.9.2020 г., предявен
на 14.10.2020 г., която ценна книга е издадена за обезпечаване на следните непогасени
задължения по договор за паричен заем от 02.9.2020 г., а именно: 684,94 лв., представляваща
подлежаща на връщане заета сума; 111,96 лв., представляваща възнаградителна лихва;
333,40 лв. – възнаграждение за предоставяне на услугата динамично плащане; 233,20 лв. –
такса за бързо разглеждане на документи; 160 лв. – разходи за събиране на вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК когато ценната книга обезпечава
вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът
може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК
предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде
очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период,
вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за
изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието
му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно
вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното
1
производство) би била лишена от смисъл. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е
добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за
кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от съда както на
редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалнотоо правоотношение, за
обезпечение на което е издадена /в противен случай изискването за представяне на тези
документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на запис на заповед би било лишено от смисъл/. Ето защо в случая съдът следва да
прецени дали обезпечените с документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз
основа на която се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са
действителни, по който въпрос съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси
и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата
за извънсъдебно събиране на вземането не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу
тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на
такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва.
Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи
само обезщетение в размер на законната лихва. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел – потребителят да
заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието
ѝ с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на договор не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за преддоговорно поведение на
кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума.
От друга страна, и без специални математически знания, е видно, че размерът на тази такса
в съвкупност с договорната лихва и другите начислени по договора такси е в пряко
противоречие с нормативното изискане на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Предвид това,
съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието й с императивни законови
норми, но и поради противоречието й на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на
длъжника е начислена такса с неясна насрещна престация в размер на над 30 % от
главницата по предоставения заем (кредит) – видно от чл. 9, ал. 1 таксата е в общ размер на
244,79 лв.
Настоящият съдебен състав намира и че таксата за събиране на погасителните вноски по
местоживеене/на адрес, посочен от длъжника, не попада в приложното поле на цитираната
разпоредба. Срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи поведение от страна на
кредитора за допълнителна услуга, а за събиране на вземането му, като не е ясно и по какъв
2
начин е определен размерът й, респ. в какво точно се изразява насрещното поведение на
кредитора – арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Наименованието на тази услуга прикрива истинската цел
на клаузата да служи за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения
заем, което от своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Добавено към уговореното
възнаграждение по договора, възнаграждението за допълнителната услуга „динамично
плащане“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене несъмнено води до
превишаване тавана на ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за
плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост
на това вземане.
. Поради изложеното съдът приема, че посочените по-горе каузални задължения не са
възникнали. Следователно не се дължи плащането на тази сума и по менителничния ефект,
издаден за обезпечаването на последните. С оглед на изложеното, съдът намира, че на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част следва да се отхвърли, като
заповед за изпълнение е издадена само за валидно възникналите задължения за главница и
възнаградителна лихва в общ размер на 796,90 лв..
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 13.8.2021 г. на *** срещу Б. АС. ЯНК. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
сумата над 796,90 лв. до 1417,50 лв., представляваща задължение, поето по запис на
заповед от 02.9.2020 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3