№ 43002
гр. София, 16.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110147741 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството е образувано по искова молба вх. № 318104/01.10.2025 г. на Л. Г. В.,
ЕГН **********, В. Д. И., ЕГН **********, и К. С. В., ЕГН **********, с която са
предявени активно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС срещу Л. В.
С., ЕГН **********, за установяване в отношенията между страните, че ищците са титуляри
на правото на собственост на поземлен имот с идентификатор ****** находящ се в
********, местност Дълга ливада, и за осъждане на ответника да им предаде владението
върху описания имот.
В изпълнение на служебните си задължения да следи за допустимостта на
инициираното пред него съдебно произовдство, съдът е разпоредил да се изготви служебна
справка по реда на Наредба № 14/2009 г. за актуално гражданско състояние на ответника Л.
В. С., ЕГН **********. Видно от извършената справка е, че ответникът е починал на
26.04.2003 г., т. е. преди завеждане на исковата молба.
При тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че висящото пред него
исково производство е процесуално недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.
Мотивите за това са следните:
Участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни в исковото
производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за
процесуалната допустимост на предявения иск/жалба, на образуваното по него/нея
производство и на постановеното по него/нея съдебно решение. За наличието на тази
предпоставка съдът следи служебно до приключване на производството с окончателен
съдебен акт.
Процесуално правоспособен съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ГПК, чието
систематично място е Част първа “Общи положения” и е приложима за всички уредени в
процесуалния закон производства, е този, който е правоспособен по материалното право.
Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край
на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице,
заедно с това отпада и процесуалната правоспособност.
Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е
условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото
физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и
1
на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу
лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на
валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи
на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на
чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да
породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса
на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя
и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на
правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е
починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение, каквато не е налице в разглежданата хипотеза. След като процесуално
правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл.
227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него
ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се
приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното
правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството
продължава с участието на неговите правоприемници.
С оглед изложеното и доколкото процесуалната правоспособност на страните
представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното
производство, за която съдът следи служебно, настоящият състав намира подадената искова
молба за недопустима, като подадена срещу неправосубектно лице. Поради
недопустимостта исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
При горните мотиви и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 318104/01.10.2025 г. на Л. Г. В., ЕГН **********, В. Д.
И., ЕГН **********, и К. С. В., ЕГН **********, с която са предявени активно субективно
съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС срещу Л. В. С., ЕГН **********, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 47741/2025 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищците.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищците на посочения в ИМ съдебен адрес,
чрез адвокат Ц. З..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2