РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Велико Търново, 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди и дадесета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 435 по описа на АСВТ за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Поликомерс СГ“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя А.Г.В., срещу Решение № 99/ 29.06.2020 г., издадено от директора на
Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново. С обжалваното решение е
оставена без уважение жалбата на „Поликомерс СГ“ ЕООД – гр. В. Търново, срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200004-022-0013184/
28.02.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, с което е
наложен запор върху парични средства на дружеството в каси, находящи се в
търговски обект „Антонио пица“ на адрес ***, до погасяване на установените
публични задължения на „Поликомерс СГ“ ЕООД. В жалбата се твърди
незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него постановление,
поради неспазване на изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на
процесуални правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Конкретни оплаквания оспорващото дружество излага по отношение формалната
законосъобразност на ПНОМ, като счита, че постановлението не съдържа предвидените
в чл. 196 от ДОПК задължителни реквизити, вкл. че в него липсва изложение на
фактическите и правни основания за издаването му. Сочи, че от публичния
изпълнител не е направен анализ за наличието на друго имущество на задълженото
лице, годно да обезпечи публичните вземания, вкл. недвижими имоти, като
бланкетно са цитирани законови норми. Не е обоснована и преценката за
невъзможност или за затруднения при събирането на дължимите публични вземания,
която на практика се състои от необосновани предположения. Твърди и че в случая
запорирането на активите, върху които са наложени обезпечителни мерки ще
възпрепятства сериозно дейността му и ще доведе до невъзможност да обслужва
публичните си задължения. Изтъква и че при самото налагане на запора не е
извършено конкретно описание на паричните средства, липсват и доказателства за
тяхното наличие, при което се затруднява и проверката за законосъобразност на
обжалваните действия, а отделно от това е извършено и обазпечаване чрез
запориране на предполагаеми бъдещи постъпления. На последно място навежда
оплаквания за нарушаване от органа по приходите на принципа на съразмерност при
налагането на процеснатата обезпечителна мярка. От съда се иска да отмени
решението на директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново и потвърденото с него
постановление на публичен изпълнител при териториалната дирекция. Претендира се
присъждане на направените разноски по делото. В проведените съдебни заседания
дружеството-жалбоподател не изпраща представител, в депозирани писмени бележки
чрез управителя си заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията изложени в нея и допълнителни аргументи, развити в бележките.
Ответникът, директорът на ТД на НАП – гр. В. Търново,
чрез пълномощника си по делото ст. ***К., оспорва жалбата с доводи изложени в
хода на устните състезания. Твърди формална, процесуална и материалноправна
законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него ПНОМ, като счита
за неоснователни оплакванията за липса на мотиви, както и тези, че не е
направен анализ на годните обекти на обезпечения. Изтъква, че видно от
доказателствата по делото, последните са детайлно изследвани от публичния
изпълнител. По съществото излага аргументи за законосъобразност на наложените
от публичния изпълнител обезпечителни мерки, тъй като дружеството има
непогасени задължения в особено големи размери и системно не обслужва дълга си,
а от банковите му сметките не постъпват суми. Сочи и че при проведените тръжни
процедури са получени суми, недостатъчни за погасяване на задълженията в пълен
размер или поне в значителна степен, а голяма част от служещите като
обезпечение недвижимите имоти са неатрактивни и непродаваеми. Предвид това
публичният изпълнител е преминал към по-бързо ликвиден способ – запор на
парични средства, която мярка е подходяща и съответстваща на обезпечителната
нужда, , уредена е нормативно в чл. 204 от ДОПК, със съответно приложение на
чл. 232, ал. 5 от ДОПК. С тези съображения ответникът моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна. Претендира направените по делото разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лв., съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
В Териториална дирекция на НАП – Велико
Търново е образувано изпълнително дело № **********/ 2014 г., за събиране на
публични вземания, дължими от „Поликомерс СГ“ ЕООД – гр. В. Търново с ЕИК
*********. Съгласно отразеното в ПНОМ изх. № С200004-022-0013184/ 28.02.2020 г.
и потвърдителното решение на директора на ТД на НАП, към датата на издаване на
постановлението /28.02.2020 г./ общият размер на тези публични задължения е бил
1 368 955,81 лв., от които главница 971 511,62 лв. и лихва
397 444,19 лв., а към 01.06.2020 г. размерът на публичните задължения по
изпълнителното дело е бил общо 1 438 297,35 лв., от които главница
1 015 159,48 лв. и лихви 423 137,87 лева. Тези размери на
задълженията не се спорят от жалбоподателя. От представената по делото справка
за предприетите действия се установява, че са наложени запори върху банкови
сметки, след като са изпратени запорни съобщения до 29 банки, само в три от тях
– ТБ „Уникредит Булбанк", ТБ
„ПИБ", ТБ „ОББ" дружеството има сметки, върху които са наложени запори,
но не постъпват суми. Не са наложени запори върху други вземания на дружеството
– длъжник към трети лица. Наложен е запор върху движими вещи, представляващи 20
броя МПС, за 16 от тях приходната агенция се явява първи по ред кредитор, като
няма вписвания в ЦРОЗ, а само 4 запора от ДСИ са наложени преди мерките на
публичния изпълнител. Не са налагани запори върху дялове и акции, собственост
на дружеството. Наложени са и възбрани върху недвижими имоти /посочени в
справката и в отделно представени справки от Служба по вписванията – Велико
Търново и Агенция по вписванията/. В справката за предприетите действия е
посочен и реда на вписването на възбраните върху съответните недвижими имоти,
както и стойността на тези имоти съгласно окончателните оценки, като последната
е в общ размер на 1 628 040, 43 лева. Публичният изпълнител е установил, че
дружеството не разполага със свободни от тежести активи и постъпленията през
първото шестмесечие за погасяване на дълга са в размер от 51 645, 27 лева. Описани са проведените
тръжни процедури за продажба на имущество на длъжника, по-голяма част от които
не са се състояли поради неатрактивност на възбранените имоти. Съгласно
отразеното в справката /л. 63 от делото/, към 09.07.2020 г. сумата на
публичните задължения на „Поликомерс СГ“ ЕООД е
1 512 252,13 лв. – обстоятелство, което също не се спори от
жалбоподателя и се приема за установено от съда. В справката за предприетите
действия е отразено още, че дружеството не работи със запорираните си банкови
сметки. При извършена проверка от дирекция „Контрол" е установено, че
дружеството извършва разплащанията си в брой или чрез делегация по силата на
комисионен договор с дружеството „Валенс 2010“ ЕООД. Наложен е запор върху тези
вземания на длъжника към трети лица, при което също са постъпили минимални суми. При приключила на
05.11.2019 г. проверка е установено, че освен с „Валенс 2010“ ЕООД, длъжникът
има договор и с „Торад – 2011“ ООД, като липсват данни за банковата сметка, по
която постъпват суми за длъжника. След запитване „Торад – 2011“ ООД е посочило
две банкови сметки, като е уточнило, че по тях постъпват суми и на други лица
съгласно договори за финансово обслужване, след което е наложен запор върху
тях. На 28.02.2020 г. бил посетен обект на дружеството в Горна Оряховица, при
което е иззета сумата от 639,00 лв. от касовата наличност. Съгласно справката е
наложен дългосрочен запор на касови наличности в изрично посочени обекти. В
резултат на запорите върху касови наличности един обект е преустановил работата
си, три са сменили касовите си
апарати с апарати на друго дружество, а от един търговски обект /хотел/
постъпват ежедневно суми.
Предмет на спора в настоящото
производство е законосъобразността на ПНОМ изх. № С200004-022-0013184/
28.02.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново
/л. 19 и сл. от делото/. С постановлението на основание чл. 200 от ДОПК във
връзка с чл. 204 и чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, за обезпечаване на публични
вземания в размер на 1 368 955,81 лв., е наложена обезпечителна мярка
- запор върху парични средства на дружеството в каси, находящи се в търговски
обект стопанисван от „Поликомерс СГ“ ЕООД - „Антонио пица“ на адрес ***,
считано от датата на получаване на зпорното съолбщение към ПНОМ, до погасяване
на установеното и изискуемо публично вземане. В постановлението е посочено, че
ежедневно постъпващите парични средства от предоставените от лицето стоки и
услуги в обекта, включително от поръчките за доставка на адрес, следва да бъдат
превеждани по посочена банкова сметка ***мания в ТБ „Инвестбанк“ АД или по
запорирана от публичния изпълнител банкова сметка ***. Публичният изпълнител е
мотивирал налагането на мярката, тъй като ще бъде затруднено събирането на
посочените задължения. Посочил е, че притежаваните от задълженото лице
недвижими имоти са с тежести, а тези, за които НАП е първа по ред са
недостатъчни за обезпечение, сметките на задълженото лице са запорирани и няма
постъпили средства, същевременно то реализира голям търговски оборот, т.е.
разполага със средства за погасяване на дълга си, но не желае да извърши
плащане. Отбелязано е и че задълженото лице системно не спазва
данъчно-осигурителното законодателство.
В преписката е налично и Запорно
съобщение № С200004-026-007597 от 28.02.2020 г. /връчено на 09.06.2020 г./, в
което е посочено, че се издава на основание чл. 204, чл. 232, ал. 5 от ДОПК и в
което е вписано, че на „Поликомерс СГ“ ЕООД се налага запор на паричните
средства в каси, находящи се в търговския обект „Антонио пица“ в гр. Горна
Оряховица, в който е съответното ФУ, до достигане на размера на публичния дълг
от 1 368 955,81 лева. Разпоредено е на основание чл. 232, ал. 5 от ДОПК постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от лицето стоки
и услуги в този обект, включително и от доставките на адреси, да бъдат
превеждани от управителя на дружеството по посочена банкова сметка ***
„Инвестбанк“ АД или по запорирана от публичния изпълнител банкова сметка ***.
Разпоредено е преводът на паричните средства, постъпили в касите на длъжника
съгласно дневните отчети от ФУ, да се извършва от материалноотговорното лице до
края на работния ден, следващ деня, за който отчета се отнася. Отбелязано е и
че който изплати на длъжника вземания въпреки наложения по съответния ред
запор, отговаря солидарно с него до размера на задължението с лихвата след
плащането.
На последно място, на датата на издаване
на ПНОМ изх. № С200004-022-0013184/ 28.02.2020 г., в 14:45 часа е съставен
протокол за изземване от публичния изпълнител, на наличната към същата дата, в
14:24 часа, сума от касов апарат ДТ673441 /един от касовите апарати в обекта
„Антонио пица“ в гр. Горна Оряховица/, в общ размер на 639, 00 лева. В
протокола е посочен броят и стойността на отделните банкноти и монети,
съставляващи иззетата сума и е отбелязано, че иззетата сума ще бъде внесена по
набирателната смета на ТД на НАП по изп. дело № **********/ 2014 г., за
погасяване задълженията на дружеството. Според отразеното в протокола,
изземването е извършено на основание чл. 200 от ДОПК, вр. с чл. 204 от ДОПК.
Срещу ПНОМ изх. № С200004-022-0013184/
28.02.2020 г. е била подадена жалба пред директора на ТД на НАП – Велико
Търново с доводи, идентични с изложените пред съда. С Решение № 99/ 29.06.2020
г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново жалбата е оставена без уважение и
е потвърдено издаденото ПНОМ. Решаващият орган е посочил, че са налице
доказателства за изискуеми публични задължения, установени с декларации обр. 6,
справки - декларации по ЗДДС, декларации по ЗКПО, ревизионни актове и
наказателни постановления, като общият им размер е към 01.06.2020 г. е
1 438 297,35 лева. С оглед на големия размер на задължението,
недостатъчната стойност на имотите, върху които възбраната на НАП е вписана
първа по ред и поведението на длъжника, ответникът е преценил като правилен
извода на публичния изпълнител, че е налице обезпечителна нужда, тъй като
наложените предходни обезпечения не покриват задълженията, и тяхното събиране е
затруднено. Приел е за неоснователно оплакването на дружеството, че запорът на
пари в касата бил неопределен и липсвали доказателства за наличието им, тъй
като от публичния изпълнител е посочен размара на задължението и че запорът има
действие до погасяване на размера на установеното и изискуемо вземане. В
решението са изложени и мотиви, че запорът върху парите е допустимо от закона
средство за обезпечаване, понеже последните имат смесена правна природа като
движими вещи, ценни книги, материализиращи вземания на издателя и законни
платежни средства, и като такива са годен обект за обезпечение, ако са
индивидуализирани като местоположение и лице, което ги държи. Посочено е и че в
случая самото изпълнение върху паричните средства се характеризира с това, че не
се провежда осребряване, а изпълнението е посредством предаването на парите,
като същото ще продължи до размера на обезпечените вземания.
Няма данни кога решението на директора
на ТД на НАП е връчено на задълженото лице, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена
на дата 15.07.2020 г., чрез органа, който го е издал.
При така установената фактическа
обстановка, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да
разгледа спора съд по седалището на длъжника, при спазване на принципа за
задължително оспорване на ПНОМ по административен ред. Доколкото ответникът не
е представил доказателства за датата на която решението му е връчено на
„Поликомерс СГ“ ЕООД, следва да се приеме, че обжалването е извършено и в
определения от чл. 197, ал. 2 от ДОПК преклузивен срок, което го прави
процесуално допустимо.
След служебно извършена проверка съдът установи,
че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от
компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 197 от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по
обжалване на ПНОМ на публичния
изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, в установения от закона 14-дневен срок от постъпването на жалбата. Актът е издаден писмена форма и съдържа
посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с § 1 от ДР на ДОПК реквизити,
включително подробно изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Самото постановление за налагане на обезпечителни мерки
също е издадено от оправомощен за това орган, в изпълнение на правомощята му по
чл. 167, ал. 1 и чл. 195, ал. 3 от ДОПК. ПНОМ е издадено в писмена форма и
съдържа реквизитите по чл. 196 от ДОПК, като в него също са посочени
фактическите и правни основания за издаването му.
Постановлението на публичния изпълнител
и решението на директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново са постановени в нарушение
на материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл. 195, ал. 3, т. 2, предл.
второ от ДОПК, обезпечението се извършва с постановление на публичния
изпълнител, когато наложеното обезпечение не е достатъчно след получаване на
изпълнителното основание. Според чл. 200 от ДОПК, налагането на обезпечение се
извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение. Тоест,
постановлението на публичния изпълнител е акт, удостоверяващ реализирането на
процесуално действие налагане на определената обезпечителна мярка. Едно от
задължителните изисквания за формална законосъобразност на този акт е
посочването в него на вида на съответната обезпечителна мярка и на имуществото,
върху което тази мярка се налага - чл. 196, ал. 1, т. 6 от ДОПК. От логиката на
закона следва и че за да е законосъобразно по същество, постановлението следва
да налага конкретна, нормативно установена обезпечителна мярка. Предвидените в
ДОПК обезпечителни мерки са изброени изрично и изчерпателно /принцип numerus clausus/, в нормата на чл. 198, ал. 1 от ДОПК.
Съдържанието и процесуалните правила за налагането на тези изчерпателно
изброени обезпечителни мерки, както и процесуалните последици при валидното им
налагане са разписани подробно в разпоредбите на чл. 200 - 207 от ДОПК, които
систематично се намират в Раздел II от Глава 24 на ДОПК, който е именуван
„Обезпечителни мерки“. Друг вид обезпечения, за които да важат различни
процесуални правила за налагането им и/или различни процесуални последици, са
недопустими и противоречащи на закона.
В разглеждания случай от приходната
администрация се претендира, че става въпрос за наложена чрез потвърденото от
ответника постановление обезпечителна мярка „запор“. По-конкретно се претендира
налагане на запор на движими вещи, каквито несъмнено са парите в оборот, които
с оглед на двояката си правна природа представляват и законни платежни
средства. Това означава, че публичният изпълнител би следвало да наложи
обезпечителната марка, посочена като вид в разпоредбата на чл. 198, ал. 1, т. 2
от ДОПК и уточнена като процесуално действие и последица от извършването му в
разпоредбата на чл. 204 от ДОПК.
В ПНОМ изх. № С200004-022-0013184/
28.02.2020 г. е вписана обезпечителна мярка, която не е предвидената в
разпоредбата на чл. 204 от ДОПК от една страна, като от друга страна поради
липсата на обезпечителна мярка като тази, която е отразена в постановлението, е
неправилно описана, като това е довело и до неточно и непълно описание на
имуществото, върху което мярката се налага. Незаконосъобразно е вписано в
постановлението и разпоредително изявление на публичния изпълнител, което не е
предвидено в закона. Посочените пороци са довели на практика до
незаконосъобразно наложен запор чрез оспореното пред ответника и потвърдено от
него постановление.
В нормата на чл. 204 от ДОПК изрично е
предвидено, че налагането на запор по чл. 215, ал. 2 върху парични средства на
длъжника в национална или чужда валута се извършва чрез описването, изземването
и внасянето й по сметката на публичния изпълнител. Препращането към чл. 215,
ал. 2 от кодекса в случая не касае препращане към някакъв различен и/или
субсидиарен процесуален способ, а към оборимата презумпция за собственост на
държани от длъжника по изпълнението платежни средства. При тази структура на
нормата самото постановление трябва да възпроизвежда обезпечителното действие
на публичния изпълнител, като в постановлението следва да се съдържа точно
описание на паричните средства, изземането на описаните вече парични средства,
както и разпореждането за внасянето им по сметката на публичния изпълнител.
Именно тези процесуални действия съставляват и описват както същността на
мярката, така и правните последици от прилагането й. Тъй като обезпечителната
мярка на практика лишава длъжника от фактическата му власт върху конкретни
индивидуално определени движими вещи /законни платежни средства/, които да
обезпечат неговия публичен дълг и евентуално да служат за погасяването му, тези
вещи следва да бъдат индивидуализирани и надлежно описани /арг. от чл. 204 и
чл. 232, ал. 5 от ДОПК/.
В случая, видно от протокола за
изземване от 28.02.2020 г., 14:45 часа, посочените изисквания са изпълнени от
публичния изпълнител само частично, като не е извършено надлежно
индивидуализиране на движимите вещи чрез тяхното подробно описание /с номера на
банкнотите/ и липсва разпореждането за внасянето им по сметката на публичния
изпълнител. По-същественото обаче е, че въпросните процесуални действия,
изпълващи състава по чл. 204 от ДОПК, са извършени по отношение единствено на
наличната към 28.02.2020 г., в 14:24 часа, сума от единия касов апарат в обекта
„Антонио пица“ в гр. Горна Оряховица, в размер на 639, 00 лева. Същевременно в
ПНОМ е отразено, че се извършва запор на всички парични средства на задълженото
лице в касите на обекта, вкл. ежедневно постъпващите такива, считано от датата
на получаване на запорното съобщение към постановлението, до погасяване размера
на установеното публично вземане. Съобразно факта, че запорното съобщение,
както и самото постановление, са получени от длъжника на 09.06.2020 г.,
формално ценено, изземането на посочената по-горе сума на 28.02.2020 г. е
извършено без основание. Същевременно, по отношение останалите намиращи се в
касите на обекта средства, вкл. постъпващи такива след налагането на запора,
ПНОМ изцяло не отговаря на коментираните по-горе изисквания на чл. 204 от ДОПК.
Отделно от това, вписаното в запорното
съобщение към постановлението, разпореждане на публичния изпълнител, основано
на разпоредбата на чл. 232, ал. 5 от ДОПК е незаконосъобразно, тъй като представлява
прилагане на принудителни действия по изпълнението, а не налагане на
обезпечителна мярка. Смесването на процесуалните способи, посочени в
разпоредбите на чл. 204 и чл. 232 от ДОПК е недопустимо, тъй като става въпрос
за различни производства, в рамките на които съответните действия се
удостоверяват с различни процесуални актове /срвн. чл. 200 с чл. 226 от ДОПК/ и
в резултат на провеждането на които се пораждат съвсем различни процесуални
последици. В тази връзка следва да се отбележи, че при налагането на
обезпечителната мярка по чл. 204 от ДОПК не се изпраща запорно съобщение, както
в случая неправилно е процедирал публичния изпълнител. Функцията на запорното
съобщение е да се уведоми третото задължено лице, че вземането на кредитора му
вече служи за обезпечение на публичния дълг, като освен това след получаването
му третото лице е задължено да не изпълнява на длъжника под страх от
прогласяването на недействителността на това изпълнение по отношение на
публичния взискател и на пораждането на солидарната му отговорност за
обезпеченото вземане - аргумент от разпоредбите на чл. 202 и чл. 206 от ДОПК.
При налагането на запора по чл. 204 от ДОПК е безпредметно изпращането на
запорно съобщение, тъй като не се запорира вземане на длъжника от трето лице, а
налични парични /платежни/ средства на длъжника, които се изземват и за които
законът презюмира, че са негова собственост поради факта на държането им.
На последно място настоящият състав
намира за нужно да отбележи, че защитата срещу действията на длъжника, които
целят да осуетят обезпечаването на дълга и принудителното му събиране, се
осъществява по предвидените в разпоредбите на чл. 216 от ДОПК способи, а не
чрез прилагането на непредвидени в закона обезпечителни мерки или изпълнителни
способи или незаконосъобразното налагане на обезпечения, макар и нормативно
предвидени.
По изложените по-горе съображения съдът
намира, че издаденото от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново
ПНОМ изх. № С200004-022-0013184/ 28.02.2020 г., е незаконосъобразно. Съответно,
като е потвърдил това постановление, ответникът е издал незаконосъобразно
решение, което следва да се отмени. Жалбата е основателна и следва да се уважи.
При този изход на
делото, на ответника не следва да бъдат присъждани разноски. На основание чл.
161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, в полза на оспорващото дружество следва да
бъдат присъдени поисканите в жалбата сторени по делото разноски в размер на
50,00 лв. – внесена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 197,
ал. 4 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя по жалба на „Поликомерс СГ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, Решение № 99/ 29.06.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200004-022-0013184/ 28.02.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Велико Търново.
Осъжда Национална агенция за приходите –
гр. София да заплати на „Поликомерс СГ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление ***, разноски по делото в размер на 50,00 /шестстотин и десет/
лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването
му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК.
Административен
съдия: