РЕШЕНИЕ
№ 702
гр. Пловдив, 19.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330112078 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на Г. Л. Р. срещу „Изи асет мениджмънт” АД, с
която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за кредит. В него било
предвидено задължение за представяне на обезпечение, като при неизпълнение се
дължала неустойка. Излагат се съображения за недействителност на договора на
основание чл. 22 ЗПК и за нищожност на клаузата на неустойка. Поради горното,
счита, че платеното по нищожната клауза следва да бъде върнато. Иска се осъждането
на ответника за заплати сумата от 50.00 лева, платена за неустойка по договора, ведно
със законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска. Намира, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК са спазени, като договорът
има необходимото съдържание. На последно място, счита, че клаузата за неустойка за
непредставяне на обезпечение е действителна и отговаря на присъщите функции по чл.
92 ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска се отхвърлянето на
иска и присъждането на разноски.
С определение от о.с.з. от 19.01.2023 г. размерът на претенцията е увеличен на
сумата от 343.15 лева, като изрично се посочва, че се претендира плащане на сумите от
30.08.2017 г.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
1
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото договор за паричен заем от
10.05.2017г. се установява, че между страните е бил сключен договор за паричен заем
№ ****, по който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е предоставило сумата в размер на
1250 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 08.11.2017 г. с плащането на 13
двуседмични погасителни вноски. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от
35%, а ГПР е посочен в размер на 41.73%.
В чл. 4 от договора е уговорено задължени за предоставяне на обезпечение- две
физически лица поръчители или банкова гаранция, в 3-дневен срок от сключването. В
ал. 2 е уговорено, че при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в
размер на 564.85 лева, която е разсрочена с погасителните вноски.
Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка противоречи на
добрите нрави, поради следното:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може
да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели
неустойка в размер, който е равен на 45% от заемната сума, при срок за връщане от
половин година- 26 седмици.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договореното. Предвидено е още
2
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по
договора, както вноските нарастват с 43.45 лева. Такава клауза изцяло противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче
няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че
процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид
обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение.
Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като
само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Така уговорената клауза води единствено до увеличаване на подлежаща на връщане
сума, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира
от закона.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение. Ответникът не въвежда други обстоятелства
за получаване на плащането, поради което даденото въз основа на нищожната клауза
подлежи на върната.
От приетата справка за извършени плащания се установява, че ищецът е платил
претендираната сума от 343.15 лева за неустойка на 30.08.2017 г. Тя се явява платена
при начална липса на основание и подлежи на връщане на потребителя. Като законна
последица върху тази сума следва да се присъди и законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
Претенцията е за плащане на получена без основание сума по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД. Това вземане се погасява с общата 5 годишна давност, като срокът започва да тече
от изискуемостта на задължението. Тъй като, изначално е липсвало основание за
получаването на сумата, платецът е можел да иска връщането веднага. Изискуемостта
е настъпила в деня на самото плащане (чл. 69, ал. 1 ЗЗД) и от тогава е започнал да тече
давностния срок. От тази дата- 30.08.2017 г. до подаването на исковата молба на
22.08.2022г. давността за плащането не е изтекла.
Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 50 лева за д.т.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на **** с променено наименование в хода на процеса в АД „К. и
3
Бакърджиев“, следва да бъде присъдена сумата от 400 лева за адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на Г. Л. Р., ЕГН **********, сумата от 343.15 лева– получена без основание на
30.08.2017 г. за неустойка по сключения между страните договор за паричен заем №
*****от 10.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаването на исковата молба на 22.08.2022 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на Г. Л. Р., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева- разноски за държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на *****, с предишно наименование *****, сумата от 400.00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г. Л. Р..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/__________
4