РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Мирослава Пенева и в присъствието
на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 2246
по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Сдружение с
обществено полезна дейност „***” със седалище с.Батин, обл.Русе, против
Наказателно постановление № 18- 001221 от 23.10.2018 г. на Директор ДИТ Русе, с
което за административно нарушение по чл.12 ал.1 вр. чл.2 ал.1 от Наредба № РД- 07- 2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ /ДВ
бр.102/2009 г./ вр. чл.6 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания
на ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи /ДВ бр.37/2004/, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500
лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно
поради неправилно приложение на закона и недоказаност на вмененото нарушение.
Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
На 04.09.2018 г., от служители на ДИТ
Русе била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, на
футболен стадион в с.Батин, общ.Борово, обл.Русе.Въз основа на констатациите от
проверката, на Сдружение с обществено полезна дейност „***”, бил съставен АУАН
№ 18- 001221, сочещ осъществено административно такова по чл.12 ал.1 вр. чл.2 ал.1 от Наредба № РД- 07- 2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ /ДВ
бр.102/2009 г./ вр. чл.6 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания
на ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи /ДВ
бр.37/2004/.Проверяващите приели, че сдружението има качеството на работодател
по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ и възложител по смисъла на цитираната
Наредба № 2.С акта било вменено нарушение, свързано с непровеждането на начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа на конкретни лица,
индивидуализирани в обстоятелствената му част, които извършвали ремонтни
дейности на обекта.Същевременно било прието, че в качеството на възложител
сдружението не се е освободило от отговорност по отношение на осигуряването на
здравословни и безопасни условия на
труд.АН бил предявен на лицето Б. Е., представляващ жалбоподателя.Въз основа на
акта е издадено наказателното постановление с наложеното административно
наказание- имуществена санкция в размер на 1500 лв.В производството пред
въззивната инстанция жалбоподателят оспорва законосъобразността му чрез няколко
групи аргументи:На първо място се възразява, че лицето не притежава качеството
на работодател или възложител по смисъла на специалното законодателство, като
на следващо място се сочи, че установените физически лица, извършвали ремонтни
дейности, не подлежат на инструктаж.
Изложеното се установява от приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства- Устав на сдружение с нестопанска дейност „***”,
протокол от общо събрание, програма за футболно първенство, удостоверение от
СГС, АУАН № 18- 001221, протокол за извършена проверка от 04.09.2018 г.,
декларация от Б. Е. и П. П., обяснение
от С.Р., обяснение от А.А..Приетите за установени факти съдът намира за
доказани от показанията на св.Р.Р., А.А., С.Р., като счита, че гласните
доказателства следва да бъдат ценени изцяло, доколкото кореспондират с писмения
доказателствен материал.
Правни изводи:
Жалбата е допустима, а по същество- основателна.
Формално, съдът не констатира в
производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание да са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
издадените актове.
Възраженията относно приложението на
закона са основателни.
Жалбоподателят е санкциониран за
действия, определени като административно нарушение, които е прието, че той е осъществил в
качеството на работодател и възложител.
Съдът намира, че възприетата правна
квалификация е неотносима към Сдружение с обществено полезна дейност „***”,
доколкото същото няма качество на работодател по смисъла на КТ.Според
дефиницията на кодекса, „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.В случая няма данни
жалбоподателят да е наел работници по трудово правоотношение, като такива факти
не се твърдят от никоя от страните в производствот.Не може да се сподели и
тълкуването, което прилага наказващия орган на нормата на §1 т.2 от ДР на
ЗЗБУТ, доколкото същата препраща отново към дефиницията на КТ, с уточнение, че
е приложима и към всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието или организацията.
По делото, от събраните писмени
доказателства, както и от установените фактически обстоятелства чрез разпита на
лицата- очевидци, се заключава, че Сдружение с обществено полезна дейност „***”
не е възлагало работа.Още повече, тълкуването на последно цитираната норма
навежда на извод, че в ЗЗБУТ допълването
на дефиницията на кодекса има като адресати физически лица, доколкото
възложената работа е свързана с понасянето на отговорността за организацията,
предприятието или кооперацията.Очевидно в смисъла на изложеното, субект би
могло да бъде само физическо лице, а не юридическо такова или каквото и да било
друго с определена правно- организационна форма.
Извън изложеното, провеждането на
периодично обучение и инструктаж, е
безспорно условие за гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд по
специалното законодателство /специален закон и подзаконови нормативни актове/,
но същото не може да бъде произволно отнесено и вменено в отговорност на
жалбоподателя конкретно, тъй като той не се явява субект на нарушението, за
което е наказан.
По изложените съображения съдът намира
обжалваното постановление за необосновано и незаконосъобразно, и на основание
чл.63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
НП № 18- 001221 от 23.10.2018 г. на Директор ДИТ Русе, с което на
Сдружение с обществено полезна дейност „***” с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление с.Батин, общ.Борово, обл.Русе, ул.”Л.Каравелов” 5, за нарушение по чл.12 ал.1 вр. чл.2 ал.1 от Наредба № РД- 07- 2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ /ДВ
бр.102/2009 г./ вр. чл.6 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания
на ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи /ДВ бр.37/2004/, е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен
срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.
Районен
съдия: