Решение по адм. дело №1936/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Образувано е по жалба на „Ю. 2015“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от управителя М. Я. Г., подадена чрез упълномощен представител адв. В., срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-361-0169032/18.09.2025г., издадена от К. К. – началник отдел „Оперативни дейности“ – [населено място], дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ на дружеството е наложена ПАМ „запечатване на обект“ за срок от 30 дни.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Наведени са доводи за допуснато при издаване на заповедта съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви. Сочи се, че заповедта е издадена при противоречие с практиката на СЕС. Иска се отмяна на оспорената заповед и се претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:

На 31.08.2025г. в 13:45ч. е извършена проверка от инспектори по приходите в Дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" на ЦУ на НАП Бургас на търговски обект – бистро „Замъка“, находящо се в [населено място], [жк], парк „Велека“, стопанисвано от „Ю. 2015“ ЕООД. За проверката е съставен протокол АА № 0169032/31.08.2025г., в който е посочено, че при извършена контролна покупка на едно кафе, на стойност 2,99 лв., заплатени в брой, за продажбата не е издадена фискална касова бележка от монтираните и работещи в обекта фискални устройства, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при заплащане на стоката. След легитимация на инспекторите от фискалните устройства са отпечатани 2 бр. КЛЕН за 31.08.2025г., от които се установявало, че продажбата не е регистрирана с издаване на касов бон. На същата дата срещу дружеството е съставен АУАН № [рег. номер]/31.08.2025г., за това, че във връзка с посочената по-горе продажба, дружеството не е изпълнило задължението си да регистрира и отчете извършената от него продажба в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка, което е квалифицирано като нарушение нащъ разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на АУАН Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП издал НП № 848390-[рег. номер]/11.09.2025г., с което на дружеството на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. НП е връчено на 29.09.2025г. лично, на управителя на дружеството.

На същата дата на жалбоподателя е връчена и оспорената Заповед за налагане на ПАМ № ФК-361-0169032/18.09.2025г., издадена от К. К. – началник отдел „Оперативни дейности“ – [населено място], дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ на дружеството е наложена ПАМ „запечатване на обект“ за срок от 30 дни. Заповедта е издадена във връзка с констатациите, отразени в съставен протокол за извършена проверка АА № 0169032/31.08.2025г. на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Прието е, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, поради което за извършеното по чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС нарушение и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, на дружеството е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. В мотивите за определяне на срока, административният орган е посочил, че същият се определя при условията на оперативна самостоятелност, като са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. На следващо място е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност, като за същото по вид нарушение е издадено НП № 785107-[рег. номер]/23.08.2024г., влязло в сила на 05.09.2024г. Посочено е, че създадената организация на работа позволявала част от оборота да не се отчита през фискалното устройство. Липсвала организация за създаване на условия търговският обект да се ръководи и да се организира дейността му в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Налице била невъзможност за проследяване на реализираните обороти, обосноваваща необходимост от осигуряване на защитата на обществения интерес, като така се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Органът е преценил, че деянието е с висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Законосъобразното отчитане и регистриране на продажби чрез фискалното устройство, както и правилното определяне на реализираните доходи били от съществено значение за охраната на държавния интерес и правилното функциониране на държавата. Деянието сочело поведение на жалбоподателя, насочено срещу установената фискална дисциплина, целяща да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се гарантират бюджетни приходи. Направено е заключение, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта. Разпоредено е запечатването на обекта да се извърши след влизане в сила на заповедта, като е посочено, че на основание чл. 187, ал. 4, изр. трето от ЗДДС изпълнението на принудителната административна мярка не може да бъде прекратено преди изтичане на един месец от запечатване на обекта, поради повторно извършеното нарушение.

ЗНПАМ е връчена на жалбоподателя лично на 29.09.2025г., а жалбата до съда е подадена на 10.10.2025г.

По делото е представена заповед № 3-ЦУ-30-875/23.06.2025г. на Изпълнителния директор на НАП, с която директорите на дирекция "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. От приложената заповед № 445/16.06.2023г. е видно, че К. К. заема длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ – [населено място], дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

От страна на жалбоподателя по делото е представено заявление по чл. 79б от ЗАНН и чл. 169, ал. 4, във вр. с ал. 5 от ДОПК за погасяване на задължения по НП в 14-дневен срок от датата на връчване, както и разписка за извършено безкасово плащане на сумата от 1200 лева, и двете от дата 29.09.2025г.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимарано лице – адресат на обжалвания административен акт, стопанисващо търговския обект, за който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Не са налице предвидените в чл. 159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Настоящата инстанция приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването й, с което са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.

Заповедта за налагането на ПАМ е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Между страните по делото не се спори, че при извършената проверка в обекта е установено, че за закупуването на едно кафе, на стойност 2,99 лв., заплатени в брой, за продажбата не е издадена фискална касова бележка от монтираните и работещи в обекта фискални устройства, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при заплащане на стоката.

Настоящата инстанция приема, че въпреки наличието на установено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му, основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяната й.

На първо място, въпреки че нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Посоченото задължение произтича от изискването на принципа на съразмерност в чл. 6, ал. 2 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; не следва да бъдат засягани правата и законните интереси в по - голяма степен от най - необходимото за целта, за която актът се издава; при засягане права или при създаване на задължения се прилагат онези мерки, които са по - благоприятни за засегнатото лице, ако и по този начин се постига целта на закона; от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най - икономично и е най - благоприятна за държавата и обществото; органът има задължение да се въздържа от актове и действия, които да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В настоящия случай принудителната административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него е определена в максималния предвиден в закона срок – 30 дни. Посочените от административния орган мотиви за определяне продължителността на мярката са стандартни за вида актове, като не съдържат конкретни данни за създадена лоша практика в стопанисвания от дружеството обект, с изключение на установеното едно нарушение в размер на 2,99 лева.

Определянето на максимално предвидения срок за прилагане на ПАМ е мотивирано и с извършване на нарушението в условията на повторност, като е посочено влязло в сила на 05.09.2024г. НП № 785107-[рег. номер]/23.08.2024г., но в представената от административния орган преписка по издаване на оспорената заповед не се съдържат доказателства установяващи, твърдяната повторност, даваща основание за приложението на чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС.

Налагането на процесната ПАМ е несъразмерно и от гледна точка на съставеното за същото нарушение НП и наложената с него санкция. Оспорената заповед в конкретния случай, както бе посочено и по-горе, е издадена във връзка с установено в хода на извършената на 31.08.2025г. проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС неизпълнение на задължение от оспорващото дружество по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което е образувано административно-наказателно производство със съставяне на АУАН за административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, завършило с издаване на наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на оспорващото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Видно от представените по делото доказателства дружеството е заплатило на 29.09.2025г. по реда на чл. 79б от ЗАНН имуществената санкция, наложена с НП № 848390-[рег. номер]/11.09.2025г. Неправилно е да се приеме, че срокът за налагане на мярката при повторно нарушение е нормативно определен на основание чл. 187, ал. 4, изр. трето от ЗДДС. Нормата на чл. 187, ал. 4, изр. първо от ЗДДС урежда прекратяване на приложените принудителни административни мерки по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, когато бъде доказано, че глобата или имуществената санкция е заплатена. Въведената в чл. 187, ал. 4, изр. трето от ЗДДС забрана е за отпечатване на търговския обект преди изтичането на един месец от запечатването му. Тази забрана се отнася за прекратяване прилагането на ПАМ, не и за срока за запечатване на търговския обект, предвиден в чл. 186, ал. 1 ЗДДС, който е до 30 дни и се определя с издаването на заповедта по чл. 186, ал. 3 ЗДДС. В този смисъл Решение по адм. дело № 5116/2022 г., І отд. на ВАС.

Основателни са оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради противоречието й с практиката на СЕС. В случая следва да бъде съобразено задължителното тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, съгласно което член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Запечатването на търговския обект, наред с приключилото административнонаказателно производство, в рамките на което на оспорващото дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер [рег. номер]., не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението в конкретния случай. Спрямо фактите на конкретния случай запечатването на търговския обект е мярка, която създава ограничения за дейността на дружеството, които са несъразмерни на поставената цел. Мярката е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното спрямо търговеца административнонаказателно производство по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21).

В настоящия случай не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че за извършеното от дружеството жалбоподател административно нарушение е ангажирана както административнонаказателната му отговорност, като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лева, която е заплатена, така и е приложена ПАМ – "запечатване на търговски обект" и "забрана на достъп до него" за срок от 30 дни. Тези мерки са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН (с оглед препращането по чл. 193, ал. 1 от ЗДДС) и по АПК (предвид нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС), и макар държавната принуда при издаването на НП и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като краен резултат се достига до автоматично кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер в тежест на "Ю. 2015" ЕООД.

С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на дружеството – жалбоподател следва да се присъдят разноски в общ размер на 1050 лева, от които 50 лева за внесена държавна такса и 1000 лева за платено възнаграждение за един адвокат. С оглед своевременно направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, следва да бъде посочено, че същото е определено в минималния размер, определен съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, Административен съд Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ № ФК-361-0169032/18.09.2025г., издадена от К. К. – началник отдел „Оперативни дейности“ – [населено място], дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите - София да заплати на „Ю. 2015“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от управителя М. Я. Г. сумата от 1050 (хиляда и петдесет) лева или 536,86 евро, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.