Присъда по дело №748/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 11
Дата: 24 януари 2025 г.
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20242120200748
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. Б., 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Наказателно дело
частен характер № 20242120200748 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата З. А. С. – родена на ..., ЕГН **********, за
НЕВИНОВНА в това, че на 19.11.2023 година, за времето от 10.15 часа до
13.00 часа, в град Б., ж.к. „М. р.“, във вход ... на бл. ... се е заканила към С. П.
Б., ЕГН **********, в негово присъствие против неговата личност с думите:
„ще те съсипя, бял ден няма да видиш“, като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144,
ал. 1 от НК.
Ето защо и на основание чл. 304, предл. първо от НПК я
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимата З. А. С. – родена на ..., ЕГН **********, за
ВИНОВНА в това, че на 19.11.2023 година, за времето от 10.15 часа до 13.00
часа, в град Б., ж.к. „М. р.“, във вход ... на бл. ... е изрекла към С. П. Б., в
негово присъствие и в присъствието на повече от две лица следните думи:
1
„глупак, тъпанар, никаквец, мухльо, кретен, прост олигофрен“, с които е
унизила честта и достойнството му – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а, ал. 1 от НК подсъдимата З.
А. С., ЕГН ********** от наказателна отговорност и й НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
ОСЪЖДА подсъдимата З. А. С., ЕГН **********, да заплати на
гражданския ищец С. П. Б., ЕГН **********, граждански иск в размер на
2 000.00 /две хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане - отправени
обиди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на деянието – 19.11.2023 година до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА подсъдимата З. А. С., ЕГН **********, да заплати на
Държавата държавна такса в размер на 80.00 /осемдесет/ лева върху уважената
част от гражданския иск.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск в размер на 2 000.00 /две
хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на непозволено увреждане - отправени закани, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
деянието – 19.11.2023 година до окончателното изплащане на задължението,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата З. А. С.,
ЕГН **********, да заплати на тъжителя С. П. Б., ЕГН **********,
направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 6.00 /шест/
лева за образуване на настоящото дело, адвокатско възнаграждение в размер
на 250.00 /двеста и петдесет/ лева и 2.50 /два лева и 50 ст./ държавна такса за
издаване на справка за съдимост на подсъдимата.
ОСЪЖДА тъжителя С. П. Б., ЕГН **********, да заплати на
подсъдимата З. А. С., ЕГН **********, разноски за адвокат в размер на 600.00
/шестстотин/ лева.

Присъдата може да се обжалва в петнадесетдневен срок, считано от
2
днес пред Окръжен съд - Б..

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 11 поС.ена по НЧХД №748/2024 г. по описа на БРС

Производството по делото е образувано по повод частна тъжба от С. П. Б. с ЕГН
********** с поС.ен е настоящ адрес в гр.Б., ..., чрез адв. З. А. АК-Б., с която срещу З. А. С.
с ЕГН ********** с поС.ен адрес в гр.Б., ... са повдигнати обвинения по чл.146 ал.1 и по
чл.144 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК, за това, че на 19.11.2023г, за времето от 10,00 до 15,00 часа, в
гр.Б., в ж.к.“М. р.“ в бл. ..., вх. ... е нарекла тъжителя С. П. Б. в негово присъствие с думите:
“глупак“, „тъпанар“, „никаквец“, „мухльо“, „кретен“, „идиот“ и „прост олигофрен“, с които е
унизила честта и достойнството му и
за това, че в реална съвкупност с горното престъпление, на същото място и по
същото време е отправила към него закана с престъпление към неговата личност и това
заканване би могло да възбуди страх за осъществяването му с думите:“лично ще те
унищожа“, „бял ден няма да видиш от тук нататък“, „няма да те оС.я на мира“, „няма да
намериш спокойствие“ , „ще видиш какво ще ти се случи от тук нататък“.
Предявени от тъжителя и приети за съвместно разглеждане в наказателното
производство са два граждански иска съответно в размери от по 2000 лева предС.ляващи
обезщетения за претърпени неимуществени вреди вследствие на непозволени увреждания
нанесени обиди и отправени закани.
Поверениците на тъжителя молят съдът да признае подсъдимата за виновна и да й
наложи справедливи наказания. Молят съдът да уважи изцяло приетите граждански иС.е и
да осъди подсъдимата за заплати на тъжителя сумите по тях, ведно със законната лихва
върху тези суми, начиная от датата на увреждането от 19.11.2023г до окончателното
изплащане на задълженията, както и направените от тъжителя съдебно-деловодни разноски
в размер на 12 лева за частна тъжба, адвокатски хонорар по пълномощно в размер на 500
лева и 5 лева държавна такса за издаване на един брой съдебно удоС.ерение.
Подсъдимата З. А. С. дава обяснения и не се признава за виновна по повдигнатите й
обвинения. В обясненията си твърди, че не познава нито по физиономия, нито по име
тъжителя. Твърди, че на 19.11.2023г, тя и свидетелката В. М. са били на посочения адрес в
гр.Б. ж.к.М. р. бл. ..., около обяд като пристигнали с лекия автомобил на свидетелката. По
това време видяла три лица да вадят от асансьора отломки от изгорени вещи и им
направила забележка да не го претоварват. Твърди, че в този ден нито е разговаряла, нито е
видяла тъжителя Б.. Едва когато свидетелката М. на тръгване от адреса й посочила един мъж
и й казала, че това е С. Б., тогава чак го забелязала. В последната си дума моли съда да я
оправдае и по двете обвинения.
Защитата намира, че не са доказани по несъмнен начин обвиненията описани в
тъжбата от обективна страна. Навеждат се доводи за противоречия в показанията на
свидетелите на частното обвинение досежно обстоятелството дали подсъдимата се е
обърнала по име към тъжителя. Навеждат се и твърдения, че показанията на свидетелите на
защитата М., И. и П. са били конкретни и логични като от същите са стигало до извод, че
среща на подсъдимата и тъжителя на 19.11.2023г не е имало. Предлага на съда да оправдае
подсъдимата и по двете повдигнати обвинения, както и да й бъдат отхвърлени като
неоС.ателни приетите граждански иС.е. Моли съдът да присъди на подсъдимата
направените от нея съдебно-деловодни разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за
уС.ено следното:
От фактическа страна

1
Подсъдимият С. П. Б. работел като полицай в ГПУ М. Т.. Заедно със своята майка С.
С. Б. и сестра си К. П. Б. притежавал в съсобственост–апартамент находящ се в гр.Б.,
ж.к.“М. р.“ бл. ..., ... (лист 97 от делото).
На 15.11.2023г, около 18,30 часа в посочения по-горе апартамент възникнал пожар
вследствие на експлозия –теч от газ пропан-бутан от редуцил винтила поС.ен на газова
бутилка захранващ газов котлон, находящ се в кухнята бокс. При опит на С. Б. да запали с
клечка кибрит газовия котлон вследствие на високата концентрация на газ в апартамента
била предизвикана експлозия. Вследствие на експлозията била изкъртена дограмата,
счупени били стъклата на дограмата, опушени били стените и таваните в апартамента, както
и изгоряло цялото обзавеждане. Отломки от дограмата паднали върху паркирали до блока
леки автомобили. Самата Б. оцелява като получила изгаряния от първа степен по двете ръце,
в областта на китките, лицето, двата крака, както и в слабините, предС.ляващи телесни
повреди без опасност за живота.
На 19.11.2023г, за времето от 10,00 до 15,00 часа тъжителят С. Б. и неговите колеги
от ГПУ М. Т.- свидетелите С. С., Я. П., К. С., Р. Т., Х. У., В. Б. и К. Д. били на адрес в гр.Б.,
ж.к.“М. р.“ в бл. ... за да помогнат в почистването на пострадалия при взрива апартамент.
Колегите на тъжителя му помогнали да изнесе отломки от изгорялата покъщнина.
Било около 10,15 часа когато тъжителят заедно със свидетелите Д., С. и П. се
намирали на партерния етаж във вход ... на бл. ... в ж.к.М. р. гр.Б. и разтоварвали от
асансьора отпадъците изнесени от изгорелия апартамент. Точно в това време във входа
влязла подсъдимата С. и като видяла, че асансьорът е пълен и не може да се качи обърнала
се към тъжителя използвайки думите:“ Ще те съсипя, бе глупак. Заради пожара всичко в
къщи е леш, бе тъпанар. Бял ден няма да видиш заради глупавите ви истории с майка ти, бе
кретен.“ Нарекла го още „никаквец“ и „мухльо“ и „оттук нататък бял ден няма да видиш“.
Тримата свидетели Д., С. и П. С.али свидетели-очевидци и чули всички тези думи изречени
от подсъдимата към тъжителя Б.. Последният не й отговорил, само навел глава смутен. След
като бил опразнен асансьора подсъдимата се качила в него и се отправила на седми етаж
където С.ал пожарът. Апартаментът на тъжителя бил без входна врата и в него по това време
били свидетелите С., У., Т. и Б., които отишли в помощ за разчистване на отпадъците от
пожара.Там бил и тъжителят. Подсъдимата влязла в апартамента, в началото на коридора,
като този път се обърнала към тъжителя с малко име –нарекла го „С.е“. Изрекла по негов
адрес думите:“идиот, глупак, тъпанар, мухльо, никаквец, прост олигофрен“ казала му, че
„Ще го съсипе, няма да има мира докато не оправи щетите й от пожара, бял ден няма да
види, ще му съсипе живота“. Тъжителят се опитал да разбере на какво се дължи арогантното
й поведение, тонът който му държи, но при тези въпроси отново започнали същите думи.
Никой не взел отношение по повод поведението на С.. Присъстващите я изчакали да се
успокои и след това тя напуснала сама апартамента.
Свидетелката В. М. познавала подсъдимата от 13 години и били приятелки. Също
били и съседки. М. също живеела в бл. ... на ж.к.“М. р.“ вх. ..., точно до апартамента на
тъжителя Б. (среден апартамент), подсъдимата живеела на шести етаж точно под
апартамента на тъжителя. В първата неделя след пожара- на 19.11.2023г свидетелката М.
решила да помогне на подсъдимата да разчисти в апартамента си. Така около обяд на
19.11.2023г тя паркирала собствения си лек автомобил в близост до вход ..., на бл. ....
Свидетелката тръгнала към входа и когато влязла видяла С. на стъпалата подпряна на
парапета на стълбището да я чака. Видяла трима мъже, които изваждали тежки отломки от
асансьора опожарени и видно било, че разчистват. Свидетелката М. попитала С. какво С.а, а
подсъдимата й отговорила, че е направила забележка на мъжете да не претоварват
асансьора, а те й се развикали. След като бил разтоварен асансьора свидетелката М. и
подсъдимата се качили на шести етаж, където се намирал апартамента на С.. На площадката
на шести етаж заварили свидетелката С. И. живуща в средния апартамент, която метяла
2
стълбищната площадка. Последната предложила да помогне на подсъдимата да разчисти
апартамента си. Повикала на помощ и съпруга си свидетелят И. П., тъй като трябвало да се
местят хладилник и легла. В апартамента на С. имало вода по пода, миришело на пушек.
Четиримата местили мебели, бельо, вземали вещи, които могат да бъдат спасени, да се
изперат, да бъдат почистени. Със стирка обрали водата от пода. Докато четиримата
почиствали подсъдимата не е напускала жилището си. След около два часа, свидетелите П. и
И. се прибрали, а подсъдимата и свидетелката М. тръгнали, тъй като живеели на други меС.
апартаментите им били необитаеми предвид нанесените щети вследствие на взрива и водата
при гасенето на пожара.
Горната фактическа обС.ка се уС.и по несъмнен и категоричен начин от
доказателствата, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Р. Т., К. Д., К. С.,
В. Б., Х. У., Я. П., С. С., С. И., И. П., частично от показанията на В. М., както и частично от
обясненията на подсъдимата.
От писмените доказателства: справка съдимост на подсъдимата, справка данни за
имот, пожаро-техническа експретиза, договори за правна помощ и съдействие.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на оС.ание чл.
305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т., Д., С., Б., У., П., С., И. и П.,
като ги намира за последователни, логични и взаимно допълващи се. С особено внимание
съдът анализира изложените от свидетелите обстоятелства, доколкото същите са свидетели-
очевидци на случилото се, респективно техните възприятия предС.ляват първични и преки
доказателства. Същите са категорични, че са чули подсъдимата да обижда пред тях тъжителя
и да го заплашва, наричайки го:“ще те съсипя, бе глупак, тъпанар, бял ден няма да видиш,
кретен (според свидетеля Д.), „ще те съсипя, бе глупак, никаквец, мухльо, бял ден няма да
видиш (според свидетеля С.), „тъпанар, никаквец, мухльо, ще те унищожа, бял ден няма да
видиш (според свидетеля П.), „идиот, проС., бял ден няма да видиш“ (от свидетеля С.),
„глупак, тъпанар, ще те съсипя, бе мухльо“(според свидетеля У.), „никаквец, глупак, ще те
съсипя олигофрен, тъпак (според свидетеля Т.), „никаквец, глупак, прост олигофрен, ще ти
съсипя живота, бял ден няма да видиш, тъпанар прост“ (според свидетеля Б.), Съдът взе
предвид отношения между свидетелите и тъжителя при кредитиране на показанията им.
Отчете тези отношения, същите са колегиални, но и взе предвид, че в разказите на
свидетелите няма тенденциозност, стремеж да бъде преувеличено някое обстоятелство и
развитието на самия инцидент по време, местонахождение и др. Прави впечатление, че
разказите на свидетелите-очевидци са ясно разграничени в две групи-едните разказват за
случилото се пред асансьора на партерния етаж, а другите -в апартамента на тъжителя. И
двете групи свидетели ясно и недвусмислено посочиха пред съда, че когато е изричала
обидни думи и закани подсъдимата С. е отправяла същите към тъжителя–гледайки към него,
назовавайки го с малко име. За съда не оС.а никакво съмнение, че подсъдимата е познавала
тъжителя, като по физиономия, така и по име.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите на защитата И. и П.. Същите описаха
в подробности случилото се на процесната дата 19.11.2023г. За съда не оС.а съмнение, че
двамата са помогнали на съседката си С. да изнесе от жилището си дрехи и други предмети,
които може да спаси. Помогнали са й да подсуши водата от пода на апартамента си. Двамата
са категорични, че С. е дошла на обяд на 19.11.2023г за да разчиства в апартамента си.
Категорични са, че и свидетелката М. също дошла с подсъдимата. Категорични са, че това е
С.ало по обяд. За това, че е дошла по обяд твърди и свидетелката М.. Същата твърди, че е
дошла с автомобила си, с който превозила подсъдимата. Двете заедно се качили на шести
етаж и там видели свидетелката И. да мете площадката. Съдът счита, че показанията на
3
свидетелката М. относно обстоятелството, че на 19.11.2023г по обяд е дошла с подсъдимата,
са пристрастни и с тях се цели да бъде потвърдена защитната теза на подсъдимата, че тя
преди обяд, след 10,15 часа не е била на адреса в гр.Б., ж.к.“М. р.“ бл. ..., вх. .... Освен това
обстоятелство, свидетелката М. твърди, че С. не познавала визуално тъжителя. Дори се стига
до там, че тя й го е посочила и подсъдимата едва тогава разбрала, че това е Б.. Същата
защитна теза се лансира от подсъдимата, а именно, че тя пристигнала на адреса по обяд
заедно със свидетелката М. и че не е виждала преди това тъжителя и не е знаела как се
казвал.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката В. М., тъй като счита, че в тях личи
пристрастие и стремеж в доказване тезата на подсъдимата, а именно че последната на
процесната дата е пристигнала по обяд, не познавала тъжителя, дори и визуално.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата в частта им, относно посечените по-
горе обстоятелства. Подсъдимата счита, че мотивът за подаване пред съда на частната тъжба
срещу нея е вследствие на наложената от нея възбрана на имота на тъжителя от 29.02.2024.
Това действие се е наложило поради бездействието на тъжителя да предприеме каквито и да
е действия, с цел да осигури безпроблемно ползване на имота на подсъдимата. Чак когато
получила препис от тъжбата, тогава тя разбрала, че е обиждала и заплашвала Б.. Само, че
видно от лист 2 от делото, частната тъжба е входирана в регистратурата на БРС на
19.02.2024г, т.е. много преди налагане на възбраната-29.02.2024г (лист 97 от делото).
Съдът цени всички описани по-горе писмени доказателства. Същите не са оспорени
от страните и се оценят от съда като доС.ерни.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да поС.и осъдителна присъда,
съдът следва да уС.и по несъмнен начин, както авторството на инкриминираните деяния,
така и всички признаци от фактическия съС. на престъпленията.
С оглед приетата по-горе фактическа обС.ка, настоящият съС. счита, че подсъдимата
е осъществила от обективна страна признаците на съС.а на престъплението по чл.148 ал.1
т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК.
На първо място по несъмнен и категоричен начин се доказа от обективна и от
субективна страна, че на 19.11.2023г, за времето от 10,15 до 13,00 часа в гр.Б., в ж.к.“М. р.“
във вход ... на бл. ... подсъдимата З. А. С. с ЕГН ********** е изрекла публично (в
присъствието на свидетелите К. Д., Я. П. и С. С.) и в присъствието на С. Б. по негов адрес
следните думи: “глупак, тъпанар, никаквец, мухльо, кретен, прост олигофрен“, с които
уронила честта и достойнството му–престъпления по чл.148 а.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 НК.
За да е налице съС. на обидата по чл. 146 от НК, деецът трябва да е дал своя
негативна оценка на личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации,
сравнения, обидни жеС.е, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на
адресата на същата информация и се обективират с такава цел (Р. № 93 от 22.05.2013 г. по н.
д. № 163/2013 г. на ВКС, III н. о.). В настоящия случай, няма никакво съмнение, че целта на
подсъдимата С. е била да изрази своята негативната оценка спрямо личността на С. Б., която
оценка е решила да бъде поднесена под формата на думи и израз, обективно годни да
засегнат честта и достойнството на адресата. Важното е, че начинът, по който
подсъдимимата е решила да засегне тъжителя е обществено неприемлив, доколкото е бил
насочен към недопустимо засягане на честта и достойнството на пострадалия. Не е имало
никаква пречка подсъдимата да се обърне към Б. по възпитан и необиден начин и пак да му
сподели своето несъгласие и претенции относно съС.ието на апартамента й и как тъжителят
4
може да й помогне, но тя съзнателно е решила да не го прави.
В случая е налице и квалифициращият признак - деянието е осъществено публично,
защото инкриминираните думи и израз са изречени в присъствието на три лица, различни от
пострадалия. Мястото, където са били изречени не е било публично–във входа на блока пред
асансьора, но е било възможно и други лица да чуят обидните думи.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК. Интелектуалната страна на умисъла
обхваща съзнаване от страна на подсъдимия, че инкриминираните думи са обидни, както и
че чрез изричането им същите ще засегнат достойнството на Б., но от волева страна
подсъдимата искала обидите да достигнат до адресата си и по този начин да засегне
достойнството на тъжителя. В съзнанието на подсъдимата преди и по време на
осъществяване на деянието са съществували конкретни предС.и, че използваните думи и
израз са груби и унизителни за достойнството на човек, че съдържанието им ще бъде
незабавно възприето от тъжителя, присъствал на мястото на деянието, и с положителност
тъкмо в това се е състоял желаният от подсъдимата ефект от избраното поведение. Това
престъпление е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
предложение първо от НК.
Съдът счете, че не се доказа по несъмнен и категоричен начин от обективна страна,
че подсъдимата С. на 19.11.2023г, за времето от 10,15 до 13,00 часа в гр.Б., в ж.к.“М. р.“ във
вход ... на бл. ..., в реална съвкупност с горното престъпление, на същото място и по
същото време е отправила към тъжителя Б. закани с престъпление към неговата личност и
това заканване би могло да възбуди страх за осъществяването му с думите:“ще те съсипя, ще
те унищожа“, „бял ден няма да видиш“, престъпление по чл.144 ал.1 НК .
ОС.ният съС. на заканата по чл.144 ал.1 НК е особена форма на престъпно
въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се
формира волята на човека. Това е закана с престъпление против личността или имота на
пострадалия, когато това заканване би могло да възбуди оС.ателен страх за осъществяването
му. Казаните в настоящия казус думи „бял ден няма да видиш , ще те съсипя, ще те
унищожа, ще ти съсипя живота“ вероятно се отнасят към личността на пострадалия, тъй
като в частната тъжба не се прави конкретно уточнение дали обект на заплахата е
пострадалият Б. или негов имот. Но от отправените думи е вероятно това да е личността на
тъжителя. От обективна страна характеристиката на заканата с престъпление съдържа
няколко момента. Преди всичко изпълнителното деяние се осъществява само чрез
действие.То се изразява в обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще
извърши престъпление срещу него. Заплахата може да бъде отправена устно, писмено или
по друг начин. В настоящия казус заплахата е устна. Заканата е съС.омерна само когато е
обективирано намерение за извършване на престъпление против личността (например
убийство, телесни повреди). Следва да се отбележи, че посочените по-горе изрази не
съдържат закани с конкретно престъпление против личността на тъжителя. „Ще те съсипя,
ще те унищожа, ще ти съсипя живота, бял ден няма да видиш“ не съдържат изискуемата от
закона конкретика относно вида на престъплението против личността на тъжителя.
Необходимо е също така заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата на
оС.ателен страх от извършване на престъплението. Така ще бъде, когато съществува реална
опасност деецът да осъществи намерението си, като същевременно личи оформеното
решение за това, или психичното съС.ие на субекта, което да прави вероятно бързото
вземане на решението. При преценката на този момент се взема предвид обС.ката, начинът
по който е отправена заканата, психичното съС.ие на дееца (в този смисъл Решения №203-
71-ІІ- н.о, №10-85-І н.о., №539-86-ІІ н.о.). Законът има предвид само възможността за
възникване на оС.ателен страх у пострадалия, като не е необходимо той действително да се е
уплашил.
5
Съдът не събра доказателства, с които да бъде доказано по несъмнен начин, че
тъжителят Б. е изпитал оС.ателен страх за осъществяване на престъпление против неговата
личност от страна на подсъдимата С.. Твърденията на свидетелите–колеги на тъжителя, че
след този инцидент той бил „променен, затворен в себе си, унил, все едно е депресиран,
потиснат“ не са в степен да докажат оС.ателен страх. Тези съС.ия отразяват накърнено
чувство за достойнство и себеоценка вследствие на отправените обиди от подсъдимата, но
не покриват чувството на оС.ателен страх от осъществяване на закана против личността. И
това е така, тъй като не С.а ясно в какво се състои заканата против неговата личност.
Свидетелят А. твърди, че Б. „се е чувствал гадно и неудобно от заплахите на С.“, което
потвърждава, че не е налице изискуемия от обективна страна оС.ателен страх на
престъплението по чл.144 ал.1 НК. Не следва да се пренебрегва факта, че тъжителят е
граничен полицай в ГПУ-М. Т. и тази професия е високо риС.а. Тъжителят за да работи тази
професия следва да е изключително морално, физически и психически подготвен за всяка
една възможна изненада. Ако в действителност думите на подсъдимата така дълбоко и
необратимо са му въздействали и са предизвикали оС.ателен страх същият е могъл да подаде
жалба в полицията. Само свидетелят Т. заяви в показанията си, че Б. му споменал, „че е
подал жалба в полицията, споменал, че ще има дело“. В хода на съдебното следствие не се
предС.и такава жалба от тъжителя адресирана до полицията.
От изложеното по-горе, съдът счита, че с оглед обС.ката след пожара и нанесените
на подсъдимата щети по апартамента й, са С.али мотив за казаните срещу тъжителя обиди и
закани. По отношение на заканите, не само, че не са конкретизирани, но и са казани по
начин, по който тъжителят не е могъл да изпита оС.ателен страх за личността си. Заради
присъствието на 7 броя негови колеги, казаните по негов адрес и в негово присъствие от
подсъдимата обиди са го огорчили, накърнили са неговата чест и достойнство, но не е бил
наличен оС.ателен страх, че С. може да се саморазправи с него до степен да извърши
престъпление против личността му.
Предвид изложеното съдът счете, че не се доказа от обективна страна
престъплението по чл.144 ал.1 НК.

По наказанията:


За престъплението по чл. чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК е предвидено наказание
„Глоба” от 3000 до 10000 лева и „Обществено порицание”.
Съдът съобрази, че към инкриминираната дата подсъдимата С. не е била осъждана, не
е била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от общата част на НК, както и че с извършеното
престъпление не са причинени съС.омерни имуществени вреди, т.е. формално деянието
попадат в предметния обхват на чл.78а, ал.1 от НК.
Предвиди горното съдът освободи на оС.ание чл.78а ал.1 НК подсъдимата С. от
наказателна отговорност и й наложи административно наказание глоба в размер на 1000
лева. Размерът на глобата съдът съобрази с обществената опасност на подсъдимата, с
нейното финансово положение и здравоС.ното й съС.ие. Съобрази и обществената опасност
на деянието, като и мотивът за извършване на престъплението. Обществената опасност да
деянието не е по-завишена в сравнение на деянията от същия вид. Така отмереното
административно наказание, съдържа доС.ъчен потенциал да способства за поправяне,
превъзпитание и предупреждаване на подсъдимата, както и да се постигне изискваното от
закона предупредително и възпитателно въздействие върху оС.алите членове на обществото.
6
Съдът счете, че са налице предпоС.ките на чл.304 НПК и оправда подсъдимата С. по
обвинението по чл.144 ал.1 НК.

По гражданските иС.е:

По отношение на предявените срещу подсъдимата С. два граждански иска за
обезвреда на причинените на тъжителя неимуществени вреди вследствие извършените две
самостоятелни непозволени увреждания публична обида и отправени закани срещу
личността на тъжителя като заканването би могло да да възбуди оС.ателен страх за
осъществяването му, съдът намери първата от тези претенции за безспорно уС.ена и
категорично доказана по оС.ание, предвид решението по въпросите за извършеното
престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 НК, авторството и вината на дееца С..
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените вреди причинени
от престъпното деяние, съдът по реда на чл.52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните
указания, дадени в ППВС 4/1968г., съобрази интензитета на засягане на достойнството на
тъжителя чрез употребените думи и израз (множество нанесени обида). Тъжителят е
държавен служител, работи в ГПУ. В този контекст съдът намери гражданския иск за
обезвреда на неимуществените вреди вследствие извършеното престъпление по чл.148 ал.1
т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК за оС.ателен и доказан по размер от 2 000 лева, а този за
неимуществените вреди от непозволеното увреждане по чл. 144 ал.1 НК за неоС.ателен.
Съдът осъди подсъдимата да заплати на тъжителя С. Б. и законната лихва върху сумата от
2000 лева, считано от датата на увреждането -19.11.2023г до окончателното изплащане на
задължението.
Съдът счита, че с така уважената претенция в пълнота би могло да се обезвъзмездят
причинените на пострадалия Б. неимуществени вреди, поради което и размерът се явява
справедлив.

По разноските:

По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимата е
призната за виновна в извършване на вмененото й престъпление, както и бе уважен
гражданския иск срещу нея - на оС.ание чл. чл.88, ал.1 от НПК, вр. чл.78, ал.6 от ГПК, З. А.
С. ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на
Районен съд - Б. следващата се по делото държавна такса, а именно: 80 лева държавна такса
върху уважената част от гражданския иск, както и държавна такса в размер на 5.00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
На оС.ание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимата следва да заплати на тъжителя С. П. Б. с
ЕГН ********** сторените и доказани от последния разноски по делото, в размер на общо
258,50 лева, от които – 250 лева половината от размера на доказан и платен адвокатски
хонорар, половината от държавна такса за частна тъжба в размер на 6,00 лева и половината
от държавна такса за издаване на съдебно удоС.ерение в размер на 2,50 лева.
Тъй като подсъдимата бе оправдана по едно от повдигнатите й обвинения съдът осъди
тъжителя С. П. Б. да й заплати стореното от нея разноски в размер на половината от
адвокатския хонорар в размер на 600 лева.
По изложените съображения съдът поС.и присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
7


СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни