№ 551
гр. Варна, 30.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100502406 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Настоящото производство е образувано, след като с Решение №
193/20.11.2024 г., постановено по к. т. д. № 422/2024 г. по описа на ВКС, Второ
ТО, 4 състав, е отменено Решение № 1280/03.11.2023 г., постановено по в. гр.
д. № 1139/2023 г. по описа ВОС, 5 състав, в обжалваната му част, с която
частично е уважен предявеният от Д. С. М. срещу ЗК „Лев Инс" АД
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 20000 лв., представляваща заместващо обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания вследствие на настъпило на 11.12.2019 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главното парично притезание от 23.04.2021 г. до
окончателното му заплащане, като делото делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ВОС в тази му част. Като необжалвано
въззивното решение е влязло в сила в частта, в която този иск е отхвърлен над
присъдената сума от 20000 лв. до пълния му предявен размер от 24500 лв.,
както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на
компенсаторно обезщетение за заплащане на сумата от 1250 лв. - разноски за
възстановяване на причинените на л. а. „Мицубиши" повреди.
Производството пред въззивната инстанция е било образувано по
въззивна жалба вх. № 23432/28.03.2023 г. от Д. С. М. от гр. Варна, срещу
Решение № 843/14.03.23 г., постановено по гр. д. № 11570/2021 г. по описа на
ВРС, 30 състав, с което е отхвърлен предявения от Д. С. М. иск за осъждане на
ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, да му заплати сумата от
1
24500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания
в резултат на настъпило на 11.12.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 23.04.2021 г. до окончателното заплащане, както и сумата в размер
1250.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в направени разноски за възстановяване на причинените на л.а. марка
„Мицубиши“, модел „Спейс стар“, с рег. ******** повреди в резултат на
настъпило на 11.12.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от
23.04.2021 г. до окончателното й заплащане. Въззивникът твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила и необосновано. Оспорва формираните
от ВРС изводи, че ищецът е излизал от крайпътна територия; че не било
доказано обстоятелството водачът на л. а. „Нисан Микра“ да е имал видимост
към автомобила на ищеца и че липсвало законово задължение за този водач да
се движи със скорост под установената в градски условия. Излага, че съдът не
е обсъдил представени от него доказателства касателно положението на ул.
„Илинден“, което обуславяло необоснованост на решението. Счита, че
процесната отсечка има характера на път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на
ЗДвП, поради което и неговият автомобил бил дясностоящ спрямо движещите
се по булеварда. Излага, че липсвали по делото твърдения видимостта на
водача на л.а. „Нисан“ да е била ограничена, поради което съдът не можел да
приеме нещо различно, а заявеното от вещите лица в тази връзка години след
ПТП не можело да замени липсата на твърдения. Навежда оплакването, че
ВРС не съобразил твърденията му за наличие на нарушение по чл. 20 ЗДвП от
страна на другия водач. Счита, че съставът на ВРС кредитирал заключения,
които не били обосновани, с което възникнало съмнение за тяхната
правилност, като съдът игнорирал изложените от него съображения в
писмените бележки относно скоростта на л.а. „Нисан“ и мястото на удара,
като не се произнесъл за доводите за несъответствие между експертните
заключения и връзката им с останалите доказателства. Сочи, че липсвало
анализ на снимковия материал. Счита за неправилна определената от
първоинстанционния съд квалификация на иска, както и че неправилно била
разпределена доказателствената тежест относно обстоятелството за вината на
прекия делинквент, което счита в противоречие с чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Въззивникът твърди, че дори да се приеме, че е нарушил чл. 37, ал. 2 ЗДвП,
това обстоятелство не изключвало отговорността на застрахователя, а било
основание за намаляване на отговорността му, като възражение не било
направено. Сочи, че първоинстанционният съд не е изложил и мотиви защо
приема за съобразена с пътните условия избраната от другия водач скорост,
което било в противоречие с практиката на ВКС. Моли да бъде отменено
решението и да бъдат уважени исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата
страна „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
2
С оглед Решение № 193/20.11.2024 г., постановено по к. т. д. № 422/2024
г. по описа на ВКС, Второ ТО, 4 състав, с което е отменено Решение №
1280/03.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1139/2023 г. по описа ВОС, 5
състав, настоящият състав съобрази дадените задължителни указания досежно
своевременно релевираното от ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД в отговора по чл.
131, ал. 1 ГПК правонамаляващо материалноправно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, с
твърдения, че като водач на МПС пострадалият е отнел предимството на
правомерно движещия се втори лек автомобил, вследствие на което настъпило
процесното ПТП.
Предвид нормата на чл. 294 ГПК, докладът на делото следва да бъде
допълнен, като на ответника следва да бъде указано, че наред с вече дадените
от съда указания в тази връзка, той носи доказателствената тежест относно
релевираното от него материалноправно възражение за съпричиняване,
направено в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 23432/28.03.2023 г. от
Д. С. М., ЕГН **********, с адрес: *************************, срещу
Решение № 843/14.03.2023 г., постановено по гр. д. № 11570/2021 г. по описа
на ВРС, 30 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. С. М. иск за
осъждане на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да му заплати сумата от 20000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени болки и страдания в резултат на настъпило на 11.12.2019 г. ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 23.04.2021 г. до окончателното
заплащане.
УКАЗВА на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, че в седемдневен срок от получаване на
настоящото определение може да поясни и допълни твърденията си за
наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице, като въведе
твърдения за наличие на виновно и противоправно поведение от страна на
пострадалия, с което последният е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат.
ДОПЪЛВА ДОКЛАДА по делото в частта за разпределение на
доказателствената тежест, както следва:
Съдът УКАЗВА, че в тежест на въззиваемия – ответник „ЗК ЛЕВ ИНС“
АД, освен възложеното му с доклада по делото, е да установи още, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, като установи негово
противоправно поведение, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и в частност твърденията си, че непосредствено преди
настъпването на ПТП водачът на л. а. „Нисан Микра“, с рег. ************* е
отнел пътното предимство на л. а. „Мицубиши“ рег. ********.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.02.2025 г., от 13.50 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определениe.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен
съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра към
ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4