Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.06.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на седми юни две хиляди
двадесет
и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4004 по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4004/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д.П.О. ЕГН ********** , А.П.О. ЕГН ********** , В.П.О.
ЕГН ********** и Т.В.О. ЕГН ********** *** срещу решение №20007906 от 11.01.2021 г постановено по гр.д.№74622/2019 г на СРС , 61 състав ;
в частта , с която е признато
за установено спрямо въззивниците , че същите дължат на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** следните суми за ап.№12 в гр.София ж.к.*****бл.*****
- всеки от Д.П.О.
ЕГН ********** А.П.О. ЕГН ********** и В.П.О. ЕГН ********** суми от по 452,63
лева – цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2016
г – м.04.2018 г ; и суми от по 5,50 лева
цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 07.2016 г – 04.2018
г ; ведно със законната лихва от 08.08.2019
г до окончателното им заплащане ; за които вземания е издадена /частично/
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.09.2019 г по ч.гр.д.№46361/19 г на
СРС , 61 състав ;
- Т.В.О. ЕГН ********** *** ; сумата от 2263,18 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за периода
м.08.2016 г – м.04.2018 г ; и сумата от 27,50
лева цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 07.2016 г –
04.2018 г ; ведно със законната лихва от
08.08.2019 г до окончателното им заплащане ; за които вземания е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.09.2019 г по
ч.гр.д.№46361/19 г на СРС , 61 състав . Решението се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ . Исковете са недоказани и липсват
договорни отношения върху въззивниците и ищеца , защото не е представен
документ за собственост . Неправилно са осъдени да заплатят сумите солидарно ,
а партида е открита само на един от съсобствениците . ВАС е обявил цените на
топлинната енергия за незаконни . Ищецът не е доказал исковете си по основание
и размер и няма данни за правилно измерване на топлинната енергия и за въвеждане
в експлоатация на абонатната станция . СТЕ е работила по документи , които не
са представени по делото. Не е доказан неосигурен достъп и са прихванати суми
със стари задължения . Не е уговорен ред и начин за заплащане на услугата
дялово разпределение .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба .
СРС е съобразил наличните доказателства и
установената съдебна практика .
Третото лице “Б.Б.” ООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците
Д.О. , В.О. и Т.О. на 26.01.2021 г , а на А.О. на 28.01.2021 г, поради което въззивната жалба от 03.02.2021 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивниците
за
обжалване на решението на СРС в посочените
части .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част , като такива
основания не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
Решението на СРС е правилно в
обжалваната част .
Правилно СРС е приел , че ответниците са потребители на топлинна
енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е
доказан от документ за собственост на стр.129 от делото пред СРС . Няма данни за подаване на молба декларация от един
от съсобствениците за откриване на партида . С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно
дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на
омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на
чл.153 ал.1 и ал.6
от ЗЕ. В мотивите на решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153
ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни
права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да
не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага
на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в
този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на
отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно
получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което
не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на
изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно
дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на
сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни
сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответниците . Общите условия на ищеца се одобряват и
публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който
изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от
изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК
на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая липсва
солидарно осъждане на въззивниците , а същите са осъдени за процесните суми
разделно съобразно квотите си в жилището . Не
е налице хипотеза на отказан достъп , защото в имота има радиатори с
дистанционно отчитане и няма узаконени водомери и достъп не е искан .
Доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ , като СТЕ доказва и че процесния
имот е топлоснабден . Според СТЕ измерването
и отчитането
на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна
уредба. СТЕ е взела предвид вида на
сградната инсталация и отопляемия обем на жилището и общите части . От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната
станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са
изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването .
СТЕ е работила съгласно нормативната уредба за
отчитане и начисляване на стойността на топлинната енергия и не е неясна и
непълна СТЕ установява извършване на
дялово разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е
заплатено от ответниците . Не е необходимо документите , по които е работило
вещото лице да се представят по делото и с това не отпада доказателствената
стойност на експертизата .
Възраженията на ответниците , че не им е доставена
топлинна енергия остават недоказани . Според нормативната уредба сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост -
чл.140 ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите
на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването,
съответно §1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/. Етажните
собственици са длъжни сами да поддържат тези инсталации в подходящо за
експлоатация състояние.
СТЕ установява , че третото
лице помагач е извършвало дялово разпределение за етажната собственост на
ответника като не са били налице възражения от управителните органи на етажната
собственост . Подписване на писмен договор между етажната собственост и третото
лице не е необходимо , още по-малко следва да се подпише такъв между всеки
от етажните собственици поотделно /включително ответника/ и третото лице .
Цитираното решение на ВАС е
постановено след процесния период и няма обратно действие .
Според СТЕ не са били налице
суми за връщане по изравнителните сметки , с които да се извърши прихващане със
стари задължения .
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на всеки от въззивниците
са разноски на въззиваемата страна в размер на по 100 лева юрисконсултско
възнаграждение .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20007906 от 11.01.2021 г постановено по гр.д.№74622/2019 г на СРС , 61 състав ;
в частта , с която е признато
за установено , че се дължат на
основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** следните суми за ап.№12 в гр.София ж.к.*****бл.*****
- всеки от Д.П.О.
ЕГН ********** А.П.О. ЕГН ********** и В.П.О. ЕГН ********** дължи суми от по 452,63
лева
– цена на незаплатена топлинна енергия за
периода м.08.2016 г – м.04.2018 г ; и суми от по 5,50 лева цена за извършена услуга дялово разпределение за периода
07.2016 г – 04.2018 г ; ведно със
законната лихва от 08.08.2019 г до окончателното им заплащане ; за които
вземания е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
12.09.2019 г по ч.гр.д.№46361/19 г на СРС , 61 състав ;
- Т.В.О. ЕГН ********** *** ; дължи сумата от 2263,18 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за периода
м.08.2016 г – м.04.2018 г ; и сумата от 27,50
лева цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 07.2016 г –
04.2018 г ; ведно със законната лихва от
08.08.2019 г до окончателното им заплащане ; за които вземания е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.09.2019 г по
ч.гр.д.№46361/19 г на СРС , 61 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА всеки от Д.П.О. ЕГН ********** А.П.О. ЕГН ********** ,
В.П.О. ЕГН ********** и Т.В.О. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сума от по 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Б.Б.” ООД гр.София като
трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.