№ 81
гр. Смолян, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20225440101171 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. Т. Т. против * „*“ -Смолян, в
която се твърди от ищеца, че работи по служебно правоотношение при ответника на
длъжност „Старши полицай“ в *-*. През периода 16.11.2019г.- 30.09.2022г. е изпълнявал
служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на
работното време. През този период е положил общо 232,80 часа извънреден нощен труд.
Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд
представлява положен извънреден труд, който не му е заплатен. Положените часове нощен
труд не са преобразувани в дневен при изплащането на полагаемото му се възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът да заплати на ищеца сумата в
размер на 1 488,52 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положения от него
нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време за периода от 16.11.2019г. до 30.09.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
16.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението., сумата в размер на 248,39 лева,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения
извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, за който
се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска в съда- 16.11.2022г.
Претендира и за разноски по водене на делото.
В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника, исковете се оспорват. Излагат
се съображения, че ЗМВР е специален закон и общото трудово законодателство не е
приложимо. Развиват се доводи защо нощният труд не може да се трансформира в дневен с
коефициент 1,143 и защо не може нощния труд да се заплаща като извънреден.
1
В с.з. ищецът р. пр. не се явява. Вместо него исковете се поддържат от
пълномощника му адв.*.
Ответникът р.пр. оспорва исковете чрез юриск.*. Представя и писмени бележки.
Съдът, след преценка на изложеното от страните в исковата молба и
отговора,на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно
правоотношение, като заема длъжността “Старши полицай“ в *- *, към *-Смолян, което
служебно правоотношение не е прекратено.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е
оспорена от страните, се установява, че за периода от 16.11.2019г. до 30.09.2022г., ищецът е
положил общо 1649 часа нощен труд, който е заплатен, без същите часове да бъдат
превръщани в дневни, съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ. Размерът на отработените часове нощен
труд, след приравняваонето им по методологията в НСОРЗ е 1 885 часа. Разликата в
часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 236 часа. Общата
сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд за периода
16.11.2019г. до 30.09.2022г., преизчислен съгласно НСОРЗ е в размер на 2 291,59 лева.
Размерът на законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд подробно е описана
в таблица Приложение 1 е 317,76 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение
на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между
22,00 и 6,00 ч.
Според ал.3 на същата разпоредба работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период.
Съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на работното време през нощта по ал. 1.
В ал.7 на чл.187 от ЗМВР е предвидено, че работата извън редовното работно
2
време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
В чл.187, ал.10 от ЗМВР е регламентирано, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
За процесния период са действали Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. и Наредба
№ 8121з-1353/15.12.2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от посочените наредби са идентични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Предвидено е също, че отработеното време между 22, 00 ч. и 06, 00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове.
В посочените наредби , издадени през 2019 и 2020г. липсва изрична норма,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1. 143., отменена с § 4 от ЗР на Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. С отмяната на посочената наредба е налице законова празнота при
уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР, поради
което субсидиарно приложение следва да намери Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за
времето от 22 и 6 часа се ползват със специалната закрила на Кодекса на труда по
отношение разпоредбите, отнасящи се за нощния труд и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, като подзаконов нормативен акт, издаден за
приложението на КТ.В чл. 8 от НСОРЗ е предвидено за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, независимо от вида на трудовия
договор (само дневни, нощни или смесена работа); начина на отчитане на работното време
(подневно или сумирано); системата на заплащане на труда; вида на работните смени
(смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна). Така независимо, че
полаганият от ищеца е със сумирано отчитане на работното време, нощните часове следва да
се превръщат в дневни. В методологията на чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата по законодателен път е установен начинът за отчитане
на фактически положения труд. Тази разпоредба се прилага едновременно с правилата за
заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
3
часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се
заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Поради това, с оглед приложимостта на НСОРЗ в отношенията между страните
положения от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляване с
коефициент 1,143 за процесния период.
Ако се изключи приложението на правилата на КТ и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове би се стигнало до различно прилагане на правилата,
касаещи извънредния труд спрямо държавния служител в МВР и спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се уреждат от правните норми на Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Следва да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.
7, т. 1 - 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения през исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер.
Предвид посоченото и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за
заплащане на нощен труд за периода 16.11.2019г. - 30.09.2022г., получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна,
и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер от 2 291,59 лв., в какъвто размер е
и исковата претенция, съобразно допуснатото в с.з. от 06.02.2023г. изменение на размера на
предявения иск.
Аксесорният иск за мораторна лихва за забава върху дължимата на тримесечие
сума за извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за който
се дължи съответното месечно трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска-
16.11.2022г. , следва да се уважи в претендирания от ищеца размер , съобразно изменението
на размера на иска- 317,76 лв., установен от заключението на вещото лице. Върху
главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска-
16.11.2022г. до окончателното й изплащане.
Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн.чл. 80 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото в размер на
500,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ще следва на осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Смолян ДТ върху уважените искове в размер на 141,66 лв. и разноски за вещо
лице в размер 120,00лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА * „*“-СМОЛЯН с адрес * да заплати на И. Т. Т., ЕГН ********** с
адрес гр.*, *6 сумата от 2 291,59 лв., представляваща дължимото допълнително
възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 16.11.2019г.- 30.09.2022г.,
получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент
1,143, сумата от 317,76 лв. , представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо
число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на
предявяване на иска -16.11.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска-16.11.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА * „*“-СМОЛЯН с адрес * да заплати на И. Т. Т., ЕГН ********** с
адрес гр.*, *6 разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА * „*“-СМОЛЯН с адрес * да заплати по сметка на СмРС ДТ върху
уважените искове в размер на 141,66 лв. , както и разноски за вещо лице в размер на 120,00
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5