№ 13689
гр. С., 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.К.Г
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20221110162414 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по на „Т.С“ ЕАД срещу В. Н. К., с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника,
че дължи на дружеството следните суми – 3835,60 лева за доставена за
периода месец май 2019 г. до месец април 2021 г. г. до топлоснабден имот с
адрес С., ул. „С., топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.08.2022 г.,
до окончателното плащане; 489,09 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 09.08.2022 г.; 44,45 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода месец юли 2019 г. – месец април 2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 16.08.2022 г., до окончателното плащане, и 9,26 лева –
законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода
31.08.2019 г. – 09.08.022 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по
частно гражданско дело № 44375/2022 г. по описа на Софийския районен съд,
28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
1
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Т.С“ ЕООД, като поради това се иска привличането му
по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – В. Н. К., с
който предявеният иск се оспорва по основание. Прави се възражение за
погасяване на задълженията по давност. Поддържа се, че ищецът не
представял доказателства за това дали ответникът е собственик, както и дали
други лица нямат права върху процесния имот, като се твърди, че било
направено изявление от такИ., че те ще заплащат топлинната енергия.
Оспорва се да е отчетена правилно топлинната енергия, като се поддържа, че
няма фактически отчети, поради което искът следвало да се отхвърли.
Поддържа, че не е установено кога ищецът е публикувал фактурите в
интернет, поради което не е доказана изискуемост на вземанията и ответникът
не дължи лихва. Поддържа, че не дължи на ищеца цена за дялово
разпределение, извършвано от друго лице. Иска отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Третото лице – помагач – „Т.С“ ЕООД, не е взело становище по иска.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 18 – 19 от делото Нотариален акт № *****
г., том ********* г. на първия нотариус при Софийския районен съд на същата
дата на ответника е отстъпено право на строеж за изграждане на
самостоятелен обект в сграда – апартамен № 27, в сграда, намираща се на
административен адрес: С., ул. „С. (ъгъла с ул. „Т.П“). Съгласно представен на
лист 14 – 18 нотариален акт от 12.09.2008 г. на нотариус Д.К.И ответникът е
учредил ипотека върху същия апартамент за обезпечаване на свой кредит.
На лист 111 е представено Разрешение за ползване № 241/29.07.1999 г.
на държавен инспектор от С.Д.
Съгласно представен на лист 24 от делото Протокол от общо събрание
на етажните собственици от 11.09.2002 г. на сграда с адрес: С., ул. „С., с които
за топлинен счетоводител е избрано третото лице – помагач по делото. На
лист 21 – 23 от делото е представен подписан на 26.09.2002 г. договор с
последното лице, съгласно чл. IV.1 от който абонаментът за услугата „дялово
разпределение“ е 6 лева на абонат, а само при нарочно искане за междинно
отчитане – 21 лева.
Съгласно представени на лист 98 – 99 от делото от третото лице –
помагач и неоспорени от страните протоколи за отчет на адрес: С., ул. „С.,
изадедни на името на ответника, като само този от 30.04.2021 г. е подписан, в
2
имота е констатирано потребление на топла вода (в последния отчет е
написана забележка „конст 5“), а за отоплителния сезон от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. – и за радиатор. На лист 96 – 97 са представени две изравнителни
сметки със задължения на ответника, които за отоплителния сезон от май 2019
г. до април 2020 г. възлизат на 1338,25 лева с ДДС (1115,21 лева без ДДС), а за
сезона от април 2020 г. до май 2021 г. – на 2497,31 лева с ДДС (2081,09 лева
без ДДС).
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 10.04.2024 г. (на лист 124 от делото), а в
писмен вид – на лист 115 – 118 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление и отразените от
счетоводителя данни, общият топломер в абонатната станция в сградата на
ответника е бил проверяван метрологично на 10.07.2018 г. и 22.11.2021 г., и
двете със заключения за съответствие, независимо, че е изминал по-дълъг срок
от нормативните 24 месеца, като на ответника са начислявани само разходи за
отопление, топла вода и подгряване на сградната инсталация – за
отоплителния сезон от май 2019 г. до април 2020 г. – 1338,25 лева, а за
отоплителния сезон от май 2020 г. до април 2021 г. – 2497,31 лева (при разход
по прогнозни фактури 1324,15 лева). Изравнителната сметка за сезона от
месец май 2019 г. до април 2020 г. е променена, като въпреки че цената на
топлинната енергия е коригирана в посока намаляване (на края на
заключението – от 111,36 лева/МВтч на 102,08 лева/МВтч през октомври 2019
г.), изравнителната сметка се е увеличила – от сума за връщане 37,77 лева е
коригирана на доплащане за 995,84 лева.
Съгласно представени на лист 10 от делото Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С.,
одобрени с Решение на ДКЕВР ********** г., абонатите на ищцовата страна
са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с
чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е
45 дена от издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2
извършените разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал.
3 от общите условия при неплащане в срок на годишната фактура се начислява
законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е
собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия;
количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията;
3
доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа
на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на
уговорения падеж на задълженията.
По делото се установи, че ответникът е собственик на имота на ул.
Смоланска“, и че до сградата, в която се намира същият е подавана топлинна
енергия, която е ползвана и в апартамента. По отношение на количеството на
доставката същото е установено първоначално след изравняване, като за
първия отоплителен сезон от първоначална сума за връщане – 37,77 лева се е
стигнало до корекция за доплащане за 995,84 лева, т.е. разлика от 1033,61
лева, която е отразена като резултат от промяната на цените на топлинната
енергия след решение на Европейската комисия от 2020 г. Тази корекция обаче
беше за понижаване на цените, поради което няма как изравняване въз основа
на нея да е в посока повишаване на задълженията на ответника. Поради това
следва да се приеме, че общото потребление за процесния период възлиза на
сбора от 1338,25 лева и 2497,31 лева, намален с необоснованата корекция от
1033,61 лева, или задължението е в размер на 2801,95 лева.
Възражението за погасяване на сметките по давност, направено от
ответника, е неоснователно. Първата сметка, за която се иска плащане е тази
за май 2019 г., която е с падеж 45 дена след края на месеца съгласно общите
условия на ищеца, т.е. на 15.06.2019 г. От тази дата е започнала да тече и
давността, която е 3-годишна съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като същата е
спряна от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. (68 дена) съгласно чл. 3 ЗМДВИППП,
приет във връзка с извънредното положение през 2020 г. Така давноастният
срок за най-ранната сметка е изтекъл на 22.08.2022 г., а съдът е бил сезиран с
искане за издаване на заповед за изпълнение на 16.08.2022 г. преди изтичане
на давността. Така сумите не са погасени и първият иск следва да се уважи за
2801,95 лева, като се отхвърли за разликата над последната сума до пълния
предявен размер от 3835,60 лева.
По иска за лихва за забава върху цената на топлина енергия:
Лихва за забава следва да се начисли само от падежите на двете
изравнителни сметки след отчетеното заплащане, тъй като съгласно чл. 33, ал.
3 от общите условия на ищеца при забава за плащане на месечните сметки не
се начислява лихва. Падежите са 45 дена след издаване на фактурите, т.е. на
14 септември на съответната година, като от следващия ден ответникът изпада
в забава по чл. 84, ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна
лихва.
Лихвата съдът изчислява по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвения
калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция.
Върху изравнителната сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2020 г., от която се дължат 1338,25 лева задължението за лихва възлиза
от 15.09.2020 г. (45 дена от издаване на изравнителната сметка) до 09.08.2022
г. (крайната дата по исковата молба) на 258,01 лева.
Върху изравнителната с сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2021 г., в размер на 1463,70 лева, се дължи лихва от 15.09.2021 г. до
4
09.03.2023 г. в размер на 133,78 лева.
Следователно искът за лихва следва да се уважи за общо 391,79 лева и
да се отхвърли за разликата над последната сума до пълния предявен размер
от 489,09 лева.
По иска за заплащане на услугата „дялово разпределение“ – същата е
била извършвана от третото лице – помагач, като ищецът се позовава на чл.
22, ал. 2 от общите си условия за това, че цената следва да му се плаща
директно. По делото е установено, че третото лице – помагач е извършвало
услугата. На лист 22 от делото е установена цена от 6 лева годишно на абонат,
следователно ответникът дължи за двете години 12 лева, като са поискани
44,45 лева, и искът следва да се уважи само за 12 лева, тъй като не е доказан за
разликата над тази сума до предявения си размер, поради което следва да се
отхвърли в тази част.
Искът за лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ следва
да се отхвърли, тъй като за същото вземане не е установен падеж, а съгласно
чл. 84, ал. 2 ГПК в такъв случай лихва се дължи от поканата за плащане до
ответника, като не е доказано същият да е получил такава до образуване на
настоящото производство.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално
на уважената част от исковете (3205,74 лева от 4378,40 лева, или 73,22 %), а
ответникът – пропорционално на отхвърлената част (26,78 %), на основание
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 250 лева – депозит за вещо
лице; 87,57 лева – държавна такса (ако има надплащане, то не може да се
търси от ответника), и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК (участващ представител и в двете
заседания), поради което от направените общо 487,57 лева следва да му се
присъдят пропорционално 357 лева разноски. От направените в заповедното
производство 137,57 лева разноски пропорционално следва да му се присъдят
100,73 лева.
Ответникът иска присъждане на разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за
оказана му безплатна адвокатска помощ, като представя договор, като на
адвокат К. следва да се орледели с оглед сложността на делото (ниска),
неявяването по делото (на практика само е съставила искова молба) и
защитавания интерес хонорар от 200 лева, от които пропорционално да се
присъдят 53,56 лева.
Ответникът не е доказал разноски и такИ. не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С“ ЕАД по реда
5
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение
на В. Н. К., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „С., че дължи на „Т.С“ ЕАД, с
ЕИК: *******, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № 23б, 2801,95 лева (две
хиляди осемстотин и един лева и 95 стотинки) – цена за доставена за периода
месец май 2019 г. – месец април 2021 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ул.
„С., топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до
окончателното плащане; 391,79 лева (триста деветдесет и един лева и 79
стотинки.) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2020 г. – 09.08.2022 г., и 12 лева (дванадесет лева) – цена за услугата
„дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден
имот за периода месец юли 2019 г. – месец април 2021 г., ведно със законната
лихва от датата 16.08.2022 г. до окончателното плащане – вземания по
Заповед за изпълнение № 24876/31.08.2022 г. по частно гражданско дело №
44375/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав, като
ОТХВЪРЛЯ претенциите за сума в размер на разликата над 2801,95 лева до
пълния претендиран размер от 3835,60 лева (три хиляди осемстотин
тридесет и пет лева и 60 стотинки) – цена за топлинна енергия; сума в размер
на разликата над 391,79 лева и пълния претендиране размер от 489,09
лева (четиристотин осемдесет и девет лева и 9 стотинки); сума в размер на
разликата над 12 лева до пълния претендиран размер от 44,45 лева
(четиридесет и четири лева и 45 стотинки) – цена за дялово разпределение, и
9,26 лева (девет лева и 26 стотинки) – законна лихва за забава за плащане на
последната описана сума за периода 31.08.2019 г. – 09.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Н. К., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ул. „С., да плати „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: *******, и адрес на
управление: С., ул. „Я.“ № 23б, сумата от 357 лева (триста петдесет и седем
лева) – разноски в исковото производство, и 137,57 лева (сто тридесет и седем
лева и 57 стотинки) – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: *******, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № 23б,
да плати на адв.С. К. К., с код по БУЛСТАТ: *****, и адрес на кантората: С.,
ул. „В., сумата от 53,56 лева (петдесет и три лева и 56 стотинки) – хонорар по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Т.С“ ЕООД, с ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6