№ 117
гр. София, 03.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110138838 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършената проверка e по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на „***“
***, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ще се приложи ч.гр.д., образувано по заявление по реда на чл. 410 ГПК.
Следва да бъде задължено третото лице помагач да представи документите свързани с
отчитане на доставената до имота ТЕ.
Искането на особения представител на ответника с правно основание чл. 183 ГПК за
представяне в оригинал на приложения към исковата молба в заверен препис договор между
СЕС и „***“ *** за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и
протокол от провелото се общо събрание на СЕС съдът счита за неоснователно, тъй като
представянето на оригиналите не се явява необходимо за правилното изясняване на спора от
фактическа страна с оглед конкретно направените твърдения и възражения.
Без уважение следва да се остави искането на особения представител на ответника с
правно основание чл. 190 ГПК за представяне от ищеца на заверено копие от документи, с
които се удостоверява, че общият топломер в абонатната станция е измервателно средство
от одобрен тип, както и копия от протоколите за периодична проверка, удостоверяващи
изправността на общия топломер в абонатната станция, както и на заповед на председателя
на БИМ, тъй като не е необходимо за изясняване на обстоятелства, чието доказване да е в
тежест на ответника.
По исканията на ищеца за назначаване на СТЕ и ССчЕ съдът ще се произнесе в о.с.з.
след изслушване становището на страните и постъпване документите от третото лице
помагач.
1
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „***“ *** с посочен в исковата молба адрес на управление.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч.гр.д.№ 31574/2020 г. на СРС, 118 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „***“ ***, в срок до
съдебното заседание, да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на
ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на ответника по чл.
183, ал. 1 ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал Договор № *** г. за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ сключен между СЕС и „***“ ***, както и
протокол от 19.06.2002 г. от проведено общо събрание на етажните собственици на етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. *** ***
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на ответника за
задължаване на ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документи, с които се
удостоверява, че общият топломер в абонатната станция е измервателно средство от
одобрен тип, както и копия от протоколите за периодична проверка, удостоверяващи
изправността на общия топломер в абонатната станция.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ за
първото открито съдебно заседание по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.02.2023 г. – 10,00 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от „***“ **, ЕИК ***, представляван от
А СЛ. АЛ., с адрес ГР.*** срещу М. В. П., ЕГН **********, с адрес ГР.*** 5, АП. 15, с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
сумата от 13,52 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
ГР.*** 5, АП. 15, аб.№ 307843 ведно със законна лихва от 17.07.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 3,79 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 09.07.2020 г.,
сумата от 7,44 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г. ведно със законна лихва от 17.07.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,25 лв. за периода от 31.05.2017 г. до
09.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31574/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
2
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „**“ ***. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. В. П.
чрез назначения й особен представител – адв. Б., с който предявените искове се оспорват
като недопустими и неоснователни. Твърди, че ищецът не разполага с процесуална
легитимация относно претенцията за заплащане на стойността на услугата „дялово
разпределение“. Счита, че ответникът не следва да отговаря за част от претендираните суми,
доколкото е прехвърлил правото на собственост върху процесния недвижим имот на трето
за настоящото производство лице на 27.06.2017г. Поддържа, че претенциите на ищеца са
недоказани по размер, като оспорва дружеството да е водило редовно счетоводните си
книги. Посочва, че не се установява ответникът да е получавал фактури относими към
процесния период. Твърди, че представените от ищеца справки по абонатен номер и
съобщения към фактури не отговарят на изискванията на чл. 7 ЗСч и като такива не
представляват годни първични счетоводни документи. Оспорва да се установява наличието
на валидно облигационно правоотношение между собствениците на индивидуални обекти в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, и
дружеството, извършващо топлинно счетоводство. Поддържа, че в рамките на предявения
период ищецът не е доставял до имота топлинна енергия в твърдяното количество, която да
отговаря на уговореното качество. Сочи, че общият топломер в абонатната станция не
представлява годно средство за търговско измерване. Релевира възражение за недължимост
на процесните вземания и поради погасяването им по давност. Счита, че предвид липсата на
основание за заплащане на главното вземане недължими се явяват и задълженията за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Оспорва същите и с
твърдението, че ответникът не е бил поставен в забава. Моли за отхвърляне на исковете.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е
да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към
процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване
на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена ведно със
стойността на услугата дялово разпределение в претендираните размери.
3
Във връзка с направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността, за което МУ УКАЗВА, ЧЕ не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже, че е заплатил на ищеца претендираните суми, както и направените с отговора на
исковата молба възражения.
По иска по чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането на
ответника в забава съгласно Общите условия.
В доказателствена тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията си в
срок.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба, а на третото лице помагач – препис от исковата молба и доказателствата,
4
както и от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5