МОТИВИ към присъда №82/28.10.2013г. постановена по НОХД №157/13г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия Б.З.И., род. на *** год.
в гр. София, б.гр., жив. в гр.
Димитровград, неженен, основно образование, ЕГН – **********, осъждан,
е повдигнато
обвинение от РП-Димитровград за това, че на 02.04.2012 год. в гр. Димитровград,
в съучастие и като съизвършител с Р.М.Х., М.Н.М. и К.З.М., чрез използване на
техническо средство и моторно превозно средство отнел чужда движима вещ –
редуктор за кулокран, на стойност 240.00 лв. от владението на „Деспред” АД, София, без съгласие на негов представител, с
намерение противозаконно да го присвои,
като деянието е извършено повторно в немаловажен случай-престъпление по чл.
195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от
НК, вр.чл.28 ал.1 от НК,
Със същия обвинителен акт против подсъдимия М.Н.М., род. на *** ***, жив. в гр. Димитровград,
неженен, основно образование, ЕГН – **********,
осъждан е повдигнато обвинение от РП-Димитровград за това, че на
02.04.2012 год. в гр. Димитровград, в съучастие и като съизвършител с Б.З.И., Р.М.Х., и К.З.М., чрез използване на техническо средство
и моторно превозно средство отнел чужда движима вещ
– редуктор за кулокран, на стойност
от 240.00 лв. от владението на
„Деспред” АД, София, без съгласие на
негов представител, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено повторно в немаловажен случай- престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.28 ал.1 от НК от НК.
Повдигнато е и обвинение против Р.М.Х., род. на *** ***, жив. в гр. Перник, неженен,
начално образование, ЕГН – **********, неосъждан
в това, че на 02.04.2012 год. в гр.
Димитровград, в съучастие и като съизвършител с Б.З.И., М.Н.М. и К.З.М., чрез използване на
техническо средство и моторно превозно средство отнел чужда движима вещ –
редуктор за кулокран, на стойност от 240.00 лв. от владението на „Деспред” АД, София, без съгласие на негов представител, с
намерение противозаконно да го присвои -
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194 ,
ал.1 , вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Против К.З.М., род. на *** год. в гр.
Варна, б.гр., жив. в гр.
Димитровград, неженен, начално образование, ЕГН – **********, неосъждан,
също е повдигнато обвинение в това, че на 02.04.2012 год. в гр. Димитровград, в съучастие и като съизвършител с Р.М.Х.,
М.Н.М. и Б.З.И., чрез използване на техническо средство и моторно превозно
средство отнел чужда движима вещ – редуктор за кулокран, на стойност от 240.00
лв. от владението на „Деспред” АД, София, без
съгласие на негов представител, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си - престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр.
чл. 194, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2, вр.
чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимите
разбират в какво са обвинени, признават се за виновни, правят фактическо
описание на извършеното, разкайват се за извършено от тях, искат делото да бъде
разгледано при условията на съкратено съдебно следствие. Молят се за налагане
на справедливо наказание.
Защитниците на
подсъдимите поддържат искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Упълномощеният
защитник на подс.И.-адв.С.
пледира за постановяване на присъда, като бъде приложена разпоредбата на чл.66
от НК, при определяне наказанието на подс.И., по
отношение на който неправилно е било повдигнато обвинение при условията на повторност.
Служебният защитник
на подс.М. –адв.И. пледира при
определяне наказанието на подс.Х., съдът да приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК и да замени предвиденото наказание
“Лишаване от свобода” с наказанието”Пробация”.
Служебният защитник
на подс.М.-адв.Х. пледира
по отношение на този подсъдим при определяне на наказанието да се приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и да му се наложи наказанието “Лишаване от
свобода”, като на основание чл.66 от НК изпълнението да се отложи за срок от
три години.
Служебният защитник
на подс.Х.-адв.И. пледира
по отношение на този подсъдим при определяне на наказанието да се приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и да му се наложи наказанието “Лишаване от
свобода”в минимален размер, като на основание чл.66 изпълнението да се отложи
за срок от три години.
Прокурорът при
Районна прокуратура- Димитровград поддържа повдигнатото обвинение и пледира за
признаване на подсъдимите за виновни и налагане на наказание по отношение на подс.М.-пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да
бъде отложено с изпитателен срок от три години, на подс.Х.-лишаване
от свобода за срок от три месеца, което да се отложи с изпитателен срок от три години,
на подс.М.-пробация, чрез
първите две пробационни мерки за срок от седем месеца с периодичност два
пъти седмично и за подс.И.-три месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване
в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът, като взе
предвид искането на подсъдимите и техните защитници за провеждане на съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите и
обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, прие
разглеждането на делото по този ред.
По този начин, съдът съгласно разпоредбата на
чл.373, ал.3 от НПК, прие за установени фактите и обстоятелствата- описани в
обвинителния акт. Съпоставени със събраните доказателства на досъдебното производство, съдът намира за установено
следното: На 02.04.12 год. сутринта И., Х. и М. излезнали
да търсят метални отпадъци, които да предадат на вторични суровини в кв. Марийно, гр. Димитровград. В база на „Деспред”
АД, находяща се до ж.п. линии възприели кулокран и решили да снемат неговия
редуктор. Подс.И. взел от дома си гаечни ключове и
използвайки МПС се придвижили всички заедно до набелязаното място, като към тях
се присъединил и подс.М.. Последният и подс. И. развъртели болтовете и снели редуктора, който бил
на стойност от 240.00 лв. и заедно всички го качили в колата. Предали вещта в
пункт за изкупуване на метали и поделили получените за това 120.00 лв. В
последствие вещта е приобщена като веществено доказателство по делото.
Към момента на извършване на деянието подс.М. бил осъждан
по смисъла на НК, както следва: по НОХД № 564/10 год. на ДРС за
престъпление по чл. 195 от НК, извършено като непълнолетен с наложено наказание
пробация, присъдата в сила от 26.10.10 год.; по НОХД№ 769/10 год. на
ДРС, с присъда в сила от 09.02.11 год. отново
за кражба, извършена от него като непълнолетен с наложено наказание пробация и по НОХД № 380/11 год. на ДРС, с присъда в сила
от 26.10.11 год. също за кражба, при
условията на чл. 63 от НК му било наложено наказание пробация,
като с тази присъда било определено и едно общо наказание между трите- пробация.
Подс.И. е бил осъждан 9 пъти за
извършени престъпления от общ характер- кражби, последно по НОХД № 409/07
год. на ДРС, с присъда в сила от 12.07.07 год.
Към момента на извършване на деянието подсъдимите Х.
и М. не са били осъждани по смисъла на НК.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на
подсъдимите, описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
обстоятелства, както и събраните на предварителното производство доказателства-
прочетени по реда на чл.283 от НПК, вкл. протоколите за разпити на свидетели-л.34-43,
заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза-л.49-51, протокол за
доброволно предаване от 03.04.2012г.-л.15,справки за съдимост, характеристични
такива.
Така описаните
по-горе доказателства са логични, пълни, последователни и безпротиворечиви,
поради което съдът ги възприема изцяло и не се спира детайлно на тях.
Въз основа на така описаните доказателства, съдът прие, че безспорно се
доказа извършването на гореописаното престъпление и участието на подсъдимите в
него като извършители, а именно, че подс. Б.З.И. и подс.М.Н.М., от обективна и субективна страна са
осъществили състав на престъплението кражба, като на 02.04.2012 год. в гр.
Димитровград, в съучастие и като съизвършители с Р.М.Х. и К.З.М., чрез използване на
техническо средство и моторно превозно средство отнел чужда движима вещ –
редуктор за кулокран, на стойност от 240.00 лв. от владението на „Деспред” АД, София, без съгласие на негов представител, с
намерение противозаконно да ги присвоят,
като деянието е извършено повторно в немаловажен случай- престъпление по чл.
195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от
НК.
Установи се несъмнено също така, че подс.Р.М.Х.
е осъществил състава на престъплението кражба и на 02.04.2012 год. в гр.
Димитровград, в съучастие и като съизвършител с Б.З.И., М.Н.М. и К.З.М., чрез използване на
техническо средство и моторно превозно средство отнел чужда движима вещ – редуктор
за кулокран, на стойност от 240.00 лв. от владението на „Деспред”
АД, София, без съгласие на негов представител, с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 195, ал.1,
т.4, вр. чл. 194 , ал.1 , вр.
чл. 20, ал.2 от НК.
Безспорно съдът установи, че подс.К.З.М. също
е извършил кражба - на 02.04.2012 год. в гр. Димитровград, в съучастие и като съизвършител с Р.М.Х.,
М.Н.М. и Б.З.И., чрез използване на техническо средство и моторно превозно
средство отнел чужда движима вещ – редуктор за кулокран, на стойност от 240.00
лв. от владението на „Деспред” АД, София, без
съгласие на негов представител, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си - престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр.
чл. 194, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2, вр.
чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
Не се спори по делото, че това
са извършителите на деянието, размера на
противоправно отнетото/установен от заключението по
назначената в хода на досъдебното производство
оценителна експертиза/, пострадалото дружество от извършеното престъпление,
липсата на съгласие от негов представител за отнемането на вещите, както и
това, че са използвани технически средства за извършване на престъплението-
гаечни ключове и МПС.При осъществяване на деянието подсъдимите са действали
задружно при общ внезапно възникнал умисъл- те са съизвършители
по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК.
Подсъдимите Б.З.И. и М.Н.М. са
осъществили кражбата при условията на повторност, по
смисъла на чл. 28, ал.1 от НК, тъй като преди това са били осъждани за
кражби, по които реабилитация не е
настъпила, вкл. и такава по смисъла на чл.88а от НК за подс.И.
доколкото разпоредбата предполага кумулативното наличие на две предпоставки-от
изтърпяване на наказанието да е изтекъл срок, равен на този по чл.82 ал.1 от НК
и осъденият да не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода. В случая подс.И.
е извършил друго такова престъпление от общ характер на 24.02.2006г., т.е преди
да е изтекъл срок, равен на този по чл.82 ал.1, т.5 от НК.
Случаят не е маловажен за тези подсъдими, тъй като са
налице и други квалифициращи признаци към кражбата.
Към момента на извършване на
престъплението подс.К.З.М. е бил непълнолетен, но
макар и такъв е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
Безспорно се установи, че за да
осъществят престъплението, подсъдимите са
действали при условията на пряк умисъл- съзнавали са противоправния
му характер, последиците от него и са искали настъпването им.
За всички подсъдими, съдът
намери, че са налице изискванията на чл. 55 от НК. Това е така, не само заради
начина на провеждане на производството- по чл. 371, т.2 от НПК, но и на
самостоятелно основание, съобразно и изискванията на чл. 58а, ал.4 от НК. В
комплекса от многобройни и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие
ниската стойност на противоправно отнетото,
фактически липсата на вреда и разкаяние от извършеното, споделено в с.з., съдействие за разкриване на обективната
истина. Така и най - лекото предвидено в нормата на специалната част от НК се
явява прекомерно тежко за всеки един от подсъдимите.
По отношение на подс.Б.З.И. съдът отчете стремежа му да се съобразява с
обществено полезен начин на живот, тъй като в един некратък
период от време същият не е извършвал престъпления, което е показател, че е
направил опит за преосмисляне на противоправното си
поведение. Така съдът счете, че наказание в минимален размер- лишаване от
свобода за срок от 3 месеца е подходящо като вид и размер за него.
Приложение на чл. 66, ал.1 от НК за този подсъдим е
невъзможно, тъй като лицето е осъждано, няма основания да се приеме
реабилитация на предходните му осъждания за престъпления от общ характер, във
връзка с които са му налагани също наказания лишаване от свобода . В този
смисъл, съдът постанови това наказание да се търпи ефективно при първоначален
строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.
За подс.М.Н.М.
съдът намери, че този подсъдим проявява
трайна склонност към извършване на кражби, видно и от предходните му осъждания
за такива престъпления, извършени в кратък период от време. По тази причина
счете, че неговото наказание следва да е
с по- висок размер от наложеното
на подс. И.- лишаване от свобода за срок от 4 месеца.По
отношение на този подсъдим е възможно приложение на чл. 66, ал.1 от НК, тъй
като предходните му осъждания са с наложени наказания пробация,
а и с оглед на личностната превенция отлагане в изпълнението, което е по-
доброто решение за този подсъдим. Така съдът на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на наложеното му наказание за срок от 3 години.
Подсъдимият Р.М.Х. не е бил
осъждан до този момент. Съдът счете, че за него адекватното наказание е
минимално възможното такова на основание
чл. 55, ал.1, т.1 от НК- лишаване от
свобода за срок от 3 месеца. За този подсъдими в пълна сила са налице
предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК с оглед на целите на наказанието. Съдът
отложи изпълнението на наказанието за срок от 3 години на посоченото основание.
Подс. К.З.М. е бил непълнолетен към
извършване на деянието и не е осъждан. При условията на чл. 55, ал.1, т.2,
б.(б), вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК съдът замени
наказанието лишаване от свобода с по- лекото – пробация,
която съдържа следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6/ шест/ месеца с периодичност 2/два/
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6/шест/ месеца;
Вещественото доказателство-
редуктор за кулокран се върна на собственика „Деспред”
АД, София.
След
като ги призна виновни и им наложи наказания, съдът постанови подсъдимите да
заплатят направените по делото разноски в размер на 75/седемдесет и пет/
лева по сметка на РС- Димитровград.
Съдът
счете, че с така наложените наказания ще се постигнат целите на личната и
генералната превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно както
по отношение на подсъдимите, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
Съдът
приема, че причини за извършване на престъплението са незачитането на правото
на собственост, желанието за бързо и лесно облагодетелстване.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
