СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІIІ "Б" въззивен
състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА С.
при участието на
секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско дело № 12634 по описа на съда за 2019
г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 156362 от 02.07.2019г. по гр.д. №
21428/2018г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав са отхвърлени
предявените от „Д.Д.Ф.“ АД, ЕИК ******, Седалище и
адрес на управление *** срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК ******, Седалище и адрес на
управление ***, р-н Младост ул.“******искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за неплатена цена по 15
бр. договори за продажба и доставка на инертни материали, сключени в периода
между м. 11.2016г. и м. 12.2016г., както следва: 1/ 1 774,42 лева с ДДС, представляваща неплатена цена по
договор за продажба на инертни материали от 22.11.2016г., обективиран
във фактура № **********/22.11.2016 г. и описани в експедиционни бележки с
номера 13652; 13655; 13676 и 13677, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба – 19.07.2017г. до окончателното изплащане на всяка от дължимите
суми, както и сумата от 100,26 лева – мораторна лихва
за периода от 23.11.2016г. до 13.06.2017г.; 2/ 868,22 лева с ДДС,
представляваща неплатена цена по договор за продажба на инертни материали от
23.11.2016г., обективиран във фактура №
**********/23.11.2016 г. и описани в експедиционни бележки с номера с номера
13815 и 13820, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
19.07.2017г. до окончателното изплащане на всяка от дължимите суми, както и
сумата от 48,81 лева – мораторна лихва за периода от
24.11.2016г. до 13.06.2017г.; 3/ 1816,75 лева с ДДС, представляваща неплатена
цена по договор за продажба на инертни материали от 25.11.2016г., обективиран във фактура № **********/25.11.2016 г. и
описани в експедиционни бележки с номера 13964;
13976; 13986 и 13992, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба – 19.07.2017г. до окончателното изплащане на всяка от дължимите
суми, както и сумата от 101,13 лева – мораторна лихва
за периода от 26.11.2016г. до 13.06.2017г.; 4 / 1786,85 лева с ДДС,
представляваща неплатена цена по договор за продажба на инертни материали от
05.12.2016г., обективиран във фактура № **********/05.12.2016
г. и описани в експедиционни бележки с номера 14293; 14298; 14305 и 14310,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 19.07.2017г. до
окончателното изплащане на всяка от дължимите суми, както и сумата от 94,49
лева – мораторна лихва за периода от 06.12.2016г. до
13.06.2017г.; 5/ 2214,58 лева с ДДС, представляваща неплатена цена
по договор за продажба на инертни материали от 06.12.2016г., обективиран във фактура № **********/06.12.2016 г. и
описани в експедиционни бележки с номера 14311; 14320; 14326; 14334 и 14338,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 19.07.2017г. до
окончателното изплащане на всяка от дължимите суми, както и сумата от 116,50
лева – мораторна лихва за периода от 07.12.2016г. до
13.06.2017г.; 6 / 1758,96 лева с ДДС, представляваща неплатена цена по договор
за продажба на инертни материали от 07.12.2016г., обективиран
във фактура №**********/07.12.2016 г. и описани в експедиционни бележки с
номера 14374; 14378; 14384 и 14390, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба – 19.07.2017г. до окончателното изплащане на всяка от дължимите
суми, както и сумата от 92,04 лева – мораторна лихва
за периода от 08.12.2016г. до 13.06.2017г.; 7 / 1643,28 лева с ДДС,
представляваща неплатена цена по договор за продажба на инертни материали от
08.12.2016г., обективиран във фактура №
**********/08.12.2016 г. и описани в експедиционни бележки с номера 14419;
14426; 14400; 14411; 14428 и 14433, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба – 19.07.2017г. до окончателното изплащане на всяка от дължимите
суми, както и сумата от 85,53 лева – мораторна лихва
за периода от 09.12.2016г. до 13.06.2017г.; 8/ 1853,04 лева с ДДС,
представляваща неплатена цена по договор за продажба на инертни материали от
09.12.2016г., обективиран във фактура №
**********/09.12.2016 г. и описани в експедиционни бележки с номера 14492;
14501; 14453; 14458; 14465; 14473 и 144481, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба – 19.07.2017г. до окончателното изплащане на
всяка от дължимите суми, както и сумата от 95,93 лева – мораторна
лихва за периода от 10.12.2016г. до 13.06.2017г.; 9/ 3055,25 лева с ДДС,
представляваща неплатена цена по договор за продажба на инертни материали от
12.12.2016г., обективиран
във фактура № **********/12.12.2016 г. и описани в
експедиционни бележки с номера 14507; 14522; 14523; 14529; 14532; 14539; 14545;
14549; 14552; 14557; 14562; 14565; 14569; 14573 и 14577, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба – 19.07.2017г. до окончателното
изплащане на всяка от дължимите суми, както и сумата от 155,62 лева – мораторна лихва за периода от 13.12.2016г. до 13.06.2017г.;
10/ 2161,15 лева с ДДС, представляваща неплатена цена по договор за продажба на
инертни материали от 13.12.2016г., обективиран във
фактура № **********/13.12.2016 г. и описани в експедиционни бележки с номера
14580; 14581; 14582; 14583; 14585; 14586; 14592; 14593; 14601; 14602; 14610 и
14611, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
19.07.2017г. до окончателното изплащане на всяка от дължимите суми, както и
сумата от 109,48 лева – мораторна лихва за периода от
14.12.2016г. до 13.06.2017г.; 11 / 2847,89 лева с ДДС, представляваща неплатена
цена по договор за продажба на инертни материали от 14.12.2016г., обективиран във фактура № **********/14.12.2016 г. и
описани в експедиционни бележки с номера 14619; 14620; 14623; 14626; 14630;
14631; 14635; 14638; 14641; 14643; 14650; 14651; 14654; 14655; 14658 и 14659,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 19.07.2017г. до
окончателното изплащане на всяка от дължимите суми, както и сумата от 143,47
лева – мораторна лихва за периода от 15.12.2016г. до
13.06.2017г.; 12/ 4001,33 лева с ДДС, представляваща неплатена цена по договор
за продажба на инертни материали от 15.12.2016г., обективиран
във фактура № **********/15.12.2016 г. и описани в експедиционни бележки с
номера 14661; 14665; 14666; 14667; 14669; 14670; 14672; 14676; 14678; 14679;
14685; 14689; 14690; 14692; 14694; 14694; 14695;
146700; 146701; 146703; 146705; 146706 и 146707, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба – 19.07.2017г. до окончателното изплащане на
всяка от дължимите суми, както и сумата от 201,58 лева – мораторна
лихва за периода от 15.12.2016г. до 13.06.2017г.; 13/ 2587,25 лева с ДДС,
представляваща неплатена цена по договор за продажба на инертни материали от
16.12.2016г., обективиран във фактура № **********/16.12.2016
г. и описани в експедиционни бележки с номера 14710; 14713; 14715; 14718;
14720; 14722; 14728; 14731; 14733; 14734; 14738; 14739; 14740 и 14742, ведно
със законната лихва от предявяване на исковата молба – 19.07.2017г. до
окончателното изплащане на всяка от дължимите суми, както и сумата от 128,90
лева – мораторна лихва за периода от 17.12.2016г. до
13.06.2017г.; 14/ 599,76 лева с ДДС, представляваща неплатена цена по договор
за продажба на инертни материали от 21.12.2016г., обективиран
във фактура № **********/21.12.2016 г. и описани в експедиционни бележки с
номера 14819 и 14822, ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба – 19.07.2017г. до окончателното изплащане на всяка от дължимите суми,
както и сумата от 29,05 лева – мораторна лихва за
периода от 22.12.2016г. до 13.06.2017г.;
15/ 203,18 лева с ДДС, представляваща неплатена цена по договор за
продажба на инертни материали от 23.12.2016г., обективиран
във фактура № **********/23.12.2016 г. и описани в експедиционна бележка с
номер 14920, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
19.07.2017г. до окончателното изплащане на всяка от дължимите суми, както и
сумата от 9,73 лева – мораторна лихва за периода от
24.12.2016г. до 13.06.2017г.; С решението ищецът е осъден да заплати сторените
от ответника разноски.
Срещу решението е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Д.Д.Ф.“ АД, Жалбоподателят изтъква, че първоинстанционният
съд е допуснал множество процесуални нарушения във връзка със събирането на
доказателствата. Сочи че съдът не е изложил собствените си фактически изводи, а
само е изброил доказателствата. Счита че неправилно съдът е счел за недоказано
наличието на облигационно отношение между страните. Сочи че от представените
фактури и експедиционни бележки се установява наличието на периодични устни заявки,
което по правната си същност представлява неформален устен договор. Сочи че на
ответника са доставени твърдените количества инертни материали, като същите са
приети от получени от ответното дружество, видно от представените експедиционни
бележки. При това положение намира за доказано наличието на договор между
страните и извършената доставка на инертни материали до ответника. Ето защо
моли за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново с което исковете се уважават.
В законоустановения
срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.“
ЕООД, с който се взема становище за нейната неоснователност. В отговора се
поддържа, че не се установявало нито сключване на договор нито доставка на процесните инертни материали. Поради което счита че първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Софийски градски съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По отношение на правилността му настоящият състав
намира следното:
По отношение на исковете по чл. 327 от ТЗ.
Спорни по делото са въпросите дали е налице
облигационна връзка по договор за продажба на инертни материали между страните
и ако такава е налице дали въпросните инертни материали са доставени на
ответника.
Договорът за търговска продажба /чл. 318 ТЗ/ е консенсуален и неформален, поради което сключването му
предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно
съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите,
когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура,
последната съставлява доказателство за сключването на договора и за породените
от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Отсъствието
на изискуеми от Закона за счетоводството /ЗСч./ реквизити във фактурата само по
себе си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като
поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора
не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да
бъде направена с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези
относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване
на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се
разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана
в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по
т.дело № 454/2008 г., ІІ ТО, ТК и решение № 96 от 26.11.2009 г. на ВКС по
т.дело № 380/2008 г., І ТО, ТК.
В случая издадените 15 бр. фактури - № ********** / 22.11.2016 г., № **********/23.11.2016
г., № ********** / 25.11.2016 г., № ********** / 05.12.2016 г., № ********** /
06.12.2016г., № ********** / 07.12.2016 г., № ********** / 08.12.2016 г., №
********** / 09.12.2016 г., № ********** / 12.12.2016
г., № ********** / 13.12.2016 г., № ********** / 14.12.2016 г., № ********** / 15.12.2016
г. № ********** / 16.12.2016 г., №
********** / 21.12.2016 г., № ********** / 23.12.2016 г., не са подписани от
ответното дружество и не са осчетоводени от него съгласно приетото в
производството пред първа инстанциия заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Действително от допусната във въззивното
производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че описаните във
фактурите инертни материали /пясък и фракция/ съответстват напълно на
издадените експедиционни бележки и приетите във въззивното
произдводство товарителници, издадени от третото за
спора лице „М.Т.99“ ООД. Установява се, че както в експедиционните бележки така
в товарителниците е посочено, че ответникът „Т.“ ЕООД, е получател на процесните материали.
Също така, вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза е заявило, че в повечето от фактурите датите им на издаване
съответстват на датите на товарителниците. Изключение правят първата и
последните две доставки на които фактурата е издадена след товарителницата, но
вещото лице е заявило, че от счетоводна гледна точка това е допустимо.
Въпреки съответствието на фактурите с
товарителниците от тях не се установява ответникът да е страна по твърдяното от
ищеца договорно правоотношение. Това е така, тъй като фактурите не са подписани
от представител, на ответното дружество, а от доказателствата по делото не се
установи признание на договора съгласно цитираната практика на ВКС. Следва да
се държи сметка, че по делото не са приложени документи изхождащи от „Т.“ ЕООД
или такива подписани от него.
На следващо място, необходимо е да бъде посочено,
че не са налице и данни ответникът да е приел процесните
инертни материали. По делото във въззивна инстанция
са представени 37-броя товарителници за обществен автомобилен превоз, издадени
от „М.Т.99“ ООД. В тях като получател е вписан „Т.“ ЕООД. Същите не са
подписани от представител на ответника, поради което от тях не може да се
направи извод че инертните материали действително са получени от ответника.
Съгласно чл. 65 от Закона за автомобилните
превози - след пристигането на товара на предвиденото в товарителницата място
получателят има право да получи втория екземпляр от товарителницата и товара
срещу подпис. Доколкото в нито една от 37-те товарителници не е налице подпис
на получател, следва да се приеме че товарът не е приет от ответното дружество.
При това положение следва да се приеме че не е
извършена доставка на процесните инертни материали.
Тъй като не се установява да са налице договорни
отношения между страните и не се установява да е извършена доставка на
инертните материали следва да се приеме че искът не е основателен, както
правилно е приела и първата инстанция.
За пълнота следва да се отбележи, че
доказателствата, събрани в хода на въззивното
производство не променят извода за неоснователност на иска, поради
обстоятелствата изложени по-горе, а именно не се установява ответникът да е
направил признание за налична облигационна връзка и приемане на доставените
материали.
Доколкото неоснователен е главният иск неоснователен
е и акцесорният иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на лихва а забава.
Ето защо въззивната
жалба следва да се остави без уважение а първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските.
При този изход на производството във въззивната инстанция право на разноски има ответното
дружество „Т.“ ЕООД, който е представил доказателства за сторени разноски в
размер на 1700 лева, които следва да му бъдат присъдени.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК и предвид
търговския характер на спора настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 156362 от 02.07.2019г. по гр.д. №
21428/2018г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав.
ОСЪЖДА „Д.Д.Ф.“ АД, ЕИК ******,
Седалище и адрес на управление *** да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК ******,
Седалище и адрес на управление ***, р-н Младост ул.“******на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1700 лева представляващи разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.