РЕШЕНИЕ
№ 1482
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500434 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Е. Н. К. и Б. Н. К.
срещу решение № 4397/21.07.2024г. на СГС, ГО, 2 състав, постановено по
гр.д. № 11554/22г. в частта, в която срещу тях са уважени искове с правно
основание чл. 245, ал.1 вр. с чл. 243 от ЗЗД и чл.248 вр. с чл.243, ал.1 и чл.233
от ЗЗД.
Жалбоподателите твърдят, че в обжалваната от тях част решението е
неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Съдебният акт е постановен при нищожен
иск, противоречащ на добрите нрави. Поддържат, че правната квалификация
на исковете е чл.55, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.140 от СК, както и че ищецът Д.
К. е изпълнил свое нравствено задължение като е осигурил жилище на брат
си Н. К.. Затова и ищците нямат право да искат заплащане на
консумативите за него и за ремонт за вредите, дължащи се на обикновено
изхабяване. Считат, че ищците са били напълно незаинтересувани от своите
работи и за тяхна сметка са задълженията за ток, вода, парно и за ремонт.
Поддържат, че Б. К. не е била редовно призована, тъй като на 25.06.2023г. не е
1
била на работа и поради това е била лишена от възможността да участва в
делото.
Затова молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната от тях част и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
Д. и Т. К. в депозиран в срок писмен отговор и в съдебно заседание
чрез процесуалния им представител оспорват жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.245 от ЗЗД и чл.248 във вр. с чл.233 от
ЗЗД. В исковата молба ищците К. твърдят, че са съпрузи от 23.03.1983г. На
06.03.1992г. с договор за покупко-продажба на държавен имот по реда на
НДИ са закупили апартамент № 55, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, ет.*
с площ от 67, 89 кв.м. През 2006г. на основание договор за заем за
послужване са го предоставили на Н. К., брат на Д. К., за да живее в него. От
тогава не са поддържали връзка с него и не са посещавали имота. На
********г. Н. К. е починал. През месец май същата година са предприели
действия за връщане на жилището като са предупредили жената, с която е
живеел починалия да го напусне. През месец юни за първи път са влезли в
жилището. Оказало се е, че е задръстено с боклуци и вехтории. Имало
насекоми и гризачи. Миришело е. Всички помещения са били с повредени
под, стени и тавани, подробно описани в исковата молба. Апартаментът не е
бил годен за живеене. За изчистване на боклуците са наели „Кърти БГ“, на
която са заплатили 2 880 лв. по 2 бр. фактури от 17.06.2022г. и на „Брайт
Салюшън“ ЕООД за същото сумата от 3480лв. по фактура от 11.07.2022г. На
14.03.2017г. са сключили споразумение с „Топлофикация София“ ЕАД за
сумата от 2 993, 10лв. при разсрочено плащане. На 09.06.2022г. са сключили
ново споразумение със същото дружество за разсрочено плащане на 4 844,
49лв. За 5 472, 06лв. на „Топлофикация София“ ЕАД е била издадена заповед
за изпълнение, представляваща цена на топлинна енергия за периода
01.05.2017г. до 30.04.2020г., мораторна лихва от 683, 84лв., 74, 61 лв. за дялово
разпределение, мораторна лихва върху последната от 12, 77 лв. и 147, 87лв.
разноски по делото. Въз основа на издаден изпълнителен лист е образувано
2
изпълнително дело, по което ищците са били длъжници и са заплатили общо
сумата от 7 832, 64лв. На етажната собственост са заплатили 645лв. На
„Софийска вода“ АД са заплатили сумата от 1775, 04лв. на разсрочено
плащане. За потребена електрическа енергия за жилището са заплатили 5 065,
13лв. и 19 лв. – глоба за прекъсване на електрическото. В исковата молба
подробно е описано състоянието на жилището към момента на подаването й.
Ищците сочат, че стойността на обикновените разноски за поддържането,
запазването и използването на вещта са в размер на 30 479лв. Претенцията за
обезщетение за вредите, причинени на жилището е в размер 25 000лв.
Ответниците са отказали доброволно да ги заплатят. Затова ищците молят
съда да осъди солидарно Е. и Б. К. да им заплатят сумата от 30 479лв.,
представляваща обикновените разноски за поддържане, запазването и
използването на вещта, както и 25 000лв., представляващи обезщетение за
нанесените вреди на недвижими имот. Претендират разноски.
В депозиран в срок писмен отговор Е. К. оспорва исковете. Не
оспорва, че Н. К. й е баща и, че е починал на ********г. Оспорва, баща й да е
осъждан, че ищците са му предоставили жилището си в гр. ***, ж.к. „***“,
представляващо ап.*, ет.*, бл.* на основание договор за заем за послужване.
За периода 2006г. до 2022г. баща й е обитавал различни жилища в гр. София.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията на ищците. Оспорва приложените към исковата молба писмени
доказателства.
Ответникът Б. К. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК.
Не е спорно, че Д. и Т. К. са съпрузи – удостоверение за граждански
брак от 22.05.1983г.
Безспорно е, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ ищците са закупили на 06.03.1992г. процесния недвижим имот.
За него е издадена схема от АГКК, в който е посочен неговият идентификатор.
Не се спори, а и от удостоверение за наследници на Ц. Н. К. №
98/17.06.2022г. , се установява, че ответниците К. са законни наследници на
Н. К.. Той е брат на ищеца Д. К..
Във връзка с твърдените разходи за почистване на апартамента, както
3
и за задължения за електроенергия, топлоенергия и водоснабдяване са
представени писмени доказателства- фактури, платежни документи,
споразумения с „Топлофикация София“ ЕАД, изпълнителен лист,
споразумителен протокол със „Софийска вода“ АД от 07.07.2022г., квитанции
за платени разноски за ЕС.
Към отговора на исковата молба доказателства не са представени.
Във връзка с издадени на ответниците съдебни удостоверения са приети
такива за постоянен и настоящ адрес на Н. К.. От тях се установява, че те
съвпадат и от 09.03.2004г. той е в гр. ***, ж.к. ***. От писмо от МВР, СДВР,
отдел „Български документи за самоличност“ също се установява горното
обстоятелство.
От представеното писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112“
се установява, че в периода 21.02.-********г. е имало обаждания към
телефон 112 относно инцидент с Н. К. на адрес в гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, ет.*
ап. *. Едно от обажданията е било от Б. К..
В хода на процеса е допусната техническа експертиза, като вещото лице
след оглед на процесния недвижим имот, е дало заключение за стойността на
необходимите видове СМР за възстановяване и привеждане на жилището
във вид, годен за живеене- 20 313, 31 лв. В съдебно заседание вещото лице е
допълнило заключението.
Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано,
основаващо се на познанията на експерта в областта на оценка на недвижим
имот и за СМР, който да се извършат за възстановяване на имота в състояние
на годност за живеене.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелите Д. и З. познават ищците и Н. К.. Първата живее в гр. ***,
ж.к. „***“, бл.*, вх. * на етаж *, а ищците са на 12 етаж, а втората е на 12 етаж
в апартамент до жилището на ищците. Те споделят своите преки и
непосредствени впечатления за това, кой е живял в ап. * за периода след
2005г.-2006г. до 2022г. И двете заявяват, че там е живял Н. К.. В началото е бил
сам, а впоследствие с едно момиче. Посочват, че той е бил зависим от
наркотици, че не е плащал задълженията към входа. Брат му е предоставил
жилището на Н. К., за да живее в него. Не го е напускал, за да живее другаде.
4
Събирал е боклуци. Имало такива в жилището, по стълбите. Входната врата
на апартамента не се е затваряла. Била е вързана с връв. Когато Н. К. е
започнал да живее в жилището то е било ремонтирано от ищците. Било е
хубаво. След смъртта на Н. са изнасяли една седмица боклуци. Имало е
контейнери. Входната врата е била сменена след смъртта на Н. К..
Свидетелят Д. е бил домоуправител на входа до 2016г. Познава Н. К.,
който е живял на 12 етаж. Свидетелят живее на седмия етаж. Не си е плащал
таксите за входа, Наричали са го „Наркомана“. Н. К. е събирал и трупал
отпадъци в апартамента и на стълбите във входа. Живял е до последно в
жилището. Д. К. е предоставил на Н. К. жилището, защото са братя. Той е
живеел с една жена. Според свидетеля Н. К. е живеел в блока след 2016г.
Свидетелят З. познава Н. К. от 2016г. Не познава ищците. Свидетелят
живее в „Надежда“ от 2010г. и е виждал там Н. К. в един трафопост. В него е
имало кръчма- ресторант. Там са пили бира. Според свидетеля Н. К. е
живеел в една бивша дърводелска работилница. Епизодично е идвал там,
защото е работел по строежи. Около две години е живял в работилницата, а
след като са я съборили, се е преместил в бл.262 в „Надежда“, но не знае в
кой вход и етаж. В заведението, където са ходели са се виждали сутрин към 9
9.30ч. и същата вечер. Свидетелят не е бил непрекъснато там.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д., З. и Д. като
основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелства, които
излагат. Те не си противоречат по между си, а установяват, че Н. К. е живял в
процесния апартамент през периода 2006г. до 2022г.
Не дава вяра на показанията на свидетеля З., тъй като показанията му
противоречат на тези на останалите свидетели. Те са епизодични и не
отразяват с достоверност, че Н. К. е живял в ж.к. „Надежда“.
При тези събрани доказателства СГС е уважил частично предявените
искове при условията на солидарност и разделност. В отхвърлителната им
част решението я влязло в сила.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.245 от ЗЗД и чл.248 във вр. с чл.233
5
от ЗЗД. Заявени са за солидарно осъждане на ответниците К.. Настоящата
инстанция счита, че не е налице солидарна отговорност по отношение на
въззивниците. Съгласно чл.121 от ЗЗД солидарността възниква от закона или
ако е уговорена в договор. В случая солидарността не произтича от договора
за заем за послужване съобразно чл.244, ал.4 от ЗЗД. Тя не произтича и от
закона, доколкото наследниците отговарят за задълженията на наследодателя
съобразно разполагаемите си права от наследството. В случая въззивниците
имат равни права от ½ ид.ч. и всяка една от тях отговаря по равно. С оглед
на това следва да се приеме разделна отговорност на ответниците или спрямо
всяка от тях исковете по чл.245, ал.1 от ЗЗД са предявени за 15 239, 50лв., а
тези по чл.248 във вр. с чл.233 от ЗЗД за 12 500 лв.
В жалбата е наведен довод за допуснато съществено процесуално
нарушение във връзка с връчване на копие от исковата молба и
доказателствата към нея на Б. К.. Твърди се, че от 25.06.2023 тя е била в
почивка, а призовкарят е отишъл на място, където тя не е работила. С оглед
на това е нарушено правото й на защита. Първоинстанционният съд е приел
за редовно връчено съобщението, изпратено до Б. К. на 12.06.2023г. до
местоработата й , връчено при отказ на 27.06.2023г. Съгласно чл.44, ал.1 от
ГПК отказът на получателя да приеме съобщението се удостоверява с подписа
на връчителя. Той има качеството на длъжностно лице, имащо
удостоверителна функция относно връчването на съдебни книжа.
Съобщението е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
неговата компетентност, предвидена в закон. Ето защо следва да се приеме,
че на Б. К. има редовно връчване на исковата молба и доказателствата към
нея по местоработата й. От 27.06.2023г. тече едномесечният срок по чл.131 от
ГПК. Той е изтекъл на 27.07.2023г. Депозираната молба от Б. К. на
15.01.2024г. не е отговор на исковата молба. В нея се посочва, че съдебни
книжа са й връчени по местоработата й, но не са и предадени своевременно.
Това е извънсъдебно признание на факт с правно значение, който обсъден с
останалите доказателства по връчването на копие от исковата молба,
установяват достоверността на отразеното от призовкаря на 27.06.2023г. Като
е приел, че Б. К. е редовно уведомена за исковата молба на 27.06.2023г. не е
допуснал съществено процесуално нарушение и по този начин да е нарушено
правото й на защита.
6
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата –
чл.269, ал.1 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Ищците К. извеждат своето субективно материално право от договор за
заем за послужване, сключен между тях и Н. К. наследодател на
въззивниците. Той има своята легална дефиниция в чл.243 от ЗЗД. Според
нея не си изисква писмена форма за неговата действителност или за
доказването му. Може да бъде сключен и с конклудентни действия, стига те
да сочат недвусмислено волята на съконтрахентите за обвързването им с такъв
договор. Той е безвъзмезден, тъй като заемателят предоставя на заемателя да
ползва движима или недвижима вещ за временно ползване без заплащане на
възнаграждение. Счита се за сключен в момента, в който заемодателят
предаде на заемателя вещта за ползване. Това го определя като реален.
Договорът за заем за послужване е едностранен, тъй като от него произтичат
само задължения за заемателя- да пази вещта и да я върне. Той може да бъде
сключен при условията на чл.249, ал.2 от ЗЗД, както в настоящия случай.
Ответниците нямат качеството на заематели по договора, сключен
между ищците и техния наследодател, но те встъпват в задълженията,
произтичащи от него- да пазят и върнат вещта. Със смъртта на заемателя
договорът за заем за послужване се прекратява. Най- често той се сключва
между близки роднини, което е предпоставка да се счита, че облигационното
правоотношение е възникнало с оглед на личността на страните по него. Б. и
Е. К. са пасивно материално и процесуално легитимирани да отговорят по
предявените искове, доколкото тяхно е задължението да върнат имота,
предоставен за послужване на наследодателя им, както и отговарят за това,
което и той- за всички обикновени разноски за поддържане на вещта и
използването й и за вредите, които са й причинени.
В тежест на ищците К. е да установят, че между тях и Н. К. е сключен
договор за заем за послужване, че те са му предали процесния недвижим имот,
прекратяване на договора и неизпълнение на задълженията на заемателя да
върне веща. Ищците трябва да докажат, че са платили обикновените
разноски и тези за използването му, включващи разходите за ток, вода и
7
топлоподаване, разноски за етажната собственост, които са се дължали от
заемателя. Те дължат да установяват тези положителни факти, от които черпят
за себе си благоприятни правни последици.
Ответниците от своя страна следва да проведат насрещно доказване на
правоизключващите или правопогасяващи възражения, за да се освободят от
отговорност.
Във връзка с твърдението си, за наличието на договор за заем за
послужване, сключен между ищците и Н. К., са депозирани гласни
доказателства. О тях се установява, че последният е живял в имот,
собственост на Д. и Т. К. за периода от 2006г. до ********г., когато е
починал. Близката родствена връзка между Д. и Н. К. предполага
възникването на такава облигационна връзка. Няма спор, че те са му
предоставили ползването на процесния имот, той се е настанил в него и е
живял там до смъртта си. Т.е. договорната връзка е възникнала с
конклудентни действия. Безвъзмездността на това облигационно
правоотношение не може да се приеме като изпълнение на нравствен дълг на
основание чл.55, ал.2 от ЗЗД, доколкото се твърди наличие на основания за
предоставяне на процесния имот на наследодателя на въззивниците. Поради
това и исковете не могат да се квалифицират с правно основание чл.55, ал.2 от
ЗЗД.
Не се спори по факта, че процесният имот е върнат на ищците.
По исковете с правно основание чл.245, ал.1 от ЗЗД.
Ищците претендират на основание чл.245, ал.1 от ЗЗД заплатените от
тях обикновени разноски за поддържане и използване на вещта. Тази
разпоредба въвежда в задължение на заемателя да заплаща всички разноски,
необходими за поддържането и за запазването на вещта. Той дължи на
заемателя заплащане на обикновените разноски. Това са тези, който
заемателят трябва да направи, за да поддържа вещта във вид, в който му е
предоставена и така, че да може да я ползва по предназначение, като се отчете
овехтяването, което е настъпило въпреки грижите, които е положил.
Разноските за използването на вещта са тези, свързани със заплащане на
всички разходи за електроенергия, вода, топлоснабдяване и тези към етажната
собственост за ползване на общите части, прилежащи към съответния
недвижим имот.
8
От доказателства по делото/ свидетелските показания на св. Д., З. и Д./
се установява, че приживе Н. К. не е полагал грижата на добрия стопанин и не
е поддържал вещта според предназначението й. В апартамента е имало много
боклуци, които са предизвиквали неприятна миризма. За да се приведе
жилището във вид, годен за живеене е било необходимо ищците да
предприемат действия за почистването им, които разходи следва да се считат
като обикновени разноски за поддържането му. От издадените три броя
фактури, придружени от касови бонове и вносна бележка, се установява, че те
са направили обикновени разноски в размер на 9910лв.
Заемателят дължи и разноските за използване на вещта. От събраните
писмени доказателства се установява, че за процесния недвижим имот Н. К. не
е заплащал сметките за ток, студена вода и топлоснабдяване. В тази връзка
ищците са представили споразумения с „Топлофикация София“ ЕАД от
14.03.2017г. и от 09.06.2022г. за дължими суми за процесния имот за различни
периоди от време. От тези писмени документи се установява размерът на
задълженията към дружеството – снабдител на топлинна енергия, че е
договорено разсроченото им плащане. Представен е споразумителен
протокол от 07.07.2022г. със „Софийска вода“ АД за дължими суми за студена
вода за процесния недвижим имот, както и писмо с приложена справка за
неплатени задължения за електрическа енергия от „Електрохолд продажби“
ЕАД. Не са ангажирани доказателства, че ищците са заплатили всички
задължения към дружествата – снабдители и в какъв размер.
Ангажирани са доказателства за заплатени суми от Д. К. към етажната
собственост в размер на 645лв. С оглед на изложеното, исковете са
основателни общо за 10 555лв. или Ем. К. и Б. К. дължат по1/2 от тази сума
или по 5277, 50лв. Поради отхвърляне на претенциите за обикновени
разноски за топлоснабдяване, електрическа енергия и студена вода не следва
да се разглеждане направеното правопогасяващо възражение от Ем. К. за
изтекла погасителна давност. По отношение на направените разходи за
почистване на жилището тя не е изтекла към датата на подаване на исковата
молба.
По исковете с правно основание чл.248 въ вр. с чл.233 от ЗЗД.
Нормата на чл.248 от ЗЗД препраща към правилата за наема. Както
наемателят, така и заемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи
9
обезщетение за вредите, причинени през време на ползването й, освен ако
докаже, че се дължат на причина, за която не отговаря. Разпоредбата на
чл.244, ал.1 от ЗЗД вменява в задължение на заемателя да се грижи за вещта
като добър стопанин като предпочете нейното запазване пред запазването на
своите вещи. Той може да я използва само съобразно договора, а когато
ползването не е уговорено- съобразно нейното предназначение. Ищците
претендират вредите, които заемателят К. е нанесъл на собственото им
жилище при ползването му. От заключението на техническата експертиза,
изготвено след извършен оглед на имота от експерта, се установяват вредите
в имота, както и стойността на СМР, необходими за възстановяването му във
вид, годен за живеене, каквото е основното му предназначение. Заемателят
носи отговорност за вредите, нанесени при ползването на вещта, с изключение
на онези, които са в резултат на овехтяване и които биха се получили, дори и
при полагане на грижата на добрия стопанин от страна на заемателя.
Исковете са основателни общо за 20 313, 31лв. с ДДС. По отношение на
тези претенции също е направено правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност. Тя е петгодишна съгласно чл.110 от ЗЗД. Началният
момент се свързва с настъпване на изискуемостта на вземането. Това е
смъртта на Н. К.- ********г., тъй като от този момент ответниците дължат
връщането на процесния имот и всички разноски, свързани с поддържането и
използването му. Към датата на предявяване на иска петгодишната
погасителна давност не е изтекла. Вземането за вреди не е погасено.
Спрямо всяка една от тях искът по чл.245, ал.1 от ЗЗД е основателен за
5 277, 50лв. като до уважените размери от по 13 251, 86лв. за всяка една от
тях са неоснователни, а този по чл.248 във вр. с чл.233 от ЗЗД за 9 562, 51лв.
за всяка една от тях. Видно от първоинстанционното решение е, че искът по
чл.248 във вр. с чл.233 от ЗЗД е уважен общо за 19 125, 01лв. На основание
чл.271, ал.1 от ГПК положението на жалбоподателя не може да бъде влошено
с новото решение. Първоинстанционният съдебен акт в отхвърлителната част
е влязъл в сила, поради което искът по чл.248 във вр. с чл.233 от ЗЗД следва
да се уважи за 19 125, 01лв. или за всеки въззивник по ½ част от нея или по
9 562, 51лв.
Изложеното налага отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и постановяване на ново от въззивния съд.
10
По разноските.
На жалбоподателите се дължат разноски съобразно отхвърлената част
от исковете. Процесуалният представител на ответниците по жалбата е
направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено на пълномощника на въззивниците. При
разглеждането му съдът следва да извърши преценка на фактическата и
правна сложност на делото, вложените усилия на пълномощника за защита
интересите на страната. В случая делото пред въззивния съд не съставлява
фактическа и правна сложност, доколкото нови доказателства не са събирани
и фактическата обстановка не е променена. Проведено е само едно съдебно
заседание. Адв. К. е изготвил въззивна жалба и становище във връзка с
уточнение на исковете. В частта, в която те са отхвърлени
първоинстанционното решение е влязло в сила. Формирана е сила на
пресъдено нещо, което рефлектира върху размера на претенциите и
обжалваемия интерес. Поради изложеното адвокатско възнаграждение от
6700лв., каквото е договорено и заплатено между въззивниците и техния
процесуален защитник, е прекомерно. Същото трябва да бъде редуцирано до
3000лв. Съдът съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-
438/22. Дължимите разноски за въззивното производство на
жалбоподателите са в размер на 1459, 37лв. За СГС те имат право на
разноскиот 2 366лв.
На ответниците по жалбата се дължат разноски съобразно уважената
част от исковете в размер на 1889, 43лв., а за СГС такива от 2738, 63лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4397/21.07.2024г. на СГС, ГО, 2 състав,
постановено по гр.д. № 11554/22г. в частта, в която са уважени искове с
правно основание чл. 245, ал.1 от ЗЗД и чл.248 вр. с чл.233 от ЗЗД и в частта
на разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. Н. К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх. *, ет.*,
ап.* да заплати на Д. Б. К., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“ № *, обл. * и Т.
11
М. К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх. *, ет.*, ап.* и двамата със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Ст. Караджа“ № 12-Г чрез адв. М. К. сумата от
5 277, 50лв./ пет хиляди двеста седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/
на основание чл.245 от ЗЗД, както и 9 562, 51лв. / девет хиляди петстотин
шестдесет и два лева и петдесет и една стотинки/ на основание чл.248 във вр.
с чл.233 от ЗЗД, както и 944, 71 лв./ деветстотин четиридесет и четири лева и
седемдесет и една стотинки/ разноски за въззивната инстанция и 1369, 31лв. /
хиляда триста шестдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/ разноски по
делото пред СГС.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.248 във вр. с чл.233 от ЗЗД,
предявен от Д. Б. К. и Т. М. К. срещу Е. Н. К. над 5277, 50лв. до уважения му
размер от 13 251, 86лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б. Н. К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх. *, ет.*,
ап.* да заплати на Д. Б. К., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“ № *, обл. * и Т.
М. К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх. *, ет.*, ап.* и двамата със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Ст. Караджа“ № 12-Г чрез адв. М. К. сумата от
5 277, 50лв./ пет хиляди двеста седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/
на основание чл.245 от ЗЗД, както и 9 562, 51лв. / девет хиляди петстотин
шестдесет и два лева и петдесет и една стотинки/ на основание чл.248 във вр.
с чл.233 от ЗЗД, както и 944, 71 лв./ деветстотин четиридесет и четири лева и
седемдесет и една стотинки/ разноски за въззивната инстанция и 1369, 31лв. /
хиляда триста шестдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/ разноски по
делото пред СГС.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.248 във вр. с чл.233 от ЗЗД,
предявен от Д. Б. К. и Т. М. К. срещу Б. Н. К. над 5277, 50лв. до уважения му
размер от 13 251, 86лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Б. К., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“ № *, обл. * и Т. М.
К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх. *, ет.*, ап.* и двамата със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Ст. Караджа“ № 12-Г чрез адв. М. К. да
заплатят на Е. Н. К., ЕГН ********** и Б. Н. К., ЕГН ********** и двете с
адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх. *, ет.*, ап.* и съдебен адрес: гр. София,
ж.к. „Лагера“, ул. „Хризантема“ № 15, ап.3 сумата от 1459, 37 лв./ хиляда
четиристотин петдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/ разноски за
въззивното производство и 2366 лв. / две хиляди триста шестдесет и шест
12
лева/ разноски за първоинстанционното производство.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13