№ 245
гр. Велико Търново, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000190 по описа за 2021 година
С Решение № 260005/14.01.2021 год. по т. д. № 256/2019 год. Русенският окръжен
съд отхвърлил като неоснователни предявените от И.С. Т., в качеството му на синдик
на КСК „Русенска популярна каса“ (в несъстоятелност) срещу КСК „Русенска
популярна каса“ (н), П. Г. П. и ПЛ. Ц. П. – и двамата от гр. Русе, иск по чл. 647 ал. 1 т.
6 от ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелния длъжник на увреждаща кредиторите сделка със свързано лице,
сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност с Нотариален акт № 30, том II, рег. № 4859, дело № 197/24.04.2018
год. на Нотариус Г. Г., коригиран с Нотариален акт за поправка № 61, том II, рег. №
5307, дело № 225/04.05.2018 год., с която сделка КСК „Русенска популярна каса“ е
прехвърлила на П. Г. П. по време на брака й с ПЛ. Ц. П. правото на собственост върху
½ ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 940 кв. м., представляващо УПИ IV-929 в
кв. 89 по регул. план на с. Пиргово, общ. Иваново, по *******, и по правилата на
етажната собственост - втория етаж от построената в същото дворно място масивна
жилищна сграда с изход на запад, състояща се от две стаи, дневна и кухня с разгъната
застроена площ от 140 кв. м., ½ ид. част от построената в двора стопанска постройка с
площ 20 кв. м. и дворищна тоалетна и иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на същата
сделка за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник.
Осъдил КСК „Русенска популярна каса“ (н) да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт (по см. на РОС) сумата 320 лв. държавна такса.
С Решение № 260043/23.03.2021 год., постановено по същото дело в
производство по чл. 250 от ГПК, съдът допълнил Решение № 260005/14.01.2021 год.,
1
като отхвърлил и предявените от И.С. Т., в качеството му на синдик на КСК „Русенска
популярна каса“ (н) срещу КСК „Русенска популярна каса“ (н), П. Г. П. и ПЛ. Ц. П.
искове по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на недвижимия
имот, предмет на сделката.
С Определение № 260074/23.03.2021 год., постановено по делото в производство
по чл. 248 от ГПК, съдът отхвърлил искането на П. Г. П. чрез адв. Д. Т. за изменение
на Решение № 260005/14.01.2021 год. на РОС по т. д. № 256/2019 г. в частта за
разноските.
Въззивна жалба против решението е подадена от И.С. Т., в качеството му на
синдик на КСК „Русенска популярна каса“ (н) чрез пълномощника адв. Д. Р.. Счита
решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и
моли съда да го отмени изцяло, вместо което да постанови друго, с което да уважи иска
по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ, а при условията на евентуалност – иска по чл. 135 ал. 1 от
ЗЗД. Изложени са подробни и конкретни съображение за основателността на исковете
– относно увреждането като елемент от фактическия състав на иска по чл. 647 ал. 1 т. 6
от ТЗ, относно свързаността между контрагентите по атакуваната сделка, както и
относно фактическия състав по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, конкретно – относно увреждането
и знанието за увреждане у приобретателя. С писмена молба по делото адв. Д. Р.
заявява, че поддържа въззивната жалба и прави искане за присъждане на разноски за
производството пред двете съдебни инстанции. Към молбата е представена и писмена
защита.
В писмения си отговор ответникът КСК „Русенска популярна каса“ (н) чрез
пълномощника адв. Ф. М. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда
да я остави без уважение и да потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Изложени са подробни съображения по въведените в жалбата
оплаквания.
В писмения си отговор ответникът П. Г. П. чрез пълномощника адв. Д. Т. заема
становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави жалбата без уважение.
Решението на РОС е правилно и обосновано, постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон и съобразено с целия доказателствен материал.
Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция, представляващи платено
адвокатско възнаграждение. Представен е списък по чл. 80 от ГПК.
Същите съображения за неоснователност на въззивната жалба са изложени в
писмения отговор на ответника ПЛ. Ц. П.. Моли съда да остави в сила обжалваното
решение.
Въззивна жалба против решението по чл. 250 от ГПК е подадена от И.С. Т., в
качеството му на синдик на КСК „Русенска популярна каса“ (н) чрез адв. Д. Р.. Счита
решението за нищожно, тъй като е постановено в нарушение на чл. 235 ал. 1 от ГПК -
от съдия, който не е участвал в съдебното заседание, в което е завършило
разглеждането на делото. Позовава се на съдебна практика. Изискването на чл. 235 ал.
1 от ГПК намира приложение и спрямо решението по чл. 250, чл. 247, чл. 248 и чл. 251
от ГПК. Моли съда да прогласи решението за нищожно и да върне делото на друг
състав на РОС. При условията на евентуалност моли съда, след като отмени основното
решение и уважи един от предявените главни искове, да отмени допълнителното
решението като неправилно и незаконосъобразно и да уважи обусловения осъдителен
2
иск.
В писмения си отговор ответникът П. Г. П. чрез адв. Д. Т. заема становище за
неоснователност на жалбата. Производството е по реда на чл. 250 от ГПК, не се касае
за произнасяне по същество на спора, а за допълване на решението. Смененият
съдебен състав се е произнесъл въз основа на самостоятелно установена фактическа
обстановка, в съответствие с преценка на всички доказателства, като е изложил
надлежно мотиви. С оглед на това, не намира приложение разпоредбата на чл. 235 ал.
1 от ГПК. При отхвърляне на главните искове следва да бъде отхвърлен и обусловения
иск.
Частна жалба против определението по чл. 248 от ГПК е подадена от ответника
П. Г. П. чрез адв. Д. Т.. Счита определението за неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон. В пълномощното от 20.12.2019 год. е посочено, че
е платена сума в размер на 600 лв. от договорените 1 210 лв. Вписването на начина на
плащане има значение единствено за проверяващия орган, предвид началото на
плащане на данъка върху сумата, без значение дали е в брой или по банков път.
Неправили са съжденията на съда, че след като не е вписан начинът на плащане, то
плащането е недоказано. В случая не намира приложение т. 11 на Тълкувателно
решение № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като до приключване на устните
състезания са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение от 600
лв. – част от 1 210 лв., и поне до този размер е следвало да бъдат присъдени разноски.
С молбата по чл. 248 от ГПК са представени доказателства, че сумата 600 лв. е платена
с изготвяне на пълномощното на 20.12.2019 год., а останалите 610 лв. са внесени на
21.12.2020 год., както и че пълният размер на възнаграждението е платен преди
приключване на съдебното заседание. Плащането на сумата 1 210 лв. е декларирано в
списъка по чл.80 от ГПК. Моли съда да отмени определението и вместо това да
постанови ново, с което да измени решението като присъди на страната разноски в
размер на 1 210 лв., евентуално – в размер на 600 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Предмет на разглеждане пред РОС е предявен от синдика на КСК „Русенска
популярна каса“ (н) срещу КСК „Русенска популярна каса“ (н) и П. Г. П. иск с правно
основание чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ за обявяване за недействителен спрямо кредиторите
на несъстоятелността на кооперацията на Договор за покупко-продажба, сключен с
Нотариален акт № 30, том II, рег. № 4859, дело № 197/24.04.2018 год. на Нотариус Г.
Г., поправен с Нотариален акт за поправка № 61, том II, рег. № 5307, дело №
225/04.05.2018 год., с който КСК „Русенска популярна каса“ е продала на П. Г. П. по
реме на брака й с ПЛ. Ц. П. недвижим имот в с. Пиргово, общ. Иваново, *******,
представляващ ½ ид. ч. от дворно място с площ от 940 кв. м., представляващо УПИ IV-
929 в кв. 89 по регул. план на селото и по правилата на етажната собственост - втория
етаж от построената в същото дворно място масивна жилищна сграда с РЗП от 140 кв.
м., ½ ид. част от построената в двора стопанска постройка с площ 20 кв. м. и дворищна
тоалетна, за сумата 16 000 лв., която сума е прихваната с вземането на приобретателя
срещу прехвърлителя за допълнителни парични вноски, а при условията на
евентуалност – иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на същата сделка за
3
недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността. При условията на
кумулативно съединяване с всеки един от горните искове – главен и евентуален, е
предявен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД против П. Г. П. и ПЛ. Ц. П. за
осъждането им да върнат в масата на несъстоятелността недвижимия имот, предмет на
сделката.
Фактическата обстановка е установена по делото и не се спори:
Производство по несъстоятелност на КСК „Русенска популярна каса“ е открито
с Решение № 162/15.10.2018 год. на РОС по т. д. № 132/2018 год. при начална дата на
неплатежоспособността – 30.04.2018 год. Молбата за обявяване на
неплатежоспособност е подадена от кооперацията на 30.04.2018 год.
На извънредно общо събрание на КСК „Русенска популярна каса“, проведено на
23.07.2016 год. (Протокол № 32/23.07.2016 год.), член-кооператорите са взели решение
за бъдещата дейност на кооперацията от гледна точка на погасяване на задълженията
чрез реализация на активите (т. 1); при постъпване на суми от реализация на активи,
вкл. и от продажба на имоти, на кооператорите да се изплатят съразмерно
задълженията по допълнителни вноски от по 10% (т. 2); член-кооператорите да могат
писмено да заявят желание за придобиване на недвижим имот по пазарна цена
съгласно оценка от независим оценител, като прихванат вземането си към
кооперацията със задължението си за покупната цена (т. 3). Създадена е комисия,
която да извърши организацията по удовлетворяване вземанията на кооператорите
чрез двата способа (т. 4). Взето е и решение член-кооператорите да могат да
трансформират част или всички допълнителни вноски в заеми към кооперацията с
различен срок и годишна лихва, като за целта писмено заявят желанието си (т. 5).
На 22.03.2018 год. е проведен търг за ½ ид. ч. от дворно място с площ от 940 кв.
м., представляващо УПИ IV-929 в кв. 89 по регул. план на с. Пиргово, общ. Иваново,
по ******* и втори етаж от построената в същото дворно място масивна жилищна
сграда с изход на запад, състояща се от две стаи, дневна и кухня с РЗП от 140 кв. м., ½
ид. част от построената в двора стопанска постройка с площ 20 кв. м. и дворищна
тоалетна, при първоначална цена 15 000 лв. Най-високо наддавателно предложение за
имота в размер на 16 000 лв. е направила Виолета Тодорова Заркова - майка на
ответницата П. Г. П., видно от справката от НБД Население.
На извънредно заседание на управителния съвет на КСК „Русенска популярна
каса“, проведено на 16.04.2018 год. (Протокол № 832/16.04.2018 год.) е взето решение
кооперацията да продаде на П. Г. П. имота, предмет на търга за сумата 16 000 лв., като
купувачът прихване задължението си за заплащане на цената с вземането си към
продавача за срочни допълнителни вноски като член-кооператор до размера на
продажната цена.
На 24.04.2018 год. сделката за покупко-продажба е сключена с Нотариален акт
№ 30, том II, рег. № 4859, дело № 197/24.04.2018 год. на Нотариус Г. Г., поправен с
Нотариален акт за поправка № 61, том II, рег. № 5307, дело № 225/04.05.2018 год. на
същия нотариус. Покупната цена е 16 000 лв., като съобразно горното решение вместо
плащане е извършено прихващане между задължението за цената с вземане на
купувача към продавача за срочни допълнителни вноски в същия размер.
Размерът на прихванатите суми по договора се установява от справките,
4
изготвени от синдика на кооперацията. От тях е видно, че цялото вземане на купувача
П. Г. П. е 25 367.31 лв., като след прихващането със сумата 16 000 лв. остатъкът от
задължението на кооперацията към купувача – член-кооператор възлиза на 9 367.31 лв.
Видно от приетата от въззивната инстанция справка от 21.01.2021 год.,
изготвена от синдика на кооперацията, общата стойност на имуществото на КСК
„Русенска популярна каса“ (н) е 3 617 131 лв., а ликвидационната стойност е 1 776 550
лв. Размерът на приетите в производството по несъстоятелност вземания на
кредиторите към кооперацията (общо 512, от тях 511 физически лица) е 5 065 655 лв.
При тези данни, според синдика, прогнозата за степента на удовлетворяване на
вземанията на кредиторите съобразно ликвидационната стойност е не повече от
35,07%.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По въззивната жалба на синдика на КСК „Русенска популярна каса“ (н) срещу
основното решение:
Предявеният от синдика на КСК „Русенска популярна каса“ (н) иск по чл. 647
ал. 1 т. 6 от ТЗ за обявяване недействителността на процесната сделка за покупко-
продажба е неоснователен, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният
съд.
Искът по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ е за обявяване недействителността на сделка,
която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в
двугодишен срок. В случая е налице само един от елементите от фактическия състав –
сделката е сключена в двугодишен срок от подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.
Според съда, обаче, сделката няма увреждащ кредиторите характер по см. на чл. 647
ал. 1 т. 6 от ТЗ. В съдебната практика се приема, че обща характеристика на
отменителните искове по чл. 647 от ТЗ е имущественото увреждане на кредиторите на
масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като
пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово
имущество или създаване на опасност от такова увреждане. Също така, че
увреждащото действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права на
кредитора спрямо длъжника – тези права се осуетяват или се затруднява
осъществяването им. Увреждането е налице, когато длъжникът се лишава от своe
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на
кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд
дълг без правен интерес и пр.
Безспорно в случая е, че кооперацията-длъжник се е разпоредила със свой актив
– недвижим имот, който би бил част от масата на несъстоятелността. Разпоредителната
сделка е възмездна – вместо да изпълни свое парично задължение към член-
кооператора за допълнителни парични вноски, кооперацията-длъжник му е
прехвърлила правото на собственост върху свой недвижим имот. В резултат на този
начин на изпълнение (даване вместо изпълнение по см. на чл. 65 от ЗЗД) съразмерно
на отчуждената част от имуществото на кооперацията са намалели и задълженията й. С
други думи, след извършване на сделката имотът не е част от масата на
несъстоятелността, но вземанията на един от кредиторите (купувача) е частично
погасено. Ето защо, не е налице увреждащ характер на сделката по см. на чл. 637 ал. 1
5
т. 6 от ТЗ.
Увреждащ характер не може да бъде обоснован и заради това, че сделката е
извършена след взето решение на общото събрание на кооперацията, проведено на
23.07.2016 год., за разпореждане с активи на кооперацията и закупуването им от член-
кооператорите за погасяване на задълженията на кооперацията към тях. Целта на
решенията на общото събрание е удовлетворяване на вземанията към кооперацията,
като възможността за придобиване на активи вместо изпълнение на задълженията е
предоставена на всички член-кооператори без ограничения и по предварително
определена процедура – въз основа на писмено искане, по пазарни цени съгласно
изготвени оценки от лицензирани оценители. Отделно от това, при постъпване на суми
от продажба на активи е предвидено съразмерно удовлетворяване на вземанията на
член-кооператорите за допълнителни вноски от по 10%.
Увреждане, настъпило със самия факт на имуществено разпореждане, не може
да бъде обосновано и предвид това, че съразмерното частично удовлетворяване на
всички кредитори, ако сделката не беше сключена и имотът би бил част от масата на
несъстоятелността, е само вероятно. Продажбата на имота от синдика в рамките на
производството по несъстоятелност би се извършила в различен момент, при различна
цена и при различен размер на вземанията на член-кооператорите. Отделно от това, от
имуществото в масата на несъстоятелността се удовлетворяват различни вземания с
различна поредност, вкл. и разноски по несъстоятелността.
Според въззивния съд, не е налице и следващият елемент от фактическия състав
на чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ – купувачът не е свързано с длъжника лице. Купувачът е
член-кооператор в кооперацията и не е сред лицата, посочени в § 1 ал. 1 от ДР на ТЗ.
Дори и да се приеме, по аналогия, че е приложима т. 4 на разпоредбата
(съдружниците), то в тази хипотеза свързани лица са член-кооператорите помежду си
(съдружниците), а не член-кооператорът и кооперацията (съдружникът и дружеството),
които са страни по процесната сделка. Не е налице и хипотезата на § 1 ал. 2 от ДР на
ТЗ – ако се приеме, че член-кооператорът, понеже има правата по чл. 9 ал. 1 т. 1 и т. 2
от ЗК, участва в управлението и контрола на кооперацията, поради което между него и
кооперацията може да се уговарят условия, различни от обичайните. Както е посочено
по-горе, сделката е сключена въз основа на решение на общото събрание на
кооперацията и по делото няма твърдения тя да е в отклонение от това решение
относно начина за извършване на продажбата (без наддаване или при цена, различна от
определената от лицензирания оценител).
Ето защо, предявеният иск за обявяване недействителността на сделката на осн.
чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ като увреждаща сделка, по която страна е свързано с длъжника
лице, извършена в двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в
тази част.
Неоснователен е и предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 135 от
ЗЗД за обявяване недействителността на същата сделка.
В мотивите си първоинстанционният съд е обсъждал наличието на хипотезата на
чл. 135 ал. 3 от ЗЗД, която според настоящия състав е неприложима, тъй като сделката
6
не е сключена преди възникване вземанията на останалите кредитори. Тези кредитори
са член-кооператори и според твърденията на ищеца в исковата молба те са имали
вземания към кооперацията за допълнителни вноски още към датата на сключване на
сделката, а дори и към датата на решението на общото събрание. Ето защо, в случая не
следва да се преценява предварителното намерение на страните по сделката да увредят
останалите кредитори.
Съгласно чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, за да бъде обявена за недействителна една сделка,
която уврежда кредитора, при сключването й длъжникът трябва да е знаел за
увреждането. Когато сделката е възмездна, лицето, с което длъжникът е договарял,
също трябва да е знаело за увреждането.
На първо място, както вече е посочено в мотивите по главния иск, сделката няма
увреждащ кредиторите на несъстоятелността характер. Независимо че е извършено
разпореждане с част от имуществото на длъжника, срещу това са погасени негови
задължения към купувачите – също кредитори на длъжника.
На следващо място, не може да се приеме, че при сключване на сделката
кооперацията-длъжник е знаела за увреждането на останалите кредитори.
Действително, на проведеното на 23.07.2016 год. общо събрание е обсъждано
финансовото състояние на кооперацията и проблемите с ликвидността. Взетите
решения обаче са насочени към преодоляване на финансовите проблеми на
кооперацията – чрез продажба на активи и съразмерно удовлетворяване на вземанията
на кредиторите-член-кооператори до 10%; чрез прехвърляне на право на собственост
върху активи вместо изпълнение на задълженията за връщане на допълнителните
вноски; чрез преоформяне на задълженията на кооперацията към член-кооператорите в
заеми с определен срок и възнаградителна лихва. Тези права са предоставени на
всички член-кооператори с вземания към кооперацията, независимо от размера на
вземанията им, без да е даден приоритет на интересите на едни кредитори пред други,
като всеки кооператор сам е следвало да прецени дали да се възползва към този момент
от отделните начини за удовлетворяване на вземанията си. След като действията на
кооперацията, включително и решението за даване вместо изпълнение по реда на чл.
65 ал. 2 от ЗЗД на всички член-кооператори, които писмено заявят желание за това, са
насочени към преодоляване на временните затруднения за обслужване на
задълженията, не може да се приеме, че към датата на разпоредителната сделка
кооперацията-длъжник е знаела за нейното увреждащо останалите кредитори действие.
По същите съображения не може да се приеме, че е налице и знание у
ответницата като купувач за увреждане на кредиторите. Действително, като член-
кооператор тя е имала правото по чл. 9 ал. 1 т. 4 от ЗК да бъде информирана за
състоянието на кооперацията и вероятно е била информирана за него. Сделката, която
е сключила с кооперацията, обаче, е в изпълнение на решение на нейния колективен
орган, целящо стабилизиране на финансовото състояние и преодоляване на временните
проблеми с ликвидността, а това изключва знание за увреждане и у самия член-
кооператор.
Както е посочено по-горе, страните по сделката не са свързани лица по см. на §
1 ал. 1 от ДР на ТЗ, поради което презумпцията на чл. 135 ал. 2 във вр. с чл. 649 ал. 4
от ТЗ е неприложима.
С оглед на това, решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът
7
по чл. 135 от ЗЗД за обявяване недействителността на сделката е отхвърлен, следва да
бъде потвърдено при тези мотиви.
По въззивната жалба на синдика на КСК „Русенска популярна каса“ (н) срещу
решението по чл. 250 от ГПК:
С решението по чл. 250 от ГПК съдът е допълнил основното решение,
отхвърляйки и предявените от синдика на КСК „Русенска популярна каса“ (н) срещу
КСК „Русенска популярна каса“ (н), П. Г. П. и ПЛ. Ц. П. искове по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД
за връщане в масата на несъстоятелността на недвижимия имот, предмет на сделката.
Жалбоподателят твърди нищожност на допълнителното решение поради
противоречие с чл. 235 ал. 1 от ГПК – постановяването му от съдебен състав, различен
от този, който е участвал в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото.
Жалбата е основателна.
Съгласно чл. 235 ал. 1 ГПК решението се постановява от съдебния състав,
участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Когато
решението е постановено от състав, включващ съдия, който не е взел участие в състава
на съда, провел публичното заседание, в което е завършено разглеждането на делото и
то е прието за решаване, решението е нищожно като постановено от незаконен състав.
Това правило е приложимо и към решението по чл. 250 от ГПК, тъй като с него съдът
се произнася по част от спорното право, по един от предявените искове или по някой
от акцесорните искове, по които не се е произнесъл с основното решение, т. е.
произнася се по материалноправния спор.
Видно от делото, с основното решение по него съдът се е произнесъл по
предявените искове - главен иск по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ и евентуален иск по чл. 135
от ЗЗД. Липсва обаче формирана воля относно кумулативно съединения с двете
претенции иск по чл. 55 ал. 1 от ГПК за връщане на имота в масата на
несъстоятелността на кооперацията. С оглед на това, налице е била хипотезата на чл.
250 от ГПК за провеждане на процедура по допълване на решението.
Видно от делото, основното решение е постановено от съдия Н. Г.а, а решението
по чл. 250 от ГПК - от съдия М. В., без делото да е разгледано в открито съдебно
заседание от новия състав на съда. Още повече, че откритото съдебно заседание е
можело да бъде проведено и на осн. чл. 250 ал. 2 от ГПК. Така допуснатото
процесуално нарушение на чл. 235 ал. 1 от ГПК опорочава постановения съдебен акт и
обосновава неговата нищожност. Ето защо и на осн. чл. 270 ал. 1 от ГПК, решението
следва да бъде прогласено за нищожно и делото върнато на първостепенния съд за
постановяване на ново решение след определяне на докладчик на принципа на
случайния подбор съгласно чл. 9 от ЗСВ.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК:
С Определението, постановено в производството по чл. 248 от ГПК, съдът е
оставил без уважение искането на ответника П. Г. П. за изменение на основното
решение в частта за разноските чрез присъждане на сумата 1 210 лв. адвокатско
възнаграждение.
Обжалваното определение е валидно, тъй като неизменността на съдебния
8
състав съгласно чл. 235 ал. 1 от ГПК е неприложима по отношение на определенията.
Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение на първостепенния съд – потвърдено.
В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и
съдействие от 20.12.2019 год., в който е отбелязано, че договореното между ответника
П. Г. П. и пълномощникът й адв. Д. Т. възнаграждение е в размер на 1 210 лв.
Посочено е, че е платена сума в размер на 600 лв., без да е посочен начина на плащане
– в брой или по сметка (сумата не е отразена на съответния ред). С оглед на това, не
може да се приеме, че адвокатското възнаграждение от 600 лв. е платено в брой,
съответно – че договорът за правна помощ има характер на разписка за платената сума
и удостоверява направения от страната разход. Доказателствата за направените от
страната разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат представени до
приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Предвид това,
различен извод относно отговорността за разноски не може да се направи и въз основа
на представения с молбата по чл. 248 от ГПК препис от същия договор за правна
помощ (от първия екземпляр), върху който са нанесени допълнителни данни за начина
на плащане на сумата от 600 лв. и на остатъка от 610 лв.
При този изход на делото, на осн. чл. 649 ал. 6 от ТЗ въззивникът следва да бъде
осъден да заплати ДТ по въззивната жалба в размер на 160 лв., която да се събере от
масата на несъстоятелността.
Предвид направеното от въззиваемата П. Г. П. искане за присъждане на разноски
на основание чл. 620 ал. 7 ТЗ вр. чл. 78 ал. 3 ГПК и съобразно изхода на делото пред
въззивната инстанция (отхвърляне на жалбата срещу основното решение и уважаване
на тази срещу допълнителното решение), в нейна полза следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция в размер на 1 000 лв. платено адвокатско
възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.02.2021 год.
общо в размер на 1 210 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260005/14.01.2021 год. на Окръжен съд –
Русе по т. д. № 256/2019 год. по описа на същия съд.
ПРОГЛАСЯВА за нищожно Решение № 260043/23.03.2021 год. на Окръжен съд
– Русе по т. д. № 256/2019 год. по описа на същия съд, постановено в производство по
чл. 250 от ГПК.
Връща делото в тази част на нов състав на първостепенния съд за постановяване
на ново решение по чл. 250 от ГПК за допълване на Решение № 260005/14.01.2021 год.
на РОС по т. д. № 256/2019 год.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260074/23.03.2021 год. на Окръжен съд– Русе
по т. д. № 256/2019 год. по описа на същия съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА КСК „Русенска популярна каса“ (в несъстоятелност) – гр. Русе, с
9
ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по сметка на
ВТАС) сумата 160 лв. (сто и шестдесет лева) ДТ по въззивната жалба.
ОСЪЖДА КСК „Русенска популярна каса“ (в несъстоятелност) – гр. Русе, с
ЕИК ********* да заплати на П. Г. П., от гр. Русе, ***********, с ЕГН **********,
сумата 1 000 лв. (хиляда лева) разноски за производството пред въззивната инстанция
съобразно отхвърлената част на жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10