РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. ХАСКОВО, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500158 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – Х. К. М., представляван
от адвокат В. Г. К., назначен за особен представител при разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд е останал недоволен от Решение № 19
от 16.01.2025 год., постановено по гр.д. № 1098 / 2024 год. по описа на
Районен съд - Харманли, поради което го обжалва с искане решението да бъде
отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли
исковете.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.София - оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета
България“ ЕООД – гр.София против Х. К. М., с искане да се признае за
установено, че ответникът му дължи сумите от 800 лева – главница по договор
за потребителски кредит; 205.42 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 11.08.2017 год. до 31.08.2018 год. и лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението, присъдени със Заповед №
1
393 от 26.07.2023 год., издадена по ч.гр.д. № 673 / 2023 год. по описа на
Районен съд – Харманли, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК – обстоятелство, обусловило наличието на правен интерес от
предявяване на иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК –
предмет на разглеждане в настоящото производство, съгласно разпоредбата на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и в изпълнение разпореждането на заповедния съд от
09.11.2023 год., с което е указано на заявителя в едномесечен срок да предяви
иск за установяване на вземането си.
Безспорно по делото е установено, че
между ответника – Х. К. М. в качеството му на кредитополучател и
„Кредисимо” АД – гр.София – кредитор е възникнало облигационно
отношение по силата на сключения помежду им договор за потребителски
кредит № ** от 11.08.2017 год., неразделна част от който е Приложение № 1,
видно от съдържанието на което е, че договореният между страните кредит е в
размер на 800 лева, със срок за връщане – 13 месеца – до 31.08.2018 год.,
съгласно погасителния план, лихвеният процент на кредита – 41.24 %,
годишият процент на разходите /ГПР/ – 50 % и общият размер на
задълженията – 1 005.42 лева.
На същата дата – 11.08.2017 год. е сключен
договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД –
гр.София – поръчител и Х. К. М. – потребител. Съгласно чл.8 от договора
потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, съгласно
Приложение № 1, а именно в размер на 59.01 лева на месец за периода на
действие на договора за кредит, или общо 767.13 лева.
Безспорно е и това, че на 11.08.2017 год.
между кредитира „Кредисимо“ АД – гр.София и „Ай Тръст“ ЕООД – гр.София
– поръчител е сключен договор за поръчителство, по силата на който
последният се задължил да отговаря пред кредитора салидарно с потребителя
за изпълнение на всичките му задължения, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит.
На 02.03.2021 год. между „Кредисимо“
ЕАД – гр.София – цедент 1 и „Ай Тръст“ ЕООД – гр.София – цедент 2, от една
страна и от друга - „АПС Бета България“ ЕООД – гр.София – цесионер е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ по силата на
който цедент 2 е продал на цесионера паричните си вземания, произтичащи от
встъпване на поръчителя в правата на първоначалния кредитор по просрочени
договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1
към договора, което не е представено като доказателство по делото.
С договора за цесия е предвидена клауза, с
която продавачите предоставят на купувача пълномощно, упълномощаващо го
да изпраща писмени уведомления до длъжниците, с които да им съобщи за
прехвърляне на задълженията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. По делото не е
представено като доказателство цитираното в договора пълномощно, описано
в същия като Приложение № 3.
2
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на последиците, предвидени в нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, според
която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Действително,
уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор. Това обаче не означава, че предишния кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Според чл.36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем
се определя според това, което упълномощителят е изявил – чл.39 от ЗЗД и не
са предвидени изрични ограничения посредством повелителни правни норми
на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно, по силата
на принципа за свободата на договарянето – чл.9 от ЗЗД, няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД не съдържа и изискване за срок за
съобщаване, и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който
цесията ще се съобщи на длъжника – това може да стане по телефон, по
телекс, по факс или писмено, включително и по пощата. За да има действие
спрямо длъжника, цесията следва да му бъде съобщена. Уведомяването има за
цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на задължението му.
Релевантно в разглеждания случай е, че от
страна на ищеца не са представени доказателства за това, че цесията е
съобщена на длъжника. Не са представени и доказателства за това, че
вземанията по договора за потребителски кредит са били предмет на договора
за цесия. Не са представени и доказателства за надлежно упълномощаване на
цесионера да изпрати до длъжника – потребител уведомление за извършената
цесия. В тази връзка от страна на особения представител на ответника е
заявено изрично оспорване на твърдението на ищеца за извършено
уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, поради което и в
доклада на съда по чл.146 от ГПК в тежест на ищеца е възложено
установяването на този юридически факт, доказателства в каквато насока не
са представени. В тази смисъл съдът намира за необосновани изложените в
исковата молба доводи за това, че цесията следва да се счита за надлежно
съобщена на длъжника – ответника с връчване на исковата молба. От една
страна със същата не се представя уведомление по смисъла на цитираната по-
горе правна норма, поради което и такова не е връчено на ответника. От друга
страна, непредставянето на доказателства за извършено от страна на
цедентите в полза на цесионера – ищец, упълномощаване, делегиращо му
права да извърши уведомяване на длъжника за цесията, обосновава извод за
това, че направеното с исковата молба изявление с факта на връчването й,
длъжникът да се счита за уведомен, не може да породи правните последици на
уведомяването, доколкото същото е направено от лице без надлежна
представителна власт – от цесионер, който не е бил надлежно упълномощен от
3
цедента.
В подкрепа на изложените по-горе доводи
следва да се посочи и това, че за да е в съответствие с принципа на
добросъвестно упражняване на правата на кредитора, от страна на последния
следва да се установи наличието на определени предпоставки и / или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положил
дължимата грижа. Единствената конкретна предпоставка, при която би могло
да се приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато адресът на
потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора за новия си
адрес. В разглеждания случая тази хипотеза не е налице, доколкото по делото
липсват доказателства за това, ответникът да е променила адреса си. При
липса на ясно разписани други предпоставки, при които кредиторът може да
счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа,
съдът приема, че не е налице фингирано връчване на съобщението.
Съобщаване за извършеното прехвърляне
на вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на
заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с получаване на
преписа от исковата молба, доколкото връчването й е извършено при
условията на чл.47 от ГПК в рамките на заповедното и исковото
производства, редовността на които не може да санира допуснатото от
страна на кредитора бездействие, довело до нарушаване на принципите за
добросъвестно упражняване на права, предшестващо подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Изложените по-горе доводи обосновават
извод за неоснователност на исковете поради липса на материално правна
легитимация на ищеца, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Достигайки до изводи в противна насока и
уважавайки исковете, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде отменено
изцяло, включително и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски,
направени в заповедното и в исковото производства, и вместо него въззивният
съд постанови друго, с което отхвърли исковете.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 19 от 16.01.2025
год., постановено по гр.д. № 1098 / 2023 год. по описа на Районен съд –
Харманли, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, район Триадица, бул.“България“ № 81 против Х. К. М., ЕГН
********** с постоянен адрес *** и с настоящ адрес – ***, представляван от
особен представител - адвокат В. Г. К., ИСКОВЕ за установяване
съществуването на вземания в размер на 800 лева – главница, ведно със
4
законната лихва, считано от 09.06.2023 год. до окончателното й изплащане и в
размер на 205.42 лева – договорна лихва за периода от 11.08.2017 год. до
31.08.2018 год., претендирани на основание неизпълнение на договор за
потребителски кредит № ** от 11.08.2017 год., сключен между „Кредисимо“
АД – гр.София и Х. К. М., присъдени със Заповед № 393 от 26.07.2023 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
673 / 2023 год. по описа на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
район Триадица, бул.“България“ № 81 да заплати по сметка на Окръжен съд –
Хасково, сумата в размер на 50 /петдесет/ лева – държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5