№ 13833
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110169573 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД признаване за установено, че в правната сфера на „Топлофикация София“ ЕАД
съществуват вземания от следните лица за следните суми:
от Д. Г. Г.: за сумата от 49.84 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ гараж № 9, находящ се в
гр. София, ул. „Кричим“ № ***, за сумата от 7.84 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до
19.04.2023г., за сумата от 15.17 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
04.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 2.87 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 15.06.2020г. до 19.04.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от 27.04.2023г., до окончателно изплащане на задължението, за които парични
притезания по ч. гр. дело № 22164/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК;
от И. Г. Г.: за сумата от 49.84 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ гараж № 9, находящ се в
гр. София, ул. „Кричим“ № ***, за сумата от 7.84 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до
19.04.2023г., за сумата от 15.17 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
04.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 2.87 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 15.06.2020г. до 19.04.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от 27.04.2023г., до окончателно изплащане на задължението, за които парични
притезания по ч. гр. дело № 22164/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответниците въз основа на договор за продажба
1
на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като
ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, чиято дължимост в
полза на топлопреносното предприятие била предвидена в клаузата на чл. 22, ал. 2 от
приложимите през исковия период негови общи условия. Изяснява, че съгласно тези общи
условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със
стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който
е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените
срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който същите оспорват предявените срещу тях искове с довод, че собственият
им гараж № 9, находящ се в гр. София, ул. „Кричим“ № ***, не е и не е бил топлоснабден
през исковия период- в него няма отоплителни тела и през него не преминават съоръжения
на сградната инсталация. В тази връзка оспорват годността на представените с исковата
молба доказателства да установят твърденията на ищеца за реално доставена през исковия
период до имота топлинна енергия, както и за количеството и надлежното отчитане на
същата. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на
задълженията по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота;
3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
2
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от приобщения като писмено доказателство и неоспорен от името на
ответниците Нотариален акт за собственост на недвижим имот, построен по реда на ЗЖСК
върху държавна земя № 99, том VII, рег. № 23089, дело № 1045/2006г., че на 12.12.2006г.
ответниците И. Г. Г. и Д. Г. Г. са придобили правото на собственост върху процесния имот,
представляващ гараж № 9, находящ се в гр. София, ул. „Кричим“ № ***, като съгласно
изричното отбелязване в нотариалния акт обектът е придобит при условията на съпружеска
имуществена общност. С оглед на това и при липсата на данни, а и на твърдения за
извършени след коментираната сделка и преди или по време на исковия период действия на
разпореждане с правото на собственост върху процесния имот, следва да се приеме, че през
същия негови единствени титуляри, при това при условията на бездялова съпружеска
имуществена общност, са били ответниците, които като такива съобразно дефинитивната
норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ са били потребители на доставяната до имота топлинна енергия,
материално легитимирани да отговарят за цената й, вкл. при условията на солидарност
спрямо кредитора по арг. от нормата на чл. 32, ал. 2 СК.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, за извършено във връзка с
процесния имот през исковия период дялово разпределение, както и от неоспореното
заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК,
съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът
претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която
през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД (с предишно наименование „Бруната“ ООД).
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се
установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия
период в процесния имот отоплителните тела са били демонтирани, поради което и на
абоната не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, както и такава за битово
горещо водоснабдяване, а единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално
на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, което е обосновано с правилото в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, респ. в Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, съгласно което разпределянето на топлинната енергия за
сградна инсталация между абонатите на база на отопляемите обеми на имотите им се базира
на обстоятелството, че независимо дали имат или не части от сградната инсталация или
отоплителни тела, имотите в отопляемия обем на сградата обменят помежду си топлина,
поради което и заплащат топлинна енергия за сградна инсталация. Съгласно изводите на
вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
3
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал
периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата
му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно
средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на
потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 99.66 лева, като е
съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на
ответниците, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени
доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и
при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на
предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено
възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в
периода от м. 04.2020г. до м. 04.2022г., именно в претендирания от ищеца размер от общо
30.34 лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответниците възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“
по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не
се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен
срок е изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната енергия
и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м. 05.2019г. до м.
04.2022г. и в периода от м. 04.2020г. до м. 04.2022г., през които отношенията между страните
4
по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди, в сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
При съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, както и на цитираните разпоредби от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м.
05.2019г. до м. 12.2019г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на
иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в
посочения интервал от време месечно задължение- това за м. 12.2019г., погасителната
давност е изтекла на 21.04.2023г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца
и седем дни е спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето)
след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца от 2016г., т. е. 6 дни преди подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия за периода от м. 01.2020г. до м. 04.2022г., чиято стойност съгласно
заключението на съдебно- техническата експертиза възлиза на сумата от 90.72 лева, както и
изцяло вземанията му за цената на услугата дялово разпределение за целия исков период,
доколкото началната дата на същия следва във времето периода, вземанията на ищеца за
който са погасени по давност.
С оглед на така установеното и съобразно обстоятелството, че ответниците са
придобили правото на собственост върху имота при условията на съпружеска имуществена
5
общност, по правило по арг. от нормата на чл. 32, ал. 2 СК всеки от тях е отговорен за
цялото спрямо кредитора- топлофикационното дружество. Доколкото, обаче, спрямо
ответниците подобна претенция не е заявявана, а се претендира, че всеки от тях дължи
половината от задълженията за имота, при съобразяване на действащото в българския
граждански процес диспозитивно начало, както и на установения размер на непогасените по
давност вземания на ищеца за цената на топлинната енергия, исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ срещу всеки от ответниците следва да бъдат
уважени за сумата от по 45.36 лева за периода от м. 01.2020г. до м. 04.2022г., а за разликите
до пълните предявени размер и период следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна
енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява
единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок.
Следователно, съгласно коментираните общи условия дължимостта на обезщетението за
забава върху цената на потребената топлинна енергия е обвързано с изтичането на
определен срок след приключване на съответния отчетен период, след който потребителят
изпада в забава, поради което ирелевантно за настъпване на същата е съставянето на
месечна, респ. на обща фактура след приключване на отчетния период, респ. момента на
издаването й.
В случая ищецът претендира обезщетение за забава върху цената на топлинната
енергия за периода от 15.09.2020г. до 19.04.2023г., чийто начален момент следва във времето
настъпването съобразно цитираните правила от приложимите през исковия период общи
условия на ищеца на забавата на потребителя за заплащане на процесното задължение за
цената на топлинната енергия. С оглед на това, при съобразяване периода на забавата, както
и на размера, до който претенцията на ищеца за цената на топлинната енергия подлежи на
уважаване срещу всеки от ответниците, исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
имащи за предмет обезщетение за забава върху тази цена, следва да бъдат уважени за сумата
от по 7.14 лева, определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, а за разликите до пълните
предявени размери тези искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответниците
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поради това претенциите с предмет законната мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени в
цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
6
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от общо 67.04 лева (поравно от всеки от ответниците), представляваща
част от извършените в хода на заповедното производство разноски, както и сумата от 415.65
лева (поравно от всеки от ответниците)- част от сторените в хода на настоящото
производство разноски, включващи заплатени държавни такси, депозит за възнаграждение
на вещото лице, както и юрисконсултски възнаграждения, определени от съда на основание
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото, които части са съответни на уважената част от
претенциите.
В случая в полза на ответниците разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото
не е заявявана претенция в този смисъл.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
правната сфера на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, съществуват следните вземания
от Д. Г. Г., ЕГН **********: за сумата от 45.36 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 01.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ гараж № 9,
находящ се в гр. София, ул. „Кричим“ № ***, за сумата от 7.14 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 19.04.2023г., за сумата от 15.17 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 04.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху главните вземания, считано от 27.04.2023г., до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 22164/2023г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната енергия за разликата над установената като
дължима сума до пълния предявен размер от 49.84 лева, както и за периода от м. 05.2019г. до
м. 12.2019г., иска за обезщетение за забава за разликата над установения като дължим размер
до пълния предявен размер от 7.84 лева, както и изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че Д. Г. Г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 2.87 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.06.2020г. до 19.04.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
правната сфера на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, съществуват следните вземания
от И. Г. Г., ЕГН **********: за сумата от 45.36 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 01.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ гараж № 9,
находящ се в гр. София, ул. „Кричим“ № ***, за сумата от 7.14 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 19.04.2023г., за сумата от 15.17 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 04.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху главните вземания, считано от 27.04.2023г., до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 22164/2023г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната енергия за разликата над установената като
7
дължима сума до пълния предявен размер от 49.84 лева, както и за периода от м. 05.2019г. до
м. 12.2019г., иска за обезщетение за забава за разликата над установения като дължим размер
до пълния предявен размер от 7.84 лева, както и изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че И. Г. Г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 2.87 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.06.2020г. до 19.04.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 33.52 лева, представляваща разноски за
заповедното производство, както и сумата от 207.83 лева- разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 33.52 лева, представляваща разноски за
заповедното производство, както и сумата от 207.83 лева- разноски за настоящото
производство.
Решението е постановено с участието на трето лице- помагач на ищеца „Далсия“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8