Решение по дело №4260/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 359
Дата: 20 юни 2022 г.
Съдия: Емил Кръстев Ангелов
Дело: 20211420104260
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. В., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20211420104260 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен на 27.11.2021 г. от ”Застрахователно
акционерно дружество ”Б.В.И.Г”АД,ЕИК *******,със седалище и адрес на
управление гр.С. район Т. пл.”П.”№5,със законни представители Н.Д.Ч. и
И.И.Г.,чрез адв.К.А. П. от АК С. гр.С. бул.”Д.Ц.”№36 ”И.СГЦ” Адвокатско
съдружие ”К. и П.”,против СР. МЛ. ЦВ. с ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.В. ул.”А.”№10 ******* и настоящ адрес обл.В. общ.К. с.Б. ул.”1”№4 иск с
правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.
Излага се,че с влязло в сила споразумение по чл.381 и сл. от
НПК,одобрено от съда по нохд №81/2014 г. по описа на ВРС,ответникът бил
признат за виновен в това,че при ПТП на 03.08.2013 г. на път ІІІ-101,при
управление на лек автомобил О.К. с рег. №******* в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 3.51 промила,е нарушил чл.20 ал.1 и чл.5
ал.3 т.1 от ЗДвП,като е причинил средна телесна повреда на Б.Р.Д.,изразяваща
се в трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече
от 1 м. в резултат на счупване на лява мишична кост.В резултат на ПТП била
пострадала и майката на Б.Д. - Р.Б. Ц.а, която била получила лека черепно-
мозъчна травма,с характер на мозъчно сътресение,с непълен спомен от ПТП,
1
увредено общо състояние,затруднено самостоятелно придвижване,масивен
хематом в областта на челото вдясно, хематоми и охлузвания в дясно бедро и
долна част на гръден кош вдясно,посттравматично стресово разстройство.
Съгласно чл.383 ал.1 от НК,споразумението имало последиците на
влязла в сила присъда.
Гражданската отговорност на ответника като водач била застрахована
от ищеца с полица за задължителна застраховка ”Гражданска отговорност на
автомобилистите” №*******,със срок на покритие от 26.07.2013 г. до
25.07.2014 г..
Във връзка с причинените неимуществени вреди,Б.Д. и Р. Ц.а били
водили срещу ищеца гр. дело №******* по описа на СГС.Съгласно съдебното
решение,ищецът бил осъден да им заплати обезщетения съответно от 25 000
лв. и от 16 000 лв.,ведно със законната лихва от 03.08.2013 г..
Въз основа на издаден изп. лист било образувано изп. дело №*******
по описа на ЧСИ В.М. - рег. №*** на КЧСИ .На 30.09.2019 г. от сметка на
ищеца била изтеглена сумата от 20 665.19 лв./11 000 лв. главница и 9 665.19
лв. законна лихва,такси и разноски по изпълнението/.
Съгласно чл.274 ал.1 от КЗ/отм./,след изплащане на застрахователното
обезщетение,застрахователят имал право на регресен иск срещу причинителя
на вредите за изплатеното обезщетение,заедно с дължимите лихви и
разноски,когато причинителят е управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата от закон норма.
За събиране на сумата от 5 000 лв. - част от изплатената сума от 20
665.19 лв.,ищецът бил образувал ч.гр. дело №2666/2021 г. по описа на
ВРС,като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК било постъпило възражение от
ответника.Поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че
ответникът му дължи сумите по заповедта : 5 000 лв.
главница,представляваща част от 11 000 лв. главница/предвид направено от
ищеца уточнение на иск/, изплатена от ищеца по изпълнително дело
№******* по описа на ЧСИ В.М. - рег. №*** на КЧСИ,с взискател Р.Б.
Ц.а,във връзка със споразумение по чл.381 и сл. от НПК,одобрено от съда по
2
нохд №*** по описа на Районен съд гр.В.;ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.07.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата.
Претендират се и разноските в производствата.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и
съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил
отговор,чрез адв.М.М. от АК В. гр.В. ул.”М.Ц.”****кантора 2.Оспорва иска
като неоснователен.
Предвид споразумението,не оспорва виновното си и противоправно
поведение при реализиране на ПТП по отношение на Б.Б..Доколкото Р. Ц.а не
била посочена като пострадало от ПТП лице,оспорва по отношение на нея да
е имал виновно и противоправно поведение.
Не бил участвал в гр. дело №******* на СГС в никакво
качество,съответно не бил обвързан от мотивите и диспозитивите на
решенията.
Съответно оспорва:
-че от противоправното му поведение били настъпили неимуществени
вреди,както и причинната връзка между деянието и твърдените травми;
-размера на обезщетението от 16 000 лв. като завишен и несъответстващ
на твърдените за понесени болки и страдания;
-факта на плащане на застрахователното обезщетение /приложеното
извлечение от банкова сметка не установявало заплащането на сумата/;
-дължимостта на сумата от 9 665.19 лв. лихви,такси и разноски по
изпълнението/не била налице причинно-следствена връзка между
поведението му и разноските/.
Излага,че бил изпълнил добросъвестно задължението си по чл.224 ал.1
от КЗ/отм./ месец след ПТП,поради влошено здравословно състояние/също
бил пострадал от ПТП и бил хоспитализиран/.
Възразява и за изтекла погасителна давност.
Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно
събраните по делото и преценени като допустими,относими и необходими
доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:
3
На 12.07.2021 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 5 000 лв.
главница,представляваща част от сумата от общо 20 665.19 лв.,изплатена от
ищеца по изпълнително дело №******* по описа на ЧСИ В.М. - рег. №*** на
КЧСИ,с взискател Р.Б. Ц.а,във връзка със споразумение по чл.381 и сл. от
НПК,одобрено от съда по нохд №81/2014 г. по описа на Районен съд
гр.В.;законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2021 г. до
окончателното изплащане на главницата;разноските по делото - 100 лв.
държавна такса и 720 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.Исканата
заповед/№566/ е била издадена на 15.07.2021 г..Заповедта е била връчена на
ответника на 09.09.2021 г. в с.Б.. На 07.10.2021 г. е постъпило възражение на
основание чл.414 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви
иск за установяване дължимостта на сумата на 29.10.2021 г..
Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №2666/2021 г. по описа на
ВРС.
В с.з. на 28.01.2014 г. по нохд №81/2014 г. на ВРС е било одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство на основание
чл.381 ал.5 във връзка с чл.384 ал.1 от НПК,по силата на което ответникът-
обвиняем по делото се е признал за виновен в това,че на 03.08.2013 г. около
15.40 ч. на път ІІІ-101 гр.К.-гр.В.,при управление на лек автомобил О.К. с рег.
№******* в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 3.51
промила,е нарушил чл.20 ал.1 и чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП,като е изгубил контрол
над автомобила и е навлязъл в лентата за насрещно движение, без
своевременно да намали скоростта и да спре,продължил е движението си в
нея и се е блъснал челно в движещия се срещу него товарен автомобил Д.Т. с
рег. №*******,като по непредпазливост е причинил на Б.Р.Д.-пътник в
товарния автомобил средна телесна повреда,изразяваща се в трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече от един
месец,в резултат на счупване на лява мишична кост.
Горното е видно от представения по делото протокол от с.з./стр.стр.18 и
19 от делото/.
Гражданската отговорност на ответника като водач е била застрахована
от ищеца с полица за задължителна застраховка ”Гражданска отговорност на
автомобилистите” №*******,със срок на покритие от 26.07.2013 г. до
4
25.07.2014 г..
При сблъсъка е пострадала и майката на Б.Д. - Р.Б. Ц.а,която е получила
лека черепно-мозъчна травма,с характер на мозъчно сътресение,с непълен
спомен от ПТП,увредено общо състояние,затруднено самостоятелно
придвижване,масивен хематом в областта на челото вдясно,хематоми и
охлузвания в дясно бедро и долна част на гръден кош
вдясно,посттравматично стресово разстройство.
Горното е видно от представените констативен протокол за ПТП с
пострадали лица/стр.54/,протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие/стр.стр.55-58/,албум /стр.59 и 60/,писмо от Гаранционния
фонд/стр.61/,лист за преглед на пациент в Спешно отделение/стр.62/,снимка
/стр.63/,амбулаторен лист от 04.08.2013 г./стр.64/ и рецептурни бланки 3
бр./стр.стр.65-67/.
За установяване механизма и причината за настъпването на ПТП и
уврежданията на Р. Ц.а,както и връзката межд ПТП и уврежданията,е била
допусната комплексна съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза/стр.стр. 92-94 от делото/.Вещите лица са приели вкл.,че ПТП е
настъпило по вина на ответника и че Р. Ц.а е пострадала при ПТП,като е
получила лекостепенно мозъчно сътресение без пълна загуба на
съзнание,подкожен хематом вдясно челно,кръвонасядания и охлузвания в
областта на дясното бедро и долната част на гръдния кош вдясно/8,9 и 10-то
ребро вдясно/.Възстановителният период при такива наранявания бил един
месец.
Разпитан е и свидетел - шофьора на автомобила Д.Т./протокол от с.з. на
стр.108 от делото/, който потвърждава така установените факти.
С решение №3095/16.05.2018 г. по гр. дело №******* на СГС,ищецът е
бил осъден да заплати на Р. Ц.а 5 000 лв. обезщетение за причинените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ПТП.
С влязло в законна сила решение №****о гр. дело №5425/2018 г. на
САС,ищецът е бил осъден да заплати на Р. Ц.а още 11 000 лв. обезщетение.
Горното е видно от представените съдебни решения/стр. стр.8-17 и
стр.стр.127-137/.
По изп. дело №******* по описа на ЧСИ В.М. - рег. №860 на КЧСИ на
5
30.09.2019 г. от сметка на ищеца е била изтеглена сумата от 20 665.19 лв./11
000 лв. главница и 9 665.19 лв. законна лихва,такси и разноски по
изпълнението/.На 17.10.2019 г. ЧСИ е превел на Р. Ц.а 18 063.89 лв..
Горното е видно от представеното извлечение от сметка /стр.7/,молба за
образуване на изп. дело/стр.141/,изп. лист/стр.142/,преводно
нареждане/стр.146/ и извлечение от сметка/стр.147/.
За установяване плащанията по изп. дело е била допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза /заключение на стр.стр.86-88 от
делото/.Вещото лице е потвърдило тегленето на 30.09.2019 г. и превода от
ЧСИ на Р. Ц.а на 17.10.2019 г. на 18 063.89 лв..
При тези фактически констатации,Съдът намира,че искът е допустим/като
предявен от правен субект с интерес,чрез валидно упълномощен
представител/.Разгледан по същество, искът е и изцяло основателен,като
доказан и по основание, и по размер.
Съгласно чл.274 ал.1 от КЗ/отм./,след изплащане на застрахователното
обезщетение,застрахователят има право на регресен иск срещу причинителя
на вредите за изплатеното обезщетение,заедно с дължимите лихви и
разноски,когато причинителят е управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата от закон норма.
Съдът приема,че визираният фактически състав е осъществен.
Налице е ПТП,настъпило вследствие противоправно и виновно
поведение на ответника.При ПТП са били причинени болки и страдания на
пътник в другия автомобил,които ищецът е репарирал,като застраховател по
застраховка ”Гражданска отговорност”,сключена с ответника.
Фактът,че ответникът е управлявал МПС с алкохол в кръвта,дава
основание на ищецът да претендира платеното.
Съдът приема вкл.,че ищецът е изплатил на увреденото лице адекватна
на причинените вреди сума/16 000 лв./:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост,като се отчитат действително претърпените болки и
страдания,в частност следните факти и обстоятелства : възраст на
пострадалия;вид,обем и тежест на причинените неимуществени
вреди;интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания;
6
продължителност на възстановителния период; общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото,което е от
значение за номиналния размер на обезщетението.
В случая,Съдът съобразява,че на пострадалата са били причинени
лекостепенно мозъчно сътресение без пълна загуба на
съзнание,хематом,кръвонасядания и охлузвания, наложили преглед и
терапия,с възстановителен период около един месец.
Защитните възражения на ответника са неоснователни.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат не се открива
в отговора на исковата молба,направено е за първи път в първото по делото
с.з.,поради което следва да се приеме за преклудирано.
Въпреки това,Съдът ще отбележи,че съпричиняване не е доказано,а е
било в тежест на ответника.Пострадалото лице не е шофирало,още повече,за
виновен за ПТП е бил признат единствено ответникът.Не се събраха
доказателства и че евентуално пострадалото лице не е било поставило
задължителния обезопасителен колан,напротив - свидетелят по делото
сочи,че коланът е бил поставен,но при удара закопчалката му се е
откъснала.Може да се възрази,че свидетелят е заинтересован/съпруг на
пострадалото лице/, но това са наличните във връзка с факта доказателства,
които не са опровергани от други събрани.
Неоснователно е и направеното възражение за погасяване вземането по
давност.Началният момент,от който започва да тече погасителната давност за
регресните претенции на застрахователя,е моментът на изплащане на
обезщетението.По въпроса за началото на давностния срок за регресния иск
на застрахователя има задължителна съдебна практика - т.14 от ППВС №7/77
г.,която приема,че за регресните искове важи общата давност по чл.110 и сл.
от ЗЗД,като същата започва да тече от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица.В случая,ищецът е
изплатил обезщетение на 30.09.2019 г..От този момент именно започва да тече
петгодишната погасителна давност за регресния иск. Следователно,към
момента на подаване заявлението в съда - 12.07.2021 г. давността не е изтекла.
По гореизложените съображения,Съдът приема,че ответникът дължи на
ищеца претендираната главница.В този смисъл,предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло.
7
При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и разноските по делата.В заповедното производство,ищецът е
сторил разноски 100 лв. държавна такса и 720 лв. с ДДС адв.
възнаграждение,общо 820 лв..В исковото производство,ищецът е претендирал
със списък по чл.80 от ГПК/стр.101/ и доказал разноски 100 лв. държавна
такса и 890 лв. възнаграждения на вещи лица и свидетел,общо 990 лв..
Водим от горното,Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СР. МЛ. ЦВ. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр.В. ул.”А.”№10 ******* и настоящ адрес
обл.В. общ.К. с.Б. ул.”1”№4,че дължи на ”Застрахователно акционерно
дружество ”Б.В.И.Г”АД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление
гр.С. район Т. пл.”П.”№5,със законни представители Н.Д.Ч. и И.И.Г.,сумите
по издадената по ч.гр. дело №2666/2021 г. на ВРС заповед за изпълнение
№566/15.07.2021 г.,а именно : 5 000 лв. главница,представляваща част от
11 000 лв. главница,изплатена от ищеца по изпълнително дело №******* по
описа на ЧСИ В.М. - рег. №860 на КЧСИ,с взискател Р.Б. Ц.а,във връзка със
споразумение по чл.381 и сл. от НПК,одобрено от съда по нохд №81/2014 г.
на ВРС,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 12.07.2021 г.
до окончателното изплащане на главницата.


ОСЪЖДА СР. МЛ. ЦВ. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В.
ул.”А.”№10 ******* и настоящ адрес обл.В. общ.К. с.Б. ул.”1”№4 да заплати
на ”Застрахователно акционерно дружество ”Б.В.И.Г”АД,ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.С. район Т. пл.”П.”№5,със законни
представители Н.Д.Ч. и И.И.Г.,сумата от 820 лв. деловодни разноски по ч.гр.
дело №2666/2021 г. на ВРС,както и сумата от 990 лв. деловодни разноски по
настоящето дело.


Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9