Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

22.06.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

01.06

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

57

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „Маказа Бетон“ ЕООД ***, против Решение № 13/24.02.2022 г., постановено по АНД № 273/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 111/12.11.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Маказа Бетон“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 23 от Закона за водите /ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв., за извършено нарушение на чл. 118ж, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закон за водите. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Сочи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, с които е приел, че процесното нарушение на чл. 118ж, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ, е доказано в процеса. В тази връзка излага съображения, че съда неправилно основал своите мотиви за доказаност на извършеното от касатора административно нарушение, кредитирайки изцяло показанията на свидетелите на административно-наказващия орган - актосъставителя и свидетеля по съставяне на АУАН, за сметка на тези, дадени от свидетелите на санкционираното дружество (св. Д. и К.).

На следващо място сочи, че представеното по делото писмо с изх. № ПВО-47/25.07.2014 г., независимо, че не представлявало разрешително по смисъла на чл. 46 от ЗВ, то същото обуславяло законно основание на иззетото от *** и установено при проверката количество инертни материали – около 1000 куб.м. непресята баластра и около 200 куб.м. пресят материал.

В заключение стича, че в хода на съдебното следствие пред въззивния съд не било установено по безспорен начин извършването на вмененото му нарушение.

Предвид горното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 13/24.02.2022 г., постановено по АНД № 273/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е потвърдено НП № 111/12.11.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив и вместо него да постанови съдебно решение, с което да отмени цитираното постановление.

В съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касация – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по основание. Моли съда да постанови акт, с който да потвърди решението на районния съд и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на доказателствата по делото и нарушения на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 111/12.11.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, с което на „Маказа Бетон“ ЕООД, ***, с ЕИК ***, на основание чл. чл. 200, ал. 1, т. 23 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв., за нарушение на чл. 118ж, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закона за водите. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр, Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съставът на първоинстанционния съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО нарушение на чл. 118ж, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ, състоящо се в изземване с механизация на наносни отложения от повърхностен воден обект, без издадено разрешително за ползване на воден обект. Приел е, че жалбоподателят е извършил процесното административно нарушение, тъй като добивната дейност била осъществявана в полза на дружеството, с техника, управлявана от лица намиращи се в трудовоправни отношения с касатора.

Изложил е мотиви, че с оглед констатираното административно нарушение, правилно и законосъобразно е била приложена съответната санкционна норма на чл. 200, ал. 1, т. 23 от ЗВ.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на дружеството-касатор, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

В тази връзка като е приел, че описаното в НП нарушение е безспорно установено и е потвърдил НП, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 22.05.2021 г. санкционираното дружество - „Маказа Бетон“ ЕООД ***, в нарушение на чл. 118ж, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ, е извършвало изземване на наносни отложения с механизация от воден обект – коритото на ***, в участък, намиращ се в землището на ***, без разрешително за ползването на този воден обект.

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на процесното административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Този извод на районния съд се подкрепя от всички релевантни по делото доказателства – писмени и гласни, поради което административното деяние се явява установено по несъмнен начин.

Касационният съдебен състав споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Отделно от горното, по отношение на доводите, въведени в касационната жалба, за недоказаност на административното нарушение и за прецизност, съдът счита за необходимо да посочи следното:

Настоящият състав намира, че с оглед приобщените в производството пред районния съд доказателства – писмени и гласни, нарушението е доказано по безспорен начин. От същите се установява, че на 22.05.2021 г. в коритото на ***, в близост до водното течение на реката, при вливането на *** в ***, в имот с идентификатор *** по КККР на ***, ***, се извършвало изземване на наносни отложения с челен товарач (фадрома) „LIEBHERR“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД, с водач М. А. К. от ***, с ЕГН **********, служител на „Маказа Бетон“ ЕООД. Иззетият материал от водния обект е бил натоварван на товарен автомобил „МАН“ с рег. № ***, собственост на „Маказа Бетон“ ЕООД ***, управляван от Б. А. Д., ЕГН **********, служител на дружеството-жалбоподател, както и на товарен автомобил „МАН“ с рег. № ***, също собственост на посоченото дружество, след което иззетия материал бил транспортиран до депо, в имот с идентификационен номер *** по КККР на ***, ***, където имало изградена и работеща в този момент ТМСИ – трошачно-миячна, сортировачна инсталация за промиване и сортиране на иззетия инертен материал от реката. Тези обстоятелства са установени при осъществената от служители на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, проверка на 22.05.2021 г. на място на горепосочения участък в землищата на ***, за което е съставен Констативен протокол № КЖ-086/22.05.2021 г., въз основа на който впоследствие е съставен и релевантния АУАН. Констативният протокол е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените в него факти.

Констатациите, обективирани в горецитирания констативен протокол, се основават на лично възприятие на контролните органи на БД „ИБР“ - Пловдив, поради което и показанията на свидетелите П. и К., съответно актосъставител и свидетел по акта, касаещи релевантните по делото факти и обстоятелства и най-вече факта на изземвване на наносни отложения от коритото на *** с помощта на посочената в акта и НП техника – челен товарач (фадрома), управлявана от служител на санкционираното дружество, се явяват достоверни и кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите по делото доказателства. В този смисъл, правилно и обосновано, противно на твърденията в касационната жалба, първоинстанционния съд е дал вяра на показания на тези свидетели, респ. не е кредитирал тези на свидетелите Д. и К., като според настоящия състав освен, че са нелогични и противоречащи с останалите писмени и гласни доказателства по делото, се отличават и с липса на безпристрастност и обективност, с оглед заинтересоваността им от изхода на спора, предвид обстоятелството, че и двамата са в трудови правоотношения със санкционираното дружество.

Изложеното аргументира неоснователността на въведения в жалбата довод, че административното нарушение не е установено по безспорен начин, аргументирано с твърдения, че машината, с която се твърди, че е осъществено процесното изземване на наносни отложения, а именно челен товарач (фадрома), съобразно конструкцията и техническите й възможности, не можела да копае от коритото на реката, а можела единствено да товари материал на равна площадка, като в тази насока били и показанията на ангажираните от касатора свидетели. Както се посочи и по-горе, релевантният за случая факт на изземване на инертния материал с горепосочената машина, както и последващото му натоварване и транспортиране до депо в изградена ТМСИ, собственост на „Маказа Бетон“ ЕООД ***, са непосредствено възприети от актосъставителя и свидетеля по акта, наблюдавайки целия този процес в продължение на около един час. Освен това следва да се посочи, че вида механизация, използвана за извършване на нарушението, не е елемент от фактическия му състав, като в конкретния случай не се касае за разкопаване на твърда почвена повърхност, а за събиране (изземване) на наносен материал, респ. на пясък и чакъл от коритото на река, в близост до течението й, което според съда е възможно да се извърши и с визираната строителна машина, както са установили и проверяващите служители на АНО.

Гореизложеното, взето в съвкупност с безспорния по делото факт, че „Маказа Бетон“ ЕООД *** не притежава разрешително за ползване на воден обект, по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ, за изземване на инертни материали от речното легло на ***, в релевантния участък в землището на ***, сочи за нарушение на чл. 118ж, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ, извършено от жалбоподателя на посочената в акта и НП дата, поради което санкционирането на дружеството с имуществена санкция на основание чл. 200, ал. 1, т. 23 от ЗВ, се явява законосъобразно.

На следващо място, касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, с които е прието, че представеното писмо с изх. № ПВО-47/25.07.2014 г. на Басейнова дирекция за управление на водите „Източнобеломорски район“ – Пловдив, не представлява разрешително по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ, като това обстоятелство не се оспорва от касатора, видно от жалбата му. В тази връзка следва да се отбележи, че цитираното писмо касае период от около 6 години преди извършване на настоящето административно нарушение, като самият жалбоподател твърди, че същото не представлява разрешение по смисъла на ЗВ, но обуславяло наличието на установените около 1000 куб.м. непресята баластра и 200 куб.м. пресят материал, на законно основание. В посочения документ, издаден от Басейнова дирекция за управление на водите в Източно беломорски район – Пловдив, на дружеството-жалбоподател е дадено разрешение за извършване на необходимите превантивни мерки по почистване на речното корите на *** и *** от наносни отложения и саморасла растителност в съответния участък, което разрешение касае 2014 г. Следва да се посочи, че за съставомерността на процесното административно нарушение е без значение наличието на депонирани количества инертни материали и основанието за тяхното изземване от водния обект, доколкото в Закона за водите, за извършване и установяване на нарушение от процесния вид, липсва регламентация за съхранявани наличности инертни материали. Още един път следва да се посочи, че такова значение има фактът на изземване на наносните отложения от речното легло без съответното разрешение, което в случая е безспорно установено, че е извършено на 22.05.2021 г./повече от 6 години след издаване на горното писмо, съдържащо разрешение за почистване от наносни отложения/ по време на осъществената проверка от служителите на БД „ИБР“ – Пловдив.

Съдът счита, че в конкретния случай се касае за изземване на наносни отложения, а не за почистване на коритото на река от такива, каквито доводи имплицитно са въведени в касационната жалба. В този смисъл видно от Констативен протокол № КЖ-086/22.05.2021 г., приет като писмено доказателство по делото пред районния съд, чието съдържание не е оспорено процесуалния представител на жалбоподателя, констатирано е изземване на площ около 20 дка, при което са образувани множество ями с различна дълбочина и траншеи с дължина от 10 м. до 30 м., както и купчини с инертен материал, приготвен за товарене и транспортиране. Изземването е извършено със средна дълбочина 1.0 м. Посоченият констативен протокол е официален свидетелстващ документ и се ползва с формална доказателствена сила, относно удостоверените в него факти. Вида и характера на откритите при проверката дълбоки траншеи и ями, тяхната дълбочина, взети в съвкупност с обстоятелството, че изгребваният с челен товарач материал е бил натоварван на товарен автомобил и след това транспортиран и съответно складиран в депо, където е монтирана и действаща трошачно - миячна сортировъчна инсталация /ТМСИ/, работеща в момента на проверката, аргументира единствения възможен извод, че в случая е налице изземване на наносни отложения, а не почистване на речно корито. Крайно нелогично би било, ако се е касаело за прочистване на коритото, то изгребваният материал да бъде натоварван на камион и транспортиран до инсталация за преработка, което от своя страна не е оправдано от финансова гледна точка, а не съответният нанос да бъде изгребан от коритото и поставян встрани от същото. Отново следва да се отбележи, че съдържащото се в гореобсъденото писмо разрешение за почистване на речни корита, е дадено през 2014 г., поради което е неотносимо към процесното деяние, извършено на 22.05.2021 г.

С други думи, анализът на обсъдените доказателства обоснова извода, че на на 22.05.2021 г. в коритото на ***, в близост до водното течение на реката, при вливането на *** в ***, в имот с идентификатор *** по КККР на ***, ***, „Маказа Бетон“ ЕООД ***, с ЕИК ***, е извършвало изземване на наносни отложения с челен товарач, след което иззетият материал е бил транспортиран до до депо, в имот с идентификационен номер *** по КККР на ***, ***, където имало изградена и работеща в този момент ТМСИ – трошачно-миячна, сортировачна инсталация за промиване и сортиране на иззетия инертен материал от реката.

Изложеното, взето в съвкупност с безспорния по делото факт, че „Маказа Бетон“ ЕООД *** не притежава разрешително за изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ, установява нарушение на чл. 118ж, ал. 2 от ЗВ, съгласно която норма, не се разрешава изземване на наносни отложения от водните обекти с изключение на река Дунав и водохранилищата, както и в случаите по чл. 140.

По силата на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ, разрешително за ползване на воден обект се издава за изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти.

Безспорно е, че процесният обект – коритото на *** (***), отразено в административнонаказателната преписка е „воден обект“ по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗВ, съгласно която разпоредба „воден обект“ е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа, заедно с принадлежащите към тях земи.

Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 23 от ЗВ, на което основание е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, предвижда като наказание за юридическо лице, което изземва наносни отложения от водни обекти с механизация и без разрешително, имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв.

Безспорно е, че процесното деяние е извършено при условията на повторност по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗВ, тъй като е осъществено в едногодишния срок на влизането в сила на Наказателно постановление № 107/22.07.2020 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ – изземване на наносни отложения без разрешително. Посоченото НП е влезнало в сила на 22.03.2021 г., след потвърждаването му с Решение № 42/24.03.2021 г. по КАНД № 3/2021 г. по описа на Аквминистративен съд – Кърджали. В конкретния случай АНО е възприел  повторността на нарушението като отегчаващо отговорността обстоятелство, аргументиращо размер на имуществената санкция над минималния, предвиден от закона, което обосновава законосъобразност на наложеното наказание, още повече, че в случая е налице извод за значителна упоритост от страна на санкционираното лице към извършване на деяния от този вид – по-малко от два месеца след влизане в сила на санкцията за такова нарушение, осъществява същото деяние и то при значителен обем на наносните материали и площ, от която се изземват същите.

В заключение следва да се посочи, че извършеното административно деяние не разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка на първо, място установеното административно деяние е  формално, на просто извършване и за съставоморността му не се изисква настъпването на вредни последици, т.е. те не са елемент от фактическия му състав. На следващо място е очевидно, че е изземването на наносните отложения не е еднократно действие, а такова с продължителен характер, което е и свързано с преработването на големи количество иззети наносни отложения, в един значителен период от време. С други думи нарушението не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна такава, в сравнение с останалите случай на деяние от този вид.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в съдебно заседание искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Маказа Бетон“ ЕООД ***, да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/24.02.2022 г., постановено по АНД № 273/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА „Маказа Бетон“ ЕООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                   

                                                                                       2.