Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.06.2017 г. гр.Балчик
Районен
съд-Балчик,
граждански състав
в открито съдебно заседание на шестнадесети
юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: Цонко
Иванов
секретар Радостина Стоилова
прокурор
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гр.д № 215 по описа за 2016 г. за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по искова молба с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от „ОТП Факторинг
България ” ЕАД ЕИК:*********, седалище и адрес на управление гр.София,
район Оборище,
бул. Княз Александър Дондуков № 19, ет.2 представлявано от изп.директор
И.Г. Д.М.и Е.К.-прокурист, чрез пълномощник Т.З.Х.-Т.с адрес за призоваване
гр.Варна, ул.Македония № 70 против Т.С.Г. ЕГН:********** *** с цена
8253.28лв.-главница, договорна лихва 598.01лв., наказателна лихва 118.05лв. и заемна
такса 60лв..
Ищеца
чрез пълномощника си твърди, че ответницата е поръчител по Договор за кредит за
текущо потребление от 25.02.2008г. Поради смърт на кредитополучателя,
наследника Г.К.С.е подписала Договор за заместване в дълг от трето лице по
първоначалния договор, като се е запазило и поръчителството на ответницата Г.. Поради
неизпълнение от страна на С.е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. С.е
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост. Банката е подала заявление по
чл.417 ГПК и образувано ч.гр.д. №785/2012г. на БРС. Издадена е заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С.и Г. за горепосочените суми.
На 13.02.2013г. банката е продала на ищеца с Договор за покупко-продажба на
вземания/Договор за цесия/ вземането си срещу С.и поръчителката-ответница Г..
Видно от представените споразумения подписани от ответницата от дати
17.05.2013г. и 13.01.2014г. същата е уведомена за настоящия си кредитор, поради
което ищеца моли да се приеме, че с подписа си ответницата е уведомена за
цесията и е признала дължимостта на сумите по споразуменията. В условия на
евентуалност претендира осъдителни искове за 8253.28лв.-главница
със законната лихва считано
от 30.11.2012г. до окончателното изплащане,
договорна лихва 598.01лв. за периода 29.06.2012г. до
30.11.2012г., като връчването
на настоящата искова молба на ответницата се счита за уведомление за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита
по който тя е поръчител. Моли съдът да
постанови решение с което да признае за установено, че ищеца има парични
вземания от ответницата за 8253.28лв.-главница със законната лихва считано от 30.11.2012г. до окончателното изплащане, договорна лихва 598.01лв., наказателна
лихва 118.05лв. и заемна такса 60лв.
Моли произнасяне за разноските в заповедното производство. В условия на
евентуалност в случай, че бъдат отхвърлени първоначално предявените исковете,
моли да бъде осъдена ответницата в качеството й на солидарен длъжник да заплати
на ищеца 8253.28лв.-главница със законната
лихва считано от 30.11.2012г. до окончателното изплащане, договорна лихва
598.01лв. за периода 29.06.2012г. до 30.11.2012г.. Претендира
и разноските по делото.
Ответницата Т.С.Г.
ЕГН:********** ***, чрез адв.
Г. Д. от ДАК оспорва исковата
молба като недопустима и неоснователна. Твърди, че дългът на първоначалния кредитополучател е погасен, чрез застрахователно обезщетение, съответно договора за поръчителство
е сключен без основание. Твърди,
че не е уведомявана за продажбата
на вземането, не е уведомена
за предсрочно изискуемото нито от банката, нито от ищеца. Счита, че не дължи претендираните
акцесорни вземания, възнаградителна, наказателна лихви, заемна такса, както и разноски в заповедното
производство. Счита за нищожни
клаузите в ОУ на банката. Твърди, че ищеца се облагодетелства събирайки два пъти вземането си от основния длъжник и от поръчителя. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и доказателства приема за установено:
Не се спори между страните, че ответницата
е поръчител по договор за кредит сключен
между Банка ДСК и Р.Й.. Ответницата оспорва задължението си като твърди, че договора е погасен от застрахователно обезщетение. Твърди също, че не е била уведомена по надлежния ред за продажба на вземането от Банка
ДСК към ищеца по делото, както и за настъпилата предстрочна изикуемост на кредита. Видно от приложеното
в.ч.гр.д. № 10.2016 г., състав
на ОС-Добрич е приел в
определение № 11/08.01.2016 г., че за ответницата не може да се приеме, че е изтекъл преклузивния срок по чл.147, ал. 1 от ЗЗД и следва да се докаже в исковото производство. По отношение ищеца
ответницата не оспорва споразумение от 17.03.2013 г., което
е подписала като поръчител.
Това споразумение е сключено по силата на договор за покупко-продажба на вземания от
13.02.2013г., произтичащ от договор за заместване на длъжник от трето лице по договор за кредит от 17.11.2010 г. и договор
за поръчителство от 17.11.2010г. Ответницата
е подписала и погасителния план по този договор. Ответницата е знаела за подписания договор за заместване
в дълг от Г.С.и тя го е подписала като поръчител. По отношение оспорването от ответницата, че не
е уведомена за предсрочната
изикуемост от ищеца се
установи, че доказателства за това
няма представени и не се представиха. Липсват такива в банката и при ищеца. Вещото лице при проверка кредитното досие не установява постъпила сума за платено застрахователно обезщетение. Документи за застраховка на кредита или кредитополучателя ответницата не представя. Видно от доказателствата
следва правният извод, че между банката и ответницата е възникнало валидно
облигационно правоотношение, при което главния длъжник е спрял да изпълнява
така поетите задължения, което от своя страна е породило правото на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем. От представените доказателства по делото
банката не е уведомила длъжника-ответник, че обявява кредита за предсрочно
изискуем. От приложеното към делото заповедно производство не се доказва обстоятелството,
че банката преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е изпратила уведомление
до длъжника или поръчителя, че обявява кредита за предсрочно изискуем. С оглед
изложеното, възражението на ответницата, че банката или ищеца закупил дълга не са
я уведомили за обявената предсрочна изискуемост е основателно, поради което
следва изводът, че в нейната правна сфера не е възникнало вземането в
посочените размери поради обявена предсрочна изискуемост, поради което и
въпреки валидността на договора за цесия няма как и същото да възникне.
Недоказването на елемент от фактическия състав, разпределен в доказателствена
тежест на „ОТП Факторинг България ” ЕАД, а именно
валидно възникнало вземане в полза на праводателя на
основание обявена предсрочна изискуемост води до извод за неоснователност на
заявените установителни претенции. Доколкото установителният
иск по чл. 422 ГПК има за предмет установяване само на притезанието,
за което е издадено вече изпълнително основание, извън предмета му остават
всички други правопораждащи факти, освен посочените в
заявлението.
По отношение на
евентуалния осъдителен иск с искова молба да се приеме като уведомление за
настъпилата изискуемост на вземането, най-ранния момент, в който изявлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до ответницата е
връчването на исковата молба, подадена от цесионера.
Съответно до 04.04.2016 г., когато е връчена исковата
молба и книжата към нея на ответницата, просроченото задължение с упражнено потестативно право да се обяви кредита за предсрочно
изискуем от кредитора не е съществувало. След като не е съществувало, няма и
как съответно да е можело да бъде придобито от цесионера
с цесията, което от своя страна води до извод за неоснователност на
осъдителната претенция.
По отношение на разноските: Двете страни в производството са поискали
присъждане на сторените съдебно деловодни разноски, но с оглед изхода на спора
такива се следват само на ответника. От представените по делото доказателства
следва изводът, че направените от страна на ответницата разноски за
производство възлизат на 1400лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции, с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК на „ОТП Факторинг
България ” ЕАД ЕИК:*********, седалище и адрес
на управление гр.София, район Оборище, бул. Княз
Александър Дондуков № 19, ет.2 представлявано от изп.директор
И.Г. Д.М.и Е.К.-прокурист, чрез пълномощник Т.З.Х.-Т.с адрес за призоваване
гр.Варна, ул.Македония № 70 срещу Т.С.Г. ЕГН:********** *** с искане да се
признае за установено в отношенията между на „ОТП Факторинг
България ” ЕАД ЕИК:202317 и Т.С.Г. ЕГН:**********, че Т.С.Г. ЕГН:********** дължи
на „ОТП Факторинг България ” ЕАД ЕИК:********* по
заповед за изпълнение на парично задължение с № 536/07.12.2012 г., издадена по
ч. гр.д. № 785/2012 г. по описа на Районен съд, град Балчик сумата от 8253,28лв./осем
хиляди двеста петдесет и три лева и
двадесет и осем стотинки/, представляваща главница по договор за заместване на
длъжник от трето лице по договор за кредит за текущо потребление от
17.11.2010г.. и договор за поръчителство от 17.11.2010г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 30.11.2012г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата в размер на
598,01лв./петстотин деветдесет и осем
лева и една стотинки/ представляваща договорна лихва за периода от 29.06.2012г.
до 30.11.2012г.; сумата в размер на 118,05лв./сто и осемнадесет лева и пет
стотинки/, представляваща лихва/наказателна лихва/ за периода от 29.06.2012г.
до 30.11.2012г.; сумата в размер на 60.00лв./шестдесет лева/,представляваща неплатена заемна такса.
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция, с правно основание чл. 99, ал.4 във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД, на „ОТП Факторинг България ” ЕАД ЕИК:*********, седалище и адрес на управление гр.София,
район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 19,
ет.2 представлявано от изп.директор И.Г. Д.М.и Е.К.-прокурист,
чрез пълномощник Т.З.Х.-Т.с адрес за призоваване гр.Варна, ул.Македония № 70 срещу
Т.С.Г. ЕГН:********** *** с която се иска последната да бъде осъдена да заплати
на „ОТП Факторинг България ” ЕАД ЕИК:********* сумата от 8253.28лв., представляваща
предсрочно изискуема неплатена главница, заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба- 12.01.2016 г. до окончателното плащане
и сумата от 598.01лв.-представляваща просрочена лихва за периода 29.06.2012 г.
до 30.11.2012 г..
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България ” ЕАД ЕИК:*********, седалище и адрес на управление гр.София,
район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 19,
ет.2 представлявано от изп.директор И.Г. Д.М.и Е.К.-прокурист
да заплати на Т.С.Г. ЕГН:********** *** сумата от 1400лева, представляващи
разноски, сторени в производството.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Добрич
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: