№ 1
гр. Благоевград, 03.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20241200501286 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. Д. И., ЕГН **********, чрез адв. М. Ш., със
служебен адрес *********, срещу Решение № 557/15.07.2024г., постановено по гр.д. №
1984/2023г. по описа на РС – Благоевград, с което първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от иск с правно основание чл. 108 от ЗС в частта, в която е заявена претенция
за предаване на владението на 1/6 идеална част от имота с идентификатор 04279.609.24.4.27
и осъдил ищеца да заплати разноски.
С въззивната жалба се правят оплаквания, че първоинстанционното решение в
отхвърлителната и осъдителната част е неправилно и необосновано.
Твърди се, че от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от процесния недвижим имот и същото е
признато за установено от съда в диспозитива на първоинстанционното решение. Спорен
останал въпросът дали ответниците владеят изцяло процесния имот и не допускат ищеца до
същия.
Сочи се, че изводът на първоинстанционния съд за липса на ангажирани от страна на ищеца
доказателства за това, че ответниците ползват и владеят по-голяма от припадащата им се
част от процесния недвижим имот е неправилен.
Навежда се, че видно от представените, приети и разгледани от съда писмени доказателства,
а именно изпратена от ищеца Нотариална покана, връчена на двамата ответника за
осигуряване на достъп до съсобствения имот и Констативен протокол, съставен на
03.02.2023г. от нотариус Красимира Минкова, вписана под № 415 в РНК, с район на
действие PC– Благоевград, безспорно се установява, че ответниците отказват да предадат
1
ключ за достъп до жилището. От представените писмени доказателства категорично се
установяват предприетите от ищеца действия за доброволно и извънсъдебно уреждане на
въпроса същият да получи достъп до процесния съсобствен недвижим имот, както и отказът
на съсобствениците да осигурят такъв достъп, което става основание ищецът да прибегне до
съдебно уреждане на правния спор.
Посочва се, че житейски нелогично е ищецът да изисква ключ за достъп до жилището и да
инициира исково производство ако има достъп, още повече, че ответниците изрично и
категорично са направили изявление пред нотариус, че няма да предадат ключ. Същите се
опитват да излагат аргументи, че нямат нищо против ищецът да ползва жилището, но само в
тяхно присъствие, с което индиректно признават, че ищецът в момента няма достъп и
същият ще може да влиза в жилището само ако му бъде отключено.
Посочва се още, че ответниците нямат право да поставят пред ищеца условия за ползване на
съсобствен имот в присъствието на всички съсобственици, още повече това да се отнася
само до него.
Твърди се, че с обжалваното решение по недопустим начин се ограничава възможността на
ищеца да упражни конституционното си право си на собственост в пълен обем, което
представлява отказ от правосъдие, както и че ищецът твърди един отрицателен факт- че не е
допускан до владение на съсобствения имот, а районният съд по недопустим начин е
разместил тежестта на доказване и в резултат на това е направил необосновани правни
изводи и постановил неправилно решение.
Поддържа се от въззивната страна, че обжалваното решение е неправилно и необосновано,
тъй като не са изложени мотиви защо съдът дава вяра на свидетелските показания на
свидетеля на ответниците, включително не отчита че същият е със заболяване *********“.
Показанията на свидетеля не са резултат от преки лични възприятия, а са индиректни.
Същевременно представените от ищеца, неоспорени от ответниците и приети по делото
писмени доказателства се неглижират от съда до степен, че съдът да направи необоснованата
констатация, че няма представени доказателства по делото от ищеца за ограничаване на
достъпа му до имота.
Твърди се още, че първоинстанционното решение не почива на всестранен и обективен
анализ на събраните по делото доказателства, поради което липсва обективност при
формиране вътрешното убеждение на съда при излагане на мотивите на обжалвания съдебен
акт. Налице е едностранчиво и превратно тълкуване на доказателствения материал в
кориците на делото, поради което съдът не е достигнал до обективната истина по делото,
което е целта на правораздавателния акт на съда.
Сочи се във въззивната жалба, че щетата за жалбоподателя е голяма и се изразя в
невъзможността на практика да влезе и да ползва съсобствения си имот, като упражни
неприкосновеното си право на собственост по законоустановения начин като получи
изпълнителен лист и чрез съдействието на съдебен изпълнител.
Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на
2
първоинстанционния съд в обжалваната част, като незаконосъобразно и неправилно и
постанови друго такова, с което уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 108
от ЗС и да осъди ответниците да предадат владението на 1/6 идеална част от процесния
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.609.24.4.27, находящ се в град Благоевград, община Благоевград, област Благоевград,
по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект
от 21.07.2023г., адрес на имота: *********, в сграда с идентификатор 04279.609.24.4, с
предназначение: Жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 04279.609.24, предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение,
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 58.19 кв.м., прилежащи части: мазе №
22 и 2.777% ид.ч. от общите части на сградата и 2.77 % ид.ч. от правото на строеж върху
мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 04279.609.24.4.26,
04279.609.24.4.28; под обекта: 04279.609.24.4.23; над обекта: 04279.609.24.4.31, стар
идентификатор: няма, по документ за собственост Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. № 77, том I от 02.12.1982г., представляващ
новопостроено жилище № 27, находящо се в жилищна сграда блок № 6 на 7 етаж, построена
върху държавна земя, което жилище се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения, с
обща застроена площ от 58.19 кв.м., заедно с избено помещение № 22, заедно с 2.7775%
идеални части от общите части на сградата и 2.7775% идеални части от правото на строеж
върху мястото, при съседи на жилището: изток – апартамент № 28; запад – улица,
северозапад – улица; югоизток – апартамент № 26; горе – апартамент № 31, долу –
апартамент № 23, и съседи на избеното помещение: изток – коридор; запад – улица;
северозапад – мазе № 21; югоизток – мазе № 23, горе – апартамент № 2.
Претендира си присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски за две
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба, подаден от адв. В. –
пълномощник на Д. А. И. и А. Д. И..
С него се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Застъпва се становище, че в хода на
първоинстанционното производството по делото ищецът не е проявил процесуална
активност и съответно не са събрани писмени или гласни доказателства, с които да установи
безспорно и категорично основното твърдение, а именно че „...ищецът А. И. няма никакъв
достъп до имота“.
Сочи се, че твърдението за допуснато от съда процесуално нарушение изразяващо се в
разместване на доказателствената тежест е неоснователно. Касае се за предявен иск по чл.
108 от ЗС, по който ищецът следва категорично да докаже, че е собственик на идеална част
от имота, което обстоятелство в случая изобщо не се оспорва от ответниците. Ищецът
следва категорично да докаже, че неговата собствена идеална част се владее изцяло или
отчасти от ответниците, от което да се направи обоснован извод, че той е лишен изцяло или
3
отчасти от владението върху нея.
Сочи се още, че ищецът е навел твърдения за отказ да му бъде осигурен достъп до целия
процесен апартамент, тъй като патронника на входната врата е бил сменен и няма ключ от
него. От съдържанието на исковата молба се установява, че освен липсата на наведени
твърдения в тази насока, не се съдържат и никакви факти кога (като дата или период от
време) и по какъв начин двамата ответници са създавали пречки за ползване процесния
имот, а още повече за наличието на категоричен отказ за достъп до имота.
Посочва се в отговора, че в хода на първоинстанционното производството не са събрани
такива доказателства, а от съдържанието на събраните по делото и необорени гласни
доказателства (показанията на свидетеля А. И.) e установено, че ищецът А. И. от дълго
време живее в град С. и от смъртта на майка му Г. И.а през 2020 година не е идвал в
Благоевград и не е посещавал жилището.
Твърди се, че тезата на ищеца, че му е отказан достъп до жилището, понеже ответниците са
отказали да предадат ключа също се явява неоснователна. Ответниците не оспорват
обстоятелството, че са отказали да предадат ключ от жилището и това е отразено в
приложения по делото констативен протокол, но това обстоятелство изобщо не обосновава и
не подкрепя тезата за отказан достъп до жилището. Липсват преки и косвени данни за
наличие на изявление от страна на ответниците или техния процесуален представител за
отказ или ограничаване на достъпа на ищеца до процесния имот. От съдържанието на
събраните по делото и необорени гласни доказателства (показанията на свидетеля А. И.) се
установява, че ищецът А. И. разполага с два ключа от жилището, но в периода след смъртта
на майка му дори и не е правил опит да посети жилището.
Посочва се, че не е доказано твърдението на жалбоподателя, че патронника на входната
врата е бил сменен, като показанията свидетеля А. И. изцяло го опровергават.
Посочва се, че анализа на свидетелските показания категорично и ясно сочи, че те са
последователни, логични, непротиворечиви и относими към спора, въпреки абсолютно
некоректното твърдение на ищеца за заболяването на свидетеля. Една част от данните, конто
свидетеля сочи не са възприети от него пряко и непосредствено като очевидец, а са му
разказани от ответника Д. И.. Показанията са дадени от лице, което е в близка роднинска
връзка с всички страни по делото, поради което същите следва да се преценяват съгласно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК. По смисъла на цитираната законова разпоредба, това не
означава свидетелските показания на свидетеля И. да бъдат категорично и изцяло
дискредитирани само поради възможността същита да са евентуално заинтересовани.
Разпоредбата на чл. 172 от ГПК задължава съдът да анализира събраните гласни
доказателства и да ги обсъди като им даде вяра само и доколкото същите се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства- нещо което първоинстанционният съд в този
случай е направил.
Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди изцяло Решение №
557/15.07.2024г., по гр.д. № 1984/2023г. по описа на РС- Благоевград.
4
Претендира се да бъдат присъдени и сторените от въззиваемите съдебни разноски,
направени във въззивното производство.
С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно
заседание по делото.
На основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което следва да се призоват страните, като им се връчат и
преписи от настоящото определение.
Съобразявайки гореизложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в.гр.д. № 1286/2024г., по описа на Окръжен съд
Благоевград за 30.01.2025г. от 9.30ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и техните процесуални представители, като им се връчат
преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5