МОТИВИ към присъда №
9 / 12.04.2018 г. по НОХД № 55 / 2018 г.
по описа на Районен съд КОТЕЛ.
Срещу
подсъдимата М.М.С. е повдигнато обвинение, затова че на 30.08.2017 г. в село
Градец, Сливенска област, макар и непълнолетна, но като могла да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнела чужди движими вещи – пари в размер
на 90.00 лева, от владението на Д.Д.Г. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай, с
което е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.194, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.
В
открито съдебно заседание на 12.04.2018 г. съдът е изслушал подсъдимата по реда
на чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК е постановил направеното от нея самопризнание да се ползва при
постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът е
преценил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства.
В хода
на устните състезания представителят на РП Котел поддържа обвинението така,
както е повдигнато. Моли съда, след като признае подсъдимата за виновна по
повдигнатото обвинение, да я освободи от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и да ù бъдат наложени възпитателни мерки.
Назначеният за служебен защитник
на подсъдимата – адв. Р.Х. ***, моли съда да постанови осъдителна присъда, да
освободи подсъдимата от наказателна отговорност и да ù наложи
административно наказание обществено порицание.
Подсъдимата М.С. изразява
съжаление за извършеното и моли съда за снизхождение при определяне на
наказанието.
Съдът, след като обсъди се
съобрази с разпоредбите на гл. ХХVІІ от НПК, прецени направеното от подсъдимата
самопризнание в съвкупност със събраните на досъдебното произовдство
доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимата
М.М.С. е българска гражданка, родена на *** ***. С решение № 12/18.04.2017 г.,
постановено по ЧНД № 22/2017 г., в сила от 22.05.2017 г., подсъдимата е
настанена на основание чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН във възпитателно училище –
интернат за срок от една година, затова че през месец ноември 2016 г. в село Градец
извършила кражба на златен накит от владението на П.Г. без негово съгласие с
намерение противозаконно да го происвои, като макар и непълнолетна, е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
На
30.08.2017 г., около 10:00 часа, подсъдимата отишла в дома на пострадалата Д.Г.
на адрес ***. Подсъдимата знаела, че през деня пострадалата е на работа и
къщата е необитаема. Прескочила през оградата, влязла в двора и започнала да проверява
дали някой от прозорците не е отворен. Един от прозорците бил оставен
полуотворен и подпрян със саксия. Подсъдимата бутнала прозореца, влязла през
него във вътрешността на къщата и започнала да обикаля из стаите, да търси
нещо, което да открадне. В една от стаите намерила 90.00 лева и ги взела.
Докато
обикаляла край къщата, подсъдимата била видяна от съседката – св. П. К., която
се усъмнила в предстоящата кражба, затова казала на сина си – св. К.А., да
разбере какво се случва. Св. Ангелов видял отворения прозорец, влязъл и той
оттам в къщата, като междувременно включил камерата на мобилния си телефон. В
къщата видял подсъдимата и направил видеоклип, докато тя излиза през прозореца.
На двора св. К. пресрещнала подсъдимата и започнала да ù се кара.
Подсъдимата напуснала къщата, отнасяйки парите със себе си. Свидетелката подала
сигнал до органите на МВР. Когато пострадалата се прибрала от работа, св. К.
ù разказала за случилото се.
В
проведеното на 20.03.2018 г. разпоредително заседание подсъдимата възстанови на
пострадалата открадната сума.
Горните факти съдът прие за установени въз основа на
всички събрани в хода на досъдебното производство доказателствени източници,
обсъдени в съвкупност със самопризнанията, направени от подсъдимата С..
Показанията на свидетелите Д.Г., П. К. и К. А. са изцяло непротиворечиви
помежду си. Към доказателствената маса съдът приобщава и експертните заключения, изготвени от вещите лица инж. С. В. и С. И., след
като прецени, че са професионални, обективни и дават отговор на поставените
въпроси.
В подкрепа на обвинението са и всички приложени
писмени доказателства и доказателствени средства.
Протоколите
за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства от 30.08.2017 г. и
от 01.09.2017 г. са съставени по реда на НПК, без да са допуснати някакви
особено съществени нарушения откъм форма или съдържание, които да са ги
опорочили до степен на негодност, налагащ изключването им от доказателствената
съвкупност. Тъй като протоколите са съставени при условията и реда, предвидени
в НПК, са доказателствено средство за извършване на действията по огледа, за
реда, по който е извършен, и за събраните доказателства – чл.131 от НПК.
Посочените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност,
установяват по един безспорен начин факти относно времето, начина на извършване
на престъплението и мястото на неговото извършване.
При така
установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод,
че подсъдимата М.М.С. е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.197, т.2 вр. чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК,
затова че на 30.08.2017 г. в
село Градец, община Котел, макар и непълнолетна, но като разбирала свойството и
значението на деянието и могла да ръководи постъпките си, отнела чужди движими
вещи (пари в размер на 90.00 лева) от владението на Д.Г. без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, които върнала, като деянието
представлява маловажен случай.
Налице
са всички съставомерни признаци както от обективната, така и от субективната
страна от фактическия състав на престъплението кражба. Установи се както
времето на извършване на престъплението, така и мястото на неговото извършване.
Като взела парите от дома на
пострадалата, подсъдимата е прекъснал владението на пострадалата върху тях и е
установил свое собствено владение, като се е разпоредила с тях.
По време
на извършване на деянието подсъдимата е бил непълнолетена, но е разбирала
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.
Относително ниската стойност на откраднатото
имуществото обосновава извод за незначителност на вредни последици.
Престъплението разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от
този вид и затова правилно престъпната дейност е била квалифицирана като
маловажен случая с оглед критериите, установени в чл.93, т.9 от НК. Деянието
обаче не може да се квалифицира като малозначително, тъй като характеристичните
данни на подсъдимата я очертават като личност с трайно установени престъпни
наклонности, мотивирали настаняването ù във ВУИ.
Подсъдимата
е извършила престъплението при условията на пряк умисъл – съзнавала е
обществената му опасност, предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните му последици. Субективният елемент на престъплението се
обективира в изпълнителното деяние на престъпните прояви, в последващите
събития и действия на подсъдимата, намира израз в обясненията ù – както
тези, дадени по време на досъдебното производство, така и тези, дадени по време
на съдебното следствие.
С оглед
възстановяване на стойността на щетите съдът призна подсъдимата за виновна по
по-леко наказуемия състав на чл.197, т.2 вр. чл.194, ал.3 вр. чл.1 от НК, предвиждащ
наказание пробация или глоба от сто до триста лева. По новата правна
квалификация липса препращане към разпоредбата на чл.63 от НК, в която не е
налице норма, предвиждаща замяна на наказанието пробация за непълнолетните,
навършили шестнадесетгодишна възраст. Съдът оправда подсъдимата по първоначално
повдигнатото обвинение за извършено по чл.194, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1,
т.4 от НК престъпление.
Независимо че делото беше разгледано по реда на
глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие“, с присъдата съдът освободи
подсъдимата от наказателна отговорност и ù наложи административно
наказание обществено порицание, след като прецени, че са налице всички
основания на чл.78а от НК – подсъдимата не е осъждана, предвиденото наказание е
пробация или глоба, причинените от имуществени вреди са изцяло възстановени. Не
са налице отрицателните предпоставки, очертани в ал.7, препятстващи прилагането
на чл.78а от НК. Тъй като подсъдимата е непълнолетна, наказанието се определя
по реда на чл.78а, ал.6 от НК, предвиждащ обществено порицание или възпитателни
мерки. Неоснователно се явява искането на прокурора за налагане на възпитателни
мерки, доколкото такива (най-тежката предвидена) вече са били наложени в
производство по реда на ЗБППМН и изпълнението на тези мерки все още не е
приключило. Изложеното даде на съда основание да наложи на подсъдимата
административно наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез
залепяне на препис от присъдата на видно място в сградата на ВУИ в село Подем
за срок от един месец.
Съдът върна на собственика К. Х. А. един брой SD/HD-2 (карта памет), приложена като
веществено доказателство, намираща се на съхранение в РС Котел.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата С., действаща със съгласието на майка си М.С.Г.,
да заплати по сметка на ОД на МВР Сливен сумата 97.82 лева, представляващи
направени по ДП № 189/2017 г. на РУ на МВР Котел разноски.
Ръководен от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: