№ 2383
гр. София, 28.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
К.а В. Станчева
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602961 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 243,ал.7-8 НПК.
Образувано по частен протест от СРП и по жалба от адв. Н., защитник на обв. К.
Р. М. срещу Определение от 18.06.2022г., постановено по НЧД № 3494/2022г. по описа на
СРС, НО, 15-ти състав, с което е отменено постановление на СРП от 23.02.2022г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 885/2021г. по описа на 08 РУ-
СДВР, пр.пр. № 26956/2021г. по описа на СРП и делото е върнато на СРП за изпълнение на
дадените указания относно прилагането на закона.
В протеста се твърди, че атакуваното определение не отговаря на процесуалните
изисквания, тъй като на практика не са дадени конкретни, ясни и обосновани указания по
приложение на закона. Мотивите на СРС са общо формулирани и от тях не става ясно какви
са правните съображения за отмяна на постановлението. Прокурорът поддържа мотивите си
в отмененото постановление, изложеното, както от фактическа, така и от правна страна, и
моли атакуваното определение на СРС да бъде отменено, а постановлението на СРП за
прекратяване да бъде потвърдено.
В жалбата от защитника на обв. лице се излагат съображения, че определението на
СРС е неправилно и се моли за отмяната му и потвърждаване на постановлението за
прекратяване на НП. Твърди се, че постановлението на СРП е мотивирано, съдържа пълен
анализ на събраните в ДП доказателства, възприетата въз основа на тях фактическа
обстановка и правните изводи за прекратяване на НП.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и
постановлението на СРП, обсъди доводите в протеста, и провери определението на СРС,
намери следното:
1. По процесуалната допустимост на протеста и жалбата
Протеста и жалбата са процесуално допустими - подадени в срок, от активно
легитимирани субекти, срещу акт, който подлежи на проверка в производство по въззивен
съдебен контрол.
2. По съществото на обжалвания акт
Разгледани по същество, протестът и жалбата са основателни.
Наказателното производство по ДП № 885/2021 г. по описа на 08 РУ- СДВР, пр.пр.
№ 26956/2021 г. по описа на СРП е образувано на 23.08.2021 г. и водено за това, че на
01.07.2021 г. в гр. София, в района на ж.к.“Дружба“, се е заканил с престъпление против
личността на Г.М.М. - с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. По ДП в качеството на
1
обвиняем е привлечен К. Р. М., ЕГН **********, за това че:
1. На 01.07.2021 г. около 21:50 часа в гр.София, в близост до „ The Mall“ се е заканил с
убийство на Г.М.М., като му казал: „Ще те убия, ще те пребия, ще направя така, че да
те пребият“ и това заканване би могло да предизвика основателен страх у него за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК.
2. На 01.07.2021 г. около 21:50 часа в гр.София, в близост до „ The Mall“ се е заканил с
убийство на Г.Н.К., като й казал: „****, ще я причакам пред тях, ще я убия“ и това
заканване би могло да предизвика основателен страх у нея за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК.
С Постановление на прокурор при СРП от 23.02.2022 г., наказателното производство е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.2 от НПК. Постановлението на СРП e обжалвано
от К. и М. пред СРС по реда на чл.243 НПК.
Съдът с определение от 18.06.2022 г.. е приел, че постановлението на СРП е
необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на правото на защита на пострадалите, а именно липсват мотиви, липсвало
освен формално посочена установена фактическа обстановка, така и анализ на
доказателствата, респективно направен въз основа на тях правен извод, което поставяло в
невъзможност съда да осъществи правомощията си в производството по чл. 243 НПК. При
тези съображения съдът е отменил постановлението и е върнал делото на СРП.
Въззивният съдебен състав намери, че атакуваното определение е неправилно, тъй като
постановлението на СРП за прекратяване на НП не страда от визираните в определението
пороци. Постановлението на СРП е мотивирано, съдържа фактическа обстановка, която
прокурорът е извел от събраните доказателстевни източници, като е направил анализ на
същите, освен това е достигнал до правилни правни изводи.
Така от фактическа страна е прието,че обв. М. и св. С.П. живеят на семейни начала, като
имат дъщеря на 6 години. Обв. М. и св.Г. К. се познават. На 26.06.2021г. св.Г. К. е поканила
във вилата си, находяща се в с.Говедарци, обв. М. и св.С.П. за да почерпят за рождения ден
на дъщеря им. Св.Г. М. също е бил поканен и е присъствал на събирането на 26.06.2021г.
Св.С.П. помолила св.Г. М. да вземе багажа и от багажника на колата. Обв.К. М. дал на св.Г.
М. ключа от колата. Времето било лошо, валял дъжд и св.Г. М. бил гол до кръста и обут с
джапанки. Св.Г. М. казал на св.С.П. да отиде да се преоблече, след което влязъл в къщата.
Св.С.П. помолила обв.К. М. да отиде с нея, но последният отказал, тъй като вече бил седнал
на масата.Св.С.П. се качила на втория етаж, където видяла св.Г. М. отново гол до кръста.
След като я видял св.Г. М. й казал, че е много хубава при което и хванал главата с цел да я
целуне. В този момент ги видяла св.Г. К., която казала на св. С.П. „****,ти мъжа ми ли....“.
След това св.Г. К. излязла от къщата и отишла при обв.К. М. и другите гости, като казала“
К., моля те да напуснете къщата ни, жена ти и оня боклук се целуват между етажите“.
Св.С.П. обяснила на обв.К. М.,че няма такова нещо и св.Г. М. е този който и се нахвърлил
с цел да я целуне. Обв.К. М. и св. С.П. веднага си тръгнали. След тази случка отношенията
им се влошили, като за известно време обв. М. и св.С.П. се разделили, като в последствие
двамата изгладили взаимоотношенията си, тъй като св.С.П. подробно разказала какво точно
се е случило.
Влошили се и отношенията между обв. К. М., св.С.П. и св.Г. М. и св.Г. К.. Така
например св.Г. К. започнала да се обажда по телефона на св.С.П., като й казала, че ще плати
10 000лв., за да я изнасилят. Междувременно, св.Г. М. и св.Г. К. започнали да се обаждат по
телефона на обв. К. М. и в.С.П. и да отправят заплахи.
В показанията си св.Г. К. и св. Г. М. твърдят, че на 01.07.2021г. около 21.50 часа се
намирали в гр. София в близост до „The Mall“. Били само двамата и пътували с автомобил.
Св.Г. М. споделил със св. Г. К., че бил научил, че обв. К. М. обикалял из квартал „Дружба“ и
ги заплашвал с убийство. Същият споделил това със св.Г. К.. Тогава св.Г. К. казала да се
обадят на обв.К. М. и да го попитат какъв е проблемът. Около 21,00 ч.св.Г. М. се обадил на
обв.К. М. от неговия мобилен телефон с № **** на моб.№ ****. Включил телефона на
високоговорител. Именно тогава двамата свидетели твърдят, че обвиняемият ги заплашил с
думите „Ще те убия, ще те пребия, ще направя така, че да те пребият“ и „****, ще я
причакам пред тях, ще я убия“. На този телефонен разговор не е имало други свидетели,
които да са чули тези отправи заплахи.
2
Вещите лица по КСППЕ сочат, че у свид. К. е предизвикано възмущение и ситуативна
тревожност, но не и преживяване на реален страх от изпълнение на закана с убийство.
Вещите лица по КСППП сочат, че свид. М. е преживял ситуативен витален страх, като
доколко е основателен е въпрос на юридическа преценка. Към датата на изследването /
03.10.2021г./ свид. М., споделя, че не се страхува за живота си.
От правна страна в постановлението е прието, че в случая не са събрани достатъчно
доказателства, в подкрепа за повдигане на обвинение чрез внасяне на обвинителен акт за
извършени две престъпления от общ характер по чл. 144,ал.3 НК, като обвинението се явява
недоказано и НП следва да бъде прекратено на основание чл.243, ал.1,т.2 от НПК.
Прокурорът е приел, че от събраните по делото доказателства, не може да бъде
установено по категоричен начин, че на инкриминираната дата обв. М. се е заканил на
свид.К. с инкриминирания израз и това заканване би могло да предизвика основателен страх
у нея за осъществяването му. Прокурорът е приел, че не се установява по категоричен
начин обв. М. да се е заканил на инкриминираната дата на свид. М. и това заканване би
могло да предизвика основателен страх от осъществяването му.
Прокурорът е приел, че в случая се касае за конфликт, в основата на който стоят
събитията при гостуването на обв. М. и свид. П. във вилата на свид. К. и опита за интимни
действия от страна на свид. М. със свид. П.. Прокурорът е приел, че за отправените закана и
показания дават единствено М. и К., липсват други незаинтересовани лица, които да са
възприели това или да дават показания за факти имащи отношение към предмета на
разследването, а събраните такива чрез показанията на сивд. М. М., Н. И. и Г.Д. не
съдържат конкретика.
Същевременно обв. М. отрича да е отправял закани и подробно разказва за събитията.
Обвиняемият подробно обяснява за причините за влошаване на отношенията между него,
св.С.П., св.Г. К. и св.Г. М. и заявява, че той е получавал заплахи от тях.
Въззивният съд счита, че постановлението на СРП е обосновано и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че постановлението на СРП отговаря на
стандарта за изложени мотиви съгласно чл. 199 НПК. В тази връзка намира съображенията
на СРС, с които е отменил постановлението за несъответни на съдържанието на
проверяваният прокурорски акт.
Представителят на СРП правилно и обосновано е констатирал, че от събраните и
проверени доказателства и доказателствени средства, след проведено пълно разследване, не
могат категорично да формират еднозначна теза, че в конкретния случай е налице
осъществяването на престъпно деяние по чл.144, ал.3 НК, което пък от своя страна се явява
основание за прекратяване на наказателното производство.
В този смисъл, прокурорът на база именно тази доказателствена съвкупност по ДП, и в
обследване на нейната пълнота и на места вътрешна противоречивост, предвид диаметрално
противоположните тези на свидетелите К. и М., от една страна, и обв. М., чрез обясненията
му и показанията на свид. П., от друга, при отчитане и показанията на свид. М. М., И. и Д.,
и при правен анализ на доказателствата, прокурорът е извел своите решаващи изводи.
Въззивният съд намира, че доказателствата по делото не са интерпретирани
превратно от прокурора, не е налице непълнота на разследването и правните изводи са
правилни.
На първо място, видно от показанията на свид. М. М. – баща на свид. Г. М., у свид.
М. липсва каквото и да е притеснение от евентуална среща с обв. М.. Същевременно
периодът, за който дава показания свид. М. М., началото на м. август 2021г., е месец след
твърдените да са отправени закани към К. и М., и свид. М. не е споделил пред баща си нищо
от случилото се според показанията му на 01.07.2021г., т.е. за проведен разговор, в който М.
да му се е заканвал.
Свид. Н. И. твърди, че няколко дни преди 11.07.2021г. пред книжарницата си, е чула
обв. М. пред друг непознат мъж да обяснява, че ако хване Г. ще го убие, но не може да го
намери. Тя предположила, че казаното се отнася за Г., когото познавала. За последното още
същия ден е имала възможност да съобщи на Г., който дошъл в книжарницата по друг
повод. Последният заявил, че не се крие и ако иска обв. М. може да го намери. Свид. И. не е
чула обв. М. да се е заканвал на К..
Свид. Д., която познавала и обв. М. и свид. М. от около 10 години и знае, че са
приятели и излизат заедно, сочи, че в началото на лятото 2021г. минавала покрай кафене в
3
ж.к. Дружба и чула да си говорят някакви мъже. Тя не ги познавала. Мъжете казали, че К. /
обв. М./ е бесен и търси Г. и ако го намери, ще го убие. Същият ден видяла Г. и му казала за
горното, той отговорил, че обв. М. си е въобразил нещо и между тях има разногласия.
Правилно тези показания са отчетени от прокурора, като такива, които не съдържат
конкретика, за да бъдат ценени, с оглед инкриминираната дата и начина на твърдяното от К.
и Г. М. да е извършено деяние. Същевременно от тях може да се приеме, че свид. М. не е
демонстрирал притеснение, страх, или подобно състояние, което се явява в подкрепа на
извода за недоказаност, застъпен в прокурорското постановление.
Следователно, съдът съответно и на приетото от прокурора намира, че са налице
основанията по чл. 243,ал.1, т.2 от НПК за прекратяване на НП.
Така мотивиран съдът намира, че следва да отмени определението на СРС и да
потвърди постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство като
правилно и законосъобразно.
Воден от изложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 18.06.2022г. по НЧД № 3494/2022г. по описа на СРС, НО, 15
с-в., с което е отменено постановление на СРП от 23.02.2022 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 885/2021г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. №
26956/2021г. по описа на СРП и делото е върнато на СРП за изпълнение на дадените
указания относно прилагането на закона.
ПОТВЪРЖДАВА постановление на СРП от 23.02.2022 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 885/2021г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. №
26956/2021г. по описа на СРП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4