№ 188
гр. Пазарджик, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Д. Бишуров Административно наказателно
дело № 20225220200050 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. София, представлявано от управителя Д. М. М., против
Електронен фиш Серия Г, № 0031448, издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с
който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1
от Кодекс на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Релевираните в подадената жалбата оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща
представител. Не взема становище по съществото на спора.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора, с което се иска потвърждаване на
ЕФ, прави се възражение за прекомерност на разноските на ответната страна
и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция
затова, че на 15.04.2021г., в 14:00 часа, в гр.Пазарджик, на бул.“Стефан
Стамболов“, в посока на движение към кръстовище с ул.“Д. Греков“ било
заснето движение на л.а. „Шкода Фабия“ с ДК № ***, собственост към този
момент на дружеството „Н.“ ЕООД.
Процесното МПС било заснето с АТСС – ARH CAM S1 с № 11743bb,
като било установено нарушение на Кодекса за застраховането, т.к. за
посоченото МПС, което било притежание на горепосоченото юридическо
лице и което било регистрирано в Р България, респ. не било спряно от
движение, не била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Същият бил връчен на
представител на дружеството-жалбоподател на 23.11.2021г., а жалбата против
него била подадена на 02.12.2021г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при
което е процесуално допустима, като подаден в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
издадения ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна, поради следното:
ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и
материалноправна законосъобразност, като се правят конкретни възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/ и нарушения на
материалния закон. Съдът обаче намира така направените възражения за
неоснователни.
На първо място видно от ЕФ, в същия е дадено пълно и ясно описание
на нарушението. Посочена е дата, час и място на извършването му. Посочено
е че по време на движение е било заснето процесното МПС от цитираното по
2
модел и номер автоматизирано техническо средство. Посочен е и
собственикът на МПС, също и това че то е регистрирано в страната и не е
спряно от движение, но собственикът му не е сключил ЗЗ „ГО“ на
автомобилистите. В този смисъл неоснователно се явява възражението за
липса на описание на нарушението и в частност за неприложимост на
разпоредбата на чл.638 ал.4 от КЗ, която предполага МПС да е било заснето п
овреме на управление. Действително при описанието на нарушението не е
било казано буквално, че то е било установено „по време на управление“, така
както изисква нормата на чл.647 ал.3 от КЗ. Няма спор обаче, че в ЕФ е
казано, че нарушението е установено „по време на движение на МПС“, а
движението неминуемо означава, че същото се управлява, тоест че е налице
управление на това ПС.
Отделно от това в ЕФ е дадена ясна правна квалификация на
нарушението с направените релевантни привръзки, посочена санкционна
норма и съответната й санкция.
Нарушението е квалифицирано по санкционния чл.638 ал.4 от КЗ,
съдържащ и състава на нарушението, според който „когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция“.
Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ,
според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение“. Поставената привръзка с чл.461 т.1 от
КЗ сочи задължителния характер на този вид застраховка. Посочената е и
санкционната норма на чл.638 ал.1, т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е
ангажирал отговорността на собственика на МПС - юридическото лице „Н.“
ЕООД, налагайки му съответната санкция - имуществена санкция в размер на
2 000 лева.
В конкретния казус е без всякакво значение кое конкретно физическо
лице, на процесните дата, час и място е било водач на МПС, защото в
3
хипотезата на чл.638 ал.4 от КЗ, при всички случаи се санкционира
собственикът на МПС. Правното основание за издаване на процесния
санкционен акт е чл.647 ал.3 от КЗ, съгласно който „когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член 189 ал. 5
от Закона за движение по пътищата не се прилага“. От съдържанието на
текста става ясно, че относно реда и условията за издаване на фиша
препращането е към ЗДвП. Но с оглед на последното изречение, реализира се
отговорността единствено спрямо собственика на МПС, т.е. само той може да
бъде субект на отговорността за нарушение по чл.638 ал.4 от КЗ.
Неоснователно е възражението в жалбата, че препращането към чл.189 от
ЗДП предполага, че за нарушението по чл.638 ал.4 от КЗ е допустимо да се
налага само административно наказание глоба, но не и имуществена санкция,
като аргумент за това се извежда от разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДП.
Както вече се посочи препращането е относимо само към реда за издаването
на ЕФ, но не и към вида на възможните административни наказания или
имуществени санкции, които могат да се налагат. Още повече, че нормата на
чл.638 ал.4 от КЗ недвусмислено сочи в края на текста си, че: „Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“.
На следващо място - неоснователно би било възражение /макар да не е
направено изрично такова/ в смисъл, че ЕФ е бил издаден след заснемане с
АТС, което следва да е било стационарно разположено на пътя и което да
функционира в отсъствие на контролен орган, а процесното било
мобилно8преносимо. Тук следва да се каже, че с измененията на ЗДП,
4
публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше
добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65
от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за
контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган
не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство,
а само го позиционира /когато то е мобилно разбира се, било то в служебен
автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението
на скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи
с приоритет „застраховка“, както е в настоящия казус, а след преустановяване
на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на
самото измерване на скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС,
което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар
извършва измерване, респ. заснемане и се констатира канкретно нарушение.
При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие
на намеса на контролния орган.
Видно е от удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2019г., издадено от
БИМ /л.13 от делото/, процесното АТС е одобрен тип средство за измерване,
като е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 5126. Видно е от протоколите за първоначална и
последваща проверка за техническа изправност /л.14-15 от делото/, че
процесното АТСС към инкриминираната дата е било технически изправно.
Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на
5
автомобила е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- ARH
CAM S1 с № 11743bb. Няма съмнение, че използваното АТСС е
предназначено не само за осъществяване на контрол за скоростта, но и за
установени и заснети МПС без сключен договор за ЗЗ “ГО“. С процесното
АТСС е бил осъществяван контрол на посоченото в ЕФ място, за което е
съставен от служител при Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик- оператор на
системата, протокол за използване на АТСС по чл.10 от Наредба № 8121з-
532/2015 г., приложима с оглед препращането от КЗ към ЗДП /виж протокол
на л.6/. В случая спазено изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата – протоколът
да се съпровожда със снимка на разположението на уреда, като такава е
налична /л.7 от делото/.
С оглед на изложеното може да се направи извода, че нарушението е
ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната правна
квалификация, а това прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита
против ЕФ.
Както се посочи по-горе дружеството-жалбоподател е собственик на
процесното МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение (виж
справка за собственост и регистрация на МПС на л.5). Не се спори по делото,
че към инкриминираната дата процесното МПС е било без сключена и
действаща ЗЗ „ГО“. Това обстоятелство може да бъде установено и при
елементарна справка на сайта на Гаранционния фонд, д о който има свободен
достъп всеки, който ползва интернет услуги. За това, че процесното МПС към
датата на засичане е било без ЗЗ „ГО“ не се спори и с подадената въззивна
жалба.
Предвид гореизложеното е несъмнено, че на инкриминираната дата и
място процесното МПС, чиито собственик е дружеството-жалбоподател, се е
движело, респ. е било управлявано без за него да има сключен и действащ
договор за ЗЗ „ГО“.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател, като наложеното му административно наказание
е в твърд размер и в съответния на субекта вид - имуществена санкция от
2 000 лева, съгласно разпоредбата на чл.638 ал.1, т.2 от КЗ.
Въз основа на изложеното ЕФ, като правилен и законосъобразен следва
да бъде потвърден.
6
С оглед изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, както и фактът, че
пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който
изпраща писмено становище по съществото на спора преди последното с.з. и
с него прави искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав
намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива.
Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, без
разпит на свидетел, без лично явяване на юрисконсулта и не е с фактическа
или правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено
минимално възнаграждение от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН,
Пазарджишкият районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0031448 на ОД на
МВР- Пазарджик, с който на „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. София, представлявано от управителя Д. М. М., на основание
чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ, вр. чл.483 ал.1
т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр. София, представлявано от управителя Д. М. М. ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР-Пазарджик, представлявана от директор, разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева – юрискносултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
7
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8