№ 459
гр. Кърджали, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20255140100158 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от А. Р. Р. от *******, с която моли да бъде прогласена
нищожността на Договор за паричен заем № ******* от 08.05.2023 г., сключен с първия
ответник „Изи Асет Мениджмънт" АД, като противоречащ на императивните изисквания на
Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит. Моли да бъде прогласена нищожността и на акцесорния договор за
предоставяне на гаранция № ******* от 08.05.2024 г., сключен чрез „Изи Асет
Мениджмънт" АД, с втория ответник „Файненшъл България" ЕООД, като сочи, че същият
бил лишен от правно основание, уговорен бил неравноправно, в ущърб на потребителя,
противоречал на добрите нрави и не бил породил правни последици, и на основание на
обстоятелството, че обезпечавал нищожна кредитна сделка. Сочи, че с договорения
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00 % се нарушавали добрите нрави и се
внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуга, в разрез с изискванията на добросъвестността, и в ущърб на
кредитополучателя, поради което била налице нищожност на уговореното възнаграждение.
Твърди, че не били спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в
договора за потребителски кредит да е разписан действителния размер на годишния процент
на разходите. Сочи, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил
различен от посочения в договора, че кредиторът, вписвайки в контракта ГПР от 56.43 %
бил заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика била довела
до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР, с
произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка, поради
липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5
1
от ЗПК, тъй като заблуждаващо бил предоставил на кредитоискателя стандартен европейски
формуляр за кредит, в размер на 1500 лв., с посочен лихвен процент от 45 % и ГПР 56.43%,
с общ размер на всички плащания 1744.37 лв. Сочи, че поради това, че кредиторът не бил
представил вярна информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе
информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности, дали да
сключи кредитната сделка. Твърди, че неговата неинформираност била довела до
неравнопоставеност в кредитното правоотношение. Сочи, че кредиторът бил нарушил
правата на потребителя, тъй като не бил включил в договора по ясен и разбираем за нея
начин действителната стойност на ГПР. Твърди, че на собствено основание бил нищожен и
сключеният договор за предоставяне на гаранция от 08.05.2024 г., и уговорката за заплащане
на възнаграждение за гарант не била породила правни последици, за което излага подробни
съображения. Моли съда да прогласи спрямо „Изи Асет Мениджмънт" АД нищожността на
договор за паричен заем № ******* от 08.05.2024 г., като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и
Закона за потребителския кредит, както и да прогласи спрямо „Файненшъл България" ЕООД
нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство № ******* от
08.05.2024 г., като сочи, че същият бил лишен от правно основание, уговорен бил
неравноправно, в ущърб на потребителя, противоречал на добрите нрави и не бил породил
правни последици, и на основание на обстоятелството, че обезпечавал нищожна кредитна
сделка.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е подал
отговор на исковата молба, в който сочи, че предявеният установителен иск бил недопустим,
поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му, за което излагат подробни
съображения, като считат, че процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки
съдебно производство, представлявало и злоупотреба с право, поради което молят съда да
прекрати настоящото производство, тъй като предявеният иск бил недопустим, поради липса
на правен интерес за ищеца от предявяването му. Молят съда да приеме, че твърденията на
ищеца за недействителност на договора за паричен заем били неоснователни и искането му
следвало да се остави без уважение. Твърдят, че Договора за паричен заем бил
действителен, за което излагат съображения. Сочат, че твърдението на ищеца, че клаузата за
договорна лихва била нищожна, поради нейното противоречие с добрите нрави и нейната
неравноправност било неоснователно. Сочат, че размерът на лихвения процент по договора
за паричен заем бил в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит.
Сочат, че договорът за потребителски кредит бил в съответствие с изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК. Твърдят, че лихвеният процент по процесния договор бил фиксиран и бил
ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора - 45 %, условията за прилагането на лихвения процент
също били записани в договора. Твърдението, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, .т. 11 от ЗПК, тъй като в договора не бил разписан действително приложения размер на
годишния процент на разходите било неоснователно. Сочат, че годишният процент на
разходите по договора бил изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК и неговият
размер бил в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърдят, че твърдението на
2
ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следвало да се включи
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, който той бил
сключил с „Файненшъл България“ ЕООД било неоснователно. Молят съда да прекрати
настоящото производство, тъй като предявеният иск бил недопустим, поради липса на
правен интерес или да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан. Молят в тяхна полза да бъдат присъдени сторените в
настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в това число и
разноски за процесуално представителство в размер на 360.00 лева. В случай, че съда
постанови решение в полза на ищцовата страна, правят възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение и молят определеното от съда възнаграждение
да бъде съобразено с липсата на правна и фактическа сложност на делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подал
отговор на исковата молба, в която сочат, че намират, че предявеният установителен иск е
недопустим, поради липса на правен интерес от ищеца. Сочат, че съгласно разпоредбата на
чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки можел да предяви иск, за да установи несъществуването на едно
правно отношение, когато имал интерес от това. Считат, че процесуалното поведение на
ищцовата страна, инициирайки съдебно производство, представлявало злоупотреба с право и
съзнателен опит за обогатяване. Молят съда да прекрати настоящото производство като
недопустимо. Алтернативно, в случай, че съда счете настоящия иск за процесуално
допустим, то молят съда да има предвид следното по неговата неоснователност, за което
излагат съображения. Сочат, че процесният договор за предоставяне на гаранция бил
действителен, тъй като отговарял на приложимите изисквания на закона, тъй като бил
сключен валидно. Сочат, че твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на
гаранция можел да съществува валидно, единствено при условие, че съществувал
действителен главен дълг, тъй като бил с акцесорен характер било неоснователно.
Твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция бил лишен
от основание било неоснователно. Твърдението, че договорът за предоставяне на
поръчителство/гаранция противоречал на добрите нрави било неоснователно и
неаргументирано. Твърденията на ищеца, че договорът бил уговорен неравноправно в
ущърб на потребителя били несъстоятелни. Предвид изложеното, молят съда да прекрати
настоящото производство, тъй като предявените искове били недопустими, поради липса на
правен интерес, или да ги остави без уважение като неоснователни. Молят в тяхна полза да
бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, включително и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360,00
лв. В случай, че съда постанови решение в полза на ищцовата страна, правят възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и молят определеното от съда
възнаграждение да бъде съобразено с липсата на правна и фактическа сложност на делото. В
случай, че ищецът не се яви в първото по делото заседание, не вземе становище по отговора
на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в негово отсъствие, молят, на
основание чл. 238, ал. 2 съда да прекрати делото и да им присъдите разноски.
3
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. В
доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем и договор за поръчителство,
както и че клаузи от тях противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави. В
доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че при сключване на договорите са
спазени изискванията на ЗПК, както и че договорите не нарушават добрите нрави.
От приетия Договор за паричен заем № ******* от 08.05.2024г., сключен между А. Р.
Р. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД се установява, че страните са се уговорили за отпускане на
потребителски кредит в размер на 1 500 лева със срок от 34 седмици, платими на 17 вноски
с краен срок на погасяване 01.01.2025г., при фиксиран лихвен процент от 45 %, приложим
на годишна основа към сумата на усвоения кредит и годишен процент на разходите от 56.43
%. Общата сума, дължима от заемателя е 1 744.37 лева. В чл. 4 от договора е предвидено, че
заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия
договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически
лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на
трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500 лева; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“;
поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-
гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От приетия Договор за предоставяне на гаранция № ******* от 08.05.2024г. сключен
между ищцата А. Р. Р. и „Файненшъл България“ ЕООД се установява следното: съгласно чл.
1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за
плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, в това
число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на
вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора,
потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 924.63 лева, платимо
разсрочено на вноски, всяка по 54.39 лева, с посочени падежни дати – по начина за плащане
на задълженията по договора за паричен заем.
Следователно между страните са налице правоотношения по договор за
потребителски кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за
4
поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, поради което съдът
следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност. С оглед
свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно. В тази
насока съдът намира следното: уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство
представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен
характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но
въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се
преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор,
няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде
уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД
поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за
който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то
същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност
поръчителят. Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора
за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на
договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на
несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение. Различно, обаче, е
положението в случаите, в които договорът за поръчителство само формално представлява
отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното
правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се
уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в
нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез
използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то
договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не
може да доведе до неговото саниране.
Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини: На първо място това
е така, защото от извършената от съда служебна справка по партидата на „Файненшъл
България“ ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на
процесния договор за поръчителство /08.05.2024г./, както и към настоящия момент,
едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант е „Изи Асет Мениджмънт“ АД –
кредитор по договора за потребителски кредит, поради което двете дружества са свързани
лица по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно от клаузата на чл. 4, т. 3 от
договора за предоставяне на паричен заем /с характер на договор за потребителски кредит/
се установява, че в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да
бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде
поръчител по кредита. На следващо място от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за
предоставяне на гаранция се установява, че възнаграждението на гаранта е разсрочено на
погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с падежите на погасителните
вноски по договора за потребителски кредит. На следващо място от клаузата на чл. 3, ал. 3
5
от договора за предоставяне на гаранция се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане
на възнаграждение по този договор и всички други вземания на гаранта по този договор. На
последно място в чл. 12 от договора е уговорено право на гаранта да прехвърли по всяко
време своите права по този договор /включително суброгационните права срещу
потребителя/ на всяко трето лице по своя преценка, включително на изрично посоченото
дружество *******, което дружество е посочено изрично като бъдещ цесионер и в чл. 10 от
договора за паричен заем. От гореизложеното следва, че е налице договор за гаранция,
сключен с предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит
юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора
е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не
на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита, и е уговорена изрично възможността
суброгационните права на гаранта да бъдат придобити възмездно чрез цесия от конкретно
посоченото в двата договора трето лице ******* /чл. 9, ал. 1, т. 5/, което от своя страна води
до възстановяване на платените от гаранта суми и придобиване на вземанията от
предварително определения от кредитора цесионер. При тази правна конструкция гарантът
нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито
упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият правен и икономически
ефект от сделката е кумулиране в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на допълнителен
финансов приход от 924.63 лева, представляващ престацията на потребителя по
гаранционната сделка. При липсата на който и да било от елементите от същественото
съдържание на договора за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не
представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, чието
възникване му е било известно при сключването на договора /чл. 4, т. 3 от договора за кредит
и чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция/. Следователно възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по
смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на
годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено,
поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При това положение посоченият в
договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението
на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно
валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на
годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК, а не
тази на чл. 19, ал. 5 ЗПК. С оглед гореизложеното съдът намира, че процесният договор за
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Процесният договор за предоставяне на
гаранция е нищожен поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД по
изложените по-горе съображения. Ето защо съдът намира, че предявените установителни
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
6
При този изход от спора, право на разноски има само ищцата. В производството по
делото А. Р. Р. е била представлявана безплатно от ******* с ******* с адрес: *******,
представлявано от Е. Г. И. съгласно представения Договор за правна помощ и съдействие от
27.01.2025г. Както е уточнено в Решение от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г. съдът не е
обвързан от минималните размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното
противоречие с чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. При това положение при определяне на
възнаграждението съдът взе предвид следните критерии: 1/ фактическата и правна сложност
на делото /в случая такава липсва/; 2/ обема на извършената от представителя защита
/подаване на искова молба и молба за даване ход на делото в негово отсъствие, без явяване в
открито съдебно заседание/; 3/ защитаваният материален интерес по всеки от исковете; 4/
обичайният възприет в съдебната практика размер на адвокатските възнаграждения по
делата, касаещи договори за малки потребителски кредити ; както и 5/ обстоятелството, че
двата съединени иска защитават един и същи интерес на ищеца, доколкото се касае за
оспорване на свързани съглашения, поради което следва да се вземе предвид съвкупният
размер на възнагражденията по исковете. При тези критерии съдът определи
възнаграждението на *******, представлявано от адв. Е. И. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. по
иска за нищожност на договора срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 480 лева с ДДС, а по
иска за нищожност на договора за поръчителство срещу „Файненшъл България“ ЕООД на
480 лева с ДДС.
Тъй като ищцата е освободена на основание чл. 83, ал.2 от ГПК от заплащане на
държавни такси и разноски по делото, следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК всички
дължащи се държавни такси и разноски да се възложат на ответните страни. В случая следва
първия ответник да заплати по сметка на КРС държавна такса от 69.78 лева, а втория
ответник – 50.00 лева. Следва двамата ответници да бъдат осъдени да заплатят по сметка на
КРС направените по делото бюджетни разноски за вещо лице в размер на 283.00 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Р. Р. с ЕГН ********** от ******* срещу „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем №
******* от 08.05.2024г..
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Р. Р. с ЕГН ********** от ******* срещу
7
„Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, нищожността на сключения между страните Договор за
предоставяне на гаранция № ******* от 08.05.2024г..
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да ЗАПЛАТИ по
сметка на КРС държавна такса от 69.78 лева.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да ЗАПЛАТИ по
сметка на КРС държавна такса от 50.00 лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 и „Файненшъл
България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 да ЗАПЛАТЯТ по сметка на КРС направените по
делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на сумата от 283.00 лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да ЗАПЛАТИ на
******* с ******* с адрес: *******, представлявано от адв.Е. Г. И. съгласно представения
Договор за правна помощ и съдействие от 27.01.2025г., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
сумата от 480 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатна защита по делото
на А. Р. Р. с ЕГН ********** от *******.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да ЗАПЛАТИ на
******* с ******* с адрес: *******, представлявано от адв.Е. Г. И. съгласно представения
Договор за правна помощ и съдействие от 27.01.2025г., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
сумата от 480 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатна защита по делото
на А. Р. Р. с ЕГН ********** от *******.
8
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9