№ 22110
гр. С., 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110155238 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. чл.
211 вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 10 200 лева, представляваща констатирана на . г. липса във рамките на
трудово правоотношение по трудов договор № . г., ведно със законната лихва от депозиране
на исковата молба – 17.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер
на 1 301,70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
липсата от .г. до 12.09.2024г., сумата в размер на 9 402,52 лева, представляваща констатира
на 12.02.2024г. липса трудово правоотношение по трудов договор №.г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба – 17.09.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 767,67 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законна лихва върху липсата от 12.02.2024 г. до 12.09.2024 г.
Предявени са в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 203, ал. 2
КТ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на
10 200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени в резултат на
отнемане и задържане на парични средства от служебната каса, което е констатирано на . г.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 17.09.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата в размер на 1 301,70 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законна лихва върху липсата от . г. до 12.09.2024 г., сумата в размер на
9 402,52 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
отнемане и задържане на парични средства от служебната каса, което е констатирано на
12.02.2024 г, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 17.09.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 767,67 лева,
1
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху липсата от
12.02.2024 г. до 12.09.2024 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.10.2023 г. между страните е
сключен трудов договор № 9283, по силата на който ответникът е заемал длъжността „упр.“
с уговорено работно място: офис С. – „Г. К.“. Сочи, че длъжността „упр.“ вменява на
служителя задължение за управление на ежедневната дейност на офисите в съответната
зона, както и на служителите на тези офиси. Поддържа, че съгласно ., главен отговорник е
управителя на офис, като управителят на зона има задължение по отношение на събирани и
отчитане на паричните средства на .ите, като е длъжен да не допуска задържане на оборотни
суми от последните. Изложени са твърдения, че съгласно т. 1 от Раздел VII „.“, служителят
носи имуществена отговорност за повереното му имущество като при липса на същото
дължи разноските по възстановяването му. Сочи, че по време на действието на трудов
договор от 13.10.2023 г. ответникът е изпълнявал функцията „.“, обслужващ възложената му
зона за управление, част от задълженията по изпълнението на която включват събиране на
цената на .ската услуга, събиране на сумата на наложени платежи, събиране и изплащане на
пощенски преводи. В изпълнение на своите задължения, .ът държи, съхранява и отчита пари
и материални ценности, като е длъжен да отчита своята касова наличност и да предава суми
над 1 000 лева, като редът за отчитане бил въведен със Заповед № . г., отразена в . на
фирменото имущество и средства и . – Правила и сигурност в обектите на ., задължителни
за всички служители. Излага твърдения, че . г. била извършена проверка на касовата
наличност в офис С. – „Г. К.“, при която била констатирана липса на касова наличност,
държана от ответника, в размер на 10 200 лева, за която проверка бил съставен Констативен
протокол от . г., подписан от проверяващия . и от ответника – Г. К.. Поддържа, че при
отправено устно питане към служителя относно констатираните липси, последният посочил,
че ги е взел и ще ги възстанови. При вътрешна проверка от страна на работодателя било
установено, че паричните средства, държани от Г. К. не са разходвани за извършването на
служебна дейност. Излага твърдения, че на 10.11.2023 г. на основание чл. 71 КТ, трудовият
договор от 13.10.2023 г. бил прекратен.
Изложени са твърдения, че на 16.11.2023 г. между страните е сключен нов трудов
договор № 9380, по силата на който ответникът заемал длъжността „.“ – офис С. – „Г. К.“,
като в изпълнение на своите трудови задължения, служителят държи, съхранява и отчита
пари и материални ценности. Сочи, че на 12.02.2024 г. била извършена проверка на касовата
наличност, при която била констатирана липса в размер на 9 402,52 лева, за което бил
съставен Констативен протокол от 12.02.2024 г., подписан от проверяващия ., както и от
свидетел – .. Поддържа, че липсата била отразена и в съставен на същата дата Констативен
протокол за цялостна ревизия на локален партньор, подписан от проверяващи . и свидетел –
.. Сочи, че и до настоящия момент констатираните липси не са възстанови от ответника.
В условията на евентуалност твърди, че ответникът Г. К. чрез вземане и задържане от
своята служебна каса и фактическия отказ за тяхното възстановяване умишлено е увредил
работодателя, поради което претендира заплащане на обезщетение за претърпените от
2
имуществени вреди, установени на . г. и 12.02.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че във връзка с
трудовото правоотношение между страните му е възлагано да държи и съхранява каквито и
да е парични средства. Поддържа, че сочената от ищеца . не е била сведена до негово знание
и ответникът не е поемал задължения по нея към работодателя си. Оспорва да му е поверено
имущество, предмет на исковата претенция нито от работодателя, нито от трети лица, като
поддържа, че по времето на трудов договор от 13.10.2023 г. не е изпълнявал функцията „.“.
Оспорва посочените в исковата молба Заповед № . г., отразена в . на фирменото имущество и
средства и . – Правила и сигурност в обектите на . да са сведени до негово знание и същият
да е запознат с тях. Оспорва представения от ищеца констативен протокол от . г., като
поддържа, че в същия не е посочено основанието на което е съставен, къде е съставен, както
и какво качество има лицето ., съставител на протокола. Оспорва твърдяното от ищеца
съгласие с констатациите в протокола, като посочва, представената втора страница, която
носи имената и подписа му не е част от него – двете страници не съставляват едни документ.
Оспорва и констативния протокол от 12.02.2024 г. Излага твърдения, че от исковата молба не
става ясно как работодателят е изчислил размера на претендираните суми, както и че не е
установено, че същите са предадени на ответника. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Като доказателства по делото от ищеца е представен договор от 25.07.2022г /л. 65-86 от
делото/, сключен между „. .“ ООД и „М.“ ЕООД по чл. 22 от ЗПУ за изпълнение на
универсални и неуниверсални пощенски услуги, като „М.“ ЕООД е било представлявано от
управителя си ответника Г. К.. Във връзка с това от името на „М.“ ЕООД ответникът К. е
подписал Приложение № 2 /л.87 от делото/, съгласно което „М.“ ЕООД приема всички
документи, включени в „.“ на ., като декларира, че е запознат с тях. Така сключеният договор
по чл. 22 от ЗПУ е бил прекратен считано от 15.10.2023г, видно от приложеното по делото
споразумение от 25.07.2022г. /л.88 от делото/.
По делото е представена извадка и от системата на ищеца /л.93-94 от делото/, от която е
видно, че Г. К. е преминал обучение , като на 12.08.2023г е завършил обучителен модул . 100
% за управление на мобилен офис.
Страните в настоящото производство не спорят, че към .г са били обвързани от валидно
трудово правоотношение по трудов договор № .г, а към 12.02.2024г са били обвързани от
валидно трудово правоотношение по трудов договор № .г. Тези обстоятелства се
потвърждават и от приетите по делото трудов договор № .г /л.7-8 от делото/ и трудов
договор №.г/л. 14-16 от делото/, които са били подписани с електронен подпис от всяка от
страните.
Съгласно трудово договор от 13.10.2023г. ответникът е бил назначен при ищеца на
3
длъжност „Упр.“ с място на работа – „. .“ ООД, офис Г. К., гр.С., считано от 16.10.2023г.
Съгласно трудовия договор с подписването му ответникът изрично e потвърдил и че приема
посоченото в Наръчника на служителя на „. .“. Към така подписания трудов договор е
приложена и длъжността характеристика на длъжност „Упр.“ /л.9-11 от делото/, подписана
също с квалифициран електронен подпис от ответника. В длъжностната характеристика
изрично е посочено за длъжност „Упр.“, че отговорностите му са свързани с покриването на
количествени таргети; да няма пратки, които да не са зачислени към . в деня на пристигането
им; всички пратки да бъдат разнесени спрямо договореното с клиента; всички наложени
платежи и парични преводи да са изпратени в срок и с нужните документи; да гарантира, че
няма фиктивни действия по изпълнение на задачите на .ите; да не допуска задържане на
оборотни суми от .ите и др. В т. 4.1, последно предложение е посочено, че част от методите
на управление е свързана и с възможността упр., какъвто е ответникът, да влиза при
нужда и при по-голям обем пратки и да обработва не по-малко от 50 пратки
среднодневно.
Представено е и удостоверение за прочитане и запознаване с Правилника за трудовия ред
и с Правилника за формиране на работната заплата на „. .“ ООД, подписано от ответника Г.
К. на 13.10.2023г. С полагането на подписа си същият е декларирал, че се е запознал с
Правилника за трудовия ред и с Правилника за формиране на работната заплата.
По делото е представен и протокол от .г /л. 12-13 и л.56 от делото/, съгласно който е
направен текуща ревизия на офис Г. К. и е констатирана наличност на касата 5888.38 лева
при налична сума по . 16088.38 лева. Предвид това е посочено, че е установена разлика от
10 200 лева. Протоколът е бил подписан от . в качеството му на упълномощен представител
на ищцовото дружество извършил проверката. В протокола е направено и отбелязване с
ръкописен текст „Взети и отчетени към мен (Д.В) 3888 лева Ще бъдат внесени с оборота на
1083 .!“ На първата страница от констативния протокол е направено означение на бланката,
която е ползвана „.“, а приложената като втора страница от протокола е посочено означение
„.“. Тази втора страница е подписана от ответника Г. К. в качеството му на представител на
Локалния партньор/У.. Следва да се посочи, че ответникът не оспорва автентичността на
положения подпис, а оспорва единствено, че страницата носеща неговия подпис не е
продължение на първата страница на констативен протокол от .г.
Между страните не се спори, че трудовото правоотношение между тях, възникнало на
основание трудово договор .г, е било прекратено.
Съгласно трудов договор № .г., ответникът Г. К. считано от 17.11.2023г. е назначен на
длъжност „.“ с място на работа „. .“ ООД, офис Г. К., гр.С.. По делото е представена и
длъжностната характеристика за длъжност „.“ /л. 17-19 от делото/, подписана от ответника
К. на 16.11.2023г. Съгласно посоченото в нея в обхвата на длъжността . се включва
комуникацията с клиенти на . и осъществяването на всички процеси свързани с приемане,
предаване и съхраняване на пратки и свързаните с това документи. Във връзка с
възложеното .ът съгласно т.5 от длъжностната характеристика следва да приема,
съхранява и доставя пратки, пари и свързаните с това документи от и до адрес на клиента,
4
като въвежда своевременно данни в информационната система; да обработва парични
превод, като носи пълна финансова и материална отговорност при изпълнение на
задълженията си.
Като доказателство по делото е приет и протокол от 12.02.2024г. за провеждане на
текуща ревизия на офис Г. К., С../л. 20-21 от делото и л. 57/. Съгласно направеното
отбелязване е установена наличност в касата 1009.60 лева, а наличната сума по . 10412.12
лева, поради което е отбелязано, че е констатирана разлика от 9402.52 лева. Съгласно
протокола проверката е била извършена от упълномощен представител на ищеца – ., който е
удостоверил резултатите от проверката с подписа си, като подпис е положен и от . в
качеството му на служител в офиса присъствал на проверката. В използвания формуляр за
този констативен протокол отново е посочено на първата страница означението „.“, а на
втора страница - означение „.“.
От същата дата 12.02.2024г е бил съставен и констативен протокол за извършване на
проверка-ревизия на офис партньор – цялостна ревизия, за офис С. – Г. К. /л.58-60 от
делото/. Ревизията е била осъществена от . в присъствието на ., които са положили подписи
върху изготвения протокол. При ревизията е установено, че съгласно системата следва в
офиса да са налични 308 .ски пратки, но физически са намерени само 217 пратки, а за
липсващите 91 пратки е съставен опис. По отношение на пощенските пратки също е било
констатирано несъответствие, доколкото по система пощенски пратки е следвало да бъдат 2
на брой, а на място са констатирани – 0, т.е липсващи пощенски пратки са 2. Броя.
Направена е ревизия и на касовата налично, като е установено, че касовата наличност по . . е
10412.12 лева, а фактически в касата са намерени 1009.60 лева, като констатираната разлика
е 9402.52 лева.
По делото е приложен и Инструктаж за сигурност и опазване на фирменото имущество и
средства, съгласно който главният отговорник по осигуряване на сигурността и опазването
на фирменото имущество и средства е управителят на офиса, като той носи пълна
отговорност за проявена небрежност и недобросъвестност във връзка с опазване на
фирмените средства и имущество.
Приета като доказателство е и заповед № .г. във връзка с допустима остатъчна касова
наличност в края на работния ден. Съгласно така посочената заповед считано от 17.01.2019г.
максимално допустимата остатъчна касова наличност се променя от 200 лева на 1000 лева, а
за офис партньори, които имат договорено внасяне на парична гаранция – сумата е равна на
внесената гаранция +1000 лева. В заповедта изрично е указано и същата да бъде качена за
електронно запознаване до 17.01.2019г.
Разпитани по делото са двама свидетели на ищцата, а именно Д. и ..
Съгласно показанията на свидетелката . същият от 6 години работи към ищцовото
дружество, като е управител на офис. Свидетелят разяснява, че офис Г. К. е мобилен офис и
няма физически обект, като извършва разноски на пратки до адреси. . си спомня, че на .г. е
присъствал на проверката на офиса на Г. К., като била отчетена липса на касова наличност.
Поддържа, че на проверката е присъствал и ответникът К. и били констатирани липси въз
5
основа на наличното салдо в системата и било направено сравнение с това, което К. имал
физически налично, като всичко било описано в протокол. Свидетелят разяснява, че
системата на ищеца отчита всички парични потоци като приходи и разходи. Уточнява, че
приходите се натрупват при здаване на пратките към клиентите, които извършват плащане, а
разходите се формират при изплащане на парични преводи към клиенти. . е категоричен при
предявяване на протокол от .г, че се е подписал на него и че това е изготвеният протокол от
извършената проверка на Г. К., както и че вторият лист от протокола е именно част от
изготвения на .г протокол, върху който самият ответник е положил подписа си и саморъчно
е изписал имената си. Съгласно показанията на . всички служители в това число и „У.“ и
„Упр.“ нямат избор и също работят като .и с клиенти. Относно посочените номера в горния
ляв ъгъл на протокола от .г свидетелят е категоричен, че не знае защо е налице разминаване
между номерацията на първа и втора страница, но е сигурен, че това е един общ протокол.
Свидетелят посочва и, че в случая че бъде предадена пратка на клиент без да бъде получено
заплащане системата го отчита, но че в конкретния случай с Г. К. не била налице подобна
хипотеза.
Свидетелката К. заявява пред съда, че също е служител в ищцовото дружество от 2012г.
на позиция „Супервайзър за рекламационни производства“ и че и друг път е правил
проверки на ответника. Посочва, че офис Г. К. е мобилен офис, който предлага доставка до
адрес на .ски и пощенски пратки. Свидетелят си спомня, че към датата на проверката на
12.02.2024г. ответникът К. е работил като .. К. си спомня, че за проверката е изчакал всички
.и, които работят в този мобилен офис да приключат, след което са били проверени пратките
и касовите наличности. Свидетелят твърди, че при проверката ответникът директно е
посочил конкретна сума, която липсва още преди да започна отчитането. К. е категоричен, че
ответникът просто е казал, че сумата я няма, но без даде обяснение защо. Свидетелят
подчертава,че проверката се прави на офис, а не на хора, но винаги се знае от кого идва
точно липсата, защото всеки . има собствени салда и съответно паричните потоци са
индивидуални. Разяснява, че отчитането на парите се осъществява по система, в която се
отчитан абсолютно всички парични потоци, всяко едно движени на средства. В системата се
отразявало дори прехвърлянето на сума от един колега на друг, внасяне на сума в банка и
други. По отношение на начина на извършване на проверка свидетелят посочва, че
мобилните офиси обикновено са позиционирани и си държат пратките в логистичните
центрове и той в качеството си на проверяващ отива на място в логистичния център, изчаква
.ите да приключат с пратките, което се отразявало в системата, и след това проверявал целия
офис, а не конкретен човек. Именно поради това, че проверката се правила на офис, а не на
конкретен човек, нямало изискване протокола да се подпише от Г. К., а подпис се поставял
от „у.“. Въпреки това свидетелят подчертава, че паричните потоци са лични и по този начин
се проследява от кого идва липсата. Свидетелят поддържа, че хипотетично е възможно
клиент да вземе пратка без ад заплати цената, но фактически тази пратка не би трябвало да
се предаде, но ако пратката се предаде без плащане, тази суми се отбелязва в системата е
после се търси от .а.
6
По делото е изслушан и един свидетел на ответника – Б., който посочва, че от месец май
2023г. работи в „.“ в мобилен офис Г. К., като задълженията му основно били да събира
сутрин на пратките и съответно да събира паричните потоци, които минават през пратките.
Посочва, че тъй като се касае за мобилен офис, складът му е в логистичен център в кв..,
където се събират всички пратки за квартал „.“. Свидетелят разяснява, че след като получи
пратката клиент с наложен платеж, .ът събира сумите на ръка или чрез плащане на „ПОС
терминал“. В случая тъй като офис Г. К. бил мобилен, отчитането на средствата ставало в
който и да е физически офис на „.“, а не се отчитали сумите на Г. К. лично. Спомня си,че се е
случвало да бъдат констатиран липси при отчет много пъти, като липсите се установявали,
когато се броят парите в конкретния офис и се уведомява .а за стойността на липсата и така
установените липси се прикачват към конкретния офис, а не на дадения .. Свидетелят си
спомня, че служители на ищеца са му разяснявали, че системата отчита липсите и те не
могат да взимат отношение. Т. посочва, че се е случвало при разнос, клиент да откаже да
плати при предаване на пратката, тъй като твърди, че е платил по интернет. В тези случаи
.ите се обаждали до централата на ищеца, от където им казвали да оставят пратката и че те
ще се оправят. Т. си спомня да конкретен случай с клиент получил пералня на стойност 500
лева. В тези случай когато свидетелят е отивал да отчита парите са били констатирани липси
и въпреки че е уведомил за случилото се, служителите в офиса са му казвали, че нищо не
могат да направят и че си имат система при тях и нещата ще се оправят. Свидетелят
посочва,че при ответника са работели няколко човека, като дължимите им пари са били
забавяни и когато са си ги търсили, Г. К. им е обяснявал, че „.“ му дават комисионната и
когато я получи, тя е значително по-малка от уговореното. Обяснението на Г. К. било, че
такава е системата и че по негови думи комисионната, която трябвало той да получи била
отрязана с по 20-30 %, тъй като били приспадани сумите, които не излизат. Т. посочва,че
ответникът Г. К. към момента, в който е бил управител на офис е извършвал и .ски услуги.
Относно начина на работа свидетелят Т. посочва,че всеки служител разполага с таблет, в
който може да види само своята касова наличност, а не на офис Г. К., като след предаване на
касовата наличност сумите в таблета не се нулира, а се нулира на следващия ден. Свидетелят
разяснява и, че ако пратката е заплатена предварително от клиент, това е отбелязано в
системата, като понякога се дължи от клиента само таксата за уриерската услуга. Предвид
това ако в товарителницата е обявена цената на услугата, .ът я събира, ако не е обявена – не
я събира. Предвид това след като се предаде пратката,в таблета се отчитало, че парите вече
са в .а.
Съдът кредитира така дадените показания, като прецени същите по реда на чл. 172 ГПК
съобразявайки обстоятелството, че свидетелите са служители на ищеца, съответно
свидетелят Т. – бивш служител. Въпреки това настоящият състав счита, че не е налице
основание показанията им да не бъдат кредитирани изцяло, доколкото заявеното от тях
съответства и на представените по делото доказателства. Показанията и на тримата са
логични, последователни и непротиворечиви, като еднопосочно и тримата свидетели
описват механизмите на работа в „. .“ ООД.
7
По делото са приети и заключения по съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза счетоводната система на
ищеца се нарича „К.“ или „.“, като за изготвяне на заключението на вещото лице е било
представено пълно движение на паричните потоци приети и предадени парични средства,
отчетени от Г. К. за периода от 13.10.2023г до 13.11.2023г. Предвид това вещото лице е
констатирало, че на 16.10.2023г. наличността в каса на ответника е била нулирана, а в
периода от 16.10.2023г. до 26.10.2023г. са извършване приемане и предаване на парични
средства с приходи 47024.34 лева и разходи 33385.53 лева, т.е с крайно салдо 13638.81 лева.
Посочено е в заключението, че на .г е била извършена ревизия на касовата наличност на
офис Г. К., като са били сумирани касовите наличности на служителите в него: Г. К. –
13638.81 лева, . – 0.00 лева, . – 2449.57 лева, т.е общ размер 16 088.38 лева. При това и с
оглед констатацията на реална касова наличност /сбор от наличните парични средства на
всички служители в офиса/ се е установило, че тя е 5888.38 лева. С оглед на което е
констатирана липса от 10200 лева, като тази липса е била осчетоводена като липса в касата
на лицето Г. К.. Вещото лице е извършило проверка и по отношение на паричните поточи на
Г. К. в периода от 18.11.2023г до 12.02.2024г., като е констатирало приходи в размер на
256 257.43 лева и 245 154.91 лева, като крайното салдо е 9402.52 лева. Експертът е
констатирал, че на 12.02.2024г в края на деня е извършена ревизия на касовата наличност на
офиса, като са сумирани наличностите на всеки един служител – Г. К. - 9402.52 лева и . -
889.93 лева или общо 10292.45 лева., като реалната касова наличност е била 1009.60 лева,
поради което липсата се е равнявала на 9 282.85 лева. Същевременно съгласно заключението
липсват данни така посочените липси от общо 19482.85 лева за двете проверки да са били
възстановени от ответника, като ищецът е водил редовно счетоводство.
Към заключението по съдебно-счетоводната експертиза са приложени и справки от
системата на ищеца, от които е видно, че в системата на ищеца се отбелязва приходите и
разходите, съответно и дали се касае безналично плащане /плащане чрез ПОС/, наложен
платеж, пощенски паричен превод.
В проведено открито съдебно заседание вещото лице изрично, че дадените от нея данни
касаят единствено физическото лице Г. К., а не офиса, за това и приложенията касаят само
приходите и разходите на Г. К., а не на офис Г. К..
Прието е и заключение по съдебно-техническа експертиза, съгласно което в системата на
ищеца има качен документ „.“, като първата версия на този документ е била качена на
27.03.2012г. Версията на документа валидна в периода от 17.01.2019г. до 31.10.2024г. е
версия „04“ и съдържанието му е обективирано в заключението. Аналогично вещото лице е
констатирало, че в системата на ищеца е налична и заповед № .г. във връзка с допустимата
остатъчна касова наличност в края на деня и текстът на тази заповед не е изменян. При
проверката си експертът е установил, че има платформа за обучение, в която се съхраняват
всички данни за проведени обучения на всеки служител, като съществува курс „Как да
управляваме успешно мобилен офис“ с подтема със заглавие „Осигуряване и отчитане на
8
парични средства на офиса“, като ответникът е бил записан за посочения курс и е
приключил същия на 12.08.2023г. Вещото лице е изследвало и паричните потоци от и към
служителя Г. К. чрез системата на ищеца. Съгласно посоченото на .г началното салдо на
служителя К. е било 13 638.81 лева, като е установена липса от 10200 лева и е коригирано
салдото му на реално наличното 3438.81 лева в 9.41 часа. В 9.42 на .г. е направен трансфер
на пари в размер на 2038 лева от ответника до ., като такъв трансфер вещото лице е
констатирало, че се извършва само със съгласието на изпращащия и на получаващия
служител. През деня ответникът е извършвал различни трансфери и в края на деня крайното
салдо според констатациите на вещото лице е 1530.68 лева. Вещото лице е констатирало, че
в системата на ищеца се отразяват извършени .ски услуги за периода от 13.10.2023г. до
16.11.2023г и съответно от 15.11.2023г до 12.02.2024г. от ответника.
Вещото лице разяснява в зала и, че след проверка в системата на ответника е установил,
че приемите на наложен платеж се регистрира още при приемането в „Паричните потоци”,
като наложеният платеж може да бъде два типа - в брой или чрез ПОС-терминала, който
служителят носи, като и двата типа наложени платежи се отбелязват в „Паричните потоци”
и там където е ПОС самото основание на плащането завършва с буквите POS. Експертът
посочва, че системата за „Парични потоци“ следи само приходи и разходи и то само реално
извършените плащания, а не просто фактическото предаване на пратката. Вещото лице дава
пример, че ако пратката е предадена, но не е заплатена, то няма да има отразяване в графите
„Парични потоци” за извършено плащану но ако пратка е предварително платена, т.е при
предаването й не се изисква плащане, то отново също няма да е включена изобщо тази
пратка в „Паричните потоци” на съответния служител.
Настоящият състав кредитира изцяло заключенията на двете вещи лица по реда на чл.
202 от ГПК, като изготвеио от експерти с необходимите професионални знания и
квалификация, въз основа на събраните по делото доказателства и извършена надлежна
проверка в системите на ищеца.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
По исковете по чл.211, вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ:
Съгласно нормата на чл. 207, ал.1, т. 2 КТ служител, на когото е възложено като
трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, отговаря спрямо работодателя за липси – в пълен размер, заедно със законната
лихва от деня на причиняване на щетата, а ако не може да се установи – от деня на
откриване на липсата.
Предвид това за да бъде уважен предявения иск от ищеца следва да бъде доказано
при условията на пълно и главно доказване, че между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение към .г и към 12.02.2024г, в рамките на което на ответника е
възложено изпълнението на длъжност, включваща отчетнически функции, в това число
съдържанието на задълженията на ответника по това правоотношение, свързани със
съхраняване и отчитане на материални ценности. На доказване подлежи и констатирането
9
на липсата по надлежния ред и размера на вредата.
Обстоятелството, че страните към .г и към 12.02.2024г. са били обвързани от валидно
трудово правоотношение по делото се доказва от приетите трудов договор № .г. и трудов
договор № .г., като наличието на този елемент от фактическия състав на чл. 207,ал. 1, т. 2 КТ
е обявен за безспорен още с доклада по делото.
Предвид това настоящият състав намира, че спорът по делото на първо място се
концентрира върху въпроса дали ответникът в рамките на всяко от двете трудови
правоотношения е имал качеството „отчетник“. Предвид това следва да се отбележи, че е
непротиворечива и последователна съдебната практика, съгласно която пълна имуществена
отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е приложима само за отчетниците, т.е за материално-
отговорните лица. Това са служители, на които е възложено по трудово задължение да
събират, съхраняват, разходва или отчитат парични или материални ценности. В този смисъл
е и решение № 448/17.06.2010г по гр.д. № 21/2009г, на ВКС, IV г.о., решение №
426/06.08.2010г по гр.д.№56/2009г на ВКС, III г.о., решение № 493/23.11.2011г по гр.д.№
586/2011г на ВКС, IV г.о., решение № 252/18.05.2011г по гр.д.№ 1531/2009 на ВКС, IV г.о,
решение № 152/01.06.2015г по гр.д.№ 6083/2014г на ВКС, IV г.о.
При съобразяване на така посоченото съдът приема,че за да се извърши преценка
дали ищецът към датите на двете проверки е изпълнявал отчетнически функции, следва да
се установи какви са били трудовите му функции.
По отношение на първата извършена проверка от събраните по делото доказателства
се установява, че ищецът към .г е бил назначен на длъжност „упр.“. Видно от представената
длъжностна характеристика за длъжност „упр.“ основните задължения на ответника К. са
били да осъществява контрол над подчинените му служители, да следи за трудовата
дисциплина, да покрива заложените количества таргети. Предвид това от самата длъжностна
характеристика на ответника към .г. не може да се изведе пряко, че същият е изпълнявал
отчетническа дейност, тъй като не е предвидено, че му се поверява парични средства,
тяхното съхранение, разходване и т.н. Обстоятелството, че ответникът отговаря за
служители, които имат такива функции, също не е основание да се приеме, че същият може
да носи отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а може да ангажира отговорността му по реда
на чл.203, ал. 2 КТ. В този смисъл и решение № 493/23.11.2011г по гр.д.№ 586/2011г на ВКС,
IV г.о.
Отговорността на ответника К. по чл. 207, ал.1, т. 2 КТ, въпреки че е бил назначен на
длъжност „упр.“ обаче може да бъде ангажирана независимо дали в длъжностната му
характеристика е предвидено, че изпълнява отчетническа дейност. Това е така, доколкото
отчетнически функции по трудово правоотношение могат да бъдат възлагани не само с
длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова
дейност. Ето защо настоящият състав е длъжен да изследва не само длъжностната
характеристика на Г. К. към .г, но и какви действия е извършвал служителя при изпълнение
на трудовите си функции. Ето защо релевантни за установяване на качеството на служителя
на материално-отговорно лице са както доказателствата за възложени по трудово
10
правоотношение отчетнически задължения, така и доказателствата за фактически
изпълняваната от служителя работа. В този смисъл е и непротиворечивата практика на
ВКС, споделяна изцяло и от настоящия състав – решение № 15/10.04.2020г по гр.д.№
2098/2019г. на ВКС, IV г.о., решение № 226/10.07.2013г по гр.д.№ 1298/2012г. на ВКС, IV г.о,
решение № 493/23.11.2011г по гр.д.№586/2011г на ВКС, IV г.о.
В разглежданата от Софийски районен съд хипотеза от събраните по делото
доказателства непротиворечиво се установява, че ответникът Г. К. независимо че е заемал
към .г длъжност „упр.“ е изпълнявал и функциите на .. Това обстоятелство се потвърждава и
от разпитания по искане на самия ответник свидетел – Б. Т., който изрично посочва, че по
времето, през което е бил управител, Г. К. е изпълнявал .ски услуги. Заявеното от свидетеля
се потвърждава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че ответникът е извършвал приемане и предаване на пратки, което негово
действие е било отчитано в системата на ищеца. Нещо повече, дори с длъжностната
характеристика на ответника за длъжност „упр.“ е предвидена възможност управителя да
изпълнява фактически функции на ., доколкото в т.4.1 от длъжностната характеристика е
посочено, че за да се изпълнят поставените цели един от допустимите методи е именно
управителя да влиза при нужда и при по-голям обем пратки, като обработва не по-малко от
50 пратки среднодневно. Ето защо настоящият състав приема, че по делото е доказано, че
към .г ответникът Г. К. е изпълнявал фактически функции не само на упр., но и на ..
Следователно от значение за преценката дали към .г ответникът е имал качеството
материално-отговорно лице,е какви са били извършваните фактически действия от него като
.. Именно по отношение на извършваните дейности от .ите свидетелства свидетелят Т., който
заявява, че .ите доставят пратки на клиенти, като са ангажирани да събират и паричните
потоци от пратките - в случай на наложен платеж сумите се предоставят на .а „на ръка“, а
друг път се заплащат чрез ПОС-терминал, след което .ът отчита така получените парични
средства в края на деня. Обстоятелството, че именно по този начин са били предоставяни на
.ите парични средства се установява и от съдебно-техническата експертиза, при която е
извършена проверка на техническото отбелязване на получените от .ите средства. От
същото заключение е видно и, че конкретно през ответника по този начин са преминавали
парични потоци, които той получавал и след това отчитал. Въз основа на това може да се
направи непротиворечив извод, че независимо, че ответникът К. е бил назначен на длъжност
„упр.“, той фактически към .г е изпълнявал функции на отчетник при извършване на .ски
услуги. Предвид това настоящият състав намира за неоснователно възражението на
ответника, че същият не е заемал отчетническа длъжност. Ирелевантно в случая е дали
същият се е запознал или не с Инструкциите за сигурност и опазване на фирменото
имущество“.
Аналогично следва да се приеме въз основа и на изложените по-горе аргументи за
доказано, че ответникът е имал качеството „отчетник“ и към 12.02.2024г, когато е бил
назначен при ищеца на длъжност „.“. По отношение на действащото към 12.02.2024г
трудово правоотношение следва да се допълни, че в случая задължението на ответника К. в
11
качеството му на . да приема, съхранява и доставя парични средства и да обработва парични
преводи е предвидено и в длъжностната му характеристика.
С оглед изложеното до тук следва да се приеме, че наличието на първите две
предпоставки за ангажирането на отчетническата отговорност на ответника са установени
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца. От същия обаче следва да
бъде доказано наличието на липса в размер на претендираните от ищеца суми. Във връзка с
това следва да бъде изяснено понятието „липса“. Липсата представлява типичен
за отчетническите трудови функции състав на увреждане. За да е налице липса по смисъла
на чл. 207, ал.1, т. 2 КТ е необходимо на първо място да е установен недостиг на парични
или материални ценности, като на второ място този недостиг следва да е възникнал по
време на упражняване на съответната трудова функция. При парична отчетност причинната
връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и
не подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение
на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената по
аргумент от чл. 126, т. КТ и това е достатъчно за ангажиране на пълна имуществена
отговорност. Отчетникът следва да разполага с възможност да обори в хода на съдебния
процес законовата презумпция за виновност, като въведе фактите (и връзките между
фактите) относно произхода на липсата и докаже, че тя не се дължи на негови действия или
бездействия, или че като вреда тя е резултат от нормален производствено стопански риск;
изпълнение на неправомерна служебна заповед, или се дължи на обстоятелства, за които е
отговорен работодателят. В този смисъл са и решение № 56/10.03.2011 г. по гр. д. №
540/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 380/12.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г. на ВКС III г.о.
и решение № 423/2013 по гр. д № 2145/2013 на ВКС, ІV г.о., решение № 252/09.12.2015г. о
гр.д.№ 843/2015г на ВКС, III г.о.
В настоящия случай при извършване на текуща ревизия на .г е била установена липса на
средства за офис Г. К., доколкото именно по отношение на офиса е направената ревизия.
Това обстоятелство се установява както от представения протокол от .г, в който е вписано, че
се извършва текуща ревизия на „офис Г. К.“. В този смисъл са и показанията на свидетеля
К., който изрично посочва, че по принцип се прави ревизия на офис, а не на физическо лице.
Въпреки това свидетелят К. е категоричен, че винаги може да се установи от кого точно идва
липсата за офиса. Това се потвърждава и от заключенията по двете приети по делото
експертизи – съдебно-счетоводна и съдебно-техническа, доколкото вещите лица са
проследили именно постъпилите парични потоци за физическото лице Г. К. и са взели
предвид паричните потоци, които са преминали само през него, без да се съобразяват
паричните потоци на останалите служители в офис Г. К.. В случай видно от представения
протокол от .г е констатирано несъответствие между наличността на офис Г. К. по системата
на ищеца и наличните реално суми за офиса. Посочено е, че наличността по . е следвало да
бъде 16 088.38 лева, а наличността по каса е 5888.38 лева. Предвид което е констатирано, че
за офис Г. К. е налице липса от 10200 лева. Същата сума като липса е констатирало и вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, като е съобразило след проверка в системата на
12
ищеца вече не наличностите на целия офис, а конкретно наличностите на ответника Г. К.,
като е посочило, че наличността на ответника като служител по система е била 13 638.81
лева /която сума представлява частта на Г. К. в общата за офиса сума от 16 088.38 лева/, а
фактически в него са били налични 3438.81 лева. Предвид това и съгласно отбелязването в
системата за отчет за самия ответник отново е установена липса на сума от 10 200 лева. Ето
защо може да се достигне до заключение, че единствено по отношение на служителя Г. К. в
офис Г. К. е било констатирано несъответствие в салдата, но не и по отношение на
останалите служители. В тази насока е и заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
въз основа на която се установява, че към .г е била налична липса именно в размер на 10 200
лева и то по отношение не на офиса, а по отношение на самия ответник, както е разяснило
вещото лице Д. в проведено открито съдебно заседание.
Обстоятелството, че именно това е бил размерът на установената липса се доказва и от
показанията на свидетеля ., който лично е извършил проверката, т.е същият непосредствено
е възприет цялата проверка, наличностите и поведението на самия ответник. Показанията на
. следва да бъдат изцяло кредитирани, същият макар и служител на ищеца, не е пряко
заинтересован от изхода на спора, а същевременно най-ясно може да изясни обстоятелствата
около конкретната проверка на .г, защото е участвал в нея. Именно от неговите показания се
установява и, че ответникът е подписал сам протокола от .г, като К. не оспорва подписа.
Предвид това съдът намира, че полагайки подписа си върху протокола от .г ответникът е
признал верността на констатациите в него, което обстоятелство следва да се цени по реда на
чл. 175 ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че втората
страница от протокола, върху която е положен неговия подпис, не е част от същия документ.
Това твърдение се опровергава от показанията на свидетеля ., който е категоричен, че
именно ответникът е подписал протокол, а и при предявяване на документа също
потвърждава, че двата листа са част от един цял документ. Аргумент в подкрепа на
посоченото може да се изведе и от направеното отбелязване върху левия ъгъл на първата и
на втората страница – „.“ и „.“ на протокол от .г, които отбелязвания съответстват и на
отбелязваният на приложение протокол от 12.02.2023г, в който на втора страница отново е
посочено „.“, а на първа - „.“. Въз основа на това може да се направи извода, че именно това
е формулярът, който работодателят използва за удостоверяване на констатации от извършени
проверки.
По отношение на липсата, констатирана с протокол от проверка на 12.02.2024г., съдът
намира, че следва да се съобрази, че проверката отново е извършена на офиса, а не
конкретно на ответника. Въпреки това от показанията на свидетеля К. се установява, че
самият ответник още преди да започне проверката изрично е посочил конкретна липсваща
сума. Не е налице основание показанията на свидетеля в тази част да бъдат пренебрегнати.
Напротив, заявеното от свидетеля К. възпроизвежда негови преки наблюдения, и не се
опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Напротив, по делото се
установява въз основа на заключенията по приетите две експертизи, че към 12.02.2024г в
действителност на база отчитаните парични потоци в офиса е следвало да има съгласно
13
счетоводството 10 292.45 лева, а на място са установени 1009.60 лева. В действителност от
представителя на работодателя е посочено в протокола, че наличността по . е 10 412.12 лева,
но както и посочило вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, тази грешка е била
допусната с оглед времето на извършване на проверката. Предвид това съдът намира, че по
делото е установено по непротиворечив начин, че към 12.02.2024г за офиса, в който е
работил ответника, е имало липса в размер на 9282.85 лева. Като е посочило обаче вещото
лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, при извършване на проверка в
счетоводните записвания, които са били водени редовно, конкретно за служителя Г. К. е
установено, че липсата е именно от предоставените на него парични средства, а не за
другите служители. Предвид това настоящият състав намира, че по делото е установено, че
именно по отношение на ответника в качеството му на . е установена липса в размер на
9282.85 лева.
Настоящият състав намира, че от страна на ответника не е оборена презумцпията,че тези
липси се дължат на негови действия или бездействия. Недоказано остана твърдението му, че
липсите в следствие на възможност пратки да са били предавани от него на клиенти, без
същите да са заплащали. В действителност от свидетеля Т. се установява, че има случаи, в
които при доставка на пратка клиент заявява, че вече е платил и не заплаща пратката, което
се отчита като липса в системата за конкретния ., като на самия него му се е случило с
пратка на стойност 500 лева. Въпреки това обаче, при отчитане в края на деня служителите,
на които се е отчита, са му казали, че това в последствие ще бъде поправено. Същевременно
същият и нетвърди спрямо него поради наличието на подобни случай да е изисквано от
работодателя заплащане на липсващи суми. От показанията на същия свидетел се
установява, че ответникът е оправдала забава в плащане на възнаграждения на .и именно с
това, че от него били удържани 20-30 % от комисионната му поради подобни случаи. Ако в
действителност на ответника са удържани подобни суми, то би означавало, че нямаше да се
установят липси при проверка, тъй като работодателят би ги погасявал с така посочените
удръжки.
С оглед всички изложено Софийски районен съд намира, че предявените искове по чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъдат уважени съответно за сумата от 10 200 лева за липса от .г,
и за сумата от 9282.85 лева за липса от 12.02.2024г, като иска за разликата над 9282.85 лева
до пълния предявен размер от 9402.52 лева.
В случай въпреки отхвърлянето на иска по чл.207 КТ частично не следва да се разглежда
предявения при условията на евентуалност иск за разликата, доколкото причината за
отхвърляне на исковата претенция не е недоказаност на основанието, а на размера.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 от ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според, ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В процесния случай
14
момента, в който служителят изпада в забава е определен от самия закон, доколкото в чл.
207, ал.1, т. 2 КТ изрично е посочено, че се дължи законна лихва от деня на откриване на
липсата. В настоящия случай липсата от 10 200 лева е открита на .г и предвид това именно
от тази дата се дължи и заплащането на мораторна лихва, която определена по реда на чл.
162 ГПК се равнява на 1242.27 лева. Предвид това искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна
лихва върху сумата от 10 200 лева следва да бъде уважен до 1242.27 лева и отхвърлен за
разликата над 1242.27 лева до пълния предявен размер от 1301.70 лева.
Аналогично по отношение на главницата от 9282.85 лева също се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва, което определено по реда на 162 ГПК за периода от
12.02.2024г. /датата на откриване на липсата/ до 12.09.2024г се равнява на 757.90 лева, за
която сума искът следва да бъде уважен. За разликата над 757.90 лева до пълния предявен
размер от 767.67 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски съразмерно
с уважената част от исковете има ищцовото дружество, който е направила искане за
присъждане на разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК, а именно 887 лева – държавна
такса, 2200 лева – адвокатско възнаграждение, 800 лева – депозит за техническа експертиза
и 800 лева – депозит за счетоводна експертиза. При съобразяване на разяснения дадени в т.
1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, в
настоящия случай съдът приема, че са представени доказателства за извършеното плащане
на посочената сума, доколкото по делото е представена фактура с изрично посочване и
платежно нареждане за сумата от 2200 лева. Релевирано още в отговора на исковата молба е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се явява неоснователно.
В настоящия случай са предявени няколко кумулативно съединени искове и такива
съединени при условията на евентуалност, като са проведени четири открити съдебни
заседания, в рамките на които са разпитани свидетели и са изслушани експертизи. Нещо
повече самият ответникът е заплатил адвокатско в размер дори по-висок от претнедирания
от ищеца. Следователно общия размер на сторените от ищеца разноски е 4687 лева, като с
оглед частичната основателност на някои от исковете, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 4646.15 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и ответника, който претендира
съгласно списък по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева. За
установяване на плащането на тази сума е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е направено отбелязване, че сумата е платена изцяло в брой. Ето защо в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 21.79 лева съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
15
ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., да заплати на „. .“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86
ЗЗД сумата в размер на 10 200 лева, представляваща констатирана на . г. липса във рамките
на трудово правоотношение по трудов договор № . г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – 17.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата в размер на 1242.27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна
лихва върху липсата от .г. за периода от .г до 12.09.2024г., сумата в размер на 9282.85 лева,
представляваща констатира на 12.02.2024г. липса трудово правоотношение по трудов
договор №.г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 17.09.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 757.90 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху липсата от
12.02.2024 г. за периода от 12.02.2024г до 12.09.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 207,
ал.1, т. 2 КТ за липсата от 12.02.2024г за разликата над 9282.85 лева до пълния предявен
размер от 9402.52 лева и исковете по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху липсата от .г за
сумата над 1242.27 лева до пълния предявен размер от 1301.70 лева и за мораторна лихва
върху липсата от 12.02.2024г за разликата над 757.90 лева до пълния предявен размер от
767.67 лева.
ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., да заплати на „. .“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в
размер на 4646.15 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „. .“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати Г. К.
К., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер
на 21.79 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16