МОТИВИ ПО НОХД 20094410200657 по описа на РС гр. Левски
Обвинението против подсъдимия А.И., ***, ЕГН **********, е по чл. 216 ал.1 от НК, затова че това, че на 14.08.2009
г. в гр.Левски, обл.Плевен, противозаконно повредил чужди движими вещи –
шофьорска врата и капака на багажника на лек автомобил „БМВ *” с рег. № *,
собственост на И.Я. ***, с което причинил щети на обща стойност 316,00 лева.
Подсъдимият
е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.
Представителят
на РП – Левски поддържа обвинението. Счита, че по безспорен и категоричен начин
е доказано повдигнатото обвинение срещу подсъдимия А.В.. Моли съда да го
признае за виновен и му наложи наказание пробация, с пробационни мерки,
приближаващи се до 9 месеца, с периодичност 3 пъти седмично за мярката
задължителна регистрация по настоящ адрес.
Назначеният
защитник на подсъдимия моли по отношение на подсъдимия да бъде наложено
наказание пробация, с пробационни мерки в минималния размер от 6 месеца.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.08.2009г. вечерта свидетелят
И.Я. представил на брат си –
свидетеля А.Я. собствения си лек автомобил марка „БМВ *”, с рег. № *, за да отиде
с него на дискотека в гр. Левски, обл. Плевен, заедно с приятелката си –
свидетелката Ц.М.. Заедно с тях бил и техен приятел. Свидетелят А.Я. паркирал
автомобила си на ул. „България”, в близост до дискотека „Дриймърс”. Около 03.30
часа на 14.08.2009г. свидетелят Я. излязъл от заведението с приятелката си,
когато бил пресрещнат от подсъдимия А.И.. Последният бил употребил алкохол и
искал да нанесе побой на свидетеля Я., тъй като не го харесвал. Поискал първоначално цигара
от него, като се надявал, че свидетелят няма да му даде и така щял да има
основание да влезе в пререкание с него. Свидетелят Я. му дал една цигара, при
което подсъдимият поискал още. Тогава свидетелят Я. отправил нецензурни думи
към подсъдимия, който от своя страна му ударил плесница. Свидетелят Я. тръгнал
да бяга паркирания автомобил, като бил последван от свидетелката М. и приятеля
си. Тримата влезли в автомобила, като свидетелят Я. заключил вратите.
Подсъдимият И. поискал Я. да излезе от автомобила. Той не сторил това и
подсъдимият нанесъл няколко силни удара върху различни части на автомобила – с
крак върху шофьорската врата и с ръка върху капака на багажника. В резултат на
това описаните части на лекия автомобил марка „БМВ *”, с рег. № *, собственост
на И.Я. били повредени. Свидетелят А.Я. запалил автомобила и потеглил.
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно – оценителна експертиза е видно, че стойността на причинените
повреди върху лек автомобил „БМВ *”, с рег. № * – при шофьорската врата и
капака на багажника е 316.00 лв.
Подсъдимият и назначеният
му защитник са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително
изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото
лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Подсъдимият И. е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В съответствие с
разпоредбите на НПК и на основание чл. 371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия,
че съответните доказателства от до съдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата.
На основание чл. 373 ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при
условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.
С определение на основание
чл. 372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
На основание чл. 283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на
досъдебното производство.
Съдът приема, с оглед на
събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин.
Налице е извършено деяние.
Деянието е извършено от подсъдимия А.И.. Извършено е виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
С оглед на събраните по
делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 216,
ал.1 от НК, тъй като на 14.08.2009 г. в гр.Левски,
обл.Плевен, противозаконно повредил чужди движими вещи – шофьорска врата и
капака на багажника на лек автомобил „БМВ *” с рег.№ *, собственост на И.Я. ***,
с което причинил щети на обща стойност 316,00 лева.
Причина за извършване на
престъплението е неспазване на установения правов ред.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия съдът взе предвид признанията на вината,
както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал на
органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за
извършване на деянието, целите на наказанието, във връзка с превъзпитанието на
подсъдимия.
Съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, според която при постановяване на
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че производството
по делото се провежда по реда на съкратеното съдебно следствие, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. Предвид на това, че за извършеното престъпление по
чл. 216, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода, като не е
предвиден най-ниския му предел, следва наказанието лишаване от свобода да бъде заменено с
наказание пробация. Предвид изложеното, съдът налага по отношение на подсъдимия А.И.
наказание пробация със следните
пробационни мерки:
- задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен
служител - два пъти седмично;
- задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
При този изход на делото следва
подсъдимият да бъде осъден да заплати на основание чл. 189, ал.3 от НПК направените
деловодни разноски в размер на 40 лв.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: