№ 1209
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110135866 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу Н. Ц. Н.
кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 892,11 лв. - представляваща стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 79, вх. Б, ет. 4, ап. 35, за периода от 01.05.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 165,07 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 892,11 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020г. – 30.08.2022г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 31,64 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 79, вх. Б, ет. 4, ап. 35, за
периода 01.08.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до
окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 06,31 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 31,64
лв. за периода 01.10.2019г. – 30.08.2022г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 79, вх. Б,
ет. 4, ап. 35, тъй като ответниците се явяват съсобственици на имота за процесния период,
съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплаща цената на доставена
1
топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника чрез адв. Д. Ч., с който
оспорва исковете по основание и размер. Настояват да не бъдат назначавани експертизи,
тъй като не оспорват исковете от фактическа страна. Навежда твърдения за изтекла
погасителна давност за част от вземанията. Оспорва дължимостта на вземанията за лихви и
дялово разпределение по подробни съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени,
претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
Видно от представен по делото Нотариален акт № 135 от 05.09.1996г. е, че Н. Ц. Н.,
който към тази дата е бил собственик на ½ ид.ч. от имота, е придобил останалата ½ ид.ч. от
имот с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“, № 179, бл. 70, вх. В, ет. 4, ап. 35
Установява се от удостоверение от ГИС, че горепосочения адрес е идентичен с този
на топлоснабдения имот – гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 79, вх. Б, ет. 4, ап. 35.
2
Още повече към исковата молба е налично подадено от ответника Н. Ц. Н. до
ищцовото дружество заявление-декларация от 16.09.2002г. От общи фактури и
индивидуални справки за отопление и топла вода, се извежда, че титуляр на партидата за
процесния период е бил Н. Ц. Н.. Подаденото заявление-декларация за откриване на нова
партида на името собственик или от несобственик представлява по своето правно естество
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия (чл. 13 от ЗЗД),
отправено до топлофикационното дружество. Вземайки предвид положения входящ номер и
датата на заявлението-декларация и воденето на процесната партида на името на Н. Ц. Н.,
следва да се приеме, че ищецът е приел предложението, продължавайки да доставя топлинна
енергия до процесния апартамент, поради което между Н. Ц. Н. и Топлофикация–София
ЕАД е възникнало облигационно правоотношение, което ги обвързва. Без значение е
принадлежността на правото на собственост върху имота когато са налице данни, че между
топлопреносното предприятие и определено лице е налично облигационно правоотношение
за доставяне на топлинна енергия. Това се извежда от горецитираното ТР № 2 от
17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК, така и от константната практика на
СГС, например: Решение № 262882 от 7.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8043/2020 г.;
Решение № 2637 от 11.04.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 8941/2018 г.; Решение № 3009 от
13.05.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 9041/2019 г.; Решение № 7707 от 14.11.2019 г. на СГС по
в. гр. д. № 3988/2019 г. и др.
С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответникът Н. Ц. Н. е имал
качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Илинден“, бл. 79, вх. Б, ет. 4, ап. 35.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
3
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с
доклада по делото бяха изведени обстоятелствата, че ищецът е доставил на адреса на
процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г.
възлиза на сумата от 892,11 лв.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото и най-вече от изготвената ССчЕ се
извежда, че услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е била осъществявана от
„Техем Сървисис“ ЕООД и същата възлиза на сумата от 31,64 лв. за периода 01.08.2019г. –
30.04.2021г.
4
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението е подадено на 16.09.2022 г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2
ОУ.
С оглед горното и съгласно ССчЕ погасени по давност са вземания за топлинна
енергия в общ размер на 81,26 лв. Следователно за процесния период от 01.05.2019г. –
30.04.2021г. остава дължима сумата от 810,85 лв., до която следва да се уважи искът.
Няма данни сумите, дължими за дялово разпределение да са погасени по давност.
Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Тоест, възражението, че сумата дължима за услугата “дялово разпределение” се дължи на
ФДР, а не на топлопреносното дружество е неоснователно.
С оглед горното съдът намира, че следва да уважи искът, с който се претендира сума
в размер на 31,64 лв., представляваща възнаграждение за предоставена услуга “дялово
разпределение” в етажна собственост, където се намира топлоснабденият имот.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжника изпада в забава от датата на уведомяването/публикуването на фактурите в
интернет страница на дружеството. Същото се основава на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г.,
които не са приложими в случая с оглед процесния период. Както се спомена по-горе
изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на
5
периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период следва да се
намали със сумата от 16,14 лв. – погасена по давност част, следователно ще остане дължима
сумата от 148,93 лв., до която следва да се уважи искът.
Предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено изпълнение върху
възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ е в размер на 6,58 лв. Тъй като тази
сума надхвърля претендираната с исковата молба, искът следва да се уважи в пълен размер
от 06,31 лв.
Относно разноските:
Предявен размер: 1095,13 лв., Уважена част: 997,73 лв.; Отхвърлена част – 97,40 лв.
Разноски на ищеца: ДТ в исково и заповедно производство – 200 лв.; Депозити за
експертизи – 220 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково и заповедно производство
определено в минимални размери общо 150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда
или общо 570 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат
разноски от ответникът в размер на 519,30 лв.
Разноски на ответника: На осн. чл. 38, ал. 2 съдът определя възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ в исковото производство съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 МРАВ в размер на 409,50 лв., което следва да бъде присъдено на адвоката
осъществил безплатна правна помощ.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължат
разноски от ищеца в размер на 36,42 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Н. Ц. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 79, вх. Б, ет. 4, ап. 35, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
6
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.11.2022г. по ч.гр.д. №
50639/2022г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 810,85 лв.- представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 79, вх. Б, ет. 4, ап. 35, за периода от 01.05.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 810,85 лв. до пълния предявен размер от 892,11 лв., като
неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 148,93 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 810,85 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2020г. – 30.08.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 148,93 лв. до пълния
предявен размер от 165,07 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 31,64 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 79, вх. Б, ет. 4, ап. 35, за периода 01.08.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до окончателното ѝ изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 06,31 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 31,64 лв. за периода
01.10.2019г. – 30.08.2022г.
ОСЪЖДА Н. Ц. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 79, вх.
Б, ет. 4, ап. 35, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 519,30 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, да заплати на
адв. Д. Йорданова Ч., ЕГН: **********, САК, с л.№ **********, с адрес: гр. София, ул.
„Владайска“ № 19, партер-адвокатска кантора, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 36,42
лв., възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
7
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК:*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8