РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
05.07.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 09 юни през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4538 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с
процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова –
чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, с
ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.Русе твърди,
че в периода от 24.11.2018г.
до 22.11.2019г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 240,64 лева по 18 броя
фактури в имота на ответника М.П.М. с ЕГН:**********,*** с абонатен N:03070720880.
Твърди, че ответникът не заплатил
дължимата за това цена от общо 240,64 лева по 18 броя фактури.
Поради забавата в плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 15,89 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда.
Поддържа, че за посочените суми се
снабдил със Заповед № 132/30.01.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 443/2020г. по описа на РРС. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира деловодните
разноски в заповедното и исковото
производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител е депозирал отговор, с който са развити съображения за
неоснователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Основно
задължение на ищеца
„Топлофикация Русе“ ЕАД, съгласно притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с топлинна енергия. Ищецът е представил писмени
доказателства - фактури, с които е удостоверил, че през процесния период е доставял
топлинна енергия на ответника.
Видно от
представения по делото Договор N: 191/ 04.11.1998г. етажната собственост на бл.“Воден“, вх.“Г“,
вх.“Д“ и вх.“Е“ в гр.Русе, сключила договор с ищеца Топлофикация Русе за
ползване на топлинна енергия.
Видно от
представените по делото Договор N: 77 от 18.03.2002г. м/у етажната
собственост на бл.“Воден“, вх.“Г“, вх.“Д“ и вх.“Е“ в гр.Русе и фирма „Топлоснабдяване
Русе“ ЕООД е сключен договор за дялово
разпределение на топлинната енергия с договор за индивидуално отчитане на
разходите за отопление.
Установява се, че за този имот за процесния период в база данни на ищеца е регистрирано потребление на битова гореща вода. За отоплителните месеци е начислено топлинна енергия за дял
„Сградна инсталация".
От
заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че процесният
имот е присъединен към топлопреносната инсталация на дружеството ищец.
Установява се, че в сградата е въведено дялово разпределение и то се извършва
от „Топлоснабдяване Русе“ ЕООД.
Експертът установява, че не е заплатена
доставената топлинна енергия за процесния период на обща стойност 266,80 лева в
имота на ответника.
При така установените по делото
доказателства съдът приема, че предявеният
главен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло до претендирания в исковата молба размер.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява
и акцесорната претенция за мораторната лихвав размер на 15,89 лева.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство. Видно от представения списък по чл.80
от ГПК ищецът е направил разноски в
общ размер от 675,00
лева, от които 100,00
лева юрисконсултско възнаграждение, 75,00 лева държавна такса, 300 лева
възнаграждение за вещо лице и 200 лева възнаграждение за особен представител
Според т.12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, които в случая са в размер на 75,00 лева.
Така общият размер на разноските, на
които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 775,00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.М. с ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев, сумата от 240,64 лева
представляваща неплатената цена на
доставената разпределена топлинна
енергия по 18 броя фактури в имота на ответника М.П.М. с ЕГН:**********,***
с абонатен N:03070720880, както и сумата от общо 15,89 лева – мораторна лихва за периода от падежа
на задължението по всяка една от фактурите до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2020г. до окончателното й изплащане, за които
вземания по ч.гр.д. № 443/ 2020. по
описа на Русенския районен съд е издадена Заповед
№ 132/30.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА М.П.М. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 750,00 лева деловодни
разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: