№ 1873
гр. Варна, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
Въззивно гражданско дело № 20213100501622 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:35 часа се явиха:
Въззивницата ЕК. Н. СТ., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв.И.В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна „СТЕОРА“ ООД, редовно призована, представлява се от
адв.В.Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ.В.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 2957/20.08.2021 г.
1
АДВ.В.: Поддържам жалбата. Нямам възражение по доклада.
АДВ.Д.: Поддържам отговора. Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата.
Представям списък с разноски. Нямам искания по доказателствата.
АДВ.В.: За тази инстанция не представям списък. Правя възражение за прекомерност.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представеният от страната списък с разноските и
доказателствата за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.В.: Поддържам така предявената въззивна жалба. Предявените искове бяха в
рамките на трудовото правоотношение, но извън тяхната колоса само на трудовия договор.
Първоинстанционното решение беше фокусирано само върху трудовия договор без да
разглежда неговите изменения, които в своята цялост представляват трудовото
правоотношение. Съответно причината за това е, че първоинстанционния съд отказа да се
запознае с предявените и допуснати доказателства по делото, че в първоинстанционното
решение има непризнаване на задължителната практика на ВКС и, че в
първоинстанционното производство се излиза извън рамките на онова, с което съдът бе
сезиран. Моля да би бъде допълнителен срок за писмени бележки.
АДВ.Д.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите решението на ВРС
като правилно и законосъобразно. Съдът е изследвал всички събрани доказателства по
делото и правилно е достигнал до извод, че не се дължи претендираната сума от страна на
2
Е.С.. В отговора съм анализирала всички направени възражения във въззивната жалба, но на
кратко ще изложа следното. Относим към спора на първо място е трудов договор от
01.11.2011г., по силата на който ищцата е била назначена на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ
на длъжност главен счетоводител, който е бил прекратен от 15.04.2019г. със заявление на
въззивника за прекратяване на трудовия договор, тъй като му е посочила, че не й е било
изплатено възнаграждение, както и обезщетение по общественото осигуряване. На първо
място претендираните от въззивника разходи за гориво се установява от всички събрани
писмени доказателства и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че е било
разпоредено да се изплащат със заповед от 2009г. и както от 2014г. е било разпоредено да
се изплащат на определени лица разходи за служебни нужди, извършени с лични
автомобили, както и със служебни автомобили. Тези разходи всеки месец са били различни
в зависимост от пропътуваните километри, както и отчетените пътни листи и разходи по
фактури. Видно от доказателствата по делото, че от 2018г. управителят е разпоредил за
служебни нужди да се ползват вече само служебни автомобили и по тази причина е
преустановено и плащането, възстановяването на разходи за гориво. Ето защо, считам
неоснователно въззивника е приел, че това възнаграждение му се следва всеки месец, тъй
като тя изпълнявала длъжността главен счетоводител и в предходни години и е било
разрешено, но след това е посочено, че се ползват само служебни автомобили. По отношение
на претендираното възнаграждение от 200 лева, което също е счела, че и се следва всеки
месец. Както се твърди в исковата молба дружеството е семейна фирма, която в зависимост
от финансовите резултати по своя преценка са изплащали допълнително възнаграждение на
служителите си, когато са имали много добри финансови резултати. Но както е изложил
въззивника в последните години финансовите резултати са станали много лоши. Не е
уговорено нито в трудов договор, нито в допълнително споразумение изплащане на премии
и то в определен размер и поради лоши финансови резултати са преценили, че не следва да
се изплаща. Поддържам изложеното в отговора на въззивната жалба, че не се следва
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Моля да ми бъдат присъдени и разноските.
Съдът счете делото за изяснено от правна и фактическа страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивната страна да представи писмени бележки в 10-
дневен срок от изготвяне на протокола.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:44 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3
4