О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. Лом, 27.07.2017
год.
Районен съд гр.Лом, VІІ-ми съдебен състав,
в закрито заседание на двадесет и седми юли, две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: С. Камарашка,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 165 по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по предявен иск от И.В.Д. с ЕГН ********** с
адрес ***»Г.Манафски» № 9, чрез адв. В.И. от МАК, против И.Й.Л. с ЕГН **********
***, представлявана от адвокат Н. К. от МАК, за обявяване на нищожност на заявен отказ от наследството на общия
наследодател Петър Каменов Рангелов б.ж. на с.Добри дол, обл.Монтана, починал
на 23.06.1995год. от страна на Милка Петрова Василева с ЕГН ********** б.ж. на
с.Орсоя, починала на 07.10.2013год.- чл. 26, ал.2 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл. 44 от ЗЗД,
/поради невъзможен предмет/ и за признаване на установено по отношение на
ответницата, че ищеца е собственик по наследство на ½ ид.част от
земеделски имоти възстановени с Решения на ПК гр.Лом с №02Д/26.12.1998год. и
№02/21.05.1999год. на общия наследодател Петър Каменов Рангелов б.ж. на с.Добри
дол, обл.Монтана.
С
Определение от 29.06.2017год., съдът е оставил делото без движение, като е указал
на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни пасивно легитимираните
страни по иска по чл.124 от ГПК.
С
молба вх.№12353 от 26.07.2017год. процесуалния представител на ищеца адвокат В.
И. *** е поискала конституирането като надлежни страни – нови ответници по
исковете всички наследници на общия наследодател, а именно РАДМИЛИЯ МЛАДЕНОВА
КАМЕНОВА с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и ПЕТЪР ЙОСИФОВ ПЕТРОВ с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, като
са представени препис от исковата молба и доказателствата. Наред с това е
уточнен и първоначално предявеният иск срещу ответника И.Й.Л. с ЕГН ********** ***. Съгласно чл.215
от ГПК, с една искова молба ищецът може да предяви иск срещу няколко ответника.
Няма процесуална забрана с последваща молба ищецът да посочи нови ответници по
иска, наред с посочените в първоначалната искова молба, стига спорното
правоотношение да касае общи права и задължения на ответниците или права и
задължения, които почиват на едно и също основание и делото да подлежи за
разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред и от един и същ съд по правилата
на родовата и местна подсъдност.
Предвид
изложеното, следва да се конституира, като страна – ответник по делото РАДМИЛИЯ
МЛАДЕНОВА КАМЕНОВА с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и ПЕТЪР ЙОСИФОВ
ПЕТРОВ с ЕГН ********** с постоянен
адрес *** и да се извърши размяна на книжа по реда на чл.131 от ГПК.
С
оглед уточнението по първоначалната искова молба и конституираните страни,
следва молбата да се изпрати и на първоначалният ответник И.Й.Л. с
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й адвокат Н. К. от МАК.
Водимо
от горното, съдът:
О
П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА РАДМИЛИЯ МЛАДЕНОВА КАМЕНОВА
с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и ПЕТЪР ЙОСИФОВ ПЕТРОВ с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, като
страна – ответници в производството по гр.дело №165/2017год. по описа на РС
гр.Лом.
Препис
от исковата молба, уточнението към нея с вх. №12353 от 26.07.2017год. и
доказателствата, представени от ищеца, ведно с копие от Определението да се
изпрати на ответниците - РАДМИЛИЯ МЛАДЕНОВА КАМЕНОВА с ЕГН ********** с
постоянен адрес *** и ПЕТЪР ЙОСИФОВ ПЕТРОВ с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, на които
съдът УКАЗВА да подадат писмен отговор в едномесечен срок.
Препис
от уточнението с вх. №12353 от 26.07.2017год. да се изпрати и на ответника И.Й.Л. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника й адвокат Н. К. от МАК, за становище и отговор в
едномесечен срок.
Писменият
отговор следва да съдържа:
1. Посочване на съда и номера на делото;
2. Името и адреса на ответника, както и
на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. Становище по допустимостта и основателността
на иска;
4. Становище по обстоятелствата, на които
се основава искът;
5. Възраженията срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават;
6. Подпис на лицето, което подава
молбата.
Към отговора следва да се представят:
пълномощно ако се подава от пълномощник и препис от отговора с приложенията за
ищеца.
В отговора си на исковата молба
ответникът е ДЛЪЖЕН да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които
разполага.
УКАЗВА на ответника, , че съгласно чл. 133 от ГПК когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не
направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи
доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по
чл. 211, ал. 1, чл. 212 и 219, той губи възможността да направи това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съгласно чл. 211 от ГПК в срока за
отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по
рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може
да стане прихващане с него, като предявяването на насрещния иск става по
правилата за предявяване на иск.
Съгласно чл.212 от ГПК в първото
заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба -
ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно
съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи
изцяло или отчасти изходът на делото.
Съгласно чл. 219, ал. 1 от ГПК в първото
заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба -
ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи,
за да помага.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Неприсъствено
решение
Чл. 238. (1) Ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
(2) Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск,
прилага се чл. 232, изречение второ.
(3) Ако ищецът не е посочил и не е
представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок
отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са
направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
Постановяване на неприсъствено решение
Чл. 239. (1) Съдът постановява
неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
(2) Неприсъственото решение не се
мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
(3) Когато съдът прецени, че не са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането
с определение и продължава разглеждането на делото.
(4) Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
Съдът УКАЗВА на страните за приложими разпоредби за призоваването по делата.
Съдебен
адресат
Чл.40 (1)
Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) Когато лицата
по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда
при връчване на първото съобщение.
Задължение
за уведомяване
Чл. 41. (1) Страната, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж
й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) При неизпълнение на задължението по
ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези
последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото
съобщение.
Копие от Определението да се изпрати на
ищеца, за сведение.
Председател: