№ 174
гр. Кърджали, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20225140200377 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200007 от 09.02.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на ****, ЕИК ***, в качеството му на работодател, за нарушение на
чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят *** ООД *** намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано. Оспорва констатациите на контролните органи и
твърди, че с посоченото лице имали сключен граждански договор **/10.12.2021 г. Договорът
и обяснението от М. К. М. били представени на проверяващите, но те не обсъдили и не
взели под внимание тези доказателства. Цитираната в акта декларация по чл.402, ал.1, т.3 от
КТ не отговаряла на действителните фактически и правни отношения между страните. В
личен разговор лицето споделило, че попълвало и подписвало документи под диктовка на
проверяващите, които му казвали какво трябва да напише. Дружеството не било допуснало
вмененото му нарушение по КТ, тъй като се касаело за гражданскоправни отношения с
посоченото лице, а не за трудовоправни. Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
моли за отмяна на атакувания акт. Намира за безспорно установено, че отношенията между
санкционираното дружество и лицето М. били гражданскоправни, поради което липсвали
предпоставки за налагане на административно наказание.
1
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Сочи,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установила материалната
законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура. Безспорно било
доказано извършеното нарушение, потвърдено от показанията на контролните органи. Моли
да бъде присъдено юрисконсултско възнарграждение в полза на наказващия орган.
Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на
атакувания акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 11.12.2021 г. свидетелите Е.Ю., Л.И. и И.С. - инспектори в ДИТ гр.Кърджали,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност
и здраве при работа по работни места на обект, представляващ строителство на „Център за
специализирана здравно-социална грижа с капацитет 8 места-*** в кв.100 по плана на ж.к.
„Възрожденци“ гр.Кърджали“, изпълняван от жалбоподателя *** ООД ***. Свидетелите
установили на обекта да работи лицето М. К. М. с ЕГН **********. Той бил облечен с
работно облекло и миел машина за разбъркване на строителни смеси. В декларация, която
контролните органи му предоставили, М. декларирал писмено, че работи за фирма *** ООД
на обект Център за деца в гр.Кърджали, ж.к.„Възрожденци“, на длъжност общ работник, без
да има сключен трудов или граждански договор, с работно време от 08.00 до 17.00 часа,
почивен ден-понеделник, без почивка в работния ден, при месечно трудово възнаграждение
в размер на 650 лв. М. саморъчно вписал в декларацията също, че в този ден измивал
машината. Проверката продължила и по документи в ДИТ гр.Кърджали. При извършена
справка в информационната система на ИА ГИТ било установено, че работникът М. нямал
сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател, на чийто обект полагал труд. В ДИТ
гр.Кърджали бил представен граждански договор **/10.12.2021 г., сключен между М. К. М.,
като изпълнител, и *** ООД ***, като възложител. Според договора изпълнителят приемал
да извърши „замаска на 360 кв.м. на обект гр.Кърджали”. Уговорено било, че изпълнителят
се задължава да извърши посоченото в договора в срок до 19.12.2021 г., а възложителят се
задължава да му изплати възнаграждение в размер на 700 лв. Освен това, жалбоподателят
представил и писмено обяснение от името на М., в което последният посочвал, че не работи
на трудов договор във фирма ***, а работи на граждански договор, със свои машини и
материали. До приключване на проверката не бил представен сключен трудов договор
между жалбоподателя и М.. Затова контролните органи приели, че работодателят *** ООД
*** на 11.12.2021 г. не е сключил трудов договор в писмена форма с работника М. преди
постъпването му на работа. По този повод на 10.01.2022 г. срещу жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от
КТ. Същият бил връчен на надлежно упълномощено от дружеството лице, което го
2
подписало без възражение. На 18.01.2022 г. в ДИТ гр.Кърджали постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН. Възражението не било уважено и на 09.02.2022 г.
наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание
чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на *** ООД *** административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр.
чл.61, ал.1 от КТ.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните
свидетели Л.И., Е.Ю. и И.С., на които съдът дава вяра изцяло, тъй като са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те са очевидци, извършили проверката по
работни места и установили М. К. М. да извършва трудова дейност на обекта, изпълняван от
жалбоподателя. Тримата не само са възприели непосредствено лицето да работи за
дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който е декларирал,
че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото
правоотношение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни
или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля М. в частта им, в която заявява, че за работата на обекта сключил граждански
договор с жалбоподателя, че с него нямали уговорка за определено работно време и работни
дни. Твърденията му се явяват изолирани и се опровергават от гласните доказателства,
обсъдени по-горе, които настоящата инстанция кредитира изцяло, както и от писмените
такива, с изключение на гражданския договор. Казаното от М. при разпита му в съдебно
заседание противоречи на попълнената от него в деня на проверката декларация, в която е
посочил, че работи на обекта без да има трудов или граждански договор, описвайки и
основните елементи на трудовото правоотношение като място на работа, длъжност, работно
време, почивни дни и трудово възнаграждение. Показанията на свидетеля, че данните в
декларацията му били диктувани от проверяващите служители са голословни и
несъстоятелни и не намират опора в доказателствения материал. Не на последно място,
твърденията на М. относно времето и мястото на подписване на гражданския договор не
съответстват на неговото съдържание. Свидетелят заявява пред съда, че в петък са дали
личните си карти на работодателя, проверката била извършена в събота, а в понеделник им
бил връчен гражданския договор и тогава го подписали.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждават напълно и от приложените
по делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от
10.01.2022 г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2140940/05.01.2022 г.; известие за
доставяне; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на
11.12.2021 г. от М.М.; Справка от Информационна система на ИА ГИТ към 13.12.2021 г. –
2бр.; Справка от ТР относно актуалното състояние на *** ООД; Договор за инженеринг от
14.11.2019 г.; Разрешение за строеж ** от 15.02.2021 г.; страница от Инвестиционен проект
за обект „Център за специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания с
потребност от постоянни медицински грижи с капацитет 8 места-*** в кв.100 по плана на
ж.к.„Възрожденци“ гр.Кърджали“; Покана от 05.01.2022 г.; Пълномощно от 05.01.2022 г.;
3
Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 11.12.2021 г.; Възражение срещу АУАН от 10.01.2022 г.;
Граждански договор **/10.12.2021 г.; Протокол от 15.12.2021 г.; Разходен касов ордер от
15.12.2021 г.; Обяснение от М..
Съдът не кредитира представения от жалбоподателя граждански договор
**/10.12.2021 г., ведно с протокол за приемане на работа от 16.12.2021 г., разходен касов
ордер от 16.12.2021 г. и обяснение от името на М.М., тъй като същите са в противоречие със
събраните по делото гласни и писмени доказателства, установяващи, че отношенията между
М. К. М. и *** ООД не са гражданскоправни, а трудовоправни. Настоящият състав не ги
кредитира с доверие и приема, че са били съставени за нуждите на производството, за да се
избегне отговорност и да се прикрият действително установените отношения между
санкционираното дружество и работника. Отделно от това, от съдържанието на гражданския
договор дори не става ясно, че се отнася точно за проверения обект, а и същият е бил
сключен два дни след проверката.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена
форма. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма – чл.61, ал.1 от
КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа. Установи се по делото, че към момента на проверката М. К. М. е
предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обекта,
изпълняван от него, с оглед на което безспорно е налице трудовоправно отношение, за което
са приложими разпоредбите на КТ. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът прие, че
нарушението е доказано – работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с
работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.62, ал.1
вр. чл.61, ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на *** ООД *** на основание чл.414, ал.3 от
КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000
лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1
или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се
доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен
при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които
му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както
повелява посочената разпоредба. Наложеното наказание е минималното по размер и съдът
няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните
4
правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното
постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и наказателното постановление. Не
се споделя доводът, че не е осъществено процесното нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1
от КТ. Изводът за извършването му следва от съвкупния анализ на всички приети по делото
писмени и гласни доказателства. Друго не следва и от представения граждански договор
**/10.12.2021 г., за който вече бе посочено по каква причина не се кредитира. При събраните
по делото доказателства, съдът стигна до извод, че отношението между жалбоподателя и
лицето М. съдържа основните елементи на трудовоправно отношение като място на работа,
характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и
седмица. При това положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на
сключен в писмена форма трудов договор между работодателя *** ООД и работника, след
като последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на
посочените норми от КТ, подлежащо на административно наказание. Предвид това, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган,
изготвил е и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище
град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-2200007 от 09.02.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на ****, ЕИК ***, в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6