Р Е Ш Е Н
И Е
№................../..................2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 3971 по описа на РС-Варна
за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „Е. –
п. П.” АД, ЕИК*** против З.Г.С., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 50 от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено
нещо, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 5716.20 лева,
представляваща стойността на служебно начислена /след прочит на скрит регистър/
ел. енергия за периода от 12.06.2017 г. до 11.06.2018 г. за обект, находящ се в
***, с абонатен № *** и клиентски № ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.01.2020 г., до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 311.22 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 25.06.2019
г. до 06.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с № 297/27.01.2020 г. по ч. гр. д. № 855 по описа за
2020 г. на РС-Варна, ГО, 40-ти съдебен.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 ГПК за процесните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В законоустановения срок
длъжникът възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес да
предяви настоящите искове. Сочи още, че ответникът е потребител на електрическа
енергия за процесния обект, относно електромера, на който била извършена
контролна проверка. Същата била
проведена съобразно приложимите ОУ ДПЕЕЕМ и ПИКЕЕ и при осъществяването ѝ
било установено точно измерване на количеството потребена енергия, но неточно
остойностяване на същото, поради неизправност на софтуера на електромера, а
именно отчитане на суми по скрит регистър. На база на констатациите било
извършено служебно преизчисляване на сметката на абоната, като определената по
този ред процесна стойност ищецът счита за дължима от абоната, като реално
потребена ел. енергия за фактурирания период. По
тези причини се твърди дължимост на спорната главница, а с оглед неплащането ѝ
в срк се претендира и мораторна лихва от деня на забавата. Моли
се за уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който счита исковете за допустими,
но неоснователни и недоказани. В тази връзка навежда доводи за липсващо
правоотношение между ответника и ищеца „Е. П. – П.” АД; за непотребяване на
начисленото количество допълнителна ел. енергия; за липса на предпоставки за
коригиране на сметката му за минал период.
По
същество моли за отхвърляне на исковете и за разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
От
приложеното ч. гр. д. № 855/2020 г. по описа на РС-Варна се установява, че в
полза на ищеца по разпореждане на съда е издадена заповед по чл. 410 от ГПК,
материализираща сумите предмет на настоящата искова претенция.
Заповедта
е връчена на ответника-длъжник на 06.02.2020 г., като срещу същата е депозирано
на 02.03.2020 г. възражение по чл. 414 от ГПК.
Ищецът е
уведомен за стореното оспорване на вземанията му на 10.03.2020 г., като в
указания му едномесечен срок е подал сезиралата съда искова молба с искане за
приемане за установено между страните, че оспорващият длъжник му дължи
процесните парични вземания.
На 11.06.2018 г. служители на „Е.-П. М.“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № *** на обект на ответника З.Г.С.,***, в присъствието на двама
свидетели, доколкото потребителят е осъствал при извършване на проверката. Електромерът
е демонтиран, пломбиран с № ***
и е изпратен за проверка в БИМ при показания 002798 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 006363 – дневна тарифа /Т2/. Тези
обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1104521, който е подписан от служителите в
присъствието на свидетелите.
От Констативен протокол № 1046/05.06.2019 г. на Б. и. по м. се установява, че при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера. Действително потребената енергия се разпределя върху
невизуализираните на дисплея тарифи: 1.8.3 – 019013.516 кWh и 1.8.4 –
012023.865 kWh. Констатирано
е още, че електромерът съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия. На основание извършената
проверка от “Е. С.” АД /старо наименование „Е.-П.
М.“ АД/ е изпратено уведомление до ответника, с което на 19.06.2019 г. лично го
уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на
количеството потребена електрическа енергия.
От представеното становище за начисление на електрическа
енергия от 11.06.2019 г. се установява, че е начислена общо 31036 кВТч енергия за периода 12.06.2017 г. – 11.06.2018
г. на обща стойност 5716.20 лева съобразно Фактура № **********/14.06.2019 г., която е изпратена на ответника. От констативен протокол № 11161723 от
05.05.2016 г. се установява, че процесният електромер е с нулеви
показания на дневна и
нощна тарифа към датата на монтирането му в
електроснабдения имот на ответника.
От
заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/,
която съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено
от страните, се установява, че към датата на извършване на проверката – 11.06.2018 г., процесният електромер е
бил в срок на метрологична годност, т.е. уредът е бил годно
техническо средство за измерване на ел. енергия. Вещото лице предполага, че щом
към датата на монтаж през 2016 г. видимите регистри са с нулеви показания, то и
скритите такива са с нулеви показания. Извършеното неправомерно претарифиране
по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на
електромера – 1.8.1 – нощна и 1.8.2 дневна енергия. Софтуерното въздействие
цели да се пренасочат показнаията в следствие на консумация на ел. енергия от
видимите на дисплея тарифни зони към скритите регистри 1.8.3 и 1.8.4.
Установява се, че не може да се сутанови с точност от кой момент е
вмешателството. Предполага се, че процесното количество ел. енергия е потребено
за период по-малък от една година. Не е възможно да се отговори на въпроса дали
натрупаната ел. енергия в скритите регистри е преминала през електромера точно
за процесния и фактуриран от ищеца едногодишен период. От заключението се
установява още, че софтуерното вмешателствое е възможно само след човешка
намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Вмешателството е
извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е
въздействано през инфрачервения порт на електромера. Извършението математически
изчисления по корекционната процедура са аритметично точни съгласно съответната
методика и цените на ел. енергията е правилна така, както е определена от КЕВР.
В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 50 от ПИКЕЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните,
че отвтеникът дължи процесните суми,
представляващи стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, ведно с обезщетението за забава. За да бъде ангажирана
договорната отговорност на отвтеника, ищецът следва да установи по несъмнен
начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав на иска – соченото облигационно правоотношение с ответника; законосъобразността на
процедурата по проверката, включително съгласно ПИКЕЕ и ОУ; доставянето до
имота на ответника на количество ел. енергия на
порцесната стойност, за фактурирания
период; изпадането в забава на потребителя; размера на исковете.
Ответникът следва да проведе
насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си, а при
установяване на горното да докаже, че е погасил претендираните суми.
От събраните доказателства се
установява, че страните са в продажбено правоотношение по силата, на което ищецът продава на ответника електрическа енергия, срещу
задължението на потребителя да заплати определена цена. Доводите на
ответника, че същият не притежава качеството потребител на ел. енергия,
доколкото е отдал имота под наем са несъстоятелни. Видно от представения
договор за наем от 01.09.2015 г. срокът на наемното правоотношение е две
години, считано от подписването му, т.е. до 01.09.2017 г., като след изтичане
срока на договора същият може да бъде продължен след изричното му писмено
преподписване от страните – арг. от чл. 5.1 от договора за наем. Не са
ангажирани доказателства за изричното продължаване срока на договора. Т.е. към
датата на проверката – 11.06.2018 г. ползвател на имота се явява собстеникът
му, доколкото наемното правоотношение е прекратено с изтичане срока на
договора.
С приетата с § 83,
т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката,
обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., разпоредба на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от
ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава
електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. С оглед
горната правна уредба се налага извода, че със Закона за изменение и допълнение
на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнено задължението по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия. Съдебната
практика постановена преди изменението на разпоредбата, която отричаше
възможността да бъде извършвана корекция на сметка поради липсата на законово
основание, не намира приложение за извършените след изменението проверки,
каквато е и процесната.
В редица решения
на ВКС /Например, Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 4907/2014 г.
на ГК, ІV г.о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ТК, І
т.о.; Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. I т.о. на ВКС/ е прието, че
със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г.- в сила от 17.07.2012 г.)
е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените ПИКЕЕ със съответното
съдържание на новата законова уредба въведена с изменението на Закона за
енергетиката (ДВ бр.54/2012 г. - в сила от 17.07.2012 г.), както съответно и
общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция.
В чл. 25, ал. 2 от Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Е.П.“ АД /Одобрени с Решение
ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР и влезли в сила на 07.09.2014 г./ е предвидена
възможността при корекция на фактурата в седемдневен срок да бъде изпратено
уведомление до клиента, която разпоредба отговаря на изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Същевременно,
с Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно е отменено Решение № ОУ-06
от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени тези ОУ, поради което същите не
следва да се прилагат. На интернет страницата на ответното
дружество е публикувана информация, че до одобряването на нови ОУ в отношенията
си с клиентите Е.-П. ще прилага действалите преди
07.09.2014 г. ОУ, а именно тези одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на
ДКЕВР. В чл. 24 и чл. 25 от сега действащите ОУ също е предвиден ред за уведомяване на
клиента, поради което изпратеното уведомление е в съответствие със законовото
изискване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията и́ след измененията в ДВ, бр.
38 от 08.05.2018 г./, устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване,
както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни.
Преди това
изменение на Закона за енергетиката в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени хипотези за
измерване на показания в невизуализиран регистър на СТЕ. В публикуваното на страницата на Народното събрание предложение за
допълване на законопроекта за изменение на Закона за енергетиката, в което е
предложено изменение на разпоредбата, не се съдържат мотиви в тази част.
Текстът е приет в пленарна зала без да бъде обсъден от
народните представители, поради което няма как директно да бъде извлечена
волята на законодателя.
С измененията на
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ с ДВ,
бр. 41 от 21.05.2019 г. в разпоредбата отново фигурира
възможността за корекция при измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ.
Доколкото към
настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение №
1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. – в сила от 14.02.2017 г. и
Решение № 2315/2018 г. на ВАС – в сила от 23.11.2018 г., то настоящият състав
приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри
упражнявайки делегираните си законови правомощия.
След измененията на ЗЕ и отмяната на
ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.),
в които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа
енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл. 55/. Съответствието им с нормативната уредба тепърва ще подлежи на
проверка от компетентните органи.
В отменените ПИКЕЕ
не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на преизчисляване
при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване. Да се приеме обратното би означавало, че
законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което вече
е уредено, което би било израз на лоша законодателна техника при нарушаване на
принципите за необходимост и стабилност, уредени в чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Все още действащият към датата на проверката
/11.06.2018 г./ чл. 50 от ПИКЕЕ предвижда, че при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването
й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът приема, че
този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в скритите
регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните. В Решение
№ 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г.
о. на ВКС е прието, че и и преди измененията в чл. 83, ал.
1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013
г. е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за
потребената електрическа енергия за минал период, когато действително
доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък
размер поради грешно въведени в информационната база данни за техническите
параметри на средството за търговско измерване. В мотивите към
решението се изследва въпросът, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на
действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи
на дефект в измервателното устройство. ВКС приема, че
хипотезата на неправомерна намеса в СТИ, когато доставчикът е доказал реалното
количество на доставката и разликата между заплатеното и действително
дължимото, е сходна, но в този случай не се прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се извършва по реда на някоя от другите
разпоредби.
В настоящия казус
не се установява дефект в измервателното устройство, а точно обратното. Според протокола от Б.
и становището на вещото лице СТИ е било технически изправно, поради което
правилно е отчитало преминалата през него електрическа енергия. Не беше доказано и наличието на грешно въведени в информационната
база данни технически параметри на електромера.
Дори да се приеме,
че чл. 50 от ПИКЕЕ може да служи за основание за служебно коригиране на
сметката на потребителя, то същият не може да се приложи, защото останалите
действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами по себе си
да покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 от
АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47
и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена на 11.06.2018 г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за
надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на
сметката. След отмяната на чл. 41-44
и чл. 47 от ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за
извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност
на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия към този момент не
са изрично регламентирани, поради което и не са основани на закона. Дори да не е отменен законовия текст, който предвижда коригирането
на сметката по определена методика, то след отмяната на текстовете, които
уреждат процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е
изключена възможността за прилагането му. Доколкото
законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се
извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия
да извършва такива действия и извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен
контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни
действия на монополистите.
Съгласно чл.
195, ал. 2 от АПК, правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок
не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се
явява Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, която съобразно
разпоредбата на чл. 83, ал. 2
вр. ал. 1, т. 6 вр. чл. 21, ал. 1, т.
3 от ЗЕ има правомощия да приема правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. След изтичането на срока по чл.
195, ал. 2 от АПК Комисията издаде нови ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, като в § 2 от ПЗР
предвиди, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия,
уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които
са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила
на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на
констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г.
констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на
съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай, доколкото
процесният констативен протокол е съставен след частичната отмяната на
приложимите разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то липсва приложим материален закон, в
съответствие с който да бъдат установени случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е
отменена включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която
определя редът, по който се извършват проверките на СТИ.
Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с
правни норми съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат
именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика
означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят последиците на
решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Ето защо съдът не споделя доводите на ищеца за
субсидиарното приложение на ЗЗД в учредената облигационна връзка между него и
ответника.
Предвид
изложеното, съдът приема, че към датата на проверката и коригирането на
сметката на ответника за ищеца не е съществувало законово
основание за това.
В допълнение към
горното са налице и други нарушения на процедурата за корекция, които дори при
наличието на основание за нея, биха довели до незаконосъобразно коригиране на
сметката.
Принципите на
измерване на преминалото количество електрическа енергия също се регулират от
ПИКЕЕ, съобразно чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към
електрическата мрежа клиентите от дадената група избират тарифността на
измерване количеството електрическа енергия, като операторът на съответната
мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено
заявения избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл.
19, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, в договора за
присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване на електрическата
енергия. В случая, видно от доказателствата по делото, на ответника битов потребител е
монтиран електромер, който измерва преминалата ел.енергия с две скали при зони
в денонощието – дневна и нощна. Цената на преминалата
и употребена електрическа енергия се определя съобразно конкретната тарифа,
според месеците и часовете когато е била използвана.
В противоречие с уговорените между
страните и регулираните от КЕВР тарифи и способи на отчитане на преминалата
ел.енергия ответникът претендира цена за технологични разходи по отчетена в
„скрит“ /невизуализиран/ регистър енергия. От данните по
делото не се събраха доказателства ответникът
да се е съгласявал с такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и
такъв не е законово регламентиран. Именно право на
ползвателя на мрежата е да избира начина на измерване на ползваната
електрическа енергия между утвърдените тарифи, съобразно предвиденото в чл.
15, т. 2 от действащите Общи условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.”
АД /Одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и допълнени с
Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е предвидено, че
операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страната, която купува
електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за
търговско измерване. Същевременно, според чл. 662 от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./
електромерът трябва да има показващо устройство - електромеханичен регистър или
електронен дисплей. Когато е възможно, показващото устройство
трябва да е видимо за потребителя и действащата в момента тарифа трябва да е
показана (индикирана). В случаите на няколко
стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на
съдържанието на всички съответни памети. При
изобразяване на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка
използвана тарифа.
Отчитането в
скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове.
След като показанията се отчитат в „скрит“ регистър
няма как потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел.енергия и
за цената, която дължи за нея. Задължението за предоставяне
на информация на потребителя (за отчетената стойност на ел.енергията и за
нейната цена) от страна на доставчика е от ключово значение за този вид
правоотношения и нарушаването му винаги води до опорочаване на процедурата по
ценообразуване и корекция на сметка.
По този повод в
европейското законодателство са предвидени редица мерки за защита на
потребителите на електрическа енергия, доколкото според чл. 4, § 2, б.
„и“ ДФЕС Европейския съюз притежава споделена с
държавите членки компетентност в областта на енергетиката. Например, от
съображения 42, 46, 50, 51, 52 на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила
за вътрешния пазар на електроенергия /транспонирана в българското законодателство/
може да се направи извод, че цялата промишленост, включително битовите клиенти,
трябва да имат възможността да се ползват от високи нива на защита на
потребителите, което включва сигурност на доставките и разумни тарифи. Потребителите следва да имат достъп до данните за тяхното
потребление и свързаните с него цени и разходи за услугите, както и да имат
правото да бъдат надлежно информирани за своето потребление на енергия. Специално мерките за защита на потребителите са прокламирани в
Приложение № 1 към Директивата, като в случая в чл. 1, б. „в“, „з“, „и“ е наблегнато над задължението на държавите членки да
осигурят възможността потребителите да получават прозрачна информация за
приложимите цени и тарифи и за стандартните условия по отношение на достъпа до
електроенергийни услуги и ползването им, да разполагат с данните за
потреблението си и да са надлежно информирани за действителното потребление на
електроенергия и разходите достатъчно често, за да могат да регулират своето
потребление на електроенергия. В тази връзка са приети редица законодателни
мерки от страна на Република Б., като част от тях не
са спазени от ответника, както беше посочено по-горе, поради което процесното
отчитане е в противоречие и с правото на Европейския съюз.
Ако целта на „скрития“ регистър е да
отчита преминала ел.енергия, която поради манипулиране на електромера не е
отчетена от редовните регистри, то способите и процедурите, чрез които тази
енергия впоследствие следва да се заплати от потребителя и на какви цени, следва
да са изрично законово регламентирани. Такава законова уредба
е липсвала към момента на проверката, поради което ответникът няма право да
преизчислява дължимите от потребители суми на база на стойностите в
невизуализиран регистър без значение кога и как енергията е преминала през
електромера, дори и да се установи, че е реално потребена.
Както съдът посочи
по-горе в мотивите си, за в бъдеще, след измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ от 2019 г., е
предвидена подобна методика, но към момента на извършване на проверката /11.06.2018 г./, не е
имало такава законова възможност.
Достъп до софтуера преди монтирането
имат само служителите на ответното дружество и производителя чрез съответните
пароли и е технически възможно да се извърши манипулация и начисляване без
потребителя да може да разбере за това, доколкото показанията на тарифите, по
които нормално се отчита използваната от него ел.енергия, са нулеви при
монтирането. Именно, за да се избегне начисляването на суми и
заплащането на ел.енергия, която потребителят не е могъл да проследи, че е
изразходвал, СТИ са конструирани така, че да има възможност на видим дисплей да
се изобразяват съответните стойности. Този извод се
потвърждава и от разпоредбите на Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Електромерите
технически притежават повече тарифи за отчитане на положителна активна енергия,
в случай, че се въведе допълнителна тарифа (извън върхова, дневна и нощна),
която да може да бъде използвана, без да се налага смяна на устройството.
В този смисъл този „скрит“ регистър не се използва по
техническото му предназначение и по този начин създава предпоставки за
манипулиране, като негативните последиците от това следва да се възложат в
тежест на по-силната страна в правоотношението – доставчика на ел.енергия.
Крайният
извод на съда е, че ответникът
не дължи на ищеца предявената главница, представляваща стойността на ел.
енергия, начислена в резултат на едностранна корекционна процедура, като недължимостта
на главното вземане обуславя неоснователността на иска и досежно произтичащото
от него акцесорно задължение за обезщетение за забава в размер на начислената
мораторна лихва и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното погасяване на задължението.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този
изход от делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски по повод осъществената
защита по неоснователна искова молба.
Същият
не претендира разноски по исковото производство, а единствено тези сторени в
хода на ч. гр. д. № 855 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 40-ти съдебен
състав, чийто размер възлиза на 600.00 лева – адвокатско възнаграждение, които
по арг. от т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да му се присъдят,
имайки предвид, че представения договор за правна помощ и съдействие има
характера на разписка с оглед задължителната за съдилищата тулкувателна
практика – т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от
горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е. – п. П.” АД, ЕИК *** против З.Г.С.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 50
от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните
със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 5716.20
лева, представляваща стойността на служебно начислена /след прочит на скрит
регистър/ ел. енергия за периода от 12.06.2017 г. до 11.06.2018 г. за обект,
находящ се в ***, с абонатен № *** и клиентски № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.01.2020 г., до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 311.22
лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
от 25.06.2019 г. до 06.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 297/27.01.2020 г. по ч. гр.
д. № 855 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 40-ти съдебен.
ОСЪДЖА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Е. – п. П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 600.00 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени в хода на ч. гр. д. № 855 по описа за 2020
г. на РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред ОС-Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: