Р Е Ш Е Н И Е
№…………………./……….2022 г.
гр.
София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, II
"Б" състав, в публично
заседание на четвърти април две хиляди двадесет
и втора година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
съдия ГОСПОДИН
ТОНЕВ
при
секретар Д. Шулева като
разгледа докладваното от младши съдия
Тонев въззивно
гражданско дело № 2795 по
описа на 2021 година, за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 –чл. 273 ГПК /въззивно обжалване/.
В.
гр. д. № 2795/2021
г по описа на СГС е образувано по въззивни жалби на
ответниците Т.В.Г. и Й.В.Г. срещу
решение №20271468/08.12.2020 г постановено
по гр. д. № 50388/19 г на СРС, 120
състав,
с което
всеки от въззивниците е осъден да
заплати
на Етажна
собственост в гр. София, ж.к. ******, представлявана
от „П.Д.“ ЕООД,
сумата от по 121,50 лева
месечни вноски за управление и поддръжка на общи
части за периода м. 12.2017
г. – м. 05.2019 г., ведно със законната лихва
върху вземанията от датата на предявяване на исковата молба – 30.08.2019 г., до
окончателното плащане, както и законната лихва за забава в размер на по
2,03 лв. за периода 31.07.2019 г. – 29.08.2019 г., сумата
от по 34,25 лв. представляваща вноска за неотложен ремонт, ведно със законната лихва върху вземанията от датата на предявяване
на исковата молба – 30.08.2019 г., до окончателното плащане; сумата от по 0,29
лв. – законна лихва за забава върху главницата от 34,25 лв. за периода
31.07.2019 г. – 29.08.2019 г., за
апартамент № 27, находящ се в
гр. София, ж.к. „******като исковете са отхвърлени за горниците над присъдените
размери до пълните претендирани от ищеца. С решението
са възложени разноските за водене на делото в тежест на ответниците.
Въззивниците
заявяват, че обжалват решението ва СРС в цялост. Единственият
довод, изложен в двете въззивни жалби, които имат
идентично съдържание, е за неправилност на извода на първоинстанционния
съд, който е приел, че липсват данни ответниците, твърдейки, че не ползват процесния имот, да са уведомили надлежно управителя на ЕС,
респективно управителния съвет, че няма да ползват процесния
имот за определен период от време, както и да са предоставили електронна поща
или телефон, съобразно изискванията на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, поради което
съставът на СРС е приел, че ответниците следва да се
считат за редовно уведомени за взетите от ОС на ЕС решения с поставянето на
съобщението за изготвения протокол. С въззивните
жалби са направени доказателствени искания за
събиране на писмени доказателства, които искания са оставени без уважение с
Определение № 268516/13.05.2021 г. по в. гр. д. № 2795/2021 г.
Въззиваемата
страна е подала писмен отговор на въззивната жалба на Т.В.Г.,
в който оспорва жалбата. Сочи, че първоинстанционният
съд правилно е констатирал, че липсвали доказателства за надлежно уведомяване
на управителя на ЕС, че ответниците няма да ползват
имота за определен период, както и че са предоставили електронна поща или
телефон, както изисква чл. 13, ал. 2 ЗУЕС. Въззиваемата
страна претендира разноски, представя списък по чл.80 ГПК, договор за правно
съдействие, разписка и пълномощно.
В открито съдебно заседание въззивниците
представят преписи от покана за свикване на ОС на собствениците в процесната ЕС на 26.03.2022г. от 03.03.2022
г., ведно със съобщение за свикване на ОС на ЕС и списък на собствениците в ЕС.
Въззивната
жалба е подадена
в срок и е допустима.
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението
на СРС.
След
преценка на доводите в жалбатите и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и за недопустимост на съдебното решение
в обжалваната част, като такива основания
не се констатират.
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи, като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк. дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
За
да уважи
исковете СРС е приел, че безспорно ответниците
са съсобственици на
обект в етажната собственост – апартамент
№ 27, находющ се в гр. София, ж.к. „******.
Съдът е установил, че с
решение на ОС на ЕС от 14.11.2017 г. е приета оферта на „П.Д.“ ЕООД и е избран
управителен съвет. С решение на ОС на ЕС от 21.12.2017
г. вноската
за управление и издръжка е определена на 5,50 лв. за всеки
от собстениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните семейства. Със същото решение са определени и месечни
вноски за собствениците на самостоятелни обекти във фонд „Ремонт и обновяване“
да бъдат в размер на 3,50 лв. плюс 1 лв. за всеки % от притежаваните ид.ч. на самостоятелните обекти, закръглени надолу след
изчислението до 0,50 лв. Прието е също така, че собственик, ползвател или
обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на 1 календарна година,
заплаща за времето на отсъствието 50 на сто от разходите за поддържането. С решение
на ОС на ЕС от 20.09.2018 г. е прието да се събере сумата от 1415 лв. за
извършване на ремонт, която сума да бъде разпределена между собствениците на
обекти в ЕС съобразно притежаваните от тях ид. ч. от
общите части. С решение на ОС на ЕС от 19.06.2019 г. е прието да се даде срок
на собствениците на ап. 26 и 27 да погасят задълженията си към ЕС до 30.07.2019
г., а след тази дата сумите да се съберат по законоустановения
ред.
За да уважи исковете с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, вр. чл.86 ЗЗД районният съд е отхвърлил
възраженията срещу валидността на взетите решения на ОС на ЕС. Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства съдът е приел, че ищецът е установил
редовността на уведомяването за взетите решения, респективно за съобщаването им
на етажните собственици по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Във връзка с
възраженията на ответниците, с които са оспорени
решенията на ОС на ЕС, като взети в нарушение на ЗУЕС и ППЗУЕС, съдът е приел,
че липсват данни ответниците, твърдейки, че не
ползват процесния имот, да са уведомили надлежно
управителя на ЕС, респективно управителния съвет, че няма да ползват процесния имот за определен период от време, както и да са
предоставили електронна поща или телефон, съобразно изискванията на чл. 13, ал.
2 ЗУЕС, поради което съставът на СРС е приел, че ответниците
следва да се считат за редовно уведомени за взетите от ОС на ЕС решения с
поставянето на съобщението за изготвения протокол. При този извод съдът е
приел, че сроковете за оспорване на решенията на ОС на ЕС са изтекли.
Решението
на СРС е правилно. Няма данни ответниците да
са обжалвали решенията
на ОС на ЕС от 21.12.2017 г.,
20.09.2018 г. и 19.06.2019 г., които
в съвкупност определят дължимите суми за вноски и сроковете за плащането им.
Тези решения са ясни по
отношение на дължимите вноски, влезли са в сила
и обвързват ответниците. Същите
не са нищожни
и не подлежат на инцидентен контрол
в настоящото производство. Както е посочено в решение № 39 от 19.02.2013 г по гр. д. № 657/12 г на ВКС, I ГО решенията ОС на етажната собственост
не са сделки
и за тях не се прилага
уредбата на недействителността в ЗЗД. Законосъобразността
на тези решения
се определя от правилата в ЗС и ЗУЕС. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от
нищожността на сделките, на която
може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност
на решенията на етажната собственост
е съдебен и е ограничен с преклузивен срок, освен ако не
са нарушени свръхповелителни норми на закона - определение
№ 151 от 05.03.2020 г по гр. д. № 4443/19 г на ВКС, IV ГО.
В
случая не се констатира визираните
решения да противоречат на императивни правни норми.
Неоснователен е доводът на въззивниците,
че са уведомили надлежно управителя на ЕС и „П.Д.“ ЕООД Димитър Д. за това, че
няма да ползват процесния имот в определен срок и че
са предоставили на „П.Д.“ ЕООД електронна поща за кореспонденция в съответствие
с изискванията на ЗУЕС. Твърдение за такова уведомяване не е направено в първоинстанционното производство. В законоустановените
процесуални срокове не са събрани и доказателства за установяването на тези
фактически твърдения на ответниците-въззивници.
Представените и приети в открито
съдебно заседание писмени доказателства също не са относими
към изложените във въззивните жалби твърдения. Това е
така, т.к. представените документи касаят общо събрание на ЕС от 26.03.2022 г.,
който момент не е относим към предмета на доказване в
настоящия процес. Нещо повече, от тези доказателства не се установява въззивниците да са изпълнили изискванията на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС за уведомяване на управителя на ЕС и посочване на електронна поща, адрес и
телефонен номер.
Налага
се изводът, че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено.
Следва да се уточни, че в диспозитива
на първоинстанционното решение е допусната очевидна
фактическа грешка, която трябва да се отстрани от въззивния
съд. Вместо „Етажна собственост в сграда, находяща се
в гр. София, ж.к. ******, представлявана от управителя на етажната собственост „П.Д.“
ЕООД“ следва да се чете „Етажна собственост
в сграда, находяща се в гр. София, ж.к. ******,
представлявана от управителя на етажната собственост „П.Д.“ ЕООД“. С оглед изхода на делото
в тежест на въззивниците
са разноските на въззиваемата страна от 300 лева
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №20271468/08.12.2020 г постановено
по гр. д. № 50388/19 г на СРС, 120 състав, като в диспозитива на
решението вместо „Етажна собственост в сграда, находяща
се в гр. София, ж.к. ******, представлявана от управителя на етажната
собственост „П.Д.“ ЕООД“ следва да се
чете „Етажна собственост в сграда, находяща се в гр.
София, ж.к. ******, представлявана от управителя на етажната собственост „П.Д.“
ЕООД“.
ОСЪЖДА
Т.В.Г., ЕГН **********, и Й.В.Г., ЕГН **********,
и двамата с адрес: ***, да заплати всеки от тях на Етажна
собственост в сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „******,
представлявана от управителя на етажната собственост – „П.Д.“ ЕООД, ЕИК ******,
сумата
от по 150
лева разноски пред СГС на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване пред
ВКС поради материален интерес под 5000 лева по всеки
от обективно съединените искове /чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.