№ 11694
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110148873 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 15.11.2022г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против М. Л. Л. за сумата 1234,95 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. "М.", **************, за периода
м. май 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.11.2023г., до окончателното плащане
на сумата, сумата 236,32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.08.2021г.- 30.10.2023г.,
сумата 10,72 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м.
октомври 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.11.2023г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 2,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода
16.12.2020г.- 30.10.2023г.; против С. Л. М. за сумата 1234,95 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. "М.", **************, за
периода м. май 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.11.2023г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 236,32 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.08.2021г.- 30.10.2023г., сумата 10,72 лева, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода м. октомври 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната лихва,
1
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
15.11.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 2,56 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за
дялово разпределение за периода 16.12.2020г.- 30.10.2023г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 62822/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.11.2023г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2022г. е доставил на ответницата
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София,
ж.к. ”М.”, **************, с абонатен № 260009, като купувачът не бил заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че
съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на
доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на М. Л. Л. за сумата 1234,95 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
"М.", **************, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение15.11.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 236,32 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на топлинна енергия за периода 15.08.2021г.- 30.10.2023г., сумата 10,72 лева, представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода м. октомври 2020г.- м. април 2022г.,
2
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 15.11.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 2,56 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата за дялово разпределение за периода 16.12.2020г.- 30.10.2023г и по отношение на
С. Л. М. за сумата 1234,95 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в гр. София, ж.к. "М.", **************, за периода м. май 2020г.- м.
април 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 15.11.2023г., до окончателното плащане на сумата,
сумата 236,32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.08.2021г.30.10.2023г., сумата
10,72 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м.
октомври 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.11.2023г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 2,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода
16.12.2020г.- 30.10.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
30.11.2023г. по ч.гр. дело № 62822/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата М. Л. Л., в
който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответницата оспорва, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение, като сочи, че не притежава правото
на собственост или вещното право на ползване върху процесния недвижим имот. В отговора
се навеждат доводи, че ищецът не е активно легитимиран да претендира заплащане на
цената за дялово разпределение. Ответницата релевира доводи, че не е изпаднала в забава. В
отговора е релевирано възражение за погасителна давност.
В обобщение, отв. М. Л. Л. счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът С. Л. М. не е подал отговор на исковата
молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателствени средства, чрез н.а. за замяна на недвижими имоти
по реда на ЗУЖВГМЖВ № 164/ 22.02.1995г., том XV, дело № 2969/ 1995г., се установява, че
Т.Г.П. е прехвърлила на Ц.Б.Б. и **************** правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ апартамент № 13, с адрес: гр. София, ж.к. "М.", ************* В
замяна на посочения недвижим имот Ц.Б.Б. и **************** са прехвърлили на Т.Г.П.
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 5, с адрес: гр.
София, ж.к. "М.", бл. **********.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Т.Г.П. е починала на
18.09.2001г. и е оставила наследници по закон низходящите от първа степен Ц.Л.И., С. Л. М.
3
и М. Л. Л..
Етажните собственици са възложили извършването на услугата дялово разпределение на
"Нелбо инженеринг" ООД. Договорът е скл. въз основа на решение на общото събрание на
етажните собственици от 17.08.2002г. От приложения списък на етажните собтвеници се
установява, че Т.Г.П. е заявила, че в имота има четири радиатора, един вентил, два
разприделителя.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 30.06.2021г. за отчетен
период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 1551,92 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.06.2022г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 1287,71 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79
ЗЗД:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършена услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано
от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна
енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
4
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че наследодателвт на ответниците са придобили
имота чрез правна сделка- замяна. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18
ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до
транслативния вещноправен ефект на договора. Конкретиката на случая сочи, че Т.Г.П. е
починала на 18.09.2001г. и е оставила наследници по закон низходящите от първа степен
Ц.Л.И., С. Л. М. и М. Л. Л., когато е открито наследството , съгласно чл. 1 ЗН. В случая
при откриване на наследството наследодателят е оставил наследници от първи ред-
низходящи, те са призовани към наследяване и изключват наследниците от следващи редове.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството ЗН), децата на починалия
наследяват по равни части. Следователно, с откриване на наследството на Т.Г.П.
низходящите от първа степен са придобили правото на собственост на върху процесния
недвижим имот.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че между страните
съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка
на топлинна енергия, респ. същият се явява пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявените искове.
Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение
между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът
е доставил в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска
по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия,
утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска.
Между страните не е спорно обстоятелството, че през процесния период ищецът е
доставил в имота топлинна енергия в количество, съответстваща на претендираната цена.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
5
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ (изм., ДВ, бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012г.), предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1,
т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или
прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:
Към посочената сума, представляваща стойността на потребената топлинна енергия в
имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение в размер на 14,21 лева за периода м. м. октомври 2019г.- м. декември 2020г.,
които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/
06.04.2007г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
"Т.С." ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
6
енергия между потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на
релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
част от претендираните вземания (ответникът С. Любомирое М. е навел възражение за
погасителна давност във възражението по чл. 414 ГПК). Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело №
3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва че задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт- договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради
което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“
ЗЗД, както и лихвите за забава.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено,
че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е
възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че
началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с обективно
осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за
забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната
давност. Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иск
относно вземането, който, съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК, се счита предявен към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.11.2023г.
Нормата на чл. 33 от ОУ на ищеца от 2016 г. предвижда задължение на клиентите да
заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Следователно, задължението за м. август 2020г. е
станало изискуемо на 15.10.2020г., като тригодишната погасителната давност за него,
започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 15.10.2023г., преди
предявяване на иска. В процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020г.
до 20.05.2020г. не ползва ищеца по отношение на заявените вземания в производството,
които са възникнали след посочения период. Следователно погасено по давност е вземането
на ищеца за цена на топинна енергия за периода м. май 2020г.- м. август 2020г. Непогасено
по давност е вземането на ищеца за цена на топлинна енергия за периода м. септември
7
2020г.- м. април 2022г. Изчислено по реда на чл. 162 ГПК, след отчитане и на извършеното
плащане на задължението за цена на топлинна енергия за отчетния песептември риод м. май
2020г.- м. април 2021г. в размер на сумата 369,73 лева, съгласно отразяването във фактура
№**********/ 30.06.2021г., същото е в размер на сумата 2109,99 лева.
Вземането за цна за услугата дялово разпределение не е погасено по давност. Цената за
извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61,
ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се фактурират и заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на
ищеца от 2016г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на
заплащане на услугата дялово разпределение. Давността за тези вземания тече от
възникването им, т.е. от фактурирането. Фактурата за м. октомври 2020г. е издадена най-
рано на 01.11.2020г. Следователно тригодишният давностен срок погасяващ вземането на
ищеца за цена на услугата дялово разпределение за м. октомври 2020г. е изтекъл след
предявяване на иска през м. ноември 2023г.
В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на съсобствениците за
заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в
съсобствеността. Ето защо, предвид установените дялове на всеки от съсобствениците на
имота (в съответствие с разпоредбата на чл. 5 ЗН), следва да се приеме, че всеки от
съсобствениците следва да отговаря за заплащане на по 1/3 ид.ч. от стойността на
потребената топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение. Следва да се
посочи, че по делото не е установено Ц.Л.И. да се е отказала от наследството на своята
майка. При съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
приема, че всеки ответниците следва да отговаря за 1/3 ид.ч. от цената на доставената
топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение, съответно сумата 703,33 лева и
сумата 7,15 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
8
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 30.06.2021г. за отчетен период
м. май 2020г.-м. април 2021г., падежът на задължението е настъпил на 14.09.2021г.,
задължението по фактура № **********/ 31.06.2022г., за отчетен период м. май 2021г.- м.
април 2021г., е станало изискуемо, считано от 14.09.2022г. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК
размерът на обезщетението за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в
размер на сумата 403,77 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна. Изложеното обуславя и извод за отмяна на обжалваното решение в
посочената част.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. /
По отношение на разноските на ищеца:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер
на 59,38 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на
100 лева, съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на
правна помощ. Съобразно уважената част от исковете, в тежест на всеки от ответниците
следва да бъде присъдена сумата 31,03 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
59,38 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100
лева, съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на
правна помощ. Съобразно уважената част от исковете, н
в тежест на всеки от ответниците следва да бъде присъдена сумата 43,23 лева.
Относно разноските на ответника:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
В конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до
приключване на устните състезания, като ищецът е представил доказателства за
извършването им. В заповедното производство отв. М. Л. Л. е направила разноски в размер
на сумата 400 лева, в първоинстанционното исково- в размер на сумата 450 лева.
9
Съразмерно на отхвърлената част от иска на отв. М. Л. Л. следва да бъдат присъдени
разноски в заповедното производство в размер на сумата 171,91 лева, а в
първоинстанционното исково производство- в размер на сумата 193,39 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Л. Л., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************, за сумата 703,33 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
"М.", **************, за периода м. септември 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
15.11.2023г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ
вр.чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД; сумата 134,59 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.08.2021г.- 30.10.2023г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 7,15 лева,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м. октомври 2020г.- м.
април 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 15.11.2023г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.11.2023г. по ч.гр. дело № 62822/ 2023г. по описа на
Софийски районен съд, 170 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Л. М., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************, за сумата 703,33 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
"М.", **************, за периода м. септември 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
15.11.2023г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ
вр.чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД; сумата 134,59 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.08.2021г.- 30.10.2023г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 7,15 лева,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м. октомври 2020г.- м.
април 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 15.11.2023г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.11.2023г. по ч.гр. дело № 62822/ 2023г. по описа на
Софийски районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************, против М. Л. Л., с ЕГН
10
**********, за установяване съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД за цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. "М.", **************, за
периода м. май 2020г.- м. август 2020г. и над сумата 703,33 лева до сумата 1234,95 лева, с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ; за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия над сумата 134,59
лева до сумата 236,32 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за цена на
услугата дялово разпределение над сумата 7,15 лева до сумата 10,71 лева, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за сумата 2,56 лева, с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************, против С. Л. М., с ЕГН
**********, за установяване съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД за цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. "М.", **************, за
периода м. май 2020г.- м. август 2020г. и над сумата 703,33 лева до сумата 1234,95 лева, с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ; за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия над сумата 134,59
лева до сумата 236,32 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за цена на
услугата дялово разпределение над сумата 7,15 лева до сумата 10,71 лева, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за сумата 2,56 лева, с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Л. Л., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************,
сумата 31,03 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 62822/ 2023г.
по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с уважената част от исковете и
сумата 43,23 лева, представляваща разноски в заповедното исково производство, съразмерно
с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Л. М., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************,
сумата 31,03 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 62822/ 2023г.
по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с уважената част от исковете и
сумата 43,23 лева, представляваща разноски в заповедното исково производство, съразмерно
с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************, да плати на М. Л. Л., с ЕГН
**********, сумата 171,91 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело №
62822/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав,, съразмерно с отхвърлената
част от исковете и сумата 193,39 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението е постановено при участието на "Нелбо" АД като трето лице помагач на
страната на "Т.С." ЕАД.
11
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12