Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 6/26.01.2006 г., постановено по гр.д. № 992/2005 г. Кърджалийският районен съд е осъдил Стоил Любенов Бачев с ЕГН **********, от гр. Кърджали, кв.”Възрожденци” 2, бл.42, вх.”Б”, ап.17 да заплати на Агенция по заетостта - гр.София със съдебен адрес гр.Кърджали, бул.”България” № 74, Дирекция "Бюро по труда" сумата 836.46 лв., от която 787.10 лв. получени съгласно чл.4, вр. чл.2.1 и 39.36 лв. неустойка по чл.4 от Договор по чл.54, ал.1 от ЗЗБНЗ от 20.12.2001 г, ведно със законната лихва за забава върху сумата 826.46 лв., считано от 26.11.2005г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 310.70 лв., представляваща законната лихва за забава върху сумата 826лв. за периода от 21.11.2002г. до 25.11.2005г. и сумата 40 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Със същото решение Стоил Любенов Бачев е осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 45.50 лв., представляваща държавна такса по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Стоил Любенов Бачев, който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че поради обективни причини не могъл да изпълни задълженията си по договора. Сочи също, че искал да прекрати договора, но това не станало по вина на представител на въззиваемата агенция. В съдебно заседание поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Въззиваемата страна – Агенция по заетостта – гр.София, представлявана от ю.к. Захариев оспорва жалбата до размера на 160 лв. главница. Излага съображения, че получените от въззивника суми са от фонд “ПКБ”, а не от държавния бюджет и същите се дължат на безработния. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е частично основателна. С решение от 28.11.2001 г. на Началника на “Бюро по труда” – гр.Кърджали на Стоил Любенов Бачев било отпуснато парично обезщетение за периода от 18.11.2001 г. до 14.10.2002 г. в размер на 80 лв. месечно, изчислено на база средномесечна сума 119 лв. По молба на Стоил Любенов Бачев вх. № 1319/06.11.2001 г. и приложени към нея икономическа обосновка и личен регистрационен картон № 19299/18.10.2001 г. била назначена комисия за оценка на бизнес проект, която предложила да се финансира проектът на Стоил Любенов Бачев за започване на стопанска дейност по реда на чл.54 от ЗЗБНЗ. С решение № 8/14.12.2001 г. на Началника на НСЗ “Бюро по труда” – гр.Кърджали било одобрено финансирането на бизнес-проект от Стоил Любенов Бачев в размер на 787.10 лв. (сумата от полагащите се наведнъж парично обезщетение) за “Търговия със закуски, кафе и безалкохолни напитки”. С договор от 20.12.2001 г., сключен на основание чл.54, ал.1 от ЗЗБНЗ “Бюро по труда” – гр.Кърджали изплатило на Стоил Любенов Бачев сумата в размер на 787.10 лв., представляваща средства от фонд “ПКБ” в размер на остатъка от дължимото парично обезщетение за безработица, като безработният се задължил да финансира и започне стопанска дейност, съгласно икономическата обосновка. В т.4 от договора било отразено, че при неизпълнение на задължението по т.3.1. и/или т.3.2. лицето възстановява частта от сумата по т.2.1. за оставащия период (от датата по т.3.1. до крайния срок за получаване на парични обезщетения) и дължи неустойка в размер на 5% върху цялата отпусната сума по т.2.1., в срок от 5 работни дни от получаване на писмената покана от БТ до лицето, връчена с писмо с обратна разписка. По повод сключения договор ответникът заявил започване на търговска дейност в ДП – Кърджали и РУ “СО” – гр.Кърджали, за което били издадени съответни документи – служебна бележка с дата 18.02.2002 г. С писма изх. № ОУ3-05-835/03.07.2002 г., № ОУ3-05-180/06.02.2002 г., № ОУ3-01-108/23.01.2002 г., № РД-11-1717/13.11.2002 г., № ОУ3-01-492/15.04.2002 г. и във връзка с извършена проверка съгласно анализ на извършени съвместни проверки през месец октомври 2002 г. рег. № ВХ.1660/06.2002 г., въззивникът бил поканен да се яви в “Бюро по труда” – гр.Кърджали и да изпълни задълженията си по договора. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, а решението на Кърджалийския районе съд в тази му част е неправилно, поради което следва да бъде отменено а искът отхвърлен. Страните по делото са сключили договор на основание чл.54, ал.1 от ЗЗБНЗ (отм.), по силата на който НСЗ – “Бюро по труда” – гр.Кърджали е предоставило на Стоил Любенов Бачев средства от фонд “ПКБ” в размер на остатъка от дължимото парично обезщетение за беþработица, като последният се е задължил да започне стопанска дейност. Съгласно чл.13, ал.2 от ППЗЗБНЗ (отм.)отношенията между безработния и бюрото по труда във връзка с изпълнението на проекта и изплащането на обезщетение се уреждат с писмен договор. По силата на този договор страните са уговорили неустойка при неизпълнение на задълженията на безработния, респ. неизпълнението на одобрения бизнес проект, която е 5% върху цялата отпусната сума или 39.36 лв. Безспорно по делото е, че ответникът е бил безработно лице, което има право на съответното парично обезщетение за безработица, както и, че същият не е започнал да извършва одобрената с бизнес-проекта дейност. В този случай – при неизпълнение на задълженията по договора, безработният не дължи връщане на полученото наведнъж парично обезщетение, тъй като това са суми, които му се дължат. От неизпълнението на одобрения бизнес-проект НСЗ “Бюро по труда” – гр.Кръджали търпи вреди, които се равняват на законната лихва върху предварително изплатените суми. Страните по договора обаче, са уговорили неустойка в размер на 5% върху изплатената сума, като по този начин са определили какво ще бъде обезщетението за изправната страна в случай на неизпълнение. Неизправната страна дължи уговорената неустойка, но не и връщане на полученото обезщетение за безработица, целта на което е съвсем друга - да осигури на безработния средства за препитание докато търси работа. Незапочването на стопанска дейност не може да влече след себе си погасяване на правото на парично обезщетение за безработица само на това основание. Това право се погасява единствено в предвидените от закона случаи, които са изчерпателно изброени – чл.72, чл.75 от ЗЗБНЗ (отм.). Нещо повече в закона е предвиден специален ред за определяне, отказване, спиране или възобновяване на изплащането на паричните обезщетения. Нормите, уреждащи прекратяването или отказването за изплащане на парично обезщетение – чл.76, ал.1 и 2 от ЗЗБНЗ (отм.) са императивни и не могат да бъдат дерогирани от договор. Ето защо уговорката за връщане на изплатеното наведнъж парично обезщетение за безработица – т.4, предложение първо от договор с дата 20.12.2001 г. е нищожна като противоречаща на закона – чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, поради което не следва да бъде прилагана и следва да бъде заместена от повелителни норми на закона. По отношение на предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, то същият е неоснователен и недоказан, а решението на първоинстанционния съд и в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено, а искат отхвърлен. Както бе посочено по-горе изплатеното на безработния парично обезщетение е недължимо, поради което за тази сума не може да бъде присъждано обезщетение за неизпълнение на парично задължение. Още повече, че страните по договора са уговорили неустойка за неизпълнение на задълженията, което изключва търсенето на законна лихва. Отделно от това този иск е и недоказан, тъй като по делото не е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да определи точния размер на законната лихва, а и в мотивите на първоинстанционното решение не е отразено по какъв начин е получена сумата от 310.70 лв. Що се отнася до предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, то същия е основателен и доказан по изложените по-горе съображения, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила в тази му част. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 6/26.01.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 992 по описа за 2005 г. на същия съд: в частта, с която Стоил Любенов Бачев е осъден да заплати на Агенция по заетостта – гр.София сумата в размер на 787.10 лв., получени съгласно чл.4, във вр. с чл.2.1 от договор по чл.54 от ЗЗБНЗ (отм.), ведно със законната лихва за забава върху сумата от 787.10 лв., считано от 26.11.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан; в частта, с която Стоил Любенов Бачев е осъден да заплати на Агенция по заетостта – гр.София сумата 310.70 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата 826 лв., за периода от 21.11.2002 г. до 25.11.2005 г., като предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан; в частта, с която Стоил Любенов Бачев е осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд д.т. за разликата от 15 лв. до 45.50 лв. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА № 6/26.01.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 992 по описа за 2005 г. на същия съд В ЧАСТТА, с която Стоил Любенов Бачев е осъден да заплати на Агенция по заетостта – гр.София сумата в размер на 787.10 лв., получени съгласно чл.4, във вр. с чл.2.1 от договор по чл.54 от ЗЗБНЗ (отм.), ведно със законната лихва за забава върху сумата от 787.10 лв., считано от 26.11.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която Стоил Любенов Бачев е осъден да заплати на Агенция по заетостта – гр.София сумата 310.70 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата 826 лв., за периода от 21.11.2002 г. до 25.11.2005 г., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Агенция по заетостта – гр.София против Стоил Любенов Бачев от гр.Кърджали, кв.”Възрожденци” 2, бл.42, вх.”Б”, ап.17, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и цена 787.10 лв., като неоснователен и недоказан. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Агенция по заетостта – гр.София против Стоил Любенов Бачев от гр.Кърджали, кв.”Възрожденци” 2, бл.42, вх.”Б”, ап.17, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 310.70 лв., като неоснователен и недоказан. ОТМЕНЯВА № 6/26.01.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 992 по описа за 2005 г. на същия съд В ЧАСТТА, с която Стоил Любенов Бачев е осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд д.т. за разликата от 15 лв. до 45.50 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1. 2. |