Решение по КНАХД №247/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник на Група „Охранителна полиция“ в Районно управление – Исперих при ОД на МВР – Разград, действащ чрез упълномощен главен юрисконсулт С. М., против Решение № 11 от 04.07.2025г., постановено по АНД № 92/2025г. по описа на Районен съд - Исперих в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е отменено НП № 25-0275-000004 от 17.03.2025г., издадено от касатора. В жалбата и по същество пред съда се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно. Оспорват се изводите в обжалваното решение, че от констатираната проба на водача автоматично следва да се прилага допустима грешка (стандартно отклонение) според техническите характеристики на дрегера и то единствено в интерес на водача. Жалбоподателят счита, че не съществува такава правна възможност за автоматично последващо намаляване на установената с техническото средство концентрация на алкохол на водача, като начинът на извършване на изследването е регламентиран подробно в Наредба № 1 от 19.07.2017г. и съобразно него разсъжденията в оспореното решение за отчитане на допустима грешка са лишени от всякакво правно основание. Иска се решението на въззивния съд да бъде отменено, респ. да бъде потвърдено изцяло издаденото Наказателно постановление. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

Ответникът М. Й. Н.-К. от гр. И., обл. Разградска, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, като оспорва касационната жалба като неоснователна и счита, че оспореното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Изцяло поддържа съображенията, изложени в него. Алтернативно, в случай, че касационната жалба бъде уважена и отменено решението на РС - Исперих, моли да бъде зачетено времето, през което СУМПС на водача е било отнето по административен ред, считано от 23.02.2025г.

Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не изпраща представител и не участва в съдебното производство.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение е отменено НП № 25-0275-000004 от 17.03.2025г., издадено от Началник на Група „Охранителна полиция“ в Районно управление – Исперих при ОД на МВР – Разград, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от същия закон на М. Й. Н.-К. от гр. И., обл. Разградска, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

От фактическа страна е установено, че на 23.02.2025г.,около 23:10 часа, в гр. Исперих, обл. Разградска, по ул. „Лудогорие“ в близост до кръстовището с ул. „Христо Ботев“, полицейски служители в РУ - Исперих спрели за проверка движещ се лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № [рег. номер]. При проверката е установено, че автомобилът е собственост на Й. В. Н. от гр. Р. и се управлява от М. Й. Н.-К.. Последната била тествана за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр.№ ARNJ-0018, електронната скала на който отчела *,** промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден бил и Талон за медицинско изследване с № 084482, в който водачът е декларирала собственоръчно с подписа си избор да бъде изследвана за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. Талонът й бил връчен по време на проверката на 23.02.2025г., в 23:50 ч., като бил определен срок за явяване за изследване до 30 минути от връчването на талона, с място на явяване – ФСМП – гр. Исперих. М. Й. Н.-К. не се възползвала от тази възможност и не се явила за изследване, съобразно указаното в Талона.

Така, въз основа на констатациите от проверката, на водача е съставен АУАН, серия GA, № 3567351 от 23.02.2025 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за това, че управлява посоченото горе МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 до 0,8 на хиляда. Срещу АУАН не са подавани възражения и въз основа на него административнонаказващият орган е издал обжалваното пред въззивния съд Наказателно постановление, обсъдено по-горе.

В обжалваното решение Районен съд – Исперих, въз основа на редовно събрани по делото писмени и гласни доказателства, приел за доказани описаните в АУАН и в НП фактически обстоятелства. Установено е, че по време на контролната проверка М. Й. Н.-К. признала пред полицейските служители, че е употребила вино. По данни от допълнителен разпит на свидетеля А. Х. – актосъставител, е установено, че тестът не бил успешен от първия път поради недостатъчен обем на въздуха и се наложило повторно тестване на водача, като неуспешните опити не се отчитали в паметта на уреда.

Към материалите по делото е представен Списък на преминалите последваща проверка анализатори на алкохол в дъха – собственост на ОД на МВР – Разград ( л. 12 от делото), сред които е посочен и процесният „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр.№ ARNJ-0018, като преминал периодична последваща проверка на 09.09.2024г. със срок на валидност от 6 месеца.

В решението си въззивният съд обсъдил като неоснователни възраженията на водача – жалбоподател по въззивното производство, за допуснати процесуални нарушения на императивните изисквания на ЗАНН относно минимално изискуемите реквизити на АУАН и НП, като приел, че ясно и недвусмислено от съдържанието им се установява нарушението, за което се търси отговорност на жалбоподателката. Не са споделени и възраженията на нарушителя, че при използването на техническото средство за измерване Алкотест Дрегер 7510 не са били взети предвид минималните допустими грешки според характеристиките на уреда, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като съдът изрично се е позовал на факта, че към датата на деянито е използвано годно техническо средство, което е удостоверено с официален, неоспорен от страната документ за преминала периодична проверка на Алкотест Дрегера.

Въпреки горното районният съд направил извод, че установената с техническото средство концентрация на алкохол в дъха на жалбоподателката не е доказана по категоричен начин и следователно не е доказано самото изпълнително деяние. Обосновал е извода си с данните по приложената техническа документация на Алкотест Дрегер 7510, раздел „Точност на измерването“, където било посочено, че стандартното отклонение при повторен тест със стандартен етилов алкохол в температурен диапазон от – 5 до + 40 градуса, до 1,00 промила е до 0,017 промила и показанията на свидетеля Х., установяващи, че на процесната дата жалбоподателката е тествана два пъти с техническото средство, тъй като първия път не е подала достатъчно въздух. По този начин, при отчетена концентрация на алкохол от 0.51 на хиляда, която стойност е гранична и надвишава само с 0,01 допустимата от закона, въззивният съд приел, че е напълно възможно при повторния тест уредът да е дал стандартно отклонение, което макар да е съвсем малко, е напълно относимо към настоящия случай предвид изключително ниската гранична стойност – единица във втория знак след десетичната запетая, която всъщност и квалифицира деянието като нарушение.

По тези съображение е отменено Наказателното постановление като незаконосъобразно.

Административен съд – Разград, прецени, че решението на РС - Исперих е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН) и произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия.

Съдебният акт, обаче, е постановен в нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК, тъй като се основава на неправилни и незаконосъобразни изводи за недоказаност и несъставомерност на констатираното нарушение.

Районният съд правилно е установил фактическата обстановка като е събрал относими доказателства, анализирал ги е поотделно и в съвкупност, като се е аргументирал кои кредитира. Същите са правилно преценени, като съдът е направил обосновани изводи относно фактите от значение за спора. Те установяват по категоричен и несъмнен начин, че е извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която разпоредба регламентира забрана за водачите на ППС да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Събраните доказателства безспорно установяват, че М. Й. Н.-К. е нарушила тази забрана, като на инкриминираните дата и място е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила. Концентрацията на алкохол в кръвта на наказаното лице е установена чрез техническо средство “Алкотест Дрегер” при извършената проверка на място от контролните органи и в съответствие с нормативно установения ред по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В оспореното решение районният съд правилно и точно е констатирал, че именно в тази Наредба № 1 от 19.07.2017г. се съдържат правилата за установяване на концентрацията на алкохол, но необосновано е преценил, че данните по показанията на техническото средство следва автоматично да се редуцират в полза на водача с допустимото стандартно отклонение при измерването според приложената техническа документация на Алкотест Дрегера. Максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в дъха, както и стандартното отклонение на резултатите от измерванията са регламентирани в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (обн., ДВ бр. 103 от 06.12.2024 г., в сила от същата дата). Районният съд е направил коментар в тази връзка по повод позоваването от жалбоподателката на разпоредба (чл. 781, т. 2) от отменената вече Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Във въззивното решение е направен принципен извод (с позоваване на съдебна практика), че посочените изисквания са адресирани към органите, компетентни да извършат последваща проверка на тези технически средства и с оглед установяване на годността им да бъдат използвани за измерване на количеството алкохол в издишания въздух, поради което нямат отношение към административнонаказателното производство във връзка с констатирано конкретно нарушение. Въпреки това и в противоречие със собствените си мотиви, съдът като краен извод е преценил несъставомерност на конкретното деяние по отношение на установената концентрация на алкохол, отчетена от Алкотест Дрегера поради приспадане на стандартно отклонение при измерването, съобразно техническите характеристики на уреда.

Касационният състав счита този извод за неправилен. Преди всичко нормативната уредба (предвид цитираната горе Наредба № 1 от 19.07.2017г.) лимитативно регламентира начините на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на ППС. При несъгласие на водача с показанията на техническото средство от мястото на проверката, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища или с медицинско и химическо лабораторно изследване (чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1). А при неявяване на водача в определения срок и на посоченото място за даване на проби за изследване, какъвто е процесният случай, то съгласно чл. 6, ал. 10 от същата Наредба, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство. Граматическото и логическо тълкуване на текста, предвид използването на пълен член в израза „показанията на техническото средство“ води до извода, че законът има предвид само и единствено установените стойности с конкретно използваното техническо средство при конкретната проверка, а не данните от техническото освидетелстване на уреда с допустимо техническо отклонение. Още повече, обсъдено и в решението на районния съд, че по делото са представени доказателства за техническата годност на използвания Алкотест Дрегер с резултат от проведена периодична проверка, като е безспорно доказано, че същият е в срок на валидност към датата на установяване на конкретното нарушение.

Спорен е и въпросът дали въобще на водача М. Й. Н.-К. е извършен повторен тест, както е приел районният съд, съобразно данните по делото, като следва да се прави разлика между повторно изследване с техническото средство и вземането на некачествена проба, когато уредът въобще не отчита никакъв резултат (арг. от § 1 ,т. 2 от ДР на Наредба № 1 от 19.07.2017г.).

Като не е съобразил горното, Районен съд – Исперих неправилно е отменил издаденото НП. Въззивното решение е постановено в нарушение на закона, като на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК, следва да бъде отменено и вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд сам да реши делото по същество.

В тази връзка касационната инстанция съобрази, че показанията на техническото средство не са оспорени нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на въззивното производство пред РС – Исперих. При извършената проверка е спазена разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., като при съставянето на АУАН за установената с техническото средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда на водача е попълнен от контролния орган и Талон за изследване по образец съгласно Приложение № 1 от Наредбата. Както съставеният АУАН, така и издаденият Талон по чл. 3, ал. 2 имат изискуемото съдържание, съобразно чл. 6, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата. Отразен е изрично изборът на лицето за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с медицинско и химическо лабораторно изследване, при което контролният орган, в съответствие с дадените му правомощия е вписал в Талона ясно и конкретно мястото, където да се извърши установяването, като е определил и срок за явяване за даването на кръвна проба в рамките на нормативно установения, при съблюдаване изискванията на чл. 6, ал. 6 и ал. 8 от Наредбата.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от същата Наредба е категорична, че вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в Талона за изследване. А съгласно чл. 15, ал. 6 (аналогична на чл. 6, ал. 10) - при неявяване на лицето за изследване в указания в Талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

При това положение правилно е приложен закона, като при ангажиране отговорността на водача са взети предвид показанията на техническото средство, установяващи употребен алкохол с концентрация от 0,51 на хиляда при предприетото управление на процесното МПС.

Съгласно чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водач на МПС, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба 500 лева. Деянието на конкретния водач М. Й. Н.-К. осъществява обективните и субективните признаци от горния фактически състав, поради което правилно е наказана на това основание. Наложените с Наказателното постановление административни наказания са предвидени в абсолютен размер и съгласно чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН не могат да бъдат изменени или намалени. При това положение НП, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При това положение и във връзка с алтернативното искане на ответницата по касационната жалба, да бъде зачетено времето, през което СУМПС на водача е било отнето по административен ред, считано от 23.02.2025г., то тази последица следва по силата на закона, съгласно чл. 29а от ЗАНН, без да е необходимо изрично разпореждане на съда.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касатора, който е представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в претендирания размер от 150.00 лева (сегашната редакция от ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.). Посоченото възнаграждение е под средния размер, предвиден от Наредбата, съобразено е с фактическата и правна сложност на конкретния случай и присъждането му е съобразено с дадените задължителни указания по ТР № 3/08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г. на ОСНК на ВС, т. 2, съгласно което, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОД на МВР - Разград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган, издател на процесното наказателно постановление, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Разград

ОТМЕНЯ Решение № 11 от 04.07.2025г., постановено по АНД № 92/2025г. по описа на Районен съд-Исперих и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 25-0275-000004 от 17.03.2025г., издадено от Началник на Група „Охранителна полиция“ в Районно управление – Исперих при ОД на МВР – Разград, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от същия закон на М. Й. Н.-К. от гр. И., обл. Разградска, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА М. Й. Н.-К., [ЕГН], от гр. И., обл. Разградска, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Разград, сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.