Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,09.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия в открито
заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Д.а като разгледа докладваното от съдия Харизанова
гражданско дело №3129 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
В
исковата си молба срещу П. Д. В. *** ищецът В.А.Г. с ЕГН ********** *** чрез
пълномощника си адв.И.Ц., твърди, че е собственик на основание възмездни сделки /
покупко-продажби/ на два земеделски имота в землището на село Б.. По
кадастралната карта, която е одобрена със заповед на изпълнителния директор на
АГКК№РД-18-1114 от 15.05.2018г. тези имоти са както следва: 1/поземлен имот с
идентификатор 05949.63.24 с площ от 1 030кв.м. в местността „К.“ с трайно
предназначение на територията „земеделска“ , начин на трайно ползване „нива“ ,
девета категория при съседи: 05949.63.23, 05949.63.33,05949.63.25 и
05949.63.200 и 2/ поземлен имот с идентификатор 05949.63.35 с площ от
2 496кв.м. в местността „К.“ с трайно предназначение на територията
„земеделска с начин на трайно ползване „ нива, четвърта категория при съседи: 05949.63.46,05949.7.67,
05949.63.34, 05949.63.22, 05949.63.21 и 05949.63.20. Твърди, че ответникът е
завзел тези имоти и вече в продължение на три години, а именно през 2016г,
2017г и 2018г ги обработва. Твърди, че
на няколко пъти е молил ответника да ги освободи, но последния не е сторил това
до настоящия момент. В резултат на това ищецът е лишен от възможността да полза
имотите си по предназначение. Твърди,
че ответникът му дължи обезщетение за
ползването на тези имоти , а именно по 120 лв. годишно или общо сумата от 360
лв. за трите поредни години- 2016г, 2017г и 2018г. Моли се съда да постанови решение,
с което да се приеме за установено, че ищецът е собственик на процесните имоти
и да се осъди ответника да предаде владението.Моли се съда да постанови
решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 360 лв.
представляваща обезщетение за това, че е лишен от ползването на процесните имоти за 2016г, 2017г и 2018г.
Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си
ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответникът е подаден писмен отговор, с който признава
ревандикационния иск. Не оспорва твърдението, че е ползвал имотите през 2016г,
2017г и 2018г. Признава частично иска за претендираното обезщетение до размера
на 260 лв. като за разликата от 260 лв.
до претендираните 360 лв. оспорва иска с довод, че рентата, която се е плащала
за цялата местност „К.“ на декар за
процесните години е около 25 лв. на декар , поради което за 3.5 дка дължимото
обезщетение е в размер на 86.66 лв. годишно като за трите претендирани години
възлиза на сумата от 260 лв. Ответникът твърди, че е платил сумата от 260 лв.
на ищеца , представляваща претендираното обезщетение за ползване през трите
години 2016г, 2017г и 2018г на процесните ниви. Твърди, че не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като ищецът е трябвало да му представи нотариалните си
актове, легитимиращи г окато собственик
и да има право на обезщетение, поради което прави искане разноските по
делото да се възложат на ищеца на основание чл.78, ал.2 от ГПК. Ангажира
доказателства.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа исковете. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа заявената с
писмения отговор процесуална позиция.
Между
страните няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства/
нотариален акт №186, том VII,рег.№9662,
дело№1197/2011г, нотариален акт №104, том VIрег.№8025, дело №949/2011,
двата по описа на нотариус Веселина
Гагова, вписана в регистъра на НК под
№071 с район на действие РС-Пазарджик,скица на поземлен имот
№15-43199/28.06.2018г, скица на поземлен имот №15-431998/28.06.2018г, двете
издадени от СГКК-Пазарджик/ се установява, че ищецът е придобил правото на
собственост на основание транслативни сделки/ покупко –продажби/ върху двата
процесни земеделски имота , а именно: 1/поземлен имот с идентификатор
05949.63.24 с площ от 1 030кв.м. в местността „К.“ с трайно предназначение
на територията „земеделска“ , начин на трайно ползване „нива“ , девета
категория при съседи: 05949.63.23, 05949.63.33,05949.63.25 и 05949.63.200 и 2/
поземлен имот с идентификатор 05949.63.35 с площ от 2 496кв.м. в
местността „К.“ с трайно предназначение на територията „земеделска с начин на
трайно ползване „ нива, четвърта категория
при съседи: 05949.63.46,05949.7.67, 05949.63.34, 05949.63.22,
05949.63.21 и 05949.63.20.
Между
страните няма спор, че през процесните 2016г, 2017г и 2018г ответникът е
осъществявал фактическа власт върху тези земеделски имоти като ги обработвал.
Спорът
се фокусира върху размера на дължимото обезщетение като твърденията на ищеца
са, че дължимото обезщетение за ползването е в размер на 120 лв. годишно или
общо за трите години в размер на 360лв. , а ответникът възразява, че същото е в
размер на 86.66лв. или общо за трите години възлиза на 260 лв.
От
ангажираното с писмения отговор писмено доказателство/ съдържащо се на лист 26
от делото/ се установява, че на
02.10.2018г.с пощенски запис ответникът е превел на ищеца сумата от 260лв. като
основание за плащане е вписано следното: гр.д.№3129/2018г на РС, наем на имот
2016г, 2017г и 2018. В хода на делото ответникът ангажира доказателство/ лист
62 от делото/ от което се установява, че на 05.04.2019г ответникът е превел на
ищеца с пощенски запис сумата от 5 лв., като основание за плащане е вписано: доплащане рента от
2015г до 2018г по гр.д.№3129/2018г.
За
изясняване на спора от фактическа страна
са изслушани две
съдебно-агрономически експертизи- едната първоначална, изготвена от вещото лице
С.Г. и повторна, изготвена от вещото лице Ц.Ц..Вещото лице Г. след извършена
справка на регистрираните в Областна
Дирекция“Земеделие“гр.Пазарджик договори
за аренда и съобразявайки и арендни договори, които не са регистрирани дава
като средно арендно плащане за
стопанските 2015/2016г , 2016г/ 2017г и 2017г/ 2018г цена 29 лв. на декар. На
тази база вещото лице Г. заключава, че
за процесните 3.526дка годишно се дължи рента в размер на 102.25 лв. или общо за трите процесни години се дължи
306.75лв. Повторната съдебно –агрономическа експертиза,
изготвена от вещото лице Ц.Ц.,е базирана само на данни почерпени от регистрираните в Областна
дирекция “Земеделие“ арендни договори са процесните три стопански години и дава
заключение, че средното рентно плащане за стопанската 2015/2016г е 29 лв. на
декар или 102.25 лв. за процесните 3.526 дка. За стопанската 2016/2017г е 17
лв. на декар или 59.94лв. за процесните 3.526 дка и за стопанската 2017/2018г цената е 29 лв. на декар или
102.25 лв. за процесните 3.526 дка. Вещото лице Ц. е приложило към експертното
си заключение удостоверение изх.№ПО-03-3428-1/07.03.2017г.от ОблД“Земеделие“-гр.Пазарджик,
удостоверяващо средното годишно рентно плащане.
Въз основа на
така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи7
Предявени са два
обективно и кумулативно съединени искове – ревандикационен иск с правно
основание чл.108 от ЗС и облигационен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
По иска с правно
основание чл.108 от ЗС съдът намира следното:
С подадения от ответника писмен отговор е направено признание на
предявения иск за ревандикиране на
процесните земеделски имоти. Такова изрично изявление се съдържа на
последния ред от писмения отговор. Съгласно
чл.237, ал.4 от ГПК признанието на иска
не може да бъде оттеглено. Доводите на ответника, развити чрез
пълномощника му в хода на устните състезания, в смисъл, че не е признал иска, а
само не е оспорил собствеността, не следва да се вземат предвид от съда.
Въпреки че от страна на ищеца не бе направено искане за постановяване на
решение съобразно признанието , съдът не би могъл да го игнорира. Ето защо
предвид събраните доказателства за
правото на собственост и признанието на ответника съдът намира, че искът по
чл.108 от ЗС следва да бъде уважен като следва да се приеме за установено, че
ищецът е собственик на следните недвижими имоти: 1/поземлен имот с
идентификатор 05949.63.24 с площ от 1 030кв.м. в местността „К.“, землището
на село Б., община С., с трайно
предназначение на територията „земеделска“ , начин на трайно ползване „нива“ ,
девета категория при съседи: 05949.63.23, 05949.63.33,05949.63.25 и
05949.63.200 и 2/ поземлен имот с идентификатор 05949.63.35 с площ от
2 496кв.м. в местността „К.“ в землището на село Б., община С. с трайно предназначение на територията
„земеделска с начин на трайно ползване „ нива, четвърта категория при съседи: 05949.63.46,05949.7.67,
05949.63.34, 05949.63.22, 05949.63.21 и 05949.63.20и да се осъди ответника да
му предаде владението върху тези имоти.
По иска по чл.59
от ЗЗД съдът намира следното:
Предявена е
претенция за неоснователно обогатяване, която изисква да се докажат следните
предпоставки: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца и връзка между тях,
като при уважаване на иска обогатилият се дължи връщане на онова, с което се е
обогатил без основание, но само до размера на обедняването. Когато се
претендира обезщетение за лишаване от ползване на собствен недвижим имот ,
какъвто е настоящия случай, правото на обезщетение за собственика е обусловено
от неоснователното ползване на имота от трето лице . В този смисъл, за да се
уважи така предявения иск, е
необходимо да се установи, че ищецът е
собственик на процесните имоти, че ответникът ги е ползвал фактически за исковия период без негово
съгласие , както и че собственикът, бидеейки лишен от възможността да ползва
имотите си, не е реализирал ползата от вещното си право , тоест размера на
имуществената вреда, която е претърпял и с която ответникът се е обогатил за
сметка на неговото обедняване.
Установи се с
оглед уважаването на ревандикационния иск,че ищецът е собственик на процесните
земеделски имоти както и че ответникът фактически ги владее за исковия период
трите поредни години -2016г, 2017 и 2018г без правно основание, лишавайки
собственика им да ползва имотите си и да извлича блага за себе си. Ето защо за ищеца се поражда правото да претендира
обезщетение което с оглед земеделския характер на имотите се съизмерва
с размера на средното годишно арендно плащане. Спорът по делото се фокусира
върху размера на претенцията. За изясняване на това спорно обстоятелство бяха
изслушани първоначална и повторна
съдебно-агрономически експертизи. Съдът кредитира заключението на първоначалната
експертиза, изготвено от вещото лице С.Г. като всеобхватно. Това вещо лице, за
да стигне до констатациите си е взело
предвид освен регистрираните рентни цени в
Общинските служби по
земеделие и пазарните цени, в случаите,
когато договорите не са били регистрирани в ОбщСЗ. Не кредитира повторната експертиза,
тъй като същата се е ограничила само до
данните, почерпени от Областна дирекция“Земеделие“ и дефакто това заключение
изцяло възпроизвежда съдържанието на приложеното
към него удостоверение изх.№ПО-03-3428-1/07.03.2017г.от
ОблД“Земеделие“-гр.Пазарджик. Ето защо съдът приема , че за исковия период
ответникът дължи на ищеца обезщетение в
размер на 306.75лв. за това, че е лишен от ползването на собствените му
земеделски имоти за периода 2016, 2017г и 2018г. години.
В хода на делото
ответникът е извършил частично погасяване на претенцияат като е извършил
плащане на сумата от 265лв. Налице е факт с правно значение, който на основание
чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде зачетен.
Ето защо предявеният
иск се явява частично основателен и следва да бъде уважен като следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 41.75 лв. представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствените му поземлени имоти, а
именно-поземлен имот с идентификатор 05949.63.24 с площ от 1 030кв.м. в
местността „К.“, землището на село Б., община С.“ и
поземлен имот с идентификатор 05949.63.35 с площ от 2 496кв.м. в
местността „К.“ в землището на село Б., община С. за периода 2016г, 2017г и
2018г. като за разликата от 41.75лв. до претендираните 360 лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
По разноските
съдът намира следното:
Предвид
изхода на делото по иска по чл.108 от ЗС на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът
има право на разноски. Съдът приема, че по този иск ищецът е направил разноски
в общ размер от 295лв. За да достигне до този извод съобрази внесената държавна
такса в размер на 50 лв. и такса за вписване на исковата молба в размер на 20
лв. За адвокатско възнаграждение по този иск съдът приема, че ищецът е направил
разноски в размер на 225 лв., тъй като видно от договора за правна защита и
съдействие общо сторените по двата иска разноски за адвокат са в размер на 450
лв. и тъй като изрично не е посочено по
кой иск какъв е размерът на разноските съдът приема, че са по равно – по 225
лв. разноски за адвокатско възнаграждение по всеки иск. Ето защо по този иск в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 295лв.
По иска
по чл.59 от ЗЗД ищецът е направил разноски в общ размер от 375лв./ от които 50
лв. ДТ, 100лв. за вещо лице и 225 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид
изхода на делото / частично уважен иск/ ищеца се дължат разноски в общ размер
от 319.53 лв. Това е така защото по аргумент на противното от чл.78, ал.2 от ГПК ако искът е отхвърлен поради погасяване на спорното право след предявяване на иска/ в настоящия случай сме
в тази хипотеза, защото в хода на делото ответникът е платил част от исковата
сума , а именно 265лв./, но ответникът е дал повод за завеждане на делото/
какъвто е настоящия случай/ то разноските се възлагат на ответника. По иска с
правно основание чл.59 от ЗЗД ответникът е направил разноски в общ размер от
251.90лв.За да приеме, че това е размера
на разноските съдът съобрази договореното и изплатено адвокатско възнаграждение
, което е в общ размер на 300 лв. и тъй като са предявени два иска, без изрично
да е посочен размера на адвокатското възнаграждение по всеки иск съдът приема, че е по равно – по
150 лв. Към тези разноски от 150 лв. се добавят разноските за вещо лице в
размер на 101.90лв. С оглед отхвърлената част от иска ответникът има право на
разноски в размер на 36.95лв. В обобщение ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в общ размер от 614.53лв./ по двата иска/, а ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 36.95лв. с оглед
отхвърлената част на иска по чл.59 от ЗЗД.
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И:
По иска с правно основание чл.108 от ЗС-ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение П. Д.
В. ***, че В.А.Г. с ЕГН ********** *** е собственик на следните недвижими
имоти: 1/поземлен имот с идентификатор 05949.63.24 с площ от 1 030кв.м. в
местността „К.“ в землището на село Б., община С., с трайно предназначение на
територията „земеделска“ , начин на трайно ползване „нива“ , девета категория
при съседи: 05949.63.23, 05949.63.33,05949.63.25 и 05949.63.200 и 2/ поземлен
имот с идентификатор 05949.63.35 с площ от 2 496кв.м. в местността „К.“в
землището на село Б., община С. с трайно
предназначение на територията „земеделска с начин на трайно ползване „ нива,
четвърта категория при съседи:
05949.63.46,05949.7.67, 05949.63.34, 05949.63.22, 05949.63.21 и 05949.63.20. и осъжда П. Д. В. да му предаде владението върху тези имоти.
ОСЪЖДА П. Д. В. *** да заплати на В.А.Г. с ЕГН ********** ***
на основание чл.59 от ЗЗД сумата от
41.75 лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
собствените му поземлени имоти, а именно-поземлен имот с идентификатор
05949.63.24 с площ от 1 030кв.м. в местността „К.“, землището на село Б.,
община С.“ и поземлен имот с идентификатор 05949.63.35 с
площ от 2 496кв.м. в местността „К.“ в землището на село Б., община С. за
периода 2016г, 2017г и 2018г. като за
разликата от 41.75лв. до претендираните 360 лв.
отхвърля иска.
ОСЪЖДА П. Д. В. *** да
заплати на В.А.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 614.53 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА В.А.Г. с
ЕГН ********** *** да заплати на П. Д. В.
*** сумата от 36.95лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: