РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Габрово, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20224200500093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от А.Ж.К. против Разпореждане на ЧСИ Ив.Илиев, с което е
оставил без уважение молбата на жалбоподателя да прекрати производството по изп.д.
№98/2015г.
В жалбата се сочи, че по изпълнителното дело не били предприемани изпълнителни
действия в продължение на две години, поради което на 22.11.2021г. жалбоподателят
депозирал пред ЧСИ Илиев молба да прекратяване на делото на осн. чл.433, ал.1у т.8 ГПК.
На 15.12.2021г. било получено съобщение, с което ЧСИ уведомил, че молбата за
прекратяване на производството е оставена без уважение и съдебния изпълнител отказва да
прекрати изпълнителното дело. Съгласно ТР №2/2-13г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява, на осн. чл.433,ь ал-.1, т.8 ГПК.
Прекратяването поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнел може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните факти. Без правно значение е дали съдебния изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще стори това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право. Моли съда да отмени
обжалвания отказ.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от страна на взискателя по
1
изпълнителното дело. В депозираното становище се твърди, че не била настъпила
перемпция. По делото били извършвани множество изпълнителни действия, като от
длъжника били постъпвали суми. Всяко то тези плащания представлявало периодично
погасяване на дълга и прекъсвало срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Моли съда да остави
жалбата без уважение.
В мотивите си, въз основа на постъпилата жалба от длъжника К., съдебния изпълнител
изразява съображение за неоснователност на жалбата. Сочи, че съгласно чл.110 ЗЗД с
изтичане на петгодишната давност се погасявали всички вземани, за които законът не
предвиждал друг срок. Давността се прекъсвала с предприемане на действия по
принудително изпълнеше, като въз основа на прекъсването на давността започвал да тече
нов давностен срок. Съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно. От
изпълнителното дело било видно, че по същото са извършени множество действия по
принудителното изпълнение, които прекъсвали давността и започвала да тече нова давност,
поради което в случая не била изтекла погасителната давност и делото не можело да бъде
прекратено. От изпълнителното дело било видно, че действия били извършвани всяка
година, поради коте хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не била приложима.
Като разгледа подадената жалба, мотивите на съдебния изпълнител и възражението на
взискателя и след като се запозна с материалите по приложеното в препис изпълнителното
производство, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена от длъжник по делото по смисъла на чл.435, ал.2 от ГПК и в срока
по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Производството по изп.д. №98/2015г. по описа на ЧСИ Ив.Илиев е образувано по
молба на "***********" ООД- взискател против длъжниците К.Д.Х. и А.Ж.К. -
жалбоподател по настоящото дело.
Съгласно приетото в т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г.,
ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото, чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. Давността била прекъсната от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
2
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ.
Инициираното изпълнително производство от посочения в изпълнителния лист
кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е поискано извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години на действия от взискателя по
отношение длъжник, в рамките на посочения в чл.433, ал.1, т.8 ГПК процесуален
преклузивен срок, съответно прекратяването на изпълнителното производство по отношение
на този длъжник по силата на закона, не съставлява обаче отказ от изпълнение, нито води до
погасяване на материалното право. Срокът за прекратяване на изпълнителното производство
по перемпция започва да тече от последното валидно изпълнително действие.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
В случаите на множество длъжници по едно и също изпълнително дело, прекратяване
на изпълнението може да настъпи както по отношение на всички тях, така и само по
отношение на част от тях. Срокът на чл.433, ал.1, т.8 ГПК тече самостоятелно за всеки
длъжник, а предприетите изпълнителните действия по отношение на един от солидарните
длъжници са без правно значение и последици спрямо другия такъв, т. е. предпоставките по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК подлежат на установяване единствено спрямо длъжника, поискал
прекратяване на изпълнението. В този смисъл са Р№48/14.07.2016г. по т.д. №404/2015г. II т.
о., и Р№83/11.04.2018г. по гр.д. №1667/2017г. IV г. о.
Безспорно по процесното изпълнително дело са извършвани множество изпълнителни
действия спрямо двамата длъжника.
Извършените по отношение на жалбоподателя изпълнителни действия са както следва
:
През 2015г. - присъединяване на НАП като кредитор спрямо жалбоподателя К.;
вписана възбрана на недвижим имот, собственост на А.К.; наложен запор на банкова сметка
на длъжника; наложен запор на МПК, собственост на А.К.
През 2016г. съдебния изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на К.
в "*********" ЕООД, но тъй като видно от приложените по изпълнителното дело плик и
обратна разписка запорното съобщение не е достигнало до своя адресат, тъй като
работодателят е непознат на адреса, т.е. не е намерен, то не може да се приеме, че запора на
трудово възнаграждение е надлежно наложен. Наложен е запор на МПС, собственост на К..
През 2017г. не са извършвани никакви действия спрямо двамата длъжника.
През 2018г. ЧСИ е изискал справка от НАП относно наличието на задължения на А.К.,
но изпълнителни действия, по смисъла на т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, спрямо
3
жалбоподателя не са предприемани.
През 2019г. ЧСИ отново е изискал справка от НАП относно наличието на задължения
на А.К.; изискал е справка от БНБ за банковите сметки на лицето; наложил е запор на МПС,
собственост на длъжника К.; наложил е запор на трудовото възнаграждение на К.
получавано при "***********" ЕООД, като този път запорното съобщение е надлежно
получено от адресата, видно от приложената обратна разписка; наложен е запор на банкови
сметки.
През 2021г. ЧСИ е изискал справка от НАП относно вземанията към К..
От изложеното по-горе е видно, че изпълнителни действия по отношение на
жалбоподателя К. са извършвани през 2015г., 2016г. и през 2019г. Тъй като от 2016г. до
2019г. са изминали повече от две години, то към 2019г. спрямо К. са били налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и производството по изпълнителното дело е било
прекратено ex lege, въпреки, че съдебния изпълнител не е издал нарочен акт за това.
Извършените от съдебния изпълнител действия по процесното изпълнително дело, след
прекратяване на изпълнителното дело спрямо жалбоподателя са незаконосъобразни, тъй
като са извършени след десезиране на ЧСИ. В този случай при постъпване на искане от
страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника, по
отношение на който е настъпила перемция, ЧСИ е следвало да съобрази приетото в
Р№37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г., IV г.о.
Поради изложеното по-горе отказа на съдебния изпълнител да прекрати
производството по изпълнително дело №98/2015г. спрямо длъжника А.К. е
незаконосъобразен и същия следва да бъде отменен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.4 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Ивайло Илиев, по подадена молба вх.№6563/22.11.2021г., да
прекрати производството по изп.д. №98/2015г. спрямо длъжника А.Ж.К., на осн. чл.833,
ал.1, т.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4