РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3729 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК във вр. с чл.74 ЗЗД.
Ищецът “Гаранционен фонд България” ЕООД гр. Бургас,
представляван от управителя Петър Стойчев Стоев, твърди, че на 25.04.2018г.
“Фреш Кредит” ЕООД и Д.К.К. са сключили Договор за потребителски кредит №3066 и
свързания с него Договор за допълнителни услуги от същата дата (ДДУ), заедно с
Общи условия към тях. Сключеният между длъжника, “Фреш Кредит” ЕООД и трето
лице - “Гаранционен фонд България” ЕООД, като поръчител, от 25.04.2018г. е
Договор за гаранционна сделка (поръчителство) за задълженията на длъжника към
“Фреш Кредит” ЕООД. Съгласно посочените договори на ответника е предоставена в
заем сумата 200 лв и той се е задължил да погасява разсрочено дължимите суми по
двата договора, които са: по кредита – главница и възнаградителна лихва, а по
т.I от ДДУ – финансиране на възнаграждението от 74.10 лв
на третото лице – поръчител заедно с други допълнителни услуги по т.II от ДДУ, съгласно погасителен план и график на
плащанията. По двата договора до 01.02.2019г. ответникът е извършил следните
плащания: 69.35 лв главница и 2.33 лв договорна лихва по ДПК, 49.40 лв главница
по т.I от ДДУ и 1.92 лв лихва за забава по ДПК, след която
дата няма повече плащания. Съгласно чл.3, ал.2 от ДПК, когато
кредитополучателят не осигури обезпечение на кредита, изразяващо се в двама
поръчители, отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция, се
сключва договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице, в
настоящия случай – с ищеца. Поемането на третото лице на поръчителство е срещу
възнаграждение в полза на поръчителя (чл.3, ал.2 от ДПК), което
кредитополучателят се е задължил да плаща на равни месечни вноски. В обобщение
ищецът твърди, че в случая длъжникът следва да заплати на трето лице –
поръчител възнаграждение по договор за поръчителство, но няма средства за това
и желае кредиторът да му услужи със средства и да заплати вместо него
възнаграждение (чл.4 от ДПК и ДДУ), съответно кредиторът е задължен да заплаща на
вноски на третото лице, а на свой ред длъжникът – да връща тази сума на
кредитора. Предвид просрочие на ответника на задълженията по ДПК и ДДУ
кредиторът е изискал плащане, като на 01.02.2019г. писмено е поканил поръчителя
в 30-дневен срок за заплати задълженията по представена справка в общ размер
193.42 лв. Сумата 193.42 лв представлява сбор от остатъка от главниците по
двата договора, неизплатената възнаградителна лихва по ДПК и лихва за забава от
датата на първото просрочие до датата на поканата за плащане. Тъй като на
01.02.2019г. ищецът е погасил към “Фреш Кредит” ЕООД солидарно дължимите от
него задължения на ответника, на основание чл.74 ЗЗД той е изпълнил чуждо
задължение и встъпва в правата на кредитора по посочените договори относно
заплатените суми и сам става кредитор на ответника за същите суми. За събиране
на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №725/2019г. на Русенски районен съд. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането
си. Моли да се признае за установено, че Д.К.К. му дължи сумата 193.42 лв, от
която 130.65 лв остатъчна главница и 0.47 лв договорна лихва за периода от
25.04.2018г. до 01.02.2019г. по Договор за потребителски кредит
№3066/25.04.2018г., 24.70 лв остатъчна главница по т.I и 38 лв главница по т.II (за “СМС известяване”) по Договор за допълнителни
услуги от 25.04.2018г., 9.60 лв лихва за забава по ДПК за периода от
29.05.2018г. до 01.02.2019г., заедно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане. Претендира направените разноски по
ч. гр. д. №725/2019г. на РРС и разноските по делото.
Ответникът Д.К.К. чрез назначения му особен
представител е подал писмен отговор на исковата молба, в което взема становище
за недопустимост на иска поради липса на активна легитимация на ищеца – не е
настъпила суброгация в правата на кредитора. Прави следните възражения: за
липса на покана и уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от
страна на “Фреш Кредит” ЕООД; виновно поведение на “Фреш Кредит” ЕООД; липса на
данни “Фреш Кредит” ЕООД да е предявил иск срещу длъжника (искане за издаване
на заповед); “Фреш Кредит” ЕООД е недобросъвестен, тъй като по делото няма
данни за влязъл в сила договор за поръчителство; клаузите на чл.3, ал.1 ДПК и
чл.1 от договора за поръчителство от 25.04.2018г. са неравноправни клаузи и поради
това се явяват нищожни; в чл.14 от договора за гаранционната сделка е
договорена без знанието на длъжника арбитражна клауза, което я прави нищожна
поради липса на съгласие за арбитражно споразумение. Поради характера на
договора за поръчителство, който е безвъзмезден договор, същият не може да е
сделка, което означава, че т. нар. възнаграждение за гаранционна услуга,
уредено в чл.2 от договора за гаранционна сделка е неравноправна клауза и
поради това нищожна. Договорът за гаранционна сделка не е подписан от
поръчителя, което го прави нищожен, защото писмената форма е форма за
действителност на поръчителството. Договорът “Искане за предоставяне на
допълнителни услуги във връзка с договор за кредит №3066/25.04.2018г.” е
нищожен на две основания: липса на съгласие поради липса на ясно определен
предмет, а оттам и съгласие на страните, което да е безспорно е ясно установимо
към момента на подписване на договора. Клаузите на този договор са
неравноправни и поради това нищожни. По делото няма представени доказателства
за извършени услуги СМС известявания, за които се претендира такса, клаузите,
въз основа на които се претендира са неравноправни, поради което такива не се
следват. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №725/2019г. на Русенски
районен съд и е назначена счетоводна експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №725/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №525/07.02.2019г. срещу
Д.К.К. *** да заплати на кредитора “Гаранционен фонд България” ЕООД гр. Бургас сумите 183.35
лв главница по Договор за потребителски кредит №3066/25.04.2018г. и по Договор за
допълнителни услуги от 25.04.2018г., заедно със законната лихва, считано от
06.02.2019г. до окончателното изплащане, 0.47 лв лихва за периода от
25.04.2018г. до 01.02.2019г., 9.60 лв лихва за периода от 29.05.2018г. до
01.02.2019г., както и за 25 лв разноски по производството за заплатена държавна
такса. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Установено е, че “Фреш Кредит” ЕООД и Д.К.К. са сключили на 25.04.2018г.
Договор за потребителски кредит №3066, по силата на който му е предоставена в заем сумата
200 лв (ответникът е подписал разписка за изплатена сума по същия договор –
л.17), която се е задължил да върне на три равни месечни погасителни вноски,
всяка от които по 67.60 лв, включващи главница и договорна лихва, като крайният
срок за връщане на кредита изтича на 26.07.2018г. По договора е уговорена такса
по кредита в размер на 5 % върху главницата, еднократно при неговото усвояване.
Договореният лихвен процент е в размер на 8.38 %, а ГПР по кредита е в размер
на 46.76 %. В чл.3 от договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава
в срок от 48 часа от подписването на договора да осигури обезпечение по
кредита, представляващо поръчителство от две физически лица, имащи безсрочни
трудови договори с минимално месечно брутно трудово възнаграждение от 1500 лв
за всеки или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка. В случай че кредитополучателят не предостави едно от тези
обезпечения, с подписването на договора дава съгласие и упълномощава кредитора
да сключи от негово име и за негова сметка, в т.ч. и при условията на чл.38 ЗЗД
договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което
да предостави обезпечаване задълженията на кредитополучателя, с възнаграждение
за поръчителя в размер на 74.10 лв, което ще се заплаща от кредитополучателя
разсрочено на равни месечни вноски – чл.3, ал.2.
На 25.04.2018г. между ответника и кредитора е сключен и Договор за
допълнителни услуги към ДПК №3066 на обща стойност 74.10 лв, включващи финансиране,
разсрочване и заплащането на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за
възнаграждението по договора за поръчителство за кредита, като задължението по
този договор е разсрочено на три месечни вноски в размер на 24.70 лв всяка.
Между “Фреш Кредит” ЕООД, Д.К.К. и “Гаранционен фонд
България” ЕООД
е сключен и Договор за гаранционна сделка (поръчителство) от 25.04.2018г., по
силата на който последното дружество-поръчител предоставя на първото-кредитор
поръчителство, като се задължава спрямо него да отговаря за изпълнението на
всички задължения на длъжника по Договор за потребителски кредит №3066.
Договорът влиза в сила два дни след сключването му и при условие, че длъжникът
не е предоставил на кредитора някое от обезпеченията по чл.3 от договора за
кредит. За предоставяне на тази гаранционна услуга длъжникът дължи на
поръчителя възнаграждение в размер на 74.10 лв за целия период на действие на
потребителския договор, платимо на три месечни вноски от 24.70 лв всяка.
Ответникът не е оспорил подписите си върху посочените
договори от 25.04.2018г., подписал е и искането за предоставяне на допълнителни
услуги във връзка с ДПК №3066, както и погасителния план към договора за
кредит.
На 01.02.2019г. “Фреш Кредит” ЕООД е изпратило покана за плащане
до “Гаранционен фонд България” ЕООД, в качеството на поръчител
на ответника по договора за кредит, получена на същата дата, като е изискал
плащане в 30-дневен срок на сумата 193.42 лв, включваща 130.65 лв остатъчна просрочена
главница, 0.47 лв остатъчна просрочена лихва по договора за кредит, 24.70 лв
остатъчна сума по допълнителен пакет, 37.60 лв обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение и 28.00 такса за СМС известяване.
С платежно нареждане от 01.02.2019г.
ищецът “Гаранционен фонд България” ЕООД е изплатило на “Фреш Кредит” ЕООД сумата 193.42 лв по посочена в поканата банкова
сметка.
***иза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице С.Т.Х.
в съдебно заседание на 21.07.2020г., се установява, че ответникът Д.К. на
25.04.2018г. е изплатил на кредитора “Фреш Кредит” ЕООД таксата от 5% върху
главницата в размер на 10.00 лв, на 28.05.2018г. е внесъл сумата 93.00 лв и на
31.08.2018г. е внесъл сумата 30.00 лв. От същото заключение се установява, че
задълженията на ответника към поръчителя са, както следва: 130.65 лв остатъчна
главница, 3.37 лв остатъчна договорна лихва за периода от 25.04.2018г. до
01.02.2019г., 9.07 лв лихва за забава за периода от 29.05.2018г. до
01.02.2019г., 24.70 лв остатъчна главница по ДДУ и 28 лв по т.II от ДДУ
(за СМС известяване).
Представените и неоспорени по делото писмени
доказателства установяват наличието на облигационно отношение между страните по
договора за потребителски кредит и сключените към него договор за допълнителни
услуги и договор за поръчителство. Доказателствата по делото установяват и
реалното предаване на ответника на заемната сума и условията, при които тя
следва да бъде върната на кредитора. Ищецът признава в исковата молба, че по двата
договора до 01.02.2019г. ответникът е извършил следните плащания: 69.35 лв
главница и 2.33 лв договорна лихва по ДПК, 49.40 лв главница по т.I от ДДУ и 1.92 лв лихва за забава по ДПК. Установено е,
че кредиторът “Фреш Кредит” ЕООД е претендирал неизплатеното задължение на
ответника от поръчителя - ищец в настоящото производство, който е изплатил
такова в размер на 193.42 лв общо. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗД, с извършеното
плащане поръчителят е встъпил в правата на кредитора срещу ответника -
кредитополучател, дори и той да не е знаел за даденото поръчителство.
Когато в договор е уговорено, че обезпечено с
поръчителство задължение към кредитора (главното задължение по смисъла на
чл.147, ал.1 ЗЗД) ще се погасява на отделни погасителни вноски с различни,
последователни падежи, както в случая, то погасяването на всяка от тези вноски
води до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато дадена
вноска не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж
(срок, дата), от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да
проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От това следва
и изводът, че от същата дата - падежа на вноската - започва да тече и
шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД (който е преклузивен, прекратява
поръчителството и за него съдът следи служебно - т. 4б от ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК), и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник
в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на
поръчителя за плащането на същата вноска, т.е. - преклудира се отговорността му
за съответната част от главното задължение. В т.см. съдът съобрази решение
№83/26.05.2017г. по търг. дело №50394/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о.
От представените писмени доказателства се установява,
че ищецът е извършил погасяване на задължението след изтичане на преклузивния
шестмесечен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, тъй като кредитът е бил изискуем на краен
падеж - 26.07.2018г., а плащането е поискано от кредитора “Фреш Кредит” ЕООД и извършено от ищеца на 01.02.2019г., т.е. след
прекратяване на самото поръчителство. С оглед на това към момента на извършване
на плащането, поръчителството е било прекратено, поради което за поръчителят не
е съществувал правен интерес от изпълнение на чуждото задължение под страх от
настъпване на неблагоприятни имуществени последици за изпълняващия чуждото
задължение съгласно чл.141 ЗЗД. Плащането е било недължимо, респ. за
поръчителя-ищец не е бил налице интерес да го извърши по см. на чл.74 ЗЗД, на
която разпоредба се позовава последния.
При това положение съдът намира, че
искът за
съществуване на вземането за сумата
193.42 лв, от която 130.65 лв остатъчна главница и 0.47 лв договорна лихва за
периода от 25.04.2018г. до 01.02.2019г. по Договор за потребителски кредит №3066/25.04.2018г.,
24.70 лв остатъчна главница по т.I и 38 лв главница по т.II (за “СМС известяване”) по Договор за допълнителни
услуги от 25.04.2018г., 9.60 лв лихва за забава по ДПК за периода от
29.05.2018г. до 01.02.2019г. следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на делото съдът не обсъжда останалите
доводи, съотв. възражения на страните.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Гаранционен
фонд България” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к. “Славейков”,
бл.161, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев, ЕИК *********, срещу Д.К.К.
***, ЕГН **********, иск да се признае за установено съществуването на
вземането му за сумата 193.42 лв, от която 130.65 лв остатъчна главница и 0.47
лв договорна лихва за периода от 25.04.2018г. до 01.02.2019г. по Договор за
потребителски кредит №3066/25.04.2018г., 24.70 лв остатъчна главница по т.I и
38 лв главница по т.II (за “СМС известяване”) по Договор за допълнителни услуги
от 25.04.2018г., 9.60 лв лихва за забава по ДПК за периода от 29.05.2018г. до
01.02.2019г.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: