Решение по дело №5335/2020 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София,  02. 04. 2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІ-В въззивен състав

в публичното заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                Мл.с-я   МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА

и прокурора                                                                сложи за разглеждане    

докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 5335 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

          С решение № 52089 от 26.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 62668 по описа за 2019 г. СРС, Първо ГО, 35-ти състав се:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.Г., че дължи на  „Т.С.“ ЕАД по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79,  ал.1 ЗЗД, сумата от 1235.15 лв., представляваща незаплатена ТЕ за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018г., сумата от 40.99 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 06.2016г. до м. 04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от 19.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 166.68 лв., представляваща лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 16.09.2017г. до 09.07.2019г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 41895/2019г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена ТЕ за разликата над уважената част от 1235.15 лв. до пълния предявен размер от 1476.65 лв. и за периода м. 05.2015г. до м. 05.2016г., както и иска за лихва върху главницата за потребена ТЕ за разликата над уважената част от 166.68 лв. до пълния предявен размер от 234.99 лв., като погасени по давност, както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 8.32 лв., като неоснователен и недоказан.

 

 Постъпила е въззивна жалба от ищеца пред СРС „Т.С.” ЕАД, срещу така постановеното решение № 52089/26.02.2020 г. на СРС, I ГО, 35, състав по гр. д. № 62668/2019 г. на СРС. Решението се обжалва в частта, в която предявените от ищеца пред СРС – въззивник пред настояща инстанция, претенции по чл. 422 от ГПК са отхвърлени, като погасени по давност. Решението се обжалва и в частта за разноските. Излагат се доводи за несъобразяване на решението с чл. 33, ал. 1 от Общите условия на дружеството-въззивник. Въззивникът твърди, че задълженията се заплащат в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.

 Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да уважи така предявеният иск, изцяло. Претендира направените разноски.

Ответникът по въззивната жалба- В.Г.Г., ответник и пред СРС, не е депозирала отговор по въззивната жалба. Не изразява становище.

Третото лице-помагач- „Т.с.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 27.0 2.2020 г., а въззивната жалба е подадена на 05.03.2020 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

С решението, което се обжалва СРС частично е отхвърлил иска по чл.422 ГПК.

Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената на 29.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 41895 по описа за 2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е била уведомена на 11.09.2019 г.

На 17.09.2019 г. е било подадено възражение по чл.414 ГПК.

На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 21.10.2019 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 30. 10.2019 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС относно възражението за погасяване на част от задълженията по давност, направено с отговора по исковата молба, е приел, че погасени по давност са вземанията за периода м.05.2015 г. до м.05.2016 г. , защото по отношение на тях била изтекла кратката 3-годишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Извън погасителната давност били претендираните за установяване вземания за периода от м.06.2016 г. до м.04.2018 г., които възлизали в размер на 1235,15 лв., съгласно заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. По отношение на стойността на услугата дялово разпределение съгласно ССЕ непогасената част от главницата за периода м.06.2016 г. до м.04.2018 г. възлизала на 40,99 лв. Пак въз основа на заключението на ССЕ е приел, че лихвата върху непогасената по давност главница за ТЕ възлизала на 166,68 лв. до който размер е била уважена претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД. За изпадането в забава по отношение на стойността на услугата за дялово разпределение било приложимо правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД, т.е. била необходима покана. Такива доказателства, обаче, липсвали по делото и затова тази претенция е приета за неоснователна и като такава-отхвърлена.

В частта, в която претенциите са били уважени, решението като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

С оглед доводите във въззивната жалба първото спорно по делото е погасени ли са вземанията, предявени за установява по иска по чл.422 ГПК по давност по начина, приет от първоинстанционния съд.

Действително, задължението за плащане на ползваната ТЕ е периодично, тъй като касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая заявлението по чл.410 ГПК е било подадено на 19.07.2019 г., а претендираният период по отношение на стойността на потребената ТЕ е от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. По този начин е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.

Общите условия, в сила от 27.06.2016 г. са неприложими за периода, за който СРС е приел, че вземанията са погасени по давност, а именно: м.05.2015 г. до м.05.2016 г. За този период са в сила ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. и тези условия не предвиждат изпадане в забава на клиентите след изтичането на 45-дневен срок, в който смисъл са доводите във въззивната жалба.

Нещо повече, настоящата инстанция констатира, че резултатът за периода 05.2016 г.- м.06.2016 г. е сума за връщане на клиента в размер на 16,79 лв., виж таблица № 2 от заключението на ССЕ, л.76 от исковото производство.

При положение, че част от главницата е погасена по давност, то върху същата не се дължи лихва за забава.

По отношение на услугата дялово разпределение с въззивната жалба не се излагат никакви доводи поради което въззивната инстанция по арг. от чл.269 ГПК не следва да излага мотиви.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в обжалваната му част първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да се потвърди.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

При този изход на спора разноските се явяват правилно разпределение.

Пред въззивната инстанция:

При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.

Въззиваемата не претендира разноски, а и такива не са сторени, поради което не се присъждат.

 

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 52089 от 26.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 62668 по описа за 2019 г. от СРС, Първо ГО, 35-ти състав, в частта, в която е отхвърлен иска по чл.422 ГПК вр. с 415 ГПК за иска за главница за потребена ТЕ за разликата над уважената част от 1235.15 лв. до пълния предявен размер от 1476.65 лв. и за периода м. 05.2015г. до м. 05.2016г., както и иска за лихва върху главницата за потребена ТЕ за разликата над уважената част от 166.68 лв. до пълния предявен размер от 234.99 лв., като погасени по давност, както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 8.32 лв., както и в частта за разноските.

 

          Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:

         

                                                                            

                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

         

 

 

            Решение по в.гр.д.№ 5335 по описа за 2020  г.