№ 16403
гр. София, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110122230 по описа за 2024 година
******* е предявило срещу ********** и И. Т. И. иск с правно основание
чл. 135, ал. 1, ЗЗД, с които се иска прогласяване на относителна
недействителност спрямо ищеца на извършената на 19.12.2023 г. сделка,
обективирана в договор за покупко-продажба на дялове от 19.12.2023 г., с
нотариално удостоверяване на подписите на нотариус Т.Г. – помощник
нотариус по заместване при В.В. нотариус в район РС София, рег. № 268 НК, с
рег. № 8932/2023 г. и нотариално удостоверяване на съдържанието с рег. №
8933/2023, том 4 № 125, а именно: продажба на 800 дружествени дяла на обща
стойност 800 лв. от капитала на *********** /с настоящо наименование
***********, ЕИК ***********.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника **********, тъй като по
силата на договор за стандартен инвестиционен кредит и кредитна линия от
03.05.2022 г., допълван и изменян с анекс № от 13.04.2023 г., анекс № 2 от
03.05.2023 г. и анекс № от 12.07.2023 г. бил предоставил на ответника
стандартен инвестиционен кредит в размер на 560000 евро, както и кредит за
оборотни средства за обслужване на текущи плащания в размер от 160000 лв.
Тъй като ********** не обслужвал кредита по договор за стандартен
инвестиционен кредит и кредитна линия от 03.05.2022 г. с писмо получено на
28.03.2024 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. На 19.12.2023 г.
бил сключен договор за покупко-продажба на дялове, съгласно който
********** продал на И. Т. И. своите 800 дружествени дяла на обща стойност
800 лв. от капитала на *********** /с настоящо наименование ***********,
ЕИК ***********. С извършената продажба ********** увредил ищеца,
който му се явявал кредитор посредством намаляване на имуществото си, с
което банката е можела да се удовлетвори. Приобретателят И. Т. И. е знаел за
увреждането, тъй като за обезпечаване на договора за кредит били учредени
1
особени залози върху търговското предприятие на **********. Моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страните поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от
ответника **********. Пред съда страната не изпраща процесуален
представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от
ответник И. Т. И.. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно обстоятелството, че *********** е променило
фирмата си на **********.
По делото е представен договор за стандартен инвестиционен кредит и
кредитна линия от 03.05.2022 г., сключен между ******* и **********, по
силата на който е предоставен стандартен инвестиционен кредит за частично
финансиране на проекти, включително рефинансиране на вложени средства
при максимален договорен размер от 560000 евро, както и кредит за оборотни
средства за обслужване на текущи плащания при максимален договорен
размер от 160000 лв. Договорът е със срок на действие 72 месеца. По делото
са представени анекс № 1 от 13.04.2023 г. към договор за стандартен
инвестиционен кредит и кредитна линия от 03.05.2022 г., сключен между
******* и **********, анекс № 2 от 03.05.2023 г. към договор за стандартен
инвестиционен кредит и кредитна линия от 03.05.2022 г., сключен между
******* и **********, както и анекс № 3 от 12.07.2023 г. към договор за
стандартен инвестиционен кредит и кредитна линия от 03.05.2022 г., сключен
между ******* и **********.
По делото е представен договор за учредяване на особени залози върху
търговското предприятие с нотариално удостоверяване на подписите от
18.05.2022 г., сключен между ******* в качеството на заложен кредитор и
********** в качеството на залогодател, съгласно който се учредявал в полза
на заложния кредитор особен залог върху цялото търговско предприятие с
наименование **********, като съвкупност от права задължения и
фактически отношения. Представени са анекс № 1 от 13.04.2023 г. към
договор за учредяване на особени залози върху търговското предприятие от
18.05.2022 г., както и анекс № 2 от 12.07.2023 г. към договор за учредяване на
особени залози върху търговското предприятие от 18.05.2022 г.
Представен е договор за покупко-продажба на дялово с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието от 19.12.2023 г., сключен между
Т.К.У. и ********** в качеството на продавачи и И. Т. И., съгласно който Т.К.У.
и ********** продават на И. Т. И. всичките притежавани от тях 2000
дружествени дяла, с номинална стойност от 1 лев всеки един, равняващи се на
2000 лв. и представляващи 100 % от капитала па ***********, с ЕИК:
2
***********, за сумата от 2000 лв., която сума продавачите били получили от
купувача изцяло и в брой преди подписване на договора, съразмерно на
притежаваните от тях дялове, както следва: за Т.К.У. сумата от 1200 лв. и за
**********, сумата от 800 лв.
Представено е съобщение от 19.01.2024 г. до Агенция по вписванията от
публичен изпълнител в НАП за вписване в Централния регистър на особените
залози на наложен с постановление от 19.01.2024 г. запор върху вземанията на
**********.
Представена е и покана от ищеца, адресирана до ответника, с която
договор за стандартен инвестиционен кредит и кредитна линия от 03.05.2022
г. е обявен за предсрочно изискуем, поради просрочени задължения в общ
размер на 104053.41 евро и ответникът е поканен в три дневен срок да заплати
задълженията по договора за кредит от 03.05.2022 г. На поканата е направено
отбелязване, че същата е била връчена на 28.03.2024 г.
Съгласно представената справка за дълг от 12.04.2024 г., общата дължима
сума по договора за инвестиционен кредит /кредит № 1/, в това число
главница, лихви, заемни такси и разноски е в размер на 689419.34 евро.
Съгласно представената справка за дълг от 12.04.2024 г., общата дължима
сума по договора за инвестиционен кредит /кредит № 2/, в това число
главница, наказателна надбавка за забава е в размер на 6243.71 лв.
По делото са представени са представени справки за актуално състояние
от Търговския регистър на **********, **********, ЕИК ***********,
справки от вписвания в Търговския регистър, както и извадка от Регистъра на
адвокатите.
Съгласно приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, която
съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че
е била усвоена, максималната кредитна сума по договора за стандартен
инвестиционен кредит от 03.05.2028 г. в размер 710000 евро, като била
възстановена от кредитополучателя главница в размер 59166.50 евро и бил
останал невъзстановен остатък от главницата в размер 650833.50 евро. Вещото
лице е посочило, че при обявената предсрочна изискуемост на договор за
стандартен инвестиционен кредит, незаплатените суми по кредита към
12.04.2024 г. при условията на предсрочна изискуемост, били в общ размер на
687281.11 евро. Съгласно заключението била усвоена сума по договора за
кредитна линия от 03.05.2028 г. в размер 206957.04 лв., като била възстановена
сума била в размер 201073.86 и бил останал невъзстановен остатък в размер
5883.18 лв.
Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора
да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго
действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги когато се
извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се
намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на
правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато
3
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено
опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и пр. Правно ирелевантно е дали длъжникът след
разпореждането притежава имущество и на каква стойност.
В доказателствена тежест на ищеца по предявеният иск е да установят
следните обстоятелства качеството си на кредитор, извършеното от длъжника
увреждащо действие /чрез осъществяването на продажба обективирано в
договор за покупко-продажба на дялове от 19.12.2023 г. /, знание на длъжника
и приобретателя за увреждането на кредитора.
По делото от както от събраните писмени доказателства, така и от
приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът
********** е длъжник по договор за стандартен инвестиционен кредит и
кредитна линия от 03.05.2022 г., анекс № 1 от 13.04.2023 г., анекс № 2 от
03.05.2023 г., както и анекс № 3 от 12.07.2023 г. Следва да се посочи, че
страната, поискала отмяна по чл. 135 от ЗЗД, има за задача да установи само
качеството си на кредитор като материална предпоставка, а не да провежда
пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес – в
този смисъл решение № 328/24.03.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г. ВКС.
Качество на кредитор е налице, ако ищецът твърди и съществуването на
вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за
действителността на вземането не е необходимо същото да бъде ликвидно и
изискуемо или установено в влязло в сила решение. Извод за несъществуване
на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със
сила на пресъдено нещо, какъвто не е настоящият случай, още повече, че и от
представените по делото доказателства се установява, че ищецът има
вземания по процесния договор за кредит. Законът не съдържа условие
вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо, още по-малко
отрича правото на кредитора да иска обявяване на недействителността по
отношение на себе си на сделка в случай на обявена предсрочна изискуемост
на вземането.
В процесния случай между страните е безспорно установено, че по силата
на договор за покупко-продажба на дялово с нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието от 19.12.2023 г., сключен между Т.К.У. и
********** и И. Т. И., Т.К.У. и ********** продават на И. Т. И. всичките
притежавани от тях 2000 дружествени дяла, с номинална стойност от 1 лев
всеки един, равняващи се на 2000 лв. и представляващи 100 % от капитала па
***********, с ЕИК: ***********, за сумата от 2000 лв., съразмерно на
притежаваните от тях дялове, както следва за Т.К.У. сумата от 1200 лв. и за
**********, сумата от 800 лв.
С оглед на безспорно установената фактическа обстановка по делото,
настоящият състав намира, че ищецът има неудовлетворени от ответника
********** парични вземания. След възникване на вземанията с оспорваната
сделка длъжникът е продал притежавани от него дружествени дялове на
другия ответник И. Т. И.. Процесната сделка уврежда кредитора, тъй като
затруднява удовлетворението му. Длъжникът е знаел за увреждането, тъй като
4
е знаел фактите и обстоятелствата, от които произтичат задълженията му, а
намаляването на имуществото му произтича от негов акт на разпореждане.
Предвид възмездността на оспорвана сделка, следва а бъде установено и
наличието на знание за увреждането у купувача Съдебната практика приема,
че, доколкото знанието има субективен характер, ищецът много рядко
разполага с преки доказателства за него, поради което пълното доказване
може да се осъществи и само при наличие на косвени такива /с които се
доказват факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод
за осъществяването на релевантни към претендираното право обстоятелства/.
За да бъде постигнато пълното доказване чрез косвени доказателства е
необходимо те да образуват система /верига/ от доказателствени факти,
осъществили се във времето, включително предходно и последващо
осъществени спрямо релевантния момент такива. Същите, ценени в тяхната
съвкупност помежду им и/или заедно с други събрани по делото
доказателства за факти следва да могат да създадат сигурно убеждение у съда
за съществуващо намерение/съзнаване на определени обстоятелства, в случая
на иска по чл. 135 ЗЗД – за увреждане на кредитора, у страната по сделката,
договаряща с длъжника, към момента на нейното осъществяване. За
формирането на извод за наличие на знание по смисъла на чл. 135, ал. 1 изр. 2
ЗЗД е необходимо и достатъчно да е установено, че приобретателят е съзнавал,
че в резултат на транслативните последици от сделката съществува
възможност да бъде препятстван кредиторът да се удовлетвори от вещта, нейн
обект. Преценката за доказателствената стойност на косвените доказателства,
ангажирани в тази връзка, съдът извършва по свое вътрешно убеждение и с
оглед конкретиката за всеки отделен случай –в този смисъл са решения №
841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/08 г. на ВКС ІV г. о., № 31/09.03.2012 г. по
гр. д. № 502/11 г. на ВКС ІV г. о. ІІІ г. о., № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/10
г. на ВКС ІV г. о., № 218/11.10.2013 г. по гр. д. № 1778/13 г. на ВКС ІІІ г. о., №
61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/15 г. на ВКС ІV г. о., № 189/17.01.2018 г. по т.
д. № 2646/16 г. на ВКС ІІ т. о., № 134 от 5.08.2019 г. по гр. д. № 3482/2018 г.,
на ВКС IV г. о.
Съгласно представения по делото договор за учредяване на особени
залози върху търговското предприятие с нотариално удостоверяване на
подписите от 18.05.2022 г., сключен между ******* в качеството на заложен
кредитор и ********** в качеството на залогодател, се установява, че в полза
на заложния кредитор се учредява особен залог върху цялото търговско
предприятие с наименование **********, като съвкупност от права
задължения и фактически отношения. От вписванията в Търговския регистър
по партидата на длъжника ********** се установява, че залогът на
търговското предприятие е вписан на 03.06.2022 г., като изрично е посочено,
че предмет на залога е предприятието като съвкупност, а разпоредителната
сделка, с която са прехвърлени дружествените дялове е извършена на
19.12.2023 г. Тези обстоятелства, които се установяват както от събраните по
делото доказателства, така и от вписванията в Търговския регистър, които са
от публичен характер, по косвен път доказват наличието и на последната
предпоставка за уважаване на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД при
5
възмездност на увреждащата сделка – знанието за увреждането, налично към
момента на покупко-продажбата, у приобретателя на дружествените дялове И.
Т. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел вписаното обстоятелство
се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на
вписването, като в чл. 9, ал. 2 от същият закон дори се предвижда, че
представените актове се смятат, че са станали известни на третите лица от
момента на обявяването. В процесния случай залогът върху търговското
предприятие ведно с документите към него се смятат за известни на И. Т. И. от
датата на вписването - 03.06.2022 г., поради което при извършването на
увреждащата сделка от 19.12.2023 г., приобретателят е знаел за увреждането,
по презумпция от публичния характер на вписванията и обявяванията в
Търговския регистър. На същия му е било е известно за имуществото
състояние на **********, в т. ч. за задълженията по договора за кредит, както
и че търговско предприятие с наименование **********, като съвкупност от
права задължения и фактически отношения /включително и притежаваните
800 дружествени дяла от капитала на *********** с настоящо наименование
***********, служат за обезпечаване на вземанията на банката по договорите
за кредит, въпреки това обаче сделката по придобиване на дружествените
дялове е била осъществена, което неминуемо води до категоричния извод за
наличие на знание у приобретателя на дяловете за целеното увреждане на
ищеца в качеството му на кредитор.С оглед на гореизложеното предявеният
иск се явява основателен и следва да бъдат уважен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът имат право на разноски, като
страната претендира сумата от 50 лв., за платена държавна такса, 300 лв.
депозит за вещо лице, както и сумата от 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство определено на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК. При този изход на спора на ответниците не следват да бъдат
присъждани разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителна по отношение на *******,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********, на
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, сделка, обективирана в договор за покупко-
продажба на дялове от 19.12.2023 г., с нотариално удостоверяване на
подписите на нотариус Т.Г. – помощник нотариус по заместване при В.В.
нотариус в район РС София, рег. № 268 НК, с рег. № 8932/2023 г. и нотариално
удостоверяване на съдържанието с рег. № 8933/2023, том 4 № 125, с която на
19.12.2023 г. **********, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ************, е продал на И. Т. И., ЕГН **********, с адрес
************, собствените си дружествени дяла, а именно: 800 дружествени
дяла на обща стойност 800 лв. от капитала на *********** /с настоящо
6
наименование ***********, ЕИК ***********.
ОСЪЖДА **********, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ************ и И. Т. И., ЕГН **********, с адрес ************,
да заплатят на *******, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 400 лв.,
представляващи разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7