Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.06.2021
г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като разгледа докладваното от съдия гр.д. № 6939/ 2019г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД с искане
ответникът Г.Д.Т., ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати на ищеца И.К.И. сумата в размер на 40 300.00 лева
и на ищеца И.Н.И. сумата от 45000.00
лева, заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска, а при
условие на евентуалност ответникът „И.К.”
ООД да им заплати, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД (без основание),
същите суми, ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
ИЩЦИТЕ - И.К.И., ЕГН **********, и И.Н.И.,
ЕГН **********, твърдят, че на 02.06.2014г. с договор за покупко-
продажба, предмет на нотариален акт № 4
т. II per. № 2693 н.д. № 182/2014 г. по описа на нотариус Д.Т.с per. №041 в НК,
ответницата Г.Д.Т. ( съпруга на сина на ищците) е придобила от „И.К.” ООД, следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 9 (девет), находят се на 4 /четвърти/ жилищен етаж, кота +11, 36
/плюс единадесет цяло и тридесет и шест стотни/ метра, със застроена площ,
съгласно таблица за площообразуване от 100, 75 /сто цяло и седемдесет и пет
стотни/ кв.м., състоящ се от входно преддверие, дневна, трапезария и кухня, две
спални, две бани е тоалетна, склад и два балкона, при съседи: двор, калкан,
улица, апартамент №10 /десет/, ателие №3 /три/ и коридор, заедно е 4, 0168%
/четири цяло сто шестдесет и осем десетохилядни върху сто/ идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 15, 62 /петнадесет пяло и шестдесет и
две стотни/ кв.м. и заедно е 4, 0168% /четири цяло сто шестдесет и осем
десетохилядни върху сто/ идеални части от правото на собственост върху
урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, който апартамент
съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-140266 от 13.05.2014г. на
СГКК - представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.514.424.3.29 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
петстотин и четиринадесет точка четиристотин двадесет и четири точка три точка
двадесет и девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
Заповед № РД - 18 - 53 от 23.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. София, район Сердика, ул. „******/тридесет и четири/, етаж
4 /четвърти/, апартамент 9 /девет/, който самостоятелен обект се намира в
сграда № 3 /три/, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134,514,424
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка петстотин и четиринадесет
точка четиристотин двадесет и четири/, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ от 100,
73кв.м., с прилежащи части: не са посочени, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на съшия етаж самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.514.424.3.27, под обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.514.424.3.31 и над обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 68134.514.424.3.23. Твърдят, че имотът е закупен за сумата от 85 300, 00 лв., която сума е била
заплатена от тях директно на продавача „И.К.” ООД, въз основа на изрична
уговорка, че апартаментът ще бъде закупен като индивидуална собственост на сина
им, който е съпруг на ответницата Г.Д.Т.. Ищецът И.К.И. е превел сумата от 20 605.00 евро, представляваща левовата
равностойност на 40 300.00лева, а ищецът И.Н.И. сумата от 45000лева. Ищците навеждат, че с изненада са
установили, че процесният апартамент всъщност е закупен на името на ответницата
Г.Т. и то дори не при условията на СИО, а в индивидуална собственост, тъй като
съпрузите били избрали режим на разделност в имуществените си отношения. С
оглед изложеното намират, че ответницата Г.Т. се е обогатила неоснователно от
предоставените от тях парични средства, поради което същата следва да им
заплати сумите, с които се е обогатила. Евентуално твърдят, че вторият ответник
„И.К.” ООД следва да им върне заплатените парични средства, тъй като те са
предоставени за закупуване на имот, а те не са били купувачи на имот от този
ответник.
ОТВЕТНИКЪТ - Г.Д.Т., ЕГН **********,
чрез адвокат И.Г., САК, оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че към момента, в който ищците са превели процесните суми на продавача
на имота, тя е била в брак със сина им и е очаквала дете от него. Ищците са
били щастливи от този факт и са й направили лично дарение, с цел именно тя да
придобие процесния апартамент като майка на бъдещия им внук и във връзка и с
предстоящия й рожден ден. В тази връзка излага и че никога не е било тайна
какви са имуществените отношения между нея и съпруга й, като режимът на
разделност на същите, уговорен между съпрузите, е вписан в съответния публичен
регистър, поради което по презумпция следва да се приеме, че ищците са били
информирани за него.
ЕВЕНТУАЛНИЯТ
ОТВЕТНИК - „И.К.“ ООД, ЕИК: ******, представлявано от управителя си К.Й.Б.,
чрез Адвокатско дружество „Д.и П.“***, представлявано от адвокат В.П. оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че сумите са му преведени на
правно основание, а именно продажбата на недвижим имот и това не само че не се
оспорва от ищците, но и се твърди от тях в исковата молба. Излага, че
вътрешните отношения между купувача на имота и обективния платец на цената по
сделката нямат отношение към факта, че сделката е валидна, по нея е заплатена
дължимата цена и съответно е прехвърлена собствеността на имота.
Съдът,
след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено следното:
По делото е представено платежно нареждане от 02.06.2014
г. с наредител И.К.И. за сумата от 20 605 евро в полза на И.К. ООД. В основанието за изплащане на сумата е
посочено „Покупка на имот“. Представено е и платежно нареждане от 02.06.2014 г.
с наредител И.Н.И. за сумата от 45 000 лв. в полза на И.К. ООД. В основанието за извършване на превода е
посочено „За закупуване на жилище К.И.И.“.
По делото не е спорно, че посочените в горните две
нареждания суми са получени от евентуалния ответник И.К. ООД и са послужили за пълно изплащане на
цената за покупко-продажба на АПАРТАМЕНТ № 9 (девет), находят се на 4
/четвърти/ жилищен етаж, кота +11, 36 /плюс единадесет цяло и тридесет и шест
стотни/ метра, със застроена площ, съгласно таблица за площообразуване от 100,
75 /сто цяло и седемдесет и пет стотни/ кв.м., състоящ се от входно преддверие,
дневна, трапезария и кухня, две спални, две бани е тоалетна, склад и два
балкона, при съседи: двор, калкан, улица, апартамент №10 /десет/, ателие №3
/три/ и коридор, заедно е 4, 0168% /четири цяло сто шестдесет и осем
десетохилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата, равняващи
се на 15, 62 /петнадесет пяло и шестдесет и две стотни/ кв.м. и заедно е 4,
0168% /четири цяло сто шестдесет и осем десетохилядни върху сто/ идеални части
от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, в който е построена
сградата, който апартамент съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда №
15-140266 от 13.05.2014г. на СГКК - представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.514.424.3.29 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка петстотин и четиринадесет точка четиристотин двадесет и четири
точка три точка двадесет и девет/, по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед № РД - 18 - 53 от 23.11.2011г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Сердика, ул. „******/тридесет
и четири/, етаж 4 /четвърти/, апартамент 9 /девет/, който самостоятелен обект
се намира в сграда № 3 /три/, разположена в поземлен имот с идентификатор №
68134,514,424 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка петстотин и
четиринадесет точка четиристотин двадесет и четири/, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ
от 100, 73кв.м., с прилежащи части: не са посочени, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.514.424.3.27, под обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.514.424.3.31 и над обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 68134.514.424.3.23.
От представения по делото нотариален акт № 25968 на СВ,
акт № 177, том LXI, дело № 19656 от дата
02.06.2014 г. се установява, че описаният горе недвижим имот е продаден от
евентуалния ответник И.К. ООД на
съпругата на К.И.И. – Г.Д.Т.. Към този момент последната е била в брак с К.И.И.
с избран режим на разделност между съпрузите, видно от представеното удостоверение
за сключен граждански брак на 19.03.2014 г. и вписана декларация. От брака е
родено едно дете на 14.03.1988 г. Бракът е прекратен с влязло в сила съдебно
решение от 25.09.2019 г., постановено по гр.д. № 19357/2019 г. по описа на СРС(необжалваемо).
По делото са събрани гласни доказателства.
Разпитаният свидетелят Б.Л.Ч. установи с показанията си,
че с К.са приятели от ученици и познава и родителите му, бил кум на
семейството. Много добре е запознат с отношенията, както между съпрузите, така
и между тях и родителите. Родителите
на К.- И. и И., не са заможни хора и цял
живот работели, за да купят апартамент на единствения си син. След като Г.
забременяла направили сватба и те купили апартамент на К.в гр. София. За да
набавят средства за това, те продали апартамент в центъра на гр. Казанлък и
додали от свои спестявания. И двамата през цялото време имали идеята, че
купуват апартамента на своя син. Свидетелят не знаел, че съпрузите имат
установен между тях режим на разделност на имуществото, придобито след брака,
нито знае апартаментът да е бил закупен от ищците в полза на Г. като подарък за
това, че е родила дете. Няма представа защо апартаментът е закупен на името на Г..
След като се скарали Г. и К., последният му споделил, че тя е искала апартаментът
да е на нейно име, за да има мир между тях.
Семейството на Г. било по-заможно от това на К.и тя се държала по- надменно,
затова родителите му искали да му купят апартамент, за да се чувства
самостоятелен и да има самочувствие. Едва след развода ищците разбрали, че
апартаментът е на името на Г., а К.нямало къде да остане в София и затова се
върнал в Казанлък. В момента в апартамента живее Г.. След като се скарали
обмисляли да се продаде процесният апартамент и да се купят два по-малки, но
след развода Г. казала, че той остава за нея и няма да се продава. Свидетелят сочи, че е присъствал на кавги
между двамата съпрузи, като му е направило впечатление, че при една от тях Г.
казала на К.„ти си тарикат селски, обаче този път те изиграх“. Това станало
след като те вече не живеели заедно, но свидетелят не е сигурен дали е по време
или след развода. К.вече си живеел в Казанлък. След този разговор К.казал на
родителите си, че апартаментът е на нейно име. Свидетелят установява, че фирмата „И.К.“ ООД е
близка на бащата на Г.. Той е водил и свидетеля там да си купува разни неща за
дома. Отношенията между Г. и родителите на К.били нормални. Семейството идвало
на гости в Казанлък, но самата Г. не искала много да ходи там. Родителите на К.я
приемали като дъщеря и обичат внучето си, но никога не са си мислели, че
процесният апартамент ще бъде неин.
Свидетелят Е.Д.Т., брат на Г.Т., установи с показанията
си, че отношенията между двамата съпрузи са били „прекрасни“ преди развода, а
последният е резултат от две изневери на К.. Посочва, че с пари на ищците е
закупен апартамента през 2014 г., направили тържество, дори вечеряли заедно.
Двете семейства били близки, тъй като Г. и К.били заедно от много години преди
да се оженят. Сочи, че детето се е родило след закупуването на апартамента,
като всички знаели, че той се купува на името на Г., включително и родителите
на К.знаели това. Те сами пожелали така
да станат нещата. Те знаели и че между съпрузите е уговорен режим на
разделност. Едва след развода родителите на К.проявили претенции към апартамента.
Бащата на Г. направил ремонта на апартамента, дал и пари за обзавеждане. Всички
знаели, че той си е неин и това не се коментирало изобщо измежду всички. Баща им помогнал на К.със заем да си купи
земя в Казанлък, освен това предоставил място за работа. Свидетелят не знае
защо сестра му е сключила брак при режим на разделност. Предполага, че това се
дължи на факта, че тяхното семейство(на ответницата) е по- заможно.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По предявения главен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
срещу ответника Г.Т. съдът намира следното:
В разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД е
предвидена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който
се е обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници
на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването.
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата
на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да
му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от
значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването.
Задълженията могат да се изпълняват от трети лица, против
волята на кредитора освен ако кредиторът има интерес изпълнението да бъде
извършено лично. Когато се дължи заместима престация, т.е. задължението е
такова, че може да бъде изпълнено от лице, различно от длъжника, и страните не
са изключили изрично тази възможност, задължението може да бъде изпълнено и от
друго лице. Когато задължението не е с оглед личността на длъжника, кредиторът
не може да откаже да приеме извършеното от друго лице изпълнение. Длъжникът
може да възложи на трето лице да извърши от негово име и за негова сметка
дължимите изпълнителни действия, но и всяко трето лице може да изпълни
задължението от свое име и по своя инициатива включително с дарствено
намерение. За да има изпълнение от трето лице съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо
третото лице да е знаело, че изплаща чужд дълг въз основа на вътрешните
отношения с този длъжник. В този смисъл е трайноустановената практика,
обективирана в решение № 773 от 15.07.2002 г. по гр. дело № 1534/2001 г., ВКС,
V г. о., решение № 86-а от 1997 г. на ВКС, І г. о., решение № 1131 от
22.12.2006 г. по т. дело № 717/2006 г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 194 от
08.02.1955 г. по гр. дело № 457/1955 г., ВС, IV г. о., решение № 223/1997 г. на
ВКС, 5-членен състав и др.
От представените по делото платежни нареждания и свидетелските
показания на свидетеля Ч., които съдът кредитира като съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства и отговарящи в по-голяма степен на житейската
логика, съобразно която е значително по -вероятно ищците да са имали желание да
надарят чрез плащане на чужд дълг (непряко дарение) именно своя син, който няма
собствено жилище в града, в който се е установил да живее и се намира в
по-неблагоприятно материално състояние от съпругата си, като за целта продадат
свой имот, а не ползват свободни финансови средства, съдът приема за установено
следното:
Въз основа на дарствено намерение към своя син ищците са
изпълнили негово задължение към кредитор, а именно продавачът на процесния
недвижим имот, като са смятали, че така синът им ще придобие собствеността
върху него. Чуждият дълг, който те са искали да изпълнят обаче не съществува,
тъй като договор за покупко-продажба на апартамента не е бил сключен със сина
им, включително същият не е придобил право на собственост върху имота и предвид
брака си с Г.Т., тъй като с нея имат уреден режим на разделност на
имуществените отношения, т.е. тя като страна по сключения договор за
покупко-продажба се явява единствен индивидуален собственик на апартамента
(чл.33, ал.1 СК). Същата обаче вместо да изпълни задължението си по договора за
своя сметка се възползва от преведените парични средства от ищците за
изпълнение на дълга на сина им и с тях изплаща продажната цена по договора за
покупко-продажба на жилището, като така неоснователно се обогатява за сметка на
ищците, които от своя страна неоснователно обедняват с цената на имота,
доколкото нямат субективното намерение да изпълняват нейни задължения.
С оглед изложеното съдът намира за основателна
претенцията на ищците срещу първия ответник с правно основание чл. 59 ЗЗД и
искът срещу този ответник следва да се уважи в пълния предявен размер.
При този изход по главния иск съдът не следва да се
разглежда по същество предявения в условие на евентуалност иск по чл.55 ЗЗД
срещу втория ответник.
Разноски:
Поради уважаване на исковите претенции в цялост ищците
имат право на направените от тях разноски в размер на заплатената държавна
такса от 3412 лв. и адвокатско възнаграждение от 2800 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 59 ЗЗД, Г.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес:***, чрез адвокат И.Г. да заплати на И.К.И. ***, ЕГН ********** сумата от
40 300 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и да заплати на И.Н.И. ***, ЕГН ********** сумата от 45 000
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.05.2019 г. до окончателното изплащане, с които суми се е обогатила
неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от И.К.И., ЕГН ********** и И.Н.И., ЕГН **********
срещу „И.К.“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление *** евентуални
искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 40 300 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2019
г. до окончателното изплащане претендирана от И.К.И., ЕГН ********** и за
сумата от 45 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 28.05.2019 г. до окончателното изплащане, претендирана от И.Н.И.,
ЕГН ********** поради уважаването на главния иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ЗЗД, Г.Д.Т., ЕГН ********** да заплати на И.К.И.,
ЕГН ********** и И.Н.И., ЕГН ********** сумите от 3412 лв. заплатена държавна
такса и 2800 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :